Решение по дело №218/2021 на Районен съд - Момчилград

Номер на акта: 101
Дата: 2 декември 2021 г. (в сила от 29 декември 2021 г.)
Съдия: Сунай Юсеин Осман
Дело: 20215150200218
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 101
гр. Момчилград, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Административно
наказателно дело № 20215150200218 по описа за 2021 година
Производството е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба на ВЛ. В. Д. с
ЕГН- **********, против Наказателно постановление № 21-0318- 000 296/
02.09.2021г. на Началник на РУ-Кирково към ОДМВР- Кърджали, с което на
основание чл.179 ал.2 предл.1 от ЗДвП на жалбоподателя е било наложено
административно наказание- “глоба” в размер на 200 лева- за нарушение на
чл.20 ал.2 от ЗДвП; и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на жалбоподателя
са били наложени административни наказания- “глоба” в размер на 400 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца- за нарушение на
чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП
В своята жалба, жалбоподателят изразява недоволството си от
процесното наказателно постановление и иска отменяването на същото
изцяло. Сочи, че не е допуснал цитираните нарушения. Развива доводи за
допуснати нарушения при издаването на АУАН и НП, както и на процедурата
по налагане на наказание. Наложените наказания били несправедливи, и това
е довело до незаконосъобразност на целият оспорван акт, и иска отмяната
на последният, като незаконосъобразен.
В съдебно заседание– жалбоподателят не се явява лично, и се
представлява от адв.ИВАНА Б. от АК- Кърджали, която поддържа жалбата и
1
иска отмяна на нак.постановление, и алтернативно предлага случаят да се
приеме за маловажен и да не му се налага наказание, като претендира
разноски.
Ответната страна, Началникът на РУ- Кирково, чрез ю.к. на ОДМВР-
Кърджали в писмено становище оспорва жалбата и моли съда да остави
същата без уважение, като предлага постановлението да бъде потвърдено.
Претендира ю.к. възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
адв.хонорар.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
На 13.08.2021г. св.К.Й. /служител в РУ-Кирково/, в присъствието на
св.Б.Д. /също служител в РУ- Кирково/, и св.А.Т. е съставил АУАН серия GА
№ 439065 против жалбоподателя, за това, че на 13.08.2021г. в 08,00 часа в
с.Горно Къпиново, общ.Кирково, пред дом № 51, в посока на движение от
Горно Къпиново за Долно Къпиново, същият /жалбоподателят/ е управлявал
т.а. “***********“ с рег.№ *****, собственост на Д.К.М. с ЕГН- **********
от с.Горно Кирково, с несъобразена скорост спрямо релефа на местността,
характера и интензивността на движението като на прав участък от пътя с
предна лява част блъснал домашно животно-куче, което е пресичало пътя от
ляво на дясно по посока на движението, вследствие на което е възникнало
ПТП, при което е било ранено домашното животно-куче. След възникналото
ПТП водачът Д. е напуснал местопроизшествието без съгласие между него и
собственика на домашното животно-куче. Около 14,00 часа Водачът е бил
установен и изпробван за употреба на алкохол с техн.средство /Дрегер7410/,
като резултатът е бил нулев. В акта е посочено, че това съставлявало
нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП и по чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП. Актът е
бил връчен на жалбоподателят срещу собственоръчен подпис на
13.08.2021г., и последният го е приел без възражения.
Срещу така издаденият АУАН /с горният номер/ НЕ Е подавано
възражение в законоустановеният срок от водача- жалбоподател по
настоящото производство, като в същото време за произшествието е
изготвена докладна записка, след извършена проверка, в която са снети
писмени обяснения от жалбоподателя Д., от свидетеля по АУАН- А.Т., и от
лицата Светослав Дойчев и Веселин Т..
2
Въз основа на посоченият по-горе акт, е издадено процесното
Наказателно постановление № 21-0318- 000 296/ 02.09.2021г. на Началника
на РУ-Кирково към ОДМВР- Кърджали, в което е описана фактическа
обстановка, идентична с това по АУАН /горният акт/, и с което на основание
чл.179 ал.2 предл.1 от ЗДвП на жалбоподателя е било наложено
административно наказание- “глоба” в размер на 200 лева- за нарушение на
чл.20 ал.2 от ЗДвП; и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на жалбоподателя
са били наложени административни наказания- “глоба” в размер на 400 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца- за нарушение на
чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП
Съобразно така установеното съдът приема, че административно-
наказващия орган е посочил нарушените норма и следващите се от това
санкции. НП е било връчено на жалбоподателя на 23.09.2021г.
По делото като свидетели са разпитани актосъставителят и свидетелят
по съставянето на акта, както и очевидецът по нарушението, които в своите
показания описват горната фактическа обстановка..
Гореописаната фактическа обстановка се установява със събраните по
делото доказателства- приложените към делото АУАН, НП, показания на
свидетелите и актосъставителя; докладна записка за извършена проверка по
повод на ПТП с участието на управляваното от жалбоподателят МПС, с които
се установява горната фактическа обстановка, както и обясненията на
посочените по-горе лица /писмени обяснения, приложени към докладната
записка/.
Съдът, като съобрази горната фактическа обстановка, която е
установена със събраните по делото доказателства, приема следното от
правна страна.
Жалбата е подадена в законоустаноният срок, от лице, имащо правен
интерес от това, и разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. В тази
насока, съдът взе предвид следното:
Въз основа на извършената служебна проверка, съдът намира, че при
съставянето на АУАН и при издаване на атакуваното НП са допуснати
съществени нарушения на процесуалният закон, и те се свеждат до следното;
По делото не се спори относно компетентността на административно
наказващият орган, издал обжалваното наказателно постановление.
