М О
Т И В И
към Присъда № 260068 по НЧХД № 1135/2020г.на КРС
Производството е по реда на Глава
осма,Раздел ІІІ от НПК.
Образувано е по тъжба на
пострадалата Н.С.Б. срещу подсъдимата Ф.М.Б. за престъпления по чл.130,ал.1 от НК и по чл.148,ал.1,т.1 от НК за това,че
на 20.04.2020г.в с.***е причинила на
тъжителката лека телесна повреда и и
нанесла публично обида като и е казала унизителни за честта и достойнството и
думи и изрази:“Курва!“,“Мръсен долен боклук!“,“Маймуна!“.
Съдът е приел за съвместно
разглеждане в наказателното производство предявените с тъжбата граждански
искове от тъжителката срещу подсъдимата
за сумата от 2000 /две хиляди/ лева обезщетение за причинените с
престъплението по чл.148,ал.1,т.1 от НК неимуществени вреди,ведно със законната
лихва,считано от 20.04.2020г.до окончателното изплащане; и за сумата от 3000
/три хиляди/ лева обезщетение за причинените с престъплението по чл.130,ал.1 от НК неимуществени вреди ведно със законната лихви,считано от 20.04.2020г.до
окончателното изплащане,и е конституирал тъжителката Н.Б. като граждански ищец.
Подсъдимата в с.з.не се признава за
виновна.
Тъжителката в с.з.поддържа тъжбата
и гражданските искове.
От събраните по делото
доказателства-гласни /показанията на свидетелите Ф.Р.Б.,Р.И.Б.,И.П.К.,П.И.П.,И.Р.Б.,Ю.И.Б.,Й.С.Б.,А.Х.К.,Б.Д.н.,Ю.Н.Ю./,заключение
на съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 175/2021г.,писмени
доказателства /амбулаторен лист,съдебномедицинско удостоверение на живо лице №
171-I/2020г./,преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следната
фактическа обстановка:
Подсъдимата Ф.М.Б. е свекърва на
тъжителката Н.С.Б.-майка на съпругът и Р.Б..До 20.04.2020г.всички заедно живели
в един имот,но в различни домакинства.Многократно между тъжителката и съпругът
и от една страна,и подсъдимата-от друга,възниквали спорове.
На 20.04.2020г.в двора на къщата им
в с.***тъжителката и съпругът и правили ремонт,представляващ измазване на
стената на плевнята,като за целта сглобили скеле.Св.Ю.Н.Ю.,който към този
момент живеел на семейни начала с дъщерята на тъжителката,дошъл в дома им и
заедно със св.Р.Б.-съпруг та тъжителката и син на подсъдимата,се качили на
скелето.Св.Ю. започнал да измазва стената на плевнята,а св.Р.Б. му подавал кофи
с вар,които тъжителката и дъщеря и-св.Ф.Б.,пълнели от земята.Това продължило от
сутринта до следобедните часове.Около 16,30-17ч.подсъдимата Ф.Б. отишла при
тях,като се подпирала с пръчка.Започнала да крещи: „Махайте се от дома ми! Не
ви искам!Нямате работа тук! Кого питахте да правите този ремонт!“.Искала да се
преустанови ремонта,защото не била съгласна с извършването му.В следващия
момент подсъдимата започнала да клати скелето и то силно се разлюляло.Св.Ю. и
св.Р.Б. се развикали на подсъдимата да престане,защото двамата все още били
качени на скелето и имало опасност да паднат от високо.Тъжителката се
уплашила,че двамата ще пострадат и помолила подсъдимата да престане.Тя обаче не
спряла.За да я отмести от скелето,тъжителката я хванала за ръката и я
дръпнала.Подсъдимата обаче започнала да се дърпа и одраскала с нокти
тъжителката по ръцете.Дърпала и блъскала тъжителката като искала да се освободи
от нея и да продължи да клати скелето с цел да изпъди работещите на него,тъй
като не желаела извършването на ремонта.Изведнъж посегнала с пръчката,която
държала с лявата си ръка,и ударила с нея тъжителката през лицето в областта на
дясната скулна област,дясната слепоочна област и
дясното ухо.След това подсъдимата се прибрала в къщата.Тъжителката изпитала
силна болка.Същата вечер посетила Дежурен кабинет в Медицински център“М.“-К.,където
дежурният лекар установил какви наранявания е получила.На следващия ден
тъжителката била освидетелствана от съдебен лекар към ИПСМП-Съдебна медицина-Ст.
З.
От заключението на назначената по
делото съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 175/2021г.се
установява,че при инцидента на 20.04.2020г.тъжителката Н.С.Б. е получила:
травматичен оток и кръвонасядане на дясната ушна
мида; травматичен оток на дясна лицева половина /в областта на дясната скулна и слепоочна области/; охлузвания на двете предмишници.Описаните травматични увреждания са от
действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и
отговарят да са получени по време и начин,посочени от пострадалата-при нанасяне
на удар с пръчка в дясна лицева половина и дране с нокти по двете предмишници.Гореописаните травматични увреждания са
причинявали на пострадалата болка и страдание.Срокът за възстановяване от
травматичните увреждания е бил в рамките на около две седмици.
Описаната фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетелите Ф.Р.Б.,Р.И.Б. и Ю.Н.Ю.,които са преки
очевидци на извършените от подсъдимата действия при процесния
инцидент и това са лицата,които са работили по извършването на ремонта-свидетелите
Ю.Н.Ю. и Р.И.Б. са били качени на скелето,а тъжителката Н.С.Б. и Ф.Р.Б. са им
подавали от земята кофи,пълни с вар.Показанията на тази група свидетели
кореспондират помежду си и съответстват на отразеното в издаденото
съдебномедицинско удостоверение на живо лице № 17-I/2020г.и на
заключението на съдебномедицинската експертиза.Посочените свидетели категорично
твърдят,че подсъдимата Ф.Б. е носела в ръцете си пръчка /каквато тя винаги
носела/,че е започнала да клати скелето и че е ударила силно с пръчката
тъжителката в лицето в областта на дясната скулна
област и дясното слепоочие,както и че е одраскала тъжителката по двете ръце,при
което тъжителката е получила зачервявания,почувствала се е зле и се е наложило
да и бъде оказана медицинска помощ.Тези показания на посочените по-горе
свидетели напълно съответстват на заключението на назначената по делото
съдебномедицинска експертиза,съгласно което тъжителката е получила травматичен
оток и кръвонасядане на дясната ушна мида,травматичен
оток на дясна лицева половина /в областта на дясната скулна
и слепоочна области/,охлузвания на двете предмишници,като
тези травматични увреждания отговарят да са получени по време и начин,посочени
от тъжителката-при нанасяне на удар с пръчка в дясна лицева половина и дране с
нокти по двете предмишници.В подкрепа на показанията
на посочената по-горе група свидетели са показанията на св.И.Р.Б.,който,макар и
да не е бил очевидец на извършването на деянието,е отишъл на мястото на
инцидента непосредствено след приключването му и е заварил на мястото
участвалите в инцидента лица като е видял,че тъжителката е имала оток на
дясното око и двете и ръце са били надрани.Съответстващи на тази група
доказателства са и показанията на св.И.П.К.,който е съсед на дома на
подсъдимата-през един празен двор,но тъй като нямало ограда,св.К. ясно виждал
какво става в двора на подсъдимата и видял процесния
инцидент.Този свидетел също е очевидец,тъй като макар и да е наблюдавал
инцидента от разстояние,много ясно е видял,че подсъдимата клати скелето,на
което били качени свидетелите Р.Б. и Ю.Ю.,че
тъжителката е хванала за ръката подсъдимата и я е дръпнала встрани, и че подсъдимата е замахнала
с тояга и е ударила тъжителката. Показанията на полицейските служители,посетили
местопроизшествието-свидетелите К. и Н.,също са в унисон с посочените по-горе
гласни и писмени доказателства и експертно заключение,тъй като свидетелите К. и
Н. установяват,че са посетили местопроизшествието по сигнал за скандал между
тъжителката и подсъдимата и че тъжителката е имала зачервявания по ръцете и
следи от одраскване с нокти.
При съвкупната преценка на доказателствата
изолирани остават показанията на свидетелите Ю.Б. и Й.Б.,които не съответстват
на останалия доказателствен материал,а са в унисон
само с обясненията на подсъдимата,която твърди,че не е държала в ръцете си
пръчка и не е удряла тъжителката,която си била извадила медицинско.Показанията
на свидетелите Ю.Б. и Й. Б. не следва да се кредитират,тъй като тези свидетели
не са били очевидци на инцидента,а само пресъздават това,което им е казала
подсъдимата,и освен това е логично тези двама свидетели да свидетелстват в
полза на подсъдимата,тъй като по делото се установи,че отношенията между
подсъдимата и свидетелите Ю.Б. и Й.Б. от една страна-и тъжителката и
свидетелите Р.Б. и Ф.Б.-от друга,са силно влошени и дори свидетелите Ю.Б. и Й.Б.
са свидетелствали в полза на подсъдимата,която водила дело по ЗЗДН срещу
тъжителката и свидетелите Р.Б. и Ф.Б.,което е видно от приложеното гр.д. №
750/2020г.по описа на КРС.
Предвид изложеното съдът намира,че
подсъдимата Ф.М.Б. следва да бъде призната за виновна за извършено престъпление
по чл.130,ал.2 от НК.
Подсъдимата Ф.М.Б. от
обективна и от субективна страна е осъществила състава на чл.130,ал.2 от НК-на 20.04.2020г.в с.**** е причинила на тъжителката Н.С.Б. лека телесна
повреда,изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на
здравето /съгласно заключението на вещото лице,изготвило съдебномедицинската
експертиза/,изразяваща се в травматичен оток и кръвонасядане
на дясна ушна мида,травматичен оток на дясна лицева половина /в областта на
дясната скулна и слепоочна области/,охлузвания на
двете предмишници.
От субективна страна подсъдимата
е извършила деянието умишлено,при форма
на вината пряк умисъл-съзнавала е общественоопасния характер на деянието,предвиждала е общественоопасните
последици и е искала настъпването им.Горното
се установява от обективираните и действия.
По обвинението за извършено
престъпление по чл.148,ал.1,т.1,във вр.с чл.146,ал.1
от НК подсъдимата следва да бъде призната за невинна и оправдана,тъй като не се
събраха доказателства подсъдимата да е отправила към тъжителката обидните думи
курва,мръсен долен боклук,маймуна.В показанията си свидетелите Ф.Б.,Р.Б. и И.К.
установяват,че подсъдимата викала към тъжителката и към св.Ф.Б.
„курви“,“боклуци“,като им викала на турски език „уруспу“,която
дума се превеждала като „курви“,но първо-тези думи не са били отправени
единствено и само към тъжителката,както тя твърди в тъжбата си,и второ-тези
думи не са еквивалентни на твърдяните в тъжбата думи
и изрази“Курва!“,“Мръсен долен боклук!“,“Маймуна!“.
Налице са кумулативните
предпоставки за прилагане на императивната норма на чл.78а от НК по отношение
подсъдимата за престъплението по чл.130,ал.2 от НК,за което е призната за
виновна.Подсъдимата е пълнолетна,не е
осъждана за престъпления от общ характер
и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на Глава
Осма,Раздел Четвърти от НК.За престъплението по чл.130,ал.2 от НК,извършено от
подсъдимата,се предвижда наказание лишаване от свобода до шест месеца или пробация,или глоба от сто до триста лева.С деянието не са
причинени имуществени вреди.
Предвид изложеното подс.Ф.Б. следва да бъде освободена от наказателна
отговорност и да и се наложи административно наказание по чл.78а от НК-ГЛОБА
,което предвид добрите и характеристични
данни,следва да се наложи в минималния,предвиден в закона размер,а именно-1000
/хиляда/ лева.
ПО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:
В резултат на извършеното от подс.Ф.Б. деяние по чл.130,ал.2 от НК тъжителката и
гражданска ищца Н.Б. е претърпяла неимуществени вреди-болки и страдания.На осн.чл.45 от ЗЗД подс.Ф.Б. дължи
на тъжителката Н.Б. обезщетение за причинените с деянието неимуществени вреди.На осн.чл.52
от ЗЗД размерът на дължимото обезщетение следва да се определи по
справедливост.При определяне размера на обезщетението съдът взе предвид
следните обстоятелства:
-характера и вида на телесната
повреда-лека,с причиняване на болка и страдание,без разстройство на здравето;
-вида и характера на получените
увреждания;
- периодът на лечение и
възстановяване;
-формата на вина-пряк умисъл.
При съвкупната преценка на тези
обстоятелства съдът намира,че по справедливост подс.Ф.Б.
следва да бъде осъдена да заплати на тъжителката Н.Б. сумата от 1000 /хиляда /
лева обезщетение за причинените с деянието по чл.130,ал.2 от НК неимуществени
вреди,ведно със законната лихва от датата на увреждането-20.04.2020г.до
окончателното изплащане.Следователно гражданският иск следва да се уважи в тази
си част,а в останалата му част-до претендираните 3000
лв.следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан в тази му част.
Поради липса на извършено деяние по
чл.148,ал.1,т.1,във вр.с чл.146,ал.1 от НК и
следователно-липса на деликт,предявеният от
тъжителката Н.Б. срещу подсъдимата Ф.Б. граждански иск за сумата от 2000 лева
обезщетение за причинени с престъпление по чл.148,ал.1,т.1,във вр.с чл.146,ал.1 от НК неимуществени вреди следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
Съгласно разпоредбата на
чл.189,ал.4 от НПК подсъдимата Ф.Б. следва да заплати на тъжителката Н.Б. една
втора от направените от тъжителката по делото разноски,а именно-сумата от 356
лева за държавна такса,адвокатско възнаграждение и депозит за изготвяне на
експертиза.
На основание чл.189,ал.3 от НПК
подсъдимата Ф.Б. следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на КРС направените по делото разноски от бюджета на съда в общ размер на
408 лева,от които 368 лева доплащане на вещото лице над внесения от тъжителката
депозит,и 40 лева пътни разходи на свидетелката Б.Д.Н.,както и на основание
Тарифа № 1 на МП следва да заплати по сметка на КРС сумата от 50 лева държавна
такса върху уважения размер на гражданския иск.
Водим от горните мотиви съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия: