Р Е
Ш Е Н И Е №
гр. Враца, 20.04.2015 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав,
в открито съдебно заседание на тридесет и първи март през две хиляди и петнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА ДОНКОВА
при секретаря Г.Ц., като разгледа
докладваното от съдията Донкова гр. дело № 3698
по описа за 2014 год. по описа на
РС-Враца и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е
образувано по постъпила искова молба от Ш.Ш. против О.С.Ц. и Б.С.Ц., с искане
за обявяване на недействителен спрямо ищеца до размера на неговите вземания за
главница от 22 000 евро и за обезщетение за забавено плащане на главницата
за периода от 15.02.2011 г. до 23.05.2012 г. в размер на 3 000 евро, на
договор за доброволна делба, сключен на 23.02.2011 г. между ответниците, вписан
в Служба по вписванията – гр.Враца по дв.вх.№ 916/24.02.2011 г. за следния
имот: самостоятелен обект в сграда – апратамент № 1 с идентификатор 12259.1017.115.1.6
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Враца, с площ по
документи 70,25 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, заедно
прилежащи части мазе № 16 с площ от 12,9 кв.м., заедно със съответните идеални
части от общите части на сградата и право на строеж върху мястото, с адрес:
гр.Враца, бул.”****” № 6, вх.Г, ет.2, ап.1, който самостоятелен обект се намира
в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 12259.1017.115 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Враца.
В исковата молба ищецът
твърди, че има парични вземания към първия ответник О.С.Ц., като със
сключването на договора за доброволна делба между него и втория ответник Б.С.Ц.,
се затруднява удовлетворяването му като кредитор, поради което действието е
увреждащо за него.
По делото е постъпил писмен
отговор от ответника О.Ц., в който се изразява становище за неоснователност на
иска. Твърди се, че не е длъжник на ищеца, тъй като не е налице влязло в сила
съдебно решение, установяващо вземане на ищеца срещу него. Поддържа се, че при
скючване на договора за доброволна делба вторият ответник – негов брат, не е
знаел за паричните му задължения.
По делото е постъпил и
писмен отговор от ответника Б.Ц., в който се изразява становище за
неоснователност на предявения срещу него иск. Твърди, че не поддържа постоянна
връзка с брат си – първия ответник по делото, не се виждат и не знае
подробности относно паричните му задължения.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и
взаимовръзка, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено от
фактическа страна:
Между страните не се спори,
че с договор за доброволна делба с нотариална заверка на подписите рег. №
1050/23.02.2011 г. по описа на нотариус Снежана Петкова с район на действие РС
– Враца, вписан в Служба по вписванията – гр.Враца под дв.вх.рег.№ 916/24.02.2011
г., ответниците са прекратили съществуващата между тях съсобственост по силата
на наследяване от общите им наследодатели върху следния недвижим имот:
самостоятелен обект в сграда – жилище – апартамент № 1 с идентификатор
12259.1017.115.1.6, по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Враца, с адрес: гр.Ваца, бул.”****” № 16, вх.Г, ет.2, ап.1, с площ 70,25
кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, заедно с прилежащи
части: мазе № 16 с площ от 12,90 кв.м., който самостоятелен обект се намира в
сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 12259.1017.115.
Видно от договора за
доброволна делба е, че описаният по-горе недвижим имот е поставе в дял и
изключителна собственост на втория ответник – Б.С.Ц., като за уравнение на дела
на първия ответник – О.С.Ц., втория ответник е заплатил преди подписването на
договора сумата от 15 000 лева.
От представеното по делото
удостоверение за родствени връзка изх.№ 783/25.02.2015 г., издадено от Община
Враца се установява, че двамата ответници са братя.
По делото е представен
препис от решение от 25.03.2013 г., постановено по гр.д.№ 9236/2012 г. по описа
на СГС, от което се установява, че ищецът Ш.Ш. е предоставил на първия ответник
по делото - О.С.Ц. сумата от общо 22 000 евро / на 02.07.2007 г. - сумата
от 7 000 евро и на 13.07.2007 г. – сумата от 15 000 евро/ за закупуване
на земя в с.Динката и разботка на проект /неиндивидуализиран/. С цитираното
решение съдът е отхвърлил предявения от Ш. иск с правно основание чл.55, ал.1,
пр.1 и пр.2 ЗЗД - за осъждане на ответника О.Ц. за връщане на дадените му суми
на неосъществено основание.
По делото е представен
препис от решение № 824/25.04.2014 г., постановено по гр.д.№ 2477/2013 г. по
описа на САС, с което посоченото по-горе решение на СГС е отменено, като О.С.Ц.
е осъден да заплати на ищеца Ш.Ш. на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД сумата от 22 000 евро и обезщетение за забавено плащане на главницата
за периода от 15.02.2011 г. до 23.05.2012 г. в размер на 3000 евро, както и
законната лихва върху главницата, считано от 29.06.2012 г.
От представените по делото
доказателства е видно, че решението на САС не е влязло в сила, тъй като е
обжалвано с касационна жалба пред ВКС, по която е допуснато касационно
обжалване.
По делото са представени и
2 бр.разписки, описани в горепосочените съдебни решения.
В качеството на свидетел са
разпитани Красимир Петров и Владимир Спасов за установяване на отношенията
между двамата братя – ответници по делото.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД.
Съгласно чл.135 ЗЗД
кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него
действията /договори - възмездни
и безвъзмездни, едностранни правни сделки и правни действия/, с които длъжникът
го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Павловият
иск по чл.135 ЗЗД е конститутивен иск за относително унищожение на сключената
във вреда на кредитора сделка. Съгласно разпоредбата на чл.135 ЗЗД активно
легитимиран да предяви Павловия иск е кредиторът. Кредитор по смисъла на закона
е всеки, чиито права са увредени със сделки или правни действия, извършени от
негов длъжник, независимо дали тези права са осъществими с осъдителен или с
конститутивен иск. Предпоставките на отменителния иск
по чл.135 ЗЗД са:
1. Наличие на вземане. Лице, което е кредитор на длъжника,
разполага с преобразуващото право по чл.135 ЗЗД. Титуляр и на парично и на непарично вземане може да си служи с Павловия иск
– р. 2-1964-ОСГК, 1-1965-ПП. Възникването на правото по чл.135 ЗЗД се
предпоставя от наличието на действително вземане, което не е
прекратено или погасено по давност. Не е необходимо вземането да е изискуемо и
ликвидно. Възникването на правото по чл.135 ЗЗД не се обуславя от установяване
на вземането с влязло в сила съдебно решение – р. 663-1969-І ГО, р. 423-2000-V
ГО, снабдяването на кредитора с изпълнителен лист или наличието на безуспешни
опити за принудително удовлетворяване. Вземането на кредитора трябва да е
възникнало преди извършването на действието, чието обявяване за недействително
се иска – чл.135, ал.3 ЗЗД. Състоянието на длъжниковото имущество
следва да се преценява към момента, в който кредиторът е придобил вземането си.
Кредиторът разчита на общото обезпечение, което имуществото на длъжника
представлява при възникване на неговото право. Ако обаче длъжникът и лицето, с
което той е договарял, са действали, за да увредят кредитора, кредиторът може
да атакува увреждащите го действия, извършени преди пораждане на неговото право
– чл.135, ал.3 ЗЗД.
2.Извършване на
действие, което уврежда кредитора: Действието е съзнателен волеви акт, който
може да бъде извършен от длъжника; от длъжника и от трето лице; от длъжника, от
трето лице и от държавен орган. То може да бъде всякакъв гражданскоправен акт – както сделка, така и юридическа
постъпка – р. 2473-1978-І ГО. Сделката може да бъде едностранна – отказ от
право на собственост, отказ от давност, едностранно учредяване на ипотека, или
двустранна – продажба, заем, дарение – р - 1603-1998-І ГО, спогодба. Действието
може да бъде възмездно или безвъзмездно. То може да има не само материалноправен,
но и процесуалноправен характер - напр. съдебно решение по симулативен процес, което уврежда кредиторите – ТР
106-1964-ОСГК, р. 10-1967-ОСГК. За да може да бъде отменено, действието трябва
да уврежда кредитора. Увреждането е
обективен факт и не зависи
нито от субективното отношение на длъжника, нито от преценката на кредитора.
Между действието и преценката трябва да има причинна зависимост. Увреждането е
налице в случаите, при които намалява възможността на кредитора да се
удовлетвори от имуществото на длъжника. Увреждане има, когато длъжникът се
лишава от свое имущество или имуществото му намалява – р. 2760-1966-ІІ ГО, р.
2271-1978-І ГО. Кредиторът може да иска да бъде обявено за недействително и
действие, което, макар и да не обеднява длъжника, затруднява удовлетворяването
на кредитора – р. 2271-1978-І ГО.
3. Знание за увреждане: Субективно условие за провеждане на
Павловия иск. Елементите на тази предпоставка се различават в зависимост от
това дали действието е било възмездно или безвъзмездно. Когато действието е
било безвъзмездно – едностранна сделка /отказ от право на собственост/,
договор, /дарение/, правото да се иска отмяна възниква, щом длъжникът е знаел
за увреждането – чл.135, ал.1, пр.1 ЗЗД. Не е необходимо да се съзнава увреждането
на определен кредитор, достатъчно е в момента на извършване на действието длъжникът да е знаел, че има кредитори и че действието го
уврежда. Без значение е субективното психическо отношение на лицето,
което е получило престацията от
длъжника. Дори и то да не е знаело за увреждането, неговият интерес не може да
бъде предпочетен пред този на кредитора, защото това лице е получило
имуществото на длъжника, без да е престирало насреща
нищо. Разпоредбата на чл.135, ал.1, пр.1 ЗЗД е израз на древното римско правило,
че интересът на лице, което иска да избегне загуба, трябва да бъде предпочетен
пред интереса на лице, което иска да реализира печалба. В случай, че действието
е било възмездно – едностранен договор /заем с лихва/, двустранен договор
/продажба/, възникването на преобразуващото право по чл.135 ЗЗД изисква, не
само длъжникът, но и лицето, с което той е договарял, да са знаели за
увреждането – чл.135, ал.1, изр.2 ЗЗД. Наличието на еквивалентно имуществено
разместване между длъжника и лицето, с което той е договарял, е основание
интересът на третото лице да бъде предпочетен пред този на кредитора, освен ако
това лице е било недобросъвестно. Знанието на третото лице, че длъжникът има
дългове, не е достатъчно. Проявената от страна на третото лице небрежност за
узнаване на увреждането не дава основание за обявяване на недействителността на
действието – ТР 25-1969-ОСГК. Фактите относно субективното отношение на
длъжника и лицето, с което той е договарял, трябва да се докажат от кредитора.
По силата на оборима презумпция, уредена в чл.135, ал.2 ЗЗД, знанието на определен кръг лица, които са в близки отношения с длъжника, се предполага. Тези лица са съпругът, низходящите,
възходящите, братята и сестрата на длъжника. Ако те твърдят, че не са
знаели за увреждането, трябва да докажат твърдението си. Оборването й е в
тежест на ответниците – р. 345 - 1999 - ІІ ГО. Приема се, че чл.135, ал.2 ЗЗД презюмира знанието на длъжника. Законодателя не
предвижда предположение за знание у трети лица, различни от горепосочените.
Предвид гореизложеното,
съдът приема, че в конкретния случай са налице и трите посочени по-горе
предпоставки за уважаване на иска. На първо място ищецът притежава качеството
кредитор, тъй като е налице вземане, обусловено от предоставените от ищеца на
първия ответник О.Ц. парични суми, за получаването на които последния е положил
подписа си в разписки съответно от 02.07.2007 г. и от 13.07.2007 г. Съдът не споделя доводите на процесуалния
представител на ответниците, че не е налице влязло в сила съдебно решение
установяващо вземане на ищеца против първия ответник, тъй като съдебната
практика приема, че кредитор по смисъла на чл.135 ЗЗД е не само този, който има
вземане, установено с влязло в сила решение, но и този, който има вземане,
което може да докаже с всички допустими от закона доказателствени средства.
/решение № 663 от 20.ІІІ.1969г. по гр.д.№ 250/69г., І г.о. на ВС/.
На следващо място е налице и действие, което
уврежда кредитора. Сключеният между ответници договор за доброволна делба
несъмнено предполага намаление актива на длъжника, който актив би послужил за
удовлетворяване на кредитора – взискател при принудително изпълнение. В
правната доктрина и съдебната практика е застъпено становището, че увреждане е
налице и при възмездна сделка, когато срещу отчуждената вещ длъжникът получава
насрещна престация – най-често цена /какъвто е и настоящия случай/. Това е
така, тъй като от момента на извършване на отчуждителната сделка с вещта до
осъществяване на принудителното изпълнение от кредитора, в имуществото на
длъжника могат да настъпят промени, в резултат на които получената сума да не е
налице и следователно да не може да служи за удовлетворение на кредитора.
Налице е и третата предпоставка за
уважаване на иска, тъй като съгласно разпоредбата на чл.135, ал.2 ЗЗД знанието
се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ,
възходящ, брат или сестра на длъжника. В конкретния случай приобретател по сделката
е брат на длъжника, редп. по отношение на тях важи законовата презумпция за
знание. Съдът счита, че показанията на разпитаните по делото свидетели не
можаха да оборят тази презумпция. В показанията си св.Красимир Петров заявява,
че не е е чувал и не знае дали ответника О.Ц. поддържа връзка с брат си. Съдът
счита, че при така заявеното от свидетеля не може да се направи извод, че
двамата братя не се виждат, не се чуват и не поддържат близки отношения,
характерни за роднинската връзка, в която се намират. Видно от показанията и на
св.Владимир Спасов е, че се вижда рядко с двамата братя – 1-2 пъти годишно. При
това положение, съдът приема, че показанията и на този свидетел не могат да
оборят презумпцията за знание у втория ответник, тъй като очевидно свидетелят
се вижда твърде рядко с тях и не може да каже какви са отношенията помежду им.
С оглед гореизложеното, съдът приема за
основателен предявения Павлов иск, поради което склюеният между ответниците
договор за доброволна делба на наследствен недвижим имот, следва да бъде обявен
за недействителен по отношение на ищеца.
По разноските:
При този изход на спора и
във връзка с направеното искане от ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят направените разноски по делото
в размер на 465,00 лева – заплатена държавна такса и такса за издаване на
съдебно удостоверение.
Така мотивиран и на основание чл.235 ГПК, съдът
Р
Е
Ш
И:
ОБЯВЯВА ЗА
НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл.135 ЗЗД по отношение на Ш.Ш., ЕГН ********** договор за
доброволна делба на наследствен недвижим имот в гр.Враца с нотариална заврека
на подписите рег.№ 1050/23.02.2011 г. на нотариус Снежана Петкова, рег.№ 006 на
НК, с район на действие РС – Враца, вписан в Служба по вписванията – гр.Враца
под дв.вх.№ 916/24.02.2011 г., по силата на който на 23.02.2011 г. Б.С.Ц., ЕГН **********
и О.С.Ц., ЕГН ********** са ликвидирали съществуващата между тях съсобственост
по силата на наследяване върху недвижим имот: самостоятелен обект в сграда – апратамент № 1 с
идентификатор 12259.1017.115.1.6, в гр.Враца, общ.Враца, обл.Враца, по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Враца, с площ по документи
70,25 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, с адрес на
имота гр.Враца, бул.”****” № 6, вх.Г, ет.2, ап.1, който самостоятелен обект се
намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
12259.1017.115, при съседни самостоятелни обекти в сградата:
12259.1017.115.1.5, 12259.1017.115.1.7, под обекта: 12259.1017.115.1.55 и
12259.1017.115.1.52 и над обекта 12259.1017.115.1.18, заедно прилежащи части
мазе № 16 с площ от 12,9 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите
части на сградата и право на строеж върху мястото, който е поставен в дял и
изключителна собственост на Б.С.Ц., като за уравнение на дела на О.С.Ц., Б.С.Ц.
му е заплатил сумата от 15 000 лева.
ОСЪЖДА О.С.Ц., ЕГН ********** и Б.С.Ц., ЕГН **********
да заплатят на Ш.Ш., ЕГН ********* на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 465,00 лева, представляваща
направени разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
гр.Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: