Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 267
12.04.2023 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито съдебно
заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при
секретаря Ангелина Латунова
като
разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм. дело № 49
по описа на съда за 2023 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 172, ал. 5, вр. ал.
1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано
е по жалба на Н.М., ЕГН : **********, адрес: ***, подадена чрез надлежно
упълномощен процесуален представител – адв. И.М., против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 272з-3571 от 19.12.2022 г., издадена от младши
автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково.
Жалбоподателката твърди, че с
обжалваната заповед била прекратена регистрацията на пътно превозно средство,
собственост на нея и съпруга й, за срок от 6 месеца. Автомобилът бил придобит в
режим на СИО и бил единственото моторно превозно средство на семейството. Заповедта
била издадена на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от Закона за движение по
пътищата - прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, за това, че съпругът
на жалбоподателката управлявал автомобила, съпружеска имуществена общност, под
въздействието на алкохол 1.99 %.
Жалбоподателката оспорва така постановената заповед като
незаконосъобразна. Твърди, че спрямо водача била приложена ПАМ по чл. 171, т. 1,
буква „б” от ЗДвП - временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, което
удовлетворявало целите на чл. 22 от ЗАНН. С налагането на ПАМ по смисъла на чл.
171, т. 2а от ЗДвП бил нарушен принципът на съразмерност, установен в чл. 6 от АПК и било ограничено правото й на собственост, а тя не била субект на
административното нарушение и поради здравословното си състояние имала нужда да
ползва автомобила.
Принудителната мярка била постановена при неправилно
приложение на материалния закон, а именно разширен бил предметният и спрямо
субектите обхват на мярката, с което незаконосъобразно било засегнато правото й
на собственост.
Изхождайки от основните принципи на правото, че административната
отговорност е лична, че никой не може да търпи последиците от наказателна
репресия, без да е субект на нарушение или престъпление, както и особената
защита на правото на собственост по чл. 17 от Конституцията на РБ, и предвид
граматичното тълкуване на текста на чл. 171, т. 2а от ЗДвП (на собственик,
който управлява, а не на собствениците на ППС) се налагал извода, че
прекратяването на регистрацията е приложима мярка спрямо водачите - еднолични
собственици на управляваното в момента на нарушението пътно превозно средство.
Следователно мярката следвало да се прилага спрямо ППС, които били еднолична
собственост на нарушителя, но не и когато били собственост на, или и на трети
лица, какъвто бил настоящият случай.
С оглед на гореизложеното, се моли да бъде отменена
обжалваната заповед с всички законови последици, произлизащи от това.
Ответникът – Младши автоконтрольор в сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Хасково (И. Н. К.) не се явява в съдебно заседание и не
изразява становище по основателността на жалбата.
Административен съд - Хасково, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
С оспорената Заповед № 272з-3571 от 19.12.2022 г., младши
автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР - Хасково И.
Н. К. е наложил на С. М.М., принудителна административна мярка - прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от шест месеца, като са отнети СРМПС №
********* и два броя регистрационни табели с № Х 4593 ВТ. От фактическа страна заповедта
е мотивирана с обстоятелството, че от мл. автоконтрольор в сектор "Пътна
полиция" към ОДМВР – Хасково В. С. К. е съставен Акт за установяване на
административно нарушение № GA 764727 от
19.12.2022 г. против С. М.М., ЕГН : **********, с постоянен адрес:***, за това,
че на 19.12.2022 г., около 01:03 часа, в *** е управлявал МПС * с рег.№*** след
употреба на алкохол над 1,20 промила (1.99 промила), с което виновно е нарушил
чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
По делото е представено и прието
като доказателство Удостоверение за сключен граждански брак серия ВР № 0062740,
издадено на 23.11.2011 г., от Община Хасково, видно от което е, че С. М.М. и жалбоподателката Н.М. са сключили граждански
брак на 23.11.2011 г. в * за което е
бил съставен Акт за граждански брак № 0001 от същата дата. Представен е и приет
като доказателство Договор от 02.07.2013 г. за покупко-продажба на МПС, сключен
и подписан между "Крис Ауто 03" ЕООД гр. Плевен, като продавач, от
една страна и С. М.М., като
купувач, от който договор е видно, че съпругът на жалбодателката е закупил от
продавача МПС - лек автомобил, марка ***, с № на
рамата: WVWZZZ1JZ2D196492.
По делото е
представено и прието като доказателство и Свидетелство за регистрация на МПС №
*********, част І, издадено на 29.08.2013 г., за регистрацията на МПС – лек
автомобил, марка *, с
регистрационен номер *** . От това
СРМПС е видно, че като собственик на това МПС и съответно като притежател на
СРМПС, е посочен С. М..
По административната преписка е представен и приет
като доказателство и посоченият в оспорената заповед Акт за установяване на
административното нарушение № GA 764727 от 19.12.2022
г., съставен от В. С. К. - мл. полицейски инспектор в сектор "Пътна
полиция" към ОДМВР – Хасково, в присъствието на И.Н. К. – очевидец,
служител на МВР, против С. М.М., в
който е посочено, че същият, като водач на лек автомобил – *, рег.№ *** на
19.12.2022 г. в 01:03 часа в * до
сладкарница „Наслада“ в посока към Съдебна палата – Хасково управлява
собствения си лек автомобил марка * с регистрационен
номер ***, като водачът
е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с
фабр.номер ARNA-0174, като
уредът отчита 1.99 промила алкохол в издишания от водача М. въздух. Посочено е,
че е издаден талон за изследване с номер 110592 и че се касае за виновно
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Със съставянето на този АУАН като
доказателство е иззет Контролен талон № 6815713. Така съставеният АУАН е бил
предявен на място на соченото за нарушител лице за подпис, който го е подписал,
като е вписал в същия, че няма възражения.
При така установената по делото фактическа обстановка
и при извършената на основание чл. 168, ал. 1 от АПК проверка за
законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 от АПК, съдът намира, че подадената срещу заповедта за налагане на
принудителна административна марка жалба се явява неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5,
буква "а", т. 6 и т. 7, се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Определянето на тези
служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата
на чл. 165, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, което и е направено със
Заповед рег.№ 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. По
делото е представена и приета като доказателство Заповед № 1253з-21 от 14.01.2022
г. на Директора на Областна дирекция на МВР – Хасково, за оправомощаване на
длъжностни лица да прилагат ПАМ по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, т. 6,
т. 7 и т. 8 от ЗДвП. С тази заповед са оправомощени длъжностни лица, които да
прилагат принудителни административни мерки по посочените текстове от ЗДвП,
като в т. 9, като такива оправомощени длъжностни лица, са посочени държавните
служители от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Хасково. В случая, оспорената
заповед е издадена именно от държавен служител в Сектор "Пътна
полиция" при ОДМВР – Хасково, като действието на тази заповед не е
обвързано със срок и доколкото не е отпаднало правното основание за издаването
й, съдът приема, че обжалваният административен акт е издаден от оправомощен
материално и териториално компетентен орган.
На следващо място, с оглед съдържанието на акта, съдът
приема, че е спазена установената от закона форма, изискуема съгласно чл. 172,
ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени са фактически основания за
издаване на заповедта, като е посочен с номер и дата АУАН, с който е установено
извършено от С. М.М.
нарушение, посочен е с трите имена, длъжност и месторабота, актосъставителят,
който е съставил този АУАН, посочена е датата, часа и мястото на извършване на
нарушението, посочено е и конкретното МПС, управлявано от лицето, както и
регистрационния номер на същото, като е описано и извършеното от него
нарушение, съответно е посочена и правната му квалификация. За пълнота на
изложението следва да се упомене, че в разпоредителната част на оспорената
заповед е посочено правното основание за издаването й – чл. 171 от ЗДвП, без да
са посочени конкретните приложими точка и буква на разпоредбата, но доколкото правното
основание за издаването е изписано изцяло под номера на заповедта - "по
чл. 171, т. 2а, б. “б“ от ЗДвП", съдът намира, че това нарушение е
несъществено и не води до нарушаване на правото на защита на лицето, спрямо
което е приложена тази ПАМ, нито води до неяснота на волята на административния
орган, издал процесната заповед за налагане на ПАМ.
При преценка на материалната законосъобразност на
заповедта, тоест относно съответствието й с приложимите материалноправни
разпоредби на закона, съдът намира, че заповедта е законосъобразна.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, в приложимата й към датата на издаване на оспорената заповед редакция, за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик,
който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози,
както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с
тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за
употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една
година.
По делото е безспорно, че С. М. е собственик на моторното превозно средство по отношение,
на което е приложена принудителната административна мярка. Безспорно е също, че
на 19.12.2022 г. е управлявал това превозно средство с концентрация на алкохол
в кръвта 1.99 на хиляда. Спорът по делото е пропорционална ли е принудителната
мярка по отношение на Н.М. и съответства ли по отношение на нея на целта на
закона.
Съгласно указаното от законодателя, издателят на
заповедта действа в условието на обвързана компетентност и при наличие на
предпоставките за издаване на заповедта следва да постанови такъв
административен акт. Минималният срок, за който следва да бъде прекратена
регистрацията, е определен в закона на 6 месеца и при индивидуализирането му в
случая органът–издател се съобразил с това указание. Съгласно нормата на чл. 22
от ЗАНН принудителни административни мерки могат да се налагат за
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, респективно
на вредните последици от тях. Действително, актът следва да бъде съобразен и с
целите на закона и с основополагащия принцип в административното производство,
съгласно чл. 6 от АПК, а именно принципът на съразмерност. С други думи,
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава. Законът цели преустановяване нарушения на правилата за движение,
включително преустановяване управлението на превозните средства от водачи,
извършили такива нарушения, като наложеното ограничение не може да бъде
изключено по отношение на съпругата, дори при наличие на съпружеска имуществена
общност и без значение дали автомобилът се използва от другия съсобственик и за
какви цели.
Както вече бе посочено, принудителната административна
мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" по
смисъла на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП се прилага на собственик, който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда. Това са двете изисквания, които законът – в конкретната хипотеза,
поставя като материалноправни предпоставки за приложимост на мярката. Фактът,
че процесното превозно средство е семейна имуществена общност по никакъв начин
не отрича качеството на собственик на съпруга, който е управлявал превозното
средство след употреба на алкохол. Съгласно чл. 21 от Семейния кодекс, вещите,
придобити по време на брака принадлежат общо на двамата съпрузи, като съгласно
чл. 24, ал. 2 от СК управлението на общото имущество може да извършва всеки от
съпрузите. Управлението (в смисъл на поставянето в движение) на моторно
превозно средство – семейна имуществена общност, е управление (в смисъл на
начин на ползване) на общото имущество. С оглед на това, породените при това
управление (начин на ползване) правни последици от единия от съпрузите поражда
правни последици и за другия съпруг. Законодателят е приел, че принудителната
административна мярка ще бъде осъществена чрез забрана за ползване на вещта,
без да придава значение на това съсобствена ли е тя или не и осъществил ли е и
другият съсобственик визираното в законовия текст неправомерно поведение.
В този смисъл съдът намира, че възраженията в жалбата
за непропорционалност на мярката по отношение на жалбоподателката са
ирелевантни за законосъобразността на оспорената заповед. Неблагоприятните
правни последици Н.М. е длъжна да понесе по силата на имуществената общност, в
която се намира процесният автомобил, и неправомерното поведение на другия
собственик.
В тази връзка съдът приема, че съвкупният анализ на
обстоятелствата по случая и съобразяването им с цитираните законови норми и
правни принципи обуславят извод за неоснователност на оспорването, от което
произтича отхвърляне на жалбата срещу оспорения административен акт.
Разноски не се претендират от ответната страна, поради
което съдът не се произнася по този въпрос.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на
Н.М., ЕГН : **********,
адрес: ***, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
272з-3571 от 19.12.2022 г., издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Хасково.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Преписи от решението да бъдат връчени на страните.
СЪДИЯ: