Решение по дело №117/2020 на Административен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 април 2020 г.
Съдия: Слава Димитрова Георгиева
Дело: 20207160700117
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  150

гр. Перник, 08.04.2020 г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд - Перник, в публично съдебно заседание на единадесети март през две хиляди и двадесета година, в касационен състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

                                                                                          СИЛВИЯ ДИМИТРОВА

 

при секретаря Н.С. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура–Перник, прокурор Б. К., като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 117 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на О.П.Д.,*** против решение № 967 от 20.12.2019г. на Районен съд – Перник, постановено по АНД № 1872 по описа на съда за 2019г.. С решението е потвърден електронен фиш серия К, № 1711000, издаден от ОД на МВР–Перник, с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателката е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

         В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на съдебния акт, който се квалифицират като – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Искането към касационната инстанция е да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови друг, с който да отмени електронния фиш.

         В срока по чл. 213а, ал. 1 от АПК ответникът – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Перник, не е подал отговор.

         В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован не се е явил и не е изпратил представител.

         В съдебно заседание ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си представител юрисконсут З.В. излага съображения за законосъобразност на обжалваното съдебно решение. Искането към касационния състав е да го остави в сила.

         В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за неоснователност на жалбата. Предлага съдебният акт да се остави в сила.

         Административен съд–Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства и при съобразяване обхвата на съдебен контрол, съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:

         Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

         Разгледана по същество е неоснователна.

         След извършена служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е постановено от надлежно сезиран с допустима жалба компетентен съд, в рамките на правомощията му, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е валидно и допустимо.          Същото е и законосъобразно. Съображенията за това са следните:

         За да постанови проверяваното по касационен ред съдебно решение, Районен съд–Перник е приел, с автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № ТЕR1-М 576, е установено нарушение, извършено на 17.08.2017г. в 9.57ч. в гр. Перник, път І-6, км. 74+600, кв. Бела вода до бензонистанция Дилас, с посока на движение към гр. София при ограничение на скоростта на движение, валидно за населено място - 50 км/ч, моторно превозно средство марка „***“, с рег. ***, собствено на О.Д.,  се е движело със скорост 77 км/ч.  Прието е, че заснемането на административното нарушение, е извършено с одобрен тип техническо средство, което към момента на заснемането е било технически изправно. Заснемането на нарушението е извършено при спазване на правилата за това и от изготвените веществени доказателства /снимков материал/ по безспорен начин се установяват елементите от фактическия състав на административното нарушение, за санкционирането на което е издаден електронният фиш. Посочил е, че деянието правилно е квалифицирано като административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на извършителя му е наложено предвиденото за него в чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП административно наказание – глоба в размер на 100 лв. С тези аргументи електронният фиш е потвърден.

         Настоящият състав намира обжалваното решение на районния съд за правилно и законосъобразно. Фактическата обстановка по делото е правилно установена при спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН. Събрани са писмени и веществени доказателства, относими към всички факти, включени в предмета на доказване. Изводите за осъществяването на правно релевантните факти са направени след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност. В решението е обективирана извършената от съда дейност по оценка на доказателствата, като са посочени фактите, които са приети за установени и доказателствата за това. Не са допуснати процесуални нарушения при провеждане на съдебното производство. Правилно е приложен материалния закон.

Правилно решаващият съд е приел, че обжалваният правораздавателен акт е издаден при наличие на условията, визирани в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и съдържа изискуемите в същата разпоредба реквизити. Видно от приетите писмени и веществени доказателства, нарушението е установено с мобилно автоматизирано техническо средство ТЕR1-М 576, прикрепено към служебен автомобил с рег. № ***. Същото е преминало първоначална и последваща проверка  и е технически изправно. Същото е годно средство за установяване на скоростния режим по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.

В електронния фиш са отразени данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. В електронния фиш са посочени всички изискуеми данни, а аналогия с наказателно постановление не се следва. Поради това доводите изложени в касационната жалба за съществени нарушения са напълно неоснователни. 

         Законосъобразен е и изводът на решаващия съд, че установеното нарушение е правилно квалифицирано от административно-наказващия орган, като такова по чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Видно от приетите писмени и веществени доказателства –  лек автомобил марка ***“, с рег. *** собствено на О.Д.,  се е движело на 17.08.2017г. със скорост 77 км/ч.  на път І-6, км. 74+600, кв. Бела вода до бензонистанция Дилас, с посока на движение към гр. София при ограничение от 50 км/ч., валидно за населено място, т. е. с превишаване на скоростта от 27 км./ч. Съгласно нормата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП водач, който превиши максималната скорост в населено място от 21 до 30 км/ч. се наказва с глоба в размер на 100 лв. Следователно деянието на жалбоподателката правилно е квалифицирано като нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП и законосъобразно е наложено предвиденото в същата норма административно наказание – глоба в размер на 100 лв.

         Предвид всичко изложено настоящия състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Не са налице релевираните в касационната жалба касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК за отмяната му. Затова на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

         Мотивиран от горното, Съдът

 

Р  Е  Ш  И

 

         ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 967/20.12.2019г., постановено по АНД №1872/2019г. по описа на Районен съд - Перник.

         РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: /п/    /п/