№ 432
гр. Търговище, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ в публично заседание
на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вяра М. Панайотова
при участието на секретаря Красимира Ал. Кирилова
като разгледа докладваното от Вяра М. Панайотова Гражданско дело №
20213530100094 по описа за 2021 година
Предявен е иск,с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК за сумата
от 1400 лв.
Ищецът твърди в исковата си молба, че между страните е бил сключен договор за
покупко-продажба извън търговски обект, по силата на който ответницата закупила от
ищеца 1 бр. TURBO POWER CLEANER на стойност 1900 лв. и 1 бр. JET CLEANER на
стойност 600 лв., като съгласно договореното общата цена от 2500 лв. следвало да бъде
заплатена по следния начин: 750 лв. задатък и остатък от 1750 лв., платим на 10 месечни
вноски от по 175 лв., като последната вноска следвало да бъде платена на 10.10.2017 год.
Ищецът твърди в молбата, че ответника заплатил задатъка, както и 350 лв. от остатъка, а
разликата от 1400 лв. не била платена и към момента на подаване на исковата молба. Твърди
се в молбата, че поради неизпълнението от страна на ответника ищеца по реда на чл.410 от
ГПК се снабдил със заповед за изпълнение за дължимата сума, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението и разноски в заповедното производство. Тъй като заповедта била
връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК на ответника и съобразно указанията на съда, ищеца е
предявил иск за установяване на вземането в размер на 1400 лв., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като претендира и
присъждане на разноските в исковото и заповедното производство. В съдебно заседание,
чрез писмено становище ищеца поддържа предявения иск.
В дадения месечен срок ответникът, чрез назначения от съда особен представител е
упражнил правото си на отговор. Оспорил е изцяло предявения иск по основание, и по
1
размер. Навел е доводи за неоснователност поради липса на доказателства за реалното
предаване на вещите от ищеца на ответника, както и за липса на погасителен план, поради
което вземането на ищеца не било установено по безспорен начин. Моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли иска. В съдебно заседание поддържа доводите, изложени в
отговора.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено
следното: Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 911/2020 год. на РСТ ищеца е подал
заявление, с което е поискал съда да му издаде заповед за изпълнение по реда на чл.410 от
ГПК. Подаденото от ищеца заявление по чл.410 от ГПК е било уважено и съдът е издал
заповед за изпълнение за сумата от 1400 лв., представляваща неизпълнено задължение по
договор за продажба на стоки от 03.12.2016 год. на разсрочено плащане, с краен падеж
10.10.2017 год., ведно със законната лихва, считано от 10.08.2020 год. до окончателното
изплащане на задължението, като е присъдил и направените от ищеца разноски в
заповедното производство. Издадената заповед за изпълнение е била връчена на ответника
по реда на чл.47, ал.1 от ГПК, поради което и на осн. чл.415 от ГПК съдът е указал на ищеца
да предяви иск за установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение против
ответника. Това определя правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск, с
правно осн. чл.422 от ГПК.
Видно от приложения по делото Договор за покупко-продажба извън търговски обект
№ 104398, сключен между страните на 03.12.2016 г. ищеца е предоставил на ответника
стоки - 1 бр. TURBO POWER CLEANER на стойност 1900 лв. с ДДС и 1 бр. JET CLEANER
на стойност 600 лв. с ДДС, срещу задължението на ответника да заплати продажната цена в
общ размер на 2500 лв. В договора е посочено, че при сключването му ответника се е
задължил да заплати задатък в размер на 750 лв., а остатъка от продажната цена от 1750 лв.
е следвало да бъде заплатено на разсрочено плащане от 10 равни месечни вноски в размер
на 175 лв., всяка платима до 10-то число на текущия месец, с краен падеж 10.10.2017 год. От
приложения по делото приемо - предавателен протокол е видно, че стоките са предадени от
ищеца на ответника в деня на подписване на договора – 03.12.2016 год., като последния ги е
приел без забележки. Ищецът признава в исковата молба, че ответника е заплатил задатъка
по договора, както и сумата от 350 лв., представляваща две месечни вноски за запращане на
остатъка от продажната цена, след което преустановил плащанията и останала дължима
сума в размер на 1400 лв. Ответника не е оспорил твърдението на ищеца, че и след крайния
падеж 10.10.2017 год. не е погасил задължението си и не е заплатил продажната цена. Не са
представени доказателства от ответника за погасяване на задължението чрез плащане в хода
на съдебното производство.
При така установеното съдът прави следните изводи : Предявения иск е за
установяване съществуване на вземане, за което има издадена заповед за изпълнение, а
именно Договор за покупко-продажба. Предмет на договора между страните е предаване на
стоки, посочени в договора от ищеца на ответника, срещу задължение да се изплати
2
продажната цена, по начин и в срокове, посочени в договора, като в конкретния случай
страните са договорили разсрочено плащане на цената, с последна вноска – октомври 2017
год. Основните възражения на ответника, чрез назначения особен представител са, че не е
възникнало задължение по договора, тъй като за да произведе действие следва стоката да е
предадена на купувача, както и че при липсата на погасителен план договора се явява
недействителен. И двете възражения на ответника съдът счита за неоснователни.
Действително договора за продажба е реален договор и за да произведе действие следва
предмета на договора да премине от продавача в купувача. От събраните по делото
доказателства, в частност приложения на л.45 от делото приеме-предавателен протокол от
03.12.2016 год. се установи, че стоките, предмет на договора са предадени от ищеца на
ответника още при сключване на договора, както и , че последния след като ги е прегледал,
ги е приел без забележки, при което съдът счита, че договора за продажба е произвел своето
действие да прехвърли собствеността на стоките от ищеца на ответника, при което за
последния е възникнало задължение да заплати тяхната цена. Страните, видно от договора
са постигнали съгласие ответника да заплати цената на стоките разсрочено на 10 равни
месечни вноски, като е определен и падежа на всяка от тях. Тъй като се касае за договор за
продажба, а не за договор за потребителски кредит, то в отношенията между страните не
могат да се прилагат разпоредбите на ЗПК и в този смисъл възражението на ответника, че
няма погасителен план е неоснователно, още повече, че текста в договора, определящ
начина и сроковете за плащане, както и размера на месечната вноска са точни и ясни и по
никакъв начин не нарушават правата на ответника, в качеството му на потребител.
С оглед всичко изложено съдът счита, че предявения иск е доказан и по основание и
по размер и следва да бъде уважен. Установи се по безспорен начин, че между страните са
на лице договорни отношения, възникнали от сключения между тях договор за покупко-
продажба, установи се, че ответника не е изплатил пълната продажна цена, като е останал
задължен със сумата от 1400 лв., както и се установи, че към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.08.2020 год. вземането на ищеца е
било изискуемо поради настъпил краен падеж.
Ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски в размер на 522 лв., както и направените разноски в заповедното производство в
размер на 28 лв. /ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС/, или общо сумата от 550 лв., на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че В. Ж. В., ЕГН ********** от гр.
************************************************** дължи на „Уоол Премиум“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, бул.“Марица“ №
3
154, ет.3, офис 25 /В4/, представлявано от М.С., действаща чрез адв. А.К. от АК-Пловдив,
със съдебен адрес: гр.Пловдив, бул. “Марица“ № 154, ет.3, офис 25 сумата от 1400 лв.,
представляваща неизпълнено задължение по Договор за продажба на стоки на разсрочено
плащане от 03.12.2016 год., с краен падеж 10.10.2017 год., ведно със законната лихва,
считано от 10.08.2020 год. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане
има издадена Заповед за изпълнение № 514 / 26.08.2020 год. по ч.гр.д. № 911 / 2020 год.
на РС-Търговище, на осн. чл.422 от ГПК.
ОСЪЖДА В. Ж. В., ЕГН ********** от гр.
************************************************** да заплати на „Уоол Премиум“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, бул.“Марица“ №
154, ет.3, офис 25 /В4/, представлявано от М.С., действаща чрез адв. А.К. от АК-Пловдив,
със съдебен адрес: гр.Пловдив, бул. “Марица“ № 154, ет.3, офис 25 направените по делото
разноски в размер на 522 лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК и направените разноски в
заповедното производство в размер на 28 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, от връчването му на
страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
4