Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 126 от 30.06.2020 год., гр.
Кюстендил
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на трети юни две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
АСЯ
СТОИМЕНОВА
при секретар А. М. и с участието на прокурор Марияна Сиракова, като
разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 64 по описа за
2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е
образувано по касационна жалба от А.А.М., с ЕГН ********** и адрес: ***, срещу
Решение № 426/18.12.2019 г., постановено по административнонаказателно дело №
1489/2019 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което е потвърден
Електронен фиш серия К № 1970023, издаден от Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) – Кюстендил. С посочения
електронен фиш на А.М. на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т.
4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно
наказание глоба в размер на 400,00 лева за извършено административно нарушение
по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В жалбата е наведено касационното основание по чл.
348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на
решението и на електронния фиш.
А.М. не се явява и не се представлява в съдебното заседание по делото.
ОД на МВР – Кюстендил не изразява становище по касационната жалба и не изпраща
процесуален представител в съдебното заседание по делото.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е допустима. Подадена е
от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК,
срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен
срок по
чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Предмет
на въззивно обжалване е Електронен фиш серия К № 1970023,
издаден от ОД на МВР – Кюстендил. Административнонаказателната отговорност на А.М. е
ангажирана за това, че на 27.01.2018 г. в 15:45 часа в с. Багренци, община
Кюстендил, по път втори клас № 62 км 4+730, при разрешена за населено място
скорост на движение от 50 km/h е управлявал собствения си лек автомобил марка и
модел „М.”, с рег. №*****,
с наказуема скорост 81 km/h (след приспаднат
толеранс в полза на водача от 3% при скорост 84 km/h). Нарушението е установено
и заснето със стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на
пътни нарушения тип SITRAFFIC Lynx ERS400-9047BAB, предварително позиционирана
и трайно поставена на пътя. Изготвен е клип. Електронният
фиш е издаден на А.М., като
собственик на процесния автомобил.
Районният съд е приел от правна страна, че е
спазена процедурата по установяване на нарушението с АТСС в хипотезата на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП и процесното деяние е доказано, и е
потвърдил електронния фиш.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с
наведеното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо, а преценено за съответствие с материалния
закон – правилно.
Съгласно
разпоредбата на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш. Безспорно в
случая противоправното деяние е установено именно по посочения от закона начин
– чрез клип, изведен от паметта на АТСС. За нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при
хипотезата на чл.
182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП се налага административно
наказание глоба в размер на 400,00 лева и не се отнемат
контролни точки по Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за
определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда
за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването
на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както
и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение. Следователно правилно административнонаказващият орган е провел
съкратената процедура по чл.
189, ал. 4 от ЗДвП.
Правилни
са изводите на районния съд, че
обжалваният електронен фиш съдържа всички необходими реквизити
съгласно чл.
189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП –
данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното ѝ заплащане. Неоснователно е възражението в
касационната жалба, че електронният фиш не е
съобразен с разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН относно задължителните му реквизити,
като не съдържа дата на издаването му. Нормата на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП е
специална по отношение на общото изискване на чл.
57, ал. 1 от ЗАНН за съдържанието на наказателното
постановление и не предвижда като реквизит на електронния фиш посочване на
датата на издаването му.
Съкратеното
производство за административнонаказателна отговорност чрез издаване на
електронен фиш, въведено в чл.
189, ал. 4 от ЗДвП, е
изключение от общите правила на ЗАНН, поставящи
началото на производството с акт за установяване на
административно нарушение
(АУАН) и
завършването му с наказателно постановление (НП). Легалната дефиниция на понятието
„електронен фиш” се съдържа в § 1, т. 1 от
Допълнителната разпоредба на ЗАНН, възпроизведена
и в §
6, т. 63 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП.
Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или
друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа
на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства или системи. Следователно
електронният
фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се
приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му
действие (съгласно чл.
189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити
и процедура по издаване. Изискванията за форма, съдържание,
реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в
ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на
електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.
189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП реквизити (вж. в т. см.
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д.
№ 1/2013 г.). Както бе посочено по-горе, нормата не предвижда в
електронния фиш да се изписва датата на издаването му.
Неоснователно
е възражението в касационната жалба за допуснато съществено
процесуално нарушение при издаването на процесния електронен фиш, доколкото в
него не е посочена предвидената в чл. 189, ал. 6 от ЗДвП възможност в 7-дневен
срок от получаването му да се направи писмено възражение пред директора на
съответната структура на МВР. Посочването на тази възможност не е предвидено
като реквизит на електронния фиш в чл.
189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП. Освен това разпоредбата на чл.
189, ал. 6 от ЗДвП урежда административния ред за защита против наложено административно
наказание с издаден електронен фиш (за анулиране на електронния фиш от
директора на съответната структура на МВР, ако от
събраните доказателства е установено, че моторното
превозно средство е било обявено за издирване или че нарушението е извършено с
моторно превозно средство със специален режим на движение) и упражняването
на тази правна възможност в случая не е
осуетено. Електронният фиш е достигнал до знанието на
нарушителя, като последният го е оспорил пред съда, без да заяви в жалбата,
поставила началото на въззивното производство, или в отделна декларация, че
друго лице е управлявало моторното превозно средство, че последното е било
обявено за издирване или е със специален режим на движение.
Правилни са изводите на въззивния съд за доказаност на нарушението по електронния фиш от обективна и субективна страна. Събраният доказателствен материал е достатъчен, за да обоснове извод за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Представеният клип е направен от изправно АТСС, видно от Протокол от проверка № 224-ИСИ/12.10.2017 г. (последваща проверка) и представлява годно веществено доказателствено средство относно мястото, датата, точния час на извършване на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Наказуемото превишаване от 31 km/h е съставомерно по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Правилно електронният фиш е издаден на А.М., като собственик на автомобила (съгласно справката от АИС – МВР), във връзка с регламентацията по чл. 189, ал. 5 и чл. 188, ал. 1 от ЗДвП. М. не е декларирал предоставяне на управлението на автомобила на друго лице. Предвид гореизложеното оспореният електронен фиш е законосъобразен и правилно е потвърден от районния съд.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2,
изр. 1, пр. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1,
изр. 2 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 426/18.12.2019 г., постановено по
административнонаказателно дело № 1489/2019 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.