ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 266, 24.06.2019г., Пловдив
Апелативен
съд, Пловдив ІІ
граждански състав,
на
двадесет и четвърти юни две хиляди и деветнадесета
година
в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Станислав Георгиев
ЧЛЕНОВЕ : Стела Дандарова
Надежда Дзивкова
Като
разгледа докладваното от съдия Дзивкова
частно
гражданско дело № 325 по описа за 2019
година
и
за да се произнесе взе предвид следното :
Производство по реда на чл.274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г.В.С. против Разпореждане №3754/2019, пост. по
гр.д.№1182/2018, ПдОС, с което е върната подадената от него въззивна жалба,
поради внасяне на дължимата ДТ след изтичане на дадения срок за отстраняване на
нередовности. Жалбоподателят поддържа,
че радзпореждането е неправилно, т.к. внасянето на дължима ДТ е елемент от
фактическия състав на обжалването, който е отделен от самата жалба. Поради това
срокът за внасяне на ДТ бил инструктивен. Освен това таксата била внесена в
първия работен ден след изтичане на срока и преди постановяване на
разпореждането за връщане. Отделно се излагат съображения и че жалбоподателят е
бил извън страната и не е имал физическа възможност да заплати дължимата ДТ.
Моли да отмяна на обжалваното разпореждане. Ответникът
по жалбата М.г.2. ЕООД не е взел становище.
След преценка на доказателствата по
делото съдът намира, че подадената жалба е допустима, като такава против
подлежащ на обжалване съдебен акт, подадена е в срок и изхожда от легитимирано
лице.
По същество намира следното :
По гр.д.№1182/2018, ПдОС е подадена въззивна
жалба против постановеното по делото
съдебно решение от адв. С., като пълномощник на ищеца Г.С. на 05.04.2019г.
С Разпореждане
№3022/09.04.2019 съдът е оставил жалбата без движение до представяне на доказателства
за внесена ДТ в размер на 800лв., като е дал седмичен срок за това.
Това разпореждане е редовно връчено на страната чрез
пълномощника й на 19.04.2019г.
С молба от 02.05.2019г. адв. С. представя платежно
нареждане от същата дата за внасяне на дължимата ДТ.
С обжалваното разпореждане съдът е върнал подадената
въззивна жалба, като е приел, че нередовностите не са отстранени в срок.
Настоящата инстанция намира, че изводите в обжалваното
разпореждане за правилни.
Съгласно чл.262 от ГПК задължение на
първоинстанционния съд е да извърши проверка за редовност на постъпила въззивна
жалба с оглед съобразяване с изискванията на чл.260, т.1, 2, 4 и 7 и чл.261 от ГПК, т.е. дали жалбата има законово определеното съдържание и дами към нея са
налице изискуемите приложения. Съдът е
задължен ри несъответствие на подадена въззивна жалба с някои от тези
изисквания да даде срок за отстраняването им, който е нормативно определен –
едноседмичен. Съгл. чл.262, ал.2, т.2 от ГПК при неотстраняване в срок на
посочени нередовности, съдът е длъжен да върне жалбата.
В случая първоинстанционният съд е изпълнил
задълженията си по чл.262, ал.1 от ГПК, констатирал е нередовности на жалбата,
свързани с непредставяне на едно от приложенията към нея – документ за внесена
ДТ и е дал срок за отстраняването ми – едноседмичен. Съобщението за тези
указания е връчено редовно на 19.04.2019г. Срокът изтича на 26.04.2019г./ чл.60, ал.4 от ГПК/. Този ден, обаче е неработен / т.к. е начало на Великденските празници
през 2019г./, поради което срокът изтича на осн. чл.60, ал.6 от ГПК в първия
присъствен ден – т.е. на 30.04.2019г. Дължимата ДТ е внесена на 02.05.2019г.,
т.е. две дни след изтичане на срока.
Законодателят не е направил разграничение на случаите, при които
дължимата ДТ е внесена след срока и преди постановяване на акта за връщане на
въззивната жалба от общата хипотеза, при която липсва внесена ДТ. Предвиденото
разрешение в чл.262, ал.2, т.2 от ГПК е че жалбата се връща винаги, когато в
срок не се отстранят допуснатите и указани нередовности. Именно това е сторил и първоинстанционния
съд, поради което и разпореждането за връщане като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено.
В допълнение и за пълнота следва да се отбележи, че
наведените съображения, че жалбоподателят не е бил в страната и това е станало
причина за пропускане на срока, са неотносими към разглеждания срок за
законосъобразност на връщането на въззивната жалба. Същите биха имали отношение
към евентуална молба за продължаване на срока, за възставновяване на пропуснат
срок, но не и да обоснован неправилност на разпореждане за връщане на нередовна
въззивна жалба.
По изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №3754/2019, пост. по
гр.д.№1182/2018, ПдОС.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в седмичен срок
от връчването му на страните..
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :