№ 1443
гр. Р*, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Р*, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Надежда М. А.а
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. А.а Гражданско дело №
20224520100951 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 498, ал. 3 от КЗ от Г. Г. Г. против
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД за заплащане на 5000.00 лева-
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие претърпяно на 26.08.2021 год.
ПТП, причинено от д. П. А., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника,
ведно със законната лихва от 26.01.2022 год.- изтичане на срока за произнасяне от страна на
застрахователя по претенцията на пострадалия до изплащане на задължението.
Ищецът заявява, че на 26.08.21 г. около 18:50ч. в гр. Р* по бул. Х*Б* се е движил лек
автомобил марка Шевролет, модел Авео с рег. № Р6869АН, управляван от д. П. А. с ЕГН
********** (Участник 1). На пешеходен светофар с ул. Н.Й.В. става причина и реализира
ПТП, блъскайки спрелия- изчакващ на забраняващ сигнал на светофарната система,
работеща след ръчен контрол от пешеходци, лек автомобил марка Опел, модел Астра с рег.
№ Р5545ВВ, управляван от ищеца Г. Г. Г. с ЕГН ********** (Участник 2).
Местопроизшествието е посетено от мл. автоконтрольор в сектор ПП при OДМBP Р*, който
съставил Констативен протокол за ПТП с пострадали № 648/203, където са описани
обстоятелствата около инцидента. На Участник 1 е съставен АУАН и е издадено
наказателно постановление № 21-1085-002514- същото връчено и влязло в законна сила на
03.11.2021 г.
Причина за ПТП според ищеца, са неправомерните действия на водача на лек автомобил
Шевролет, който не е съобразил поведението си и по този начин е нарушил конкретни
законови разпоредби, а именно: чл. 23, ал.1 от ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство е
длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно
средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко."
Ищецът заявява, че потърсил спешна медицинска помощ в УМБАЛ Канев с
оплаквания от **-** След извършени прегледи и консултации със съответните специалисти
е поставена диагноза ***************. Дадени са указания за ХДР и е назначена терапия с
лекарствени средства.
1
Близо месец след инцидента той отново потърсил лекарска помощ поради оплакване от
нестихващи болки във врата, раменете, гърба и между плешките, ограничени движения в
шийната област. След проведени изследвания била поставена диагноза радикулопатия.
Предписана е медикаментозна терапия и режим на покой.
Получените от ПТП травматични увреди са причинили болки и страдания на пострадалия,
които са били със значителен интензитет първия месец след инцидента, като общият
възстановителен период е продължил около 2-2,5 месеца. Предвид характера на травмите, Г.
следвало да спазва щадящ режим без натоварване. Това довело до затруднение при
посрещане обикновени битови потребности, за задоволяване на които получавал помощ от
своите близки. Изпитвал непрестанни силни болки, усилващи се и при най- елементарно
движение, трудно повлияващи се от обезболяващи. Ищецът водел активен начин на живот,
а последиците от ПТП довели до промяна в нормалното протичане ежедневието му, до
ограничаване на социалната и семейната ангажираност. Възвръщането към обичайните
делнични занимания коствало време, търпение и болки. Инцидентът се е отразил силно
негативно и на емоционалното му състояние- станал напрегнат, тревожен, неспокоен.
Изживеният стрес и душевни страдания ще съпътстват пострадалото лице до края на живота
му.
Ответникът в законовоопределения срок е дал писмен отговор. Оспорва изложените в
исковата молба факти относно претърпените вреди и техния размер. Прави възражение за
съпричиняване от страна на пострадалия за настъпилия вредоносен резултат.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
От представените по делото писмени доказателства, заключенията на съдебно-
медицинската експертиза, изготвена и защитена от вещото лице д- р П. Д., заключението на
съдебно- автотехническата експертиза, изготвено от вещото лице инж. Н. Н., показанията на
свидетелите И.П. Г.а- съпруга на ищеца, Д. П. А.- шофьор на лекия автомобил Шевролет
Авео и С. С. В.- пътник в същия автомобил се установява, че
На 26.08.2021 г. около 18:50ч. в гр. Р* водачът на лек автомобил Опел Астра с peг. № Р
5545 ВВ Г. Г. се движи по бул. Х*Б* в посока гр. Р. към кръстовището, образувано от бул.
Х*Б* и ул. Н.Й.В.. Към този момент пешеходци активират светофарната уредба и започват
да пресичат булеварда по пешеходната пътека, което налага водача на лек автомобил Опел
да спре пред пешеходната пътека. В същото време и в същата посока със скорост около 60
км/час се движи лек автомобил Шевролет Авео, peг. № Р 6869 АН с водач д. А.. Лекият
автомобил е в непосредствена близост след
Лекия автомобил Опел, като водачът А. късно възприема спирането на лекия автомобил
Опел, задейства спирачната система на автомобила но допуска ПТП, като се блъсва в
задната част на лекия автомобил Опел. Произшествието е настъпило, тъй като лекият
автомобил Опел е бил в опасната зона за спиране на лекия автомобил Шевролет. При удара
върху пътниците на двата автомобила действат инерционни сили в посоката на движение на
двата автомобила. Вследствие на ПТП са причинени имуществени и неимуществени вреди
на водача Г.. Причината за възникване на произшествието са действията на водача на лек
автомобил Шевролет, който се движи на къса дистанция след лек автомобил Опел и със
закъснение възприема неговото спиране пред светофарната уредба.
По тази причина контролните органи съставят АУАН серия АА, бл. № 986045 и
налагат на виновния водач наказание по чл.23, ал.1 от ЗДвП с НП № 21- 1085-
002514/07.10.2021 год., тъй като водачът не се движил на такова разстояние от движещото
се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали
скоростта или спре рязко.
2
Според заключението на съдебно- техническа експертиза при движение в посока
напред към процесната светофарна уредба водачът на лек автомобил Шевролет е имал
неограничена видимост към движещия се пред него лек автомобил Опел, както и към
светофарната уредба, която е обозначена с пътен знак А24. Скоростта на движение е
ограничена в рамките на 50 км/час за движение в населеното място. Според показанията на
свидетеля С. В.- пътник на предната седалка в лек автомобил Шевролет, той поискал
салфетка от водача А. и вероятно последният временно е отклонил вниманието си от
управлението на автомобила, което е допълнителна причина за възникване на ПТП.
Причините, довели до възникване на произшествието, са изцяло от субективен характер и
зависят от действията на водача на лек автомобил Шевролет Авео д. А..
Вещото лице посочва още, че вследствие на удара е възможно движение на главата на
водача на лек автомобил Опел в първоначалния момент рязко назад а в по- късен момент
напред, т.е. се получава „камшичен ефект" при движението на главата, като тялото се
придържа от предпазния колан на водача и ръцете върху волана, а силата действа основно
върху главата на водача Г. Г.. В завиС.ст от силата на удара и величината на инерционните
сили е възможно да настъпят установените увреждания върху шията на водача Г.. В делото
няма данни тялото на водача Г. да е контактувало с части на автомобилното купе, както и
дали той е бил с поставен предпазен колан.
Според заключението на съдебно- медицинската експертиза, при ПТП- та от вида,
описан в делото, съобщените оплаквания от експертизирания могат да настъпят както със,
така и без поставен предпазен колан. Прегледаният Г. съобщава, че по време на процесното
ПТП е бил с поставен предпазен колан. При положение, че в доказателствена тежест на
ответника беше да докаже твърдяното съпричиняване, съдът прави извод, че такива
доказателства не са ангажирани.
Според вещото лице по приетата съдебно- техническа експертиза, водачът Г. Г. е бил
принуден да задейства спирачната система на автомобила и да спре пред пешеходната
пътека, тъй като неустановен пешеходец ръчно е включил светофарната уредба на червен
сигнал за автомобилите по бул. Х*Б*. Водачът е действал технически правилно съгласно
ЗДвП. Той не е възприел лекия автомобил Шевролет Авео и тъй като е спрял пред
процесната пешеходна пътека, не е имал техническа възможност да предотврати
произшествието.
От заключението на съдебно- медицинската експертиза се установява, че на ищеца са
били причинени следните телесни увреди: трявма на нервните коренчета на шийния отдел
на гръбначния стълб (радикулопатия), без обективно установена неврологична
симптоматика. От данните в делото в видно, че при Г** Г. не са установени обективни
травматични увреждания. Посочените в медицинската документация диагнози са поставени
на базата на субективните оплаквания на пациента, без да са потвърдени с обективни
изследвания. При ПТП- та от вида, описан в делото, поради възникването на значителни
инерционни сили, действащи върху телата на намиращите се в автомобила, обикновено
настъпват обективно неустановими микроувреждания на опорно- двигателната система
(най- често на гръбначния стълб), които водят до оплаквания от болки по ходя на
гръбначния стълб, изтръпвания на крайници и др. При данните по делото може да се приеме,
че на ищеца е било причинено трайно разстройство на здравето, неопасно за живота.
При инциденти с инерционни натоварвания на гръбначния стълб, които не са довели
до макроскопски увреждания на тъкани, обикновено болките са със значителен интензитет
непосредствено след инцидента и в първите дни след това, след което постепенно намаляват
за период, който е индивидуален- от седмици до месеци. В конкретния случай, от
представената медицинска документация е видно, че около месец след инцидента, ищецът се
е оплаквал от болки в шията, като при личния преглед от вещото лице съобщава, че те са
продължили около 6 месеца. При прегледа той съобщава, че и понастоящем изпитва болки в
3
гърба при натоварване. Според вещото лице те могат да имат връзка с процесното ПТП.
Съпругата на ищеца И*** Г.а заяви, че на 26.08.2021 год. около 18 ч. вечерта
съпругът й звъннал, за да я помоли да се обади на тел. 112, защото бил спрял на червен
светофар и след 10- 12 секунди отзад го блъснал автомобил. Поради това не можел да
излезе от колата още и не бил в добро състояние. Тя посочи, че го болял врата, държал го с
ръка, ръцете го болели и изтръпвали до раменете, имал силни болки във врата. Наложило се
около два месеца да му асистира да се облича и съблича, да се мие, защото го боляло.
Болката така и не отминала, макар сега да е по- лека. Първоначално бил в болнични, но се
наложило да тръгне на работа. Работи в мебелна фирма и работата му е тежка. По делото е
представен болничен лист за 8 дни- от 24.09.2021 год. до 01.10.2021 год., т.е. месец след
инцидента. При прегледа е съобщил, че преди месец е претърпял ПТП, като е получил
камшичен удар. От тогава е с болки във врата към раменете, гърба и между плешките.
Липсват доказателства за проведено лечение, приемани медикаменти, назначена и проведена
физиотерапия и др. медицински дейности за облекчаване на състоянието на пострадалия.
Липсват обективни данни след 01.10.2021 год. да е провеждано някакво лечение или ищецът
да е отсъствал от работа поради продължаващи болки и страдания вследствие процесното
ПТП.
При наличието на тези обективни данни, съдът не кредитира показанията на
съпругата на ищеца, че се наложило да му асистира при обличане и миене в продължение на
два месеца. През първия месец след ПТП и след 01.10.2021 год. ищецът е бил на работа и по
нейни думи тя е тежка.
Налага се извод, че ищецът е търпял по- силни болки непосредствено след инцидента.
Постепенно те са утихнали и в рамките на два месеца са отшумели. Останала е
тревожността му, когато преминава в близост до мястото на инцидента.
Приложена е застрахователна претенция от ищеца до ответника от 25.10.2021 год., с
което ищецът е поискал изплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в
размер на 26 000 лева. Застрахователят е определил обезщетение в размер на 1000.00 лева за
неимуществени вреди и 100.00 лева адвокатски хонорар. Не са представени доказателства
тази сума да е била приета от пострадалия и платена от застрахователя.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 498, ал. 3, вр. чл. 432, ал. 1 от КЗ. Съгласно
цитираните разпоредби увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ. По силата на договора за
застраховка гражданска отговорност, застрахователят покрива отговорността на
застрахованите лица за причинените от тях имуществени или неимуществени вреди на трети
лица, ако те са настъпили във връзка с притежаването и използването на моторни превозни
средства и за които отговарят съобразно българското законодателство. За да е допустим
такъв иск, съгласно разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, е необходимо да е започната
процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и
застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, при която процедура застрахователят да не е платил в 3 -месечен срок от
предявяването на претенцията, да откаже да плати или увреденото лице да не е съгласно с
размера на предложеното обезщетение. Касае се за рекламационен срок, въведен от
законодателя в КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по
този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за
възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на
Гражданска отговорност на автомобилистите (чл. 498, ал. 3 от КЗ вр. с чл. 496 и чл. 380 от
4
КЗ).
В настоящия случай ищецът чрез процесуален представител- адвокат, е отправил до
ответника претенция за изплащане на застрахователно обезщетение от претърпения
инцидент. Липсват данни в посочения по- горе срок застрахователят /ответникът/ да е
платил обезщетение или да е отказал да стори това, с уведомяване на пострадалия.
Твърдението в отговора на исковата молба е, че ищецът е заявил застрахователна претенция,
но определеното обезщетение не изплатено.
В този смисъл, съдът намира, че уреденото в КЗ производство по искане за плащане на
застрахователно обезщетение пред застрахователя е изчерпано като възможност за
извънсъдебно уреждане на спора в срока по чл. 498 от КЗ и за ищеца се открива възможност
да предяви претенциите си пред съда.
С оглед изложеното съдът намира предявеният главен иск за допустим.
Разгледан по същество, искът е частично основателен.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо
към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата и застрахователя.
В случая наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на
процесното ПТП – 26.08.2021 г., по силата на което ответникът по делото е поел задължение
да обезщети увредените при използването на застрахования автомобил трети лица, се
установява от писмените доказателства, като този факт не се оспорва от ответника.
Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.
45 от ЗЗД /д.ие, противоправност, вина, причинна връзка и вреди/, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди, които са посочени от съда в доклада по делото, при разпределение на
доказателствената тежест по предявения иск.
С оглед изискването за непосредственост при събиране на доказателствата, съдът
назначи самостоятелни експертизи- съдебно- автотехническа и съдебно- медицинска, за
установяване на механизма на причиняване на ПТП, спецификите на д.ието, причинно-
следствената връзка и твърденията за съпричиняване, както и характера на причинените
телесни увреждания на ищеца и механизма на причиняването им.
Съдът приема изцяло заключенията на експертизите като компетентни, обстойни и
обективни, възприемайки изводите на вещите лица, преценени съвкупно и с останалите
доказателства.
Така за установяване на механизма на причиняване на ПТП съдът се позовава на
съдебната автотехническа експертиза, констативния протокол за ПТП и показанията на
свидетелите, участници в ПТП, както и данните от приложеното наказателно
постановление, като приема, че причината за възникване на произшествието са действията
на водача на лек автомобил Шевролет, който се движи на къса дистанция след лек
автомобил Опел и със закъснение възприема неговото спиране пред светофарната уредба.
Отразеният в съдебно- автотехническата експертиза механизъм на причиняване на ПТП
корелира с посочените в констативния протокол за ПТП обстоятелства и причини за ПТП.
Протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения,
съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, който се ползва не само с
обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното
в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото
удостоверено волеизявление - решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II
ТО, решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. съставът на ВКС, I ТО, решение №
73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и решение № 98/25.06.2012 г. по т. дело
5
№ 750/2011 г. на ВКС, II ТО.
От данните в констативния протокол за ПТП и в наказателното постановление съдът
приема, че единствено виновното поведение на водача на лек автомобил Шевролет е
причината за реализираното ПТП, при което е пострадал ищецът.
Извършеното от свидетеля д.ие е противоправно и виновно, в нарушение на
разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП.
Налице са предпоставките за уважаване на исковата претенция- виновно,
противоправно поведение (на водача на застрахованото МПС), вредоносен резултат и
причинно- следствена връзка между д.ието и претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Следователно отговорността на застрахователя (ответника по делото) по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, следва да
бъде ангажирана в разглеждания казус.
По отношение размера на дължимото обезщетение, съдът намира следното:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи
от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените
вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на
пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят всички конкретни
обстоятелства около самото произшествие, характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите
продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие
на обществото в държавата, във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. Следва да се посочи, че на обезщетяване
подлежат не само съзнаваните болки, страдания и неудобства, причинени от увреждането и
явяващи се пряка и непосредствена последица от него, но и самото понасяне на увреденото
състояние. В този смисъл са и дадените разяснения в ППВС 4/1968 г., съгласно които
понятието "справедливост" не е абстрактно понятие и е свързано "с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства" каквито са "характера на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др. "
Вследствие на ПТП ищецът е получил трайно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Причинените субективни оплаквания са бързопреходни. Травмите са в причинно-
следствена връзка с претърпяното ПТП. На ищеца не е провеждано медикаментозно
лечение, не е престоявал в болнично заведение. Към настоящия момент не са налице трайни
увреждания вследствие на прекараната травма. Към физическите болки и страдания, следва
да се прибавят и душевните болки- ************
Предвид изложеното и с оглед обстоятелствата, съдът намира, че за възмездяването на
претърпените болки и страдания следва да бъде определено обезщетение в размер на 3 000.
00 лева.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване от страна на пострадалото лице-
основно поради непоставяне на предпазен колан.
Съобразно с въведеното с т. 7 ППВС 17/1963 г. правило - съпричиняване, по смисъла
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието си пострадалият
обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера
на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането е
6
конкретен, незавиС. дали поведението му като цяло е било противоправно, в частност - в
нарушение на Закона за движение по пътищата и виновно. От заключението на
автотехническата и на медицинската експертизи се установява, че в случай при описания
механизъм на ПТП, с камшичен удар, предпазните колани не биха изиграли никаква роля и
не биха допринесли за намаляване на травмите на пострадалите лица. Ето защо съдът
намира това възражение за съпричиняване от ищеца на вредоносния резултата, за
неоснователно.
По въпроса са лихвата върху дължимото обезщетение:
Няма спор, че отговорността на застрахователя е обусловена от тази на прекия
причинител на ПТП. При действието на КЗ (2016 г.), с оглед изричната разпоредба на чл.
409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405 от КЗ, който препраща към чл.
496, ал. 1 от КЗ или срокът за заплащане на обезщетението е три месеца от поканата по чл.
380 от КЗ, която в случая е получена от застрахователя и входирана при него на дата
25.10.2021 г. Безспорно е също, че по общите правила за деликта и съгласно чл. 84, ал. 3 от
ЗЗД, делинквентът се счита в забава от деня на непозволеното увреждане. Съгласно
изричната уредба обаче, дадена в чл. 429 от КЗ относно съдържанието на договорните
задължения по договора за "Гражданска отговорност" следва да се приеме, че по силата на
законово установеното ограничение дължимата от застрахователя в полза на увреденото
лице законна лихва, се начислява от момента, посочен в чл. 429, ал. 3 от КЗ. С други думи,
отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата на непозволеното
увреждане съществува, но същата (по силата на КЗ) се поема от застрахователя от един по-
късен момент, в който му е станало известно настъпването на застрахователното събитие, т.
е. не е налице законова възможност в тежест на застрахователя да се възложат и лихвите за
времето от увреждането до уведомяването му за това. Именно в този смисъл е нормата на
чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, според която в застрахователното обезщетение се включват само
лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице
при условията на чл. 429, ал. 3 от КЗ (посочени са две условия, ограничаващи размера на
претенцията за лихви: тя да не надхвърля рамките на застрахователната сума/лимити на
отговорността/ и да се начисли от датата на уведомяването от застрахования за настъпването
на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна). Горните изводи не могат да се игнорират от правилото на чл. 497, във
вр. с чл. 496 от КЗ. Тези норми установяват отговорността на самия застраховател за
плащане на законни лихви, върху дължимо обезщетение, която отговорност е резултат от
неговата собствена забава. Тази лихва не е обусловена от поведението на делинквента,
нейният размер вече не е част от застрахователната сума и не може да бъде ограничаван от
размера на последната, съобразно чл. 497, ал. 3 във вр. с чл. 492 от КЗ. При изложените
изводи законната лихва за забава, която следва да се присъди на увреденото лице- ищец
върху определеното обезщетение, следва да е от датата на сезиране на застрахователя. След
като обаче ищецът е поискал присъждане на лихва в по- късен момент- 26.01.2022 г, или
изтичане на срока за изплащане на обезщетение от застрахователя, акцесорното искане за
законна лихва следва да се присъди върху обезщетението от 3 000 лева именно от тази дата.
По въпроса за разноските:
Съобразно уважената част от главния иск, ответникът дължи да заплати разноските на
ищеца в размер на 120.00 лева. Не са представени доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение, а единствено за депозити за възнаграждение на вещите лица в размер на
200.00 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и съразмерно отхвърлената част от иска, на
ответника се дължат разноски от ищцовата страна за заплатените депозити за
7
възнаграждение на вещите лица и свидетелите (общо 760.00 лева), които в случая са в
размер на 304. 00 лева.
По компенсация ищецът дължи разноски на ответника в размер на 184.00 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда държавна такса в
размер на 120. 00 лева, от заплащането на която ищецът е освободен с определение на съда
на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Мотивиран от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Симеоновско шосе № 67А, представляван
от изпълнителните директори М.М.Г. и П.В. Д., чрез пълномощник адвокат Т. П. да заплати
на Г. Г. Г., ЕГН **********, адрес: гр. Р*, ул. О.П. № 37, действащ чрез адвокат Я. Д. и
адвокат И.Д. сумата от 3 000. 00 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, вследствие на пътно- транспортно произшествие, настъпило на
26.08.21 г. около 18:50ч. в гр. Р*, причинено от д. П. А., чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, ведно със законната лихва от 26.01.2022 год.- изтичане на срока
за произнасяне от страна на застрахователя по претенцията на пострадалия до изплащане на
задължението, а за разликата до претендирания размер на иска за главницата до сумата 5
000. 00 лева, ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Г. Г. Г., ЕГН **********, адрес: гр. Р*, ул. О.П. № 37, действащ чрез
адвокат Я. Д. и адвокат И.Д. да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС
АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Симеоновско шосе №
67А, представляван от изпълнителните директори М.М.Г. и П.В. Д., чрез пълномощник
адвокат Т. П. разноски по делото в размер на 184.00 лева.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Симеоновско шосе № 67А, представляван
от изпълнителните директори М.М.Г. и П.В. Д., чрез пълномощник адвокат Т. П. да заплати
по сметка на Районен съд- Р* държавна такса в размер на 120. 00 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Р* в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Р*: _______________________
8