Р Е Ш Е Н И Е

 

№   ............

 

19.11. 2018г., гр.Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенският районен съд, ДЕВЕТИ наказателен състав в публично съдебно заседание на първи ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОРИСЛАВА ЯКИМОВА

 

При секретаря Валя Стоянова и в присъствието на прокурора .......... като разгледа докладваното от съдия ЯКИМОВА АНД № 1692 по описа на същия съд за 2018г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Обжалвано е наказателно постановление №17-0938-005416 от 04.12.2017 год. на Началника на група към ОД на МВР – гр.Плевен,сектор Пътна полиция, с което на Г.Е.Е., ЕГН********** ***, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца на основание чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДвП, за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като сочи подробни аргументи в  жалбата си, а именно, че не  е налице виновно  извършване на административно нарушение от негова страна,  т.к. не му било съобщено от лицето, което го помолил да му управлява автомобила, че няма задължителна застраховка „ГО“. Сочи, че изобщо не му бил известен собственикът на автомобила, чието име  разбрал по-късно и то едва при извършване на проверката от контролните органи. Забелязал е  стикерите,  лепнати на  предно обзорно стъкло и е решил , че всичко е   наред. Също така, не му било известно,ч е МПС е било спряно от движение, т.к.  рег.табели били поставено на определеното им за то място.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно  призован, не се явява и не се представлява.

За ответната страна - Началник на група при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Плевен, представител не се явява.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

След като обсъди събраните по делото доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира за установено следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно №5416/19.08.2017г., за това, че жалбоподателят  Г.Е.Е., на същата дата управлявал  лек автомобил марка „***, собственост на ***. При проверката извършена от свидетелите С.Т. и С.  К., се установило, че автомобилът е  със служебно прекратена  регистрация, поради  липса на застраховка „ГО“ . По този повод на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение №5416 от 19.08.2017 год., като актосъставителят е посочил, че с описаното деяние са нарушени разпоредбите на чл.143, ал.10 от ЗДвП. Актът е подписан от нарушителя, като същият не е изложил  възражения, както и  в последствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

АУАН №5416 от 19.08.2017 год.бил изпратен в РП гр.Плевен за образуване на досъдебно производство по чл.345 ал.2 от НК.

С Постановление от 24.11.2017г. Прокурор от Районна прокуратура гр.Плевен отказал да образува досъдебно производство за същото,т.к. приел че не е налице субективният елемент от състава на престъплението и на основание чл.199 и чл.213 ал.1,вр.чл.24 ал.1 т.1 от НПК прекратил преписката.

След връщане на преписката в сектор Пътна полиция Плевен, въз основа на така съставения акт и материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №17-0938-005416 от 04.12.2017 год. на Началника на РУ към ОД на МВР – гр.Плевен, с което на Г.Е.Е. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200/двеста/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месец на основание чл.175, ал.3,  предл. първо от ЗДвП за нарушение по чл.140 , ал.1 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя С.Т. на свидетеля – С.К. - свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното: 

Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е управлявал посочения в акта и в наказателното постановление лек автомобил, който е бил със служебно прекратена регистрация, поради обстоятелството, че по отношение на същия не е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Това обстоятелство обаче се оспорва и от страна на самия жалбоподател,  поради което се налага извода, че управлявайки автомобил с прекратена регистрация, последният е осъществил от обективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, като не  е  знаел за  липсата на застраховката.

В същото време обаче от материалите по делото не се установява собственикът на автомобила, респективно неговия представляващ или пък жалбоподателя да са били уведомени по някакъв начин за обстоятелството, че регистрацията на посочения автомобил е прекратена служебно. От материалите по делото,включително не се отрича и от свидетелите Т. и К., разпитани в съдебно заседание, се установява, че при извършената проверка на жалбоподателя е било установено, че същият не е знаел, че управлявания от него автомобил е с прекратена регистрация. В момента на проверката е возил собственика на автомобила. В подкрепа на този извод са и събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства – Писмо рег.№316000-33256/02.10.2018 год. н.О.н.М.с. Пътна полиция и с  разпечатка от  данните  в Гаранционен фонд, София, от които се установява, че собственикът на лек автомобил марка ***–***не е бил уведомен, че регистрацията на автомобила е служебно прекратена и на коя дата е станало това.

Разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП предвижда, че служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, като за това обстоятелство задължително се уведомява собственикът на пътното превозно средство. В настоящия случай по делото липсват каквито и да е доказателства собственикът на автомобила да е бил уведомен по някакъв начин за това обстоятелство. 

В подкрепа на изложеното, съдът констатира, че в приложеното  към административно наказателна преписка „Постановление за отказ да се образува ДП“ на РП-Плевен от 24.11.2017г. е посочено, че собственика на автомобила ******е продал автомобила пред и около четири години на лице, чието име не помни. Сделката не била извършена по съответният законов ред. Установен бил новият неформален собственик  на автомобила е ***, който се намирал в чужбина.При проведен телефонен разговор на полицейския служител, извършващ проверката, с Г.Е.  се установило, че също се намира в  чужбина. В  заключение в  постановлението е посочено, че ***не е знаел, че е прекратена   регистрацията на МПС-то и не са налице данни, оборващи версията му.   

В същото време обаче, за да се приеме, че е извършено нарушението, а именно неизпълнение на задължението да се управляват по пътищата, отворени за обществено ползване само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани, е необходимо, да са налице и доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителя е бил наясно с обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация. Такива доказателства в настоящото производство не бяха представени и не се събраха. Напротив, става ясно, че жалб.Е. е управлявал МПС, което не било негова собственост, а било собственост на трето лице – ***, а освен това било и с поставени по съответният ред регистрационни табели, издадени за същото. Съобразно разпоредбата на чл.574, ал.10 от КЗ, Информационният център на Гаранционния фонд уведомява собствениците на моторни превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Едва след изтичане на този срок и, ако не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал.1, т.1 /компетентните държавни органи, които регистрират моторните превозни средства в Република България/ да прекрати регистрацията на моторното превозно средство. Действително от представените от АНО и приобщени от Съда писма от Гаранционен фонд но Главна дирекция „Национална полиция“ и съответно от ГД“НП“ до всички директори на ОДМВР, става ясно, че компетентните органи били уведомени, че следва да предприемат действия по прекратяване на регистрацията на голям брой МПС, за които не били представени доказателства, че имат сключени застраховки „Гражданска отговорност“. От своя страна, след получаване на това уведомление, съобразно императивната норма на чл.143, ал.10 от ЗДвП, както става ясно от събраните и неоспорени по делото доказателства, на 19.08.2017г. Сектор ПП-Плевен служебно прекратил регистрацията на лек автомобил ***. В същото време обаче, на компетентният държавен орган, в настоящият случай Сектор ПП-Плевен, било вменено и задължението, съобразно цитираната правна норма, да уведоми собственика на съответното ППС за прекратяването на регистрацията. В същият смисъл е и разпоредбата на чл.18б, ал.2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. При анализа на правните норми, свързани с обсъжданата процедура, се налага извода, че в случая се касае за вътрешен обмен на информация между съответните компетентни органи, без осигурена публичност на тази информация. Т.е. за факта на прекратяване на регистрацията на определено ППС, респективно за да предприе действия по възстановяване на служебно прекратената регистрация, а и за да се въздържа от действия нарушаващи разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, собственикът може да разбере едва от уведомяването му от съответният Сектор ПП.   

По делото не е  налична справка представена от Сектор ПП-Плевен в окомплектованата адм.нак.преписка от която  да се  установява, че при тях саналични данни собственика на процесното МПС – *** да е бил уведомяван, че регистрацията на автомобила е била служебно прекратено. При това положение следва да се приеме, че собственика на лек автомобил „*** изобщо не бил наясно с обстоятелството, че служебно била прекратена регистрацията на това МПС.

При така установеното става ясно, че макар от обективна страна да са налице елементите от състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, то липсват каквито й да било доказателства за това, деянието да е осъществено от жалбоподателя виновно. Това определя нарушението като несъставомерно поради липса на субективна страна.

Предвид изложеното Съдът намира, че неправилно и в нарушение на материалния закон е ангажирана отговорността на Г.Е. за извършено от него нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, поради което, като материално незаконосъобразно, обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява недоказано, неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.  

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №17-0938-005416 от 04.12.2017 год. Издадено от Началника на група към ОД на МВР – гр.Плевен,сектор Пътна полиция с което на Г.Е.Е., ЕГН********** ***, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца на основание чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДвП, за нарушение по чл.140,ал.1 от ЗДвП,като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Плевенски административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

                                                     

РАЙОНЕН СЪДИЯ: