№ 122
гр. Варна, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20223001000015 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Застрахователна компания „Уника“ АД, ЕИК
*********, със седалище гр.София срещу решение №27/02.11.2021 г., постановено по т.д.
№27/2021 год. по описа на ОС – Търговище, с което въззивникът е осъден да заплати на Н.
ЗЮЛК. Н. от с.Крепча, обл. Търговище, сумата от 67 000 лева - представляваща
застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от телесни увреждания и други негативни изживявания, както и сумата 8
100 лв. - имуществени вреди, които вреди са настъпили в резултат на ПТП от 28.04.2019 г. в
РРумъния, на Автомагистрала 1, по посока от гр. Тимишоара към гр. Лугож, причинено от
водача на МПС „Рено Мастер“, с рег.№ Т 2772 АК, застраховано при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица с действие от 03.02.2019
г. до 02.02.2020 г. - на осн. чл. 432 ал. 1 от КЗ, ведно със законната лихва върху горните
главници, считано от 22.02.2021 г. до окончателното им изплащане.
В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на решението, поради
противоречието му с материалния закон и на процесуалните правила. Излага, че не са
налице основания за присъждане на обезщетение над размера доброволно заплатен от
застрахователя. Наред с това твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия, както и че размерът на обезщетението е завишен.
Насрещната страна Н. ЗЮЛК. Н. от с.Крепча е подала писмен отговор, в който
оспорва жалбата.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна: Страните не оспорват
предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при
съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно
правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка
1
„гражданска отговорност”; настъпването на застрахователно събитие като юридически
факт, пораждащ отговорността на застрахователя. Следователно – процесните претенции са
доказани по основание. Въззивните възражения са сведени единствено до
неправилността на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД, като
застрахователят поддържа, че е налице неправилно определяне на дължимото обезщетение,
посредством прекомерното му увеличаване в нарушение на принципа за справедливост и
несъобразяване с наличието на съпричиняване на вредоносния резултат. В този предметен
обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.
От съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, експертни заключения, вкл. и заключението по извършената във въззивното
производство СМЕ се установява, че въззиваемият Н., в резултат на произшествието е
получил травматични увреждания, изразяващи се в политравма - счупване на таза - десен
ацетабулум (дясна ябълчна бедрена кост); счупване на дясна бедрена кост в дистална
(долна) част - медиален кондил; счупване на дясна тибия в проксималната част - латерален
кондил с наложен фиксатор по спешност; счупване на медиалния (среден) фемор вдясно;
счупвания, обхващащи гръдния кош, седалището, таза и крайник (-ци) - закрито, счупване на
ацетабулума- закрито – дясно; счупване на долния край на бедрената кост – закрито – дясно;
счупване на горния край на тибията (голям пищял - закрито - дясно); фрактура ацетабули
дек; фрактура кондили медиалис феморис дек; фрактура кондили латералис тибие дек;
фиксацио екстерна. Състоянието на въззиваемия е било тежко, наложило извършване на
множество оперативни интервенции и продължителен болничен престой. Непосредствено
след произшествието, постъпва по спешност и му е оказана първа помощ в болница в
Румъния, където му е поставен външен фиксатор на десния крак. На 03.05.2019 г. постъпва
на лечение в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов" ЕАД. Установени са следните счупвания: счупване
на ацетабулума(чашката ) на таза, счупване на дясна подбедрица в областта на големия
пищял, медиален кондил, счупване на медиален кондил на дясното бедро. На 08.05.2019 г. е
опериран и е направена корекция на външния фиксатор и открито наместване с метална
остеосинтеза с плака и винтове на ацетабулума(чашката) на таза. На 15.05.2019 г. е
извършена фасциотомия, повторени на 21.05.2019 г. и на 28.05.2019 г. Отстранено е
коленното капаче и са направени няколко костни и кожни пластики. Активното лечение е
продължило с проведените множество оперативни интервенции около месец и половина,
след което месеци наред е провеждал рехабилитация и лечение от психолог, поради
нестабилно психическо състояние. Според вещите лица, премахването на цяла кост (коленна
капачка), силно ограничава функциите на единия крайник, което затруднява движението и
походката. При проведените на 16.08.2021 г. и 14.03.2022 г. медицински прегледи е
установено, че са налице ограничени и болезнени движения в дясна тазобедрена и коленна
стави, което налага постоянно придвижване с помощта на помощно средство, а движенията
без нея се извършват чрез подпиране на околни предмети. Според експертите претърпените
телесни увреждания са в причинна връзка с процесното ПТП и същите не подлежат на
пълно възстановяване. От обясненията на вещите лица, дадени в с.з. се установява, че
счупванията в тазобедрената и в колянната става на ищеца са вътреставни и са много тежки,
водят до артрозни изменения, които с времето ще се усложняват.
От показанията на свидетеля Н.а, които съдът цени като непосредствени и
кореспондиращи с останалите доказателства се установява се установява, че след инцидента
пострадалият е бил много уплашен, изпитвал е силни болки, бил е напълно обездвижен,
като при последвалите няколко операции в рамките на около два месеца е имал нужда от
непрекъснато обгрижване, не можел да спи, което наложило допълнителен прием на
обезболяващи медикаменти и консултация с психолог. След завръщането си у дома, около
един месец е имал постоянна нужда от нужда помощ, като след това е започнал да се
придвижва с помощта на проходилка, за да ходи до тоалетна. От показанията се установява
още, че към настоящия момент въззиваемия се придвижва с бастун, но често имал болки в
таза, поради което използвал и двете патерици. Все още не можел сам да си обуе чорап и
обувка, тъй като поради липсата на колянно капаче, не може да си свие десния крак. След
преживяното станал много нервен и продължавал да пие успокоителни, трудно спял нощем.
2
Гореизложеното, дава основание на съда изцяло да сподели извода на ОС –
Търговище, за определянето на обезщетението за претърпени неимуществени вреди в
размер на 120 000 лева.
Тази сума е напълно съобразена с интензитета, продължителността и характера на
претърпените болки и страдания. Същевременно обаче, справедливостта по смисъла на
чл.52 ЗЗД е морално-етична категория, която не е абстрактно понятие и следва при всяко
положение да бъде съобразена с икономическия растеж, настоящ стандарт и
средностатистическите показатели за доход и покупателни способности към датата на
деликта. В тази връзка следва да се изтъкне, че именно посочената динамика в
икономическа конюнктура стои в основата на непрекъснатото нарастване нивата на
застрахователно покритие за неимуществени вреди и законодателното задължение за
тяхното периодично осъвременяване - § 4, ал. 3 и 4 от ДР на КЗ. Задължението на
застрахователя е функция от задължението на застрахования да обезщети увреденото от
него лице, а същевременно двете задължения са едни и същи по съдържание и размер в
рамките на застрахователния договор.
В този смисъл е и даденото разрешение в постановените по реда на чл.290 от ГПК
решения на ВКС и съставляващи поради това задължителната по смисъла на ТР 1/2010 г. на
ОСГТК на ВКС практика - Решение № 83 от 6.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т.
о., и Решение № 1 от 26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г., II т. о., Решение 25 от 17.03.2010 г.
по т. д. № 211/2009 г., II т. о, Р. № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. II т. о. и редица
други. Наред с това, следва да се съобрази, че болките и страданията, във физически,
психологичен и емоционален план, не се ограничават само до изживените в момента на
самото престъпление болки и страдания, а продължават и след това, като нанесените травми
не са отшумели. Преценката за размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД се
извършва за всеки конкретен случай по справедливост и вътрешно убеждение, като в
случая, определеното от ВОС обезщетение отговаря в максимална степен на
гореопределените критерии.
Доколкото поведението на пострадалия, не е елемент от деликтния състав, съдът
намира, че в настоящото производство е допустимо да се разгледа направеното възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат, предвид обстоятелството, че претендираното
обезщетение, може да бъде намалено, в случай, че увреденият е допринесъл за настъпване
на вредите (чл.51, ал.2 ЗЗД).
Един от елементите на фактическия състав на съпричиняването е наличието на
причинна връзка между вредите и поведението на пострадалия. Доколкото доказването на
това възражение би довело до намаляване на обема на отговорността на ответника по
предявения иск за обезщетение за вреди от непозволено увреждане, то по силата на чл.154,
ал.1 от ГПК същият носи доказателствената тежест за установяване на факта на
съпричиняването. В случая не се касае до насрещно доказване, което може да бъде и
непълно, а ответникът следва да установи наличието на съпричиняването при условията на
главно и пълно доказване, като изводите за наличието му не могат да почиват на
предположения или на обсъждането само на отделни факти и обстоятелства или пък само на
част от събраните в производството доказателства.
Съдът намира за неоснователно направеното от въззивника възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, поради това, че въззиваемия е бил без предпазен
колан. Това е така, доколкото травматичните увреждания при произшествието, според
заключенията по СМЕ, биха се получили както при поставен предпазен колан, така и без
такъв. Наред с това, с оглед показанията на свид. Ю. З., според които за да освободи
въззиваемия от седалката се е наложило да среже предпазния колан, може да се направи
категоричен извод, че по време на удара, въззиваемият е бил с предпазен колан.
С оглед заключенията по СМЕ, че всички представени като доказателство фактури и
касови бонове за извършени от въззиваемия разходи за лечение са били наложителни и са
относими към процеса на лечение и възстановяване, основателна се явава и претенцията за
3
заплащане на сумата от 8100 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди за
направени разходи за лечение и медицински консумативи.
С оглед на изложеното, съдът приема разглежданата претенция за основателна до
размера, уважен от ТОС, поради което съдебният акт следва да бъде потвърден изцяло, като
препраща и към мотивите на първоинстанционния съд.
С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане, придружено с
договор за правна помощ, сключен при условията на чл.38, ал.1, т.2, в полза на
пълномощника на Н.Н., на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, следва да се присъди адвотско
възнаграждение за въззивната инстанция за защитата срещу въззивната жалба на
застрахователя в минимален размер - 2783 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №27/02.11.2021 г., постановено по т.д.№27/2021 год. по
описа на ОС – Търговище, с което Застрахователна компания „Уника“ АД, ЕИК *********,
със седалище гр.София е осъдено да заплати на Н. ЗЮЛК. Н. от с.Крепча, обл. Търговище,
сумата от 67 000 лева - представляваща застрахователно обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от телесни увреждания и други
негативни изживявания, както и сумата 8 100 лв. - имуществени вреди, които вреди са
настъпили в резултат на ПТП от 28.04.2019 г. в РРумъния, на Автомагистрала 1, по посока
от гр. Тимишоара към гр. Лугож, причинено от водача на МПС „Рено Мастер“, с рег.№ Т
2772 АК, застраховано при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ по
застрахователна полица с действие от 03.02.2019 г. до 02.02.2020 г. - на осн. чл. 432 ал. 1 от
КЗ, ведно със законната лихва върху горните главници, считано от 22.02.2021 г. до
окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Уника“ АД, ЕИК *********, със седалище
гр.София срещу ДА ЗАПЛАТИ на адв. ЯВ. Д. Д. от САК, с адрес: гр. София, ул. „Алабин“
№ 36, ет. 2, като пълномощник на Н. ЗЮЛК. Н. от с.Крепча, сумата от 2783 (две хиляди
седемстотин осемдесет и три) лева – адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално
представителство по в.т.д.№15/2022 год. по описа на ВнАС, на основание чл.38 ал.2 вр. ал.1
т.2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до
страните пред ВКС на РБългария при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4