Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 28.04.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен
състав, в открито съдебно заседание на тридесети март две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретаря Татяна Тотева
и в присъствието на прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от
съдия Христова к.а.н.д. № 38/2022г. по описа на Административен съд Ловеч, за
да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на
глава дванадесета от АПК във връзка с чл.63в от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение № 164 от 22.12.2021г.,
постановено по н.а.х.д. № 647/2021г., Ловешки районен съд, първи наказателен
състав е отменил като незаконосъобразно Наказателно постановление (НП) № 11-0001472
от 28.06.2021г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” (ДИТ) Ловеч, с
което на Кооперация „Кооперация Слънце“ с ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление гр. София, район „Красно село”, ул. „Юнак” №24, ет.1, ап.5,
представляван от председателя К.А.Х., в качеството й на местен работодател по
смисъла на §1, т.11 от ДР на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност
(ЗТМТМ) и на основание чл.79, ал.4, във връзка с чл.77, ал.2 от ЗТМТМ е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 3000 лева
за извършено нарушение на чл.13, ал.1 от ЗТМТМ.
Решението е обжалвано в
законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – Директора на
ДИТ Ловеч, страна по н.а.х.д. № 647/2021г. по описа на Ловешки РС.
В касационната жалба се
твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при
нарушаване разпоредбите на закона и в противоречие със събраните доказателства.
Излагат се подробни доводи по отношение изводите на районния съд за
незаконосъобразност на постановлението, включително относно датата на
извършване на нарушението, липсата на осигурен преводач, нарушената правна
норма и компетентността на издателя. Иска се отмяна на съдебното решение и
потвърждаване на НП.
В съдебно заседание касаторът,
редовно призован, се представлява от надлежно упълномощен юрисконсулт, който
поддържа жалбата на заявените в нея основания и излага съображения по същество
на спора.
Ответникът, редовно
призован, в съдебно заседание се представлява от надлежно упълномощен адвокат,
който поддържа отговора по касационната жалба и ангажира становище за
неоснователност на жалбата и за правилност на оспореното решение.
Представителят на Окръжна
прокуратура Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната
жалба.
Административен съд Ловеч,
касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното
решение при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено
следното:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима.
Съгласно чл.63в от ЗАНН,
административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по
принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци
на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и
служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът
намира касационната жалба за основателна. Аргументите за това са следните:
Въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд приел за
установено, че на 31.05.2021г. от служител на ДИТ Ловеч бил съставен Акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) № 11-0001472 срещу Кооперация „Кооперация
Слънце“, в качеството му на местен работодател по смисъла на §1, т.11 от ДР на ЗТМТМ,
във връзка с извършена на 10.03.2021г. от служители на ДИТ Ловеч проверка в
обект База за гушене на патици, намиращ се в землището между с. Умаревци и с. Йоглав,
общ. Ловеч, експлоатиран от Кооперация „Кооперация Слънце“, гр. София, по
спазване на изискванията на трудовото законодателство и законосъобразното
наемане на работа на чужденци. Проверката била извършена съвместно със
служители на Група „Миграция” при ОДМВР Ловеч и Териториална дирекция „Национална
сигурност” Ловеч. При проверката в обекта било заварено лицето M.D. (Д.М. с
дата на раждане ***г., паспорт №***, гражданин на Република
Молдова. При проверката лицето попълнило декларация относно обстоятелствата по
полагането на труд, в която отразило, че работи за Кооперация „Кооперация
Слънце“ от 10.11.2020г., като птицевъд, на 8 часа и храни патки със специални
машини, в седмицата има два почивни дни, има работна заплата 659 лв. и има
трудов договор.
На 26.03.2021г. в ДИТ Ловеч
била извършена проверка на представената от председателя на Кооперация
„Кооперация Слънце“, гр. София документация по спазване на изискванията на
трудовото законодателство и законодателството, свързано с наемане на работа на
чужденци. При проверката бил представен трудов договор № 90/10.11.2020г., сключен
с Д. М. за изпълнение на длъжността „Птицевъд”, с място на работа Птицеферма,
с. Йоглав, общ. Ловеч, в който било документирано, че лицето е постъпило на
работа. При справка в информационната система на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ в регистъра на уведомленията за трудови договори било
установено, че към 10.03.2021г. има регистрирано уведомление в НАП за
представения трудов договор и същият не е прекратен към тази дата. При
проверката били представени книги за инструктаж, от които се установило, че на
лицето са провеждани инструктажи по безопасност и здраве при работа. В хода на проверката
била представена ведомост за заплати за месец март 2021г., от която е
установено, че на Д.М. за положения от нея труд е начислено и изплатено трудово
възнаграждение срещу положен подпис във ведомостта.
За установяване статута на
пребиваване на Д.М. било направено запитване до Група „Миграция” при ОДМВР Ловеч.
В отговор на
запитването била получена информация, че лицето е влязло в Република
България на 18.10.2020г. законно в условия на безвизов режим, с право на
престой 90 дни, в рамките на 180 дневен период, като към момента на
извършване на проверката е пребивавала в Република България 143 дни и е
престанала да отговаря на условията на законно пребиваване.
След получаване на горната
информация, на Кооперация „Кооперация Слънце“, гр. София бил съставен АУАН №
11-0001472/31.05.2021г. Актосъставителят приел, че кооперацията в качеството си
на местен работодател по смисъла на §1, т.11 от ДР на ЗТМТМ, е извършила
нарушение на изискванията на Закона за трудовата миграция и трудовата
мобилност, като към 10.03.2021г. е наела на работа лицето M. D. (Д.М.), с дата
на раждане ***г., паспорт №***, която е незаконно
пребиваващ на територията на Република България гражданин на трета държава –
Република Молдова, да работи по трудов договор № 90/10.11.2020г. като „Птицевъд”
в експлоатирания от кооперацията обект База за гушене на патици, намиращ се в
землището между с. Умаревци и с. Йоглав, общ. Ловеч, което е нарушение на чл.13,
ал.1 от ЗТМТМ. В акта било изложено още, че съгласно §1, т.14 от ДР на ЗТМТМ
във връзка с §1, т.36 от ДР на Закона за чужденците в Република България
„Незаконно пребиваващ чужденец” е всеки чужденец – гражданин на трета държава, който
се намира на територията на Република България и не отговаря или е престанал да
отговаря на условията за престой или пребиваване. От това следва, че към
10.03.2021г. Д.М. – гражданин на трета държава е била незаконно пребиваваща на
територията на Република България и е наета на работа от работодателя Кооперация
„Кооперация Слънце“, гр. София. По акта представителят на кооперацията не
вписал възражения. Въз основа на цитирания АУАН било издадено обжалваното
наказателно постановление.
При така установеното от
фактическа страна, районният съд приел, че АУАН и НП са издадени при спазване
на сроковете по чл.34 от ЗАНН, както и че не са налице предпоставките по чл.93,
т.9 от НК във връзка с чл.28 от ЗАНН, и условията на чл.13, ал.1 от НК във
връзка с чл.8 от ЗАНН.
За да отмени НП, въззивният
съд приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения. На първо място приел нарушения на чл.42, т.3
и т.4 от ЗАНН, съответно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като в акта и
постановлението е налице противоречие относно датата на извършване на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено поради факта, че
кооперацията е сключила трудов договор с М. на 10.11.2020г., към която дата
последната е била законно пребиваваща на територията на страната, поради което
не може да се приеме, че кооперацията я е наела на работа на 10.03.2021г. На
второ място били посочени нарушения на чл.42, т.5 и чл.57, т.6 от ЗАНН, тъй
като дадената квалификация на нарушението по чл.13, ал.1 от ЗТМТМ е неточна и
непълна и не съдържа в себе си състав на административно нарушение, който
съдържа нормата на чл.77, ал.2 от ЗТМТМ. Като нарушение е прието и това, че при
извършване от контролните органи на проверката, въз основа на която е издадено
НП, не е ползван лицензиран преводач. На последно място, за да отмени НП
въззивният съд е изложил и мотиви за липса на компетентност на
административнонаказващия орган да издаде обжалваното НП, обоснован са датата
на издаване на оправомощаващата заповед и датата на обнародване на ЗТМТМ.
Настоящият състав намира
посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за основателни, а
решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно и допустимо,
но неправилно по следните съображения:
Съгласно посочената като
нарушена разпоредба на чл.13, ал.1 от ЗТМТМ, не се разрешава наемането на
работа на незаконно пребиваващи на територията на Република България граждани
на трети държави.
В §1, т.13 от същия закон е
дадена легална дефиниция за „Незаконно наемане на работа на гражданин на трета
държава” – това е наемането на работа на незаконно пребиваващ на територията на
Република България, както и наемането или приемането на гражданин на трета
държава без съответното разрешение или регистрация от Агенцията по заетостта. В
следващата т.14 е дефиниран „незаконно пребиваващ” – лице по смисъла на §1, т.3б
от ДР на Закона за чужденците в Република България, т.е. всеки чужденец –
гражданин на трета държава, който се намира на територията на Република
България и не отговаря или е престанал да отговаря на условията за престой или
пребиваване.
Нарушаването на забраната
на чл.13, ал.1 от ЗТМТМ от работодател – юридическо лице се санкционира с
имуществена санкция в размер от 3000 до 30 000 лв. – чл.77, ал.2 от ЗТМТМ.
За да е осъществен съставът
на административно нарушение по чл.13, ал.1 от ЗТМТМ, трябва да е налице на
първо място възникнало трудово правоотношение, и второ, лицето, което е наето
на работа, да е незаконно пребиваващ чужденец.
По делото не е било спорно,
че Д.М. при сключването на трудовия договор с кооперацията е била законно
пребиваваща на територията на България, но в един последващ момент е изгубила
това си качество и към датата на извършване на проверката от ДИТ Ловеч е
отговаряла на условията на §1, т.3б от ДР на ЗЧРБ за незаконно пребиваващ
чужденец. Следователно налице са и двете описани по-горе условия за извършено
административно нарушение от страна на кооперацията-работодател – лицето е
имало сключен и действащ трудов договор с настоящия ответник, т.е. налице е
възникнало трудово правоотношение, и лицето към датата на проверката е било
незаконно пребиваващ чужденец, установено от информацията от Дирекция
„Миграция” към ОДМВР Ловеч. Законосъобразно за установеното нарушение наказващият
орган е ангажирал юридическата отговорност на дружеството-работодател с
налагане на имуществена санкция в минималния размер от 3000 лв. по чл.77, ал.2
от ЗТМТМ.
От самата
кооперация-работодател няма как да не са били наясно, че лицето при влизането
си в България има право на престой до 90 дни в рамките на 180 дневен период, но
са подписали трудов договор с него за срок от 1 година, т.е. безспорно в
рамките на срока на договора лицето ще престира работна сила като незаконно
пребиваващо и ще е налице нарушение на чл.13, ал.1 от ЗТМТМ.
Касационният състав не
споделя мотивите на РС, с които е отменено наказателното постановление. Същите
са три основни групи:
При съставянето на АУАН и
издаването на НП не са допуснати твърдяните в решението нарушения относно
датата на извършване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено същото.
И в акта, и в наказателното постановление пълно и точно са описани нарушението
и датата му, предвид неговата специфика. Датата на нарушението се установява
както от извършената проверка, така и от писмото на Дирекция „Миграция” към
ОДМВР Ловеч, в което непротиворечиво е посочено, че към момента на проверката Д.М.
е пребивавала в РБългария 143 дни и е престанала да отговаря на условията за
законно пребиваване. В случая законосъобразно като дата на извършване на
нарушението е посочена 13.10.2021г. – датата, на която реално е установено предоставяне
на трудов резултат от незаконно пребиваващ чужденец, видно от приложените писмени
доказателства. Неправилен е и изводът на решаващия състав, че чл.13, ал.1 от
ЗТМТМ не съдържа състав на самостоятелно нарушение. Съгласно чл.6 от ЗАНН, административно
нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения
ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. В чл.13, ал.1 от
ЗТМТМ е въведено правило за поведение (забрана за наемане на работа на
незаконно пребиваващи), което е било нарушено от настоящия ответник с
действията по наемане на работа на Д.М., и което поведение от обективна страна
сочи на допуснато административно нарушение. Неспазването на тази забрана
безспорно нарушава установения ред на държавно управление, поради което е и
нарушение на цитираната правна норма по смисъла на чл.6 от ЗАНН. Същото е
обявено за наказуемо с административно наказание в чл.77, ал.2 от ЗТМТМ, която
е и приложимата санкционна норма в случая. Наказващият орган правилно е издирил
относимите правни разпоредби, спрямо които е привел противоправното поведение на
кооперацията, определяйки й санкция съобразно състава на чл.77, ал.2 от ЗТМТМ.
В настоящия казус фактическото описание на нарушението в АУАН и в НП
кореспондира напълно с дадената правна квалификация от страна на контролните
органи.
Незаконосъобразни са и
мотивите в оспореното решение, свързани с липсата на преводач при извършената
проверка. Същите се базират единствено на попълнената декларация по чл.68,
ал.1, т.3 от ЗТМТМ. В преписката обаче освен тази декларация се съдържат
достатъчно писмени доказателства, които подкрепят тезата на наказващия орган, и
които самостоятелно обосновават извършеното нарушение – наличието на
регистриран и действащ трудов договор между кооперацията и лицето и
допълнително споразумение към него, книги за инструктаж, справката от Дирекция
„Миграция” и др. Освен това декларацията е предоставена за попълване от лицето
на молдовски език (виж л.25 от първоинстанционното дело), поради което не са
били налице пречки самата работничка да я попълни на родния си език, без да се
нуждае от преводач и без да й се правят устни разяснения във връзка с
попълването й. Самата Д.М. се е подписала, че е разбрала информацията, което
дискредитира изводите на районния съд.
Не се споделят от
касационната инстанция и доводите в оспорения съдебен акт за
незаконосъобразност на процесното НП, поради издаването му от некомпетентен
орган. Следва да се съобрази, че компетентността на актосъставителя да съставя
актове по ЗТМТМ произтича от разпоредбата на чл.67, ал.2 от ЗТМТМ, съгласно
която специализираната контролна дейност по спазване на закона се осъществява
от ИА „Главна инспекция по труда“, като е безспорно, че ДИТ Ловеч е
териториална структура на ИА ГИТ и е контролен орган към агенцията. В процесния
случай установеното нарушение е извършено в Община Ловеч, поради което местно
компетентен орган да разгледа и реши преписката е Директорът на ДИТ Ловеч.
Аргумент в подкрепа на това, че НП е издаден от компетентен орган са и разпоредбите
на чл.20 и чл.21 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ и чл.79, ал.4 от ЗТМТМ.
Съгласно чл.79, ал.4 от
ЗТМТМ наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния
контролен орган или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно
ведомствената принадлежност на съставителя на актовете. Интерпретацията, която
дава решаващия състав на чл.79, ал.4 от ЗТМТМ, че съгласно същата норма
издателят на процесното НП – Директор на ДИТ Ловеч е следвало да бъде изрично оправомощен
от Изпълнителния директор на ИА ГИТ по реда на чл.79, ал.4 от ЗТМТМ и че
представената заповед не обосновава компетентност на издателя на НП,
представлява дописване на последната норма. Без съмнение издателят на
процесното наказателно постановление е Директор на Дирекция „Инспекция по
труда“ гр. Ловеч и като такъв е „ръководителя на съответния контролен орган“ по
смисъла на чл.79, ал.4 от ЗТМТМ, поради което и не се налага изрично
оправомощаване на същия за издаване на процесното наказателно постановление.
Отделно от горното, в преписката е представена и заповед за оправомощаване за
издаване на НП за нарушения на трудовото законодателство, каквото безспорно е и
процесното нарушение.
По изложените мотиви
решението на РС Ловеч следва да бъде отменено като незаконосъобразно и тъй като
правният спор е изяснен от фактическа страна и не се налага събиране на нови
доказателства, касационният състав следва да се произнесе по съществото на
спора, като потвърди процесното НП, при установено извършено от кооперацията
нарушение на ЗТМТМ.
Водим от горното и на
основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с
чл.221, ал.2, предл. второ от АПК, Ловешки административен съд, касационен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 164/22.12.2021г., постановено по н.а.х.д.
№ 647/2021г. по описа на Ловешки районен съд, и вместо него
постановява:
ПОТВЪРЖДАВА като
законосъобразно Наказателно постановление № 11-0001472 от 28.06.2021г. на Директора
на Дирекция „Инспекция по труда” Ловеч, с което на Кооперация „Кооперация Слънце“
с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село”,
ул. „Юнак” №24, ет.1, ап.5, представлявана от председателя К.А.Х., в качеството
й на местен работодател по смисъла на §1, т.11 от ДР на ЗТМТМ и на основание
чл.79, ал.4 във връзка с чл.77, ал.2 от ЗТМТМ е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 3000 лева, за извършено нарушение на
чл.13, ал.1 от ЗТМТМ.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.