3
Съдът кредитира показанията на актосъставител и на свидетелите-
посочени по-горе, изцяло, т.к. същите са последователни, непротиворечиви и
няма индиция за тяхната заинтересованост, освен за св.А.Т., който е сочен
като собственик на пострадалото куче /но и неговите показания в синхрон с
тези на първите двама- полицейските служители, както и на писмените
доказателства/.
Както по-горе се посочи, съдът счита, че в АУАН и в НП е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което ограничава правото
на защита и поставя в обективна невъзможност привлеченият към адм.
отговорност субект да разбере, за какво следва да отговаря и как да се
защити. Този извод произтича от обстоятелството, че с АУАН
жалбоподателят е бил привлечен да отговаря за извършено административно
нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП, без да е конкретизирано точно кое от
изброените в нормата предложения като хипотези, с виновното си поведение
деецът е нарушил.
Съгласно цитираната разпоредбата от ЗДвП, водачите на ППС са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Очевидно е, че се касае за
примерно изброяване на факторите на пътната обстановка, които имат
значение за избиране на съобразена скорост за движението. В АУАН обаче,
не са описани обстоятелствата, при които е осъществено нарушението както и
не е посочено точно кое от изброените предложения не е спазено от водача-
посочени са движение с несъобразена скорост спрямо релефа на местността,
характера и интензивността на движението /сиреч са посочени три от
факторите, които, които според актосъставителя за довели до
произшествието/. Това описание е пренесено и в процесното НП. Освен
изложеното следва да се подчертае, че липсва посочване на собственика на
блъснатото домашно животно в АУАН и в НП, като твърденията на св.А.Т. и
на неговият син- в писмените обяснения, не са достатъчни за това. Съобразно
и това съдът приема, че е налице липса на пълно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, и затова формира еднозначен извод-
АУАН е съставен в нарушение на императива на разпоредбата на чл.42 т.4 от
4
ЗАНН, доколкото липсва посочен от законодателя задължителен рекзивит.
Коментираното нарушение е особено съществено и поставя в невъзможност
привлеченият към отговорност субект да узнае за какво нарушение е
привлечен да отговаря и как да се брани, респ. да изгради защитната си теза.
Съдът намира за необходимо да посочи още, че върху
актосъставителя лежи отговорността и тежестта на докаже твърденията на
фактическите обстоятелства, съдържащи се в съставения от него акт.
Съгласно т.7 от ППВС № 10/28.09.1973 г. отразените в акта констатации на
административното нарушение не се считат за установени до доказване на
противното и затова административно наказателното обвинение следва да се
установи с допустимите от закона средства. Едва когато се установи, че
нарушителят е извършил административното нарушение виновно,
наказващият орган издава наказателно постановление /ППВС № 5/28.10.1968
г. и ППВС № 10/28.09.1973 година/.
Съдът приема, че атакуваното НП е издадено в нарушение и на
материалния закон, при условие, че същото се основава на незаконосъобразен
административен акт, с който е ангажирана отговорността на жалбоподателя
за нарушение, което не е извършил. От събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства – показанията на свидетелите бе
установено, че на посочените в постановлението дата, време и място,
жалбоподателят е управлявал посоченият товарен автомобил на посочената
дата, място и част, като е реализирал ПТП с пресичащо пътното платно
домашно животно-куче. В обстоятелствената част на постановлението е
посочено като фактическа обстановка на нарушението, че жалбоподателят е
допуснал ПТП при управление на лекия автомобил със скорост, която не е
избрал съобразно релефа на местността, характера и интензивност на
движението, вследствие на което е блъснал пресичащо пътното платно
домашно животно. Нарушението е квалифицирано като съставомерно по
текста на чл.20 ал.2 от ЗДвП.
След преценка на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства, съдът прие, че по делото няма безспорни и убедителни
доказателства, които да налагат извод, че към момента на произшествието
жалбоподателят е управлявал автомобила със скорост,несъобразена с релефа
на местността, характера и интензивност на движението. От легалният прочит
5
на разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП е видно, че на водачите на пътни
превозни средства се вменява със силата на императива задължение, при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство,с
превозвания товар,с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Или с други думи, величината на избраната
скорост, трябва да е в зависимост от отрицателното влияние на тези фактори,
като в същото време да е такава, че да позволя превозното средства да бъде
спряно пред всяко препятствие, стига то да е предвидимо, т.е. при такива
пътни условия и ситуации, когато движението дори и с минимална скорост
ще създаде опасност от настъпване на пътно-транспортно произшествие.
Съдът не споделя и отхвърля изцяло като несъстоятелен правният
извод на наказващия орган, че така възникналото ПТП е в причинна връзка
именно със скоростта на движение на управляваният от жалбоподателя
автомобил. В тази насока следва да се посочи, че липсва и протокол за ПТП,
от който да е видно, дали действително механизмът на ПТП е такъв, какъвто
се описва, в това число и какъв е бил сблъсъкът на автомобила и животното.
Само по себе си всяко животно действително съставлява препятствие на
пътното платно и представлява опасност за движението. От друга страна
обаче, законът е вменил в задължение на водачите да управляват МПС с
такава скорост, че да могат да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Безспорно излизането на животни /диви или домашни/ на платното, тяхната
скорост и посока на движение се явяват непредвидими обстоятелства и не
могат да бъдат съобразени изначално от водачите на ППС. Такава
възможност, респективно и задължение би възникнало за всеки водач, ако
опасността от диви животни е била сигнализирана с предупредителен пътен
знак А21 /"Възможна е поява на домашни животни"/. По делото не са
ангажирани доказателства за наличието на такъв поставен пътен знак на
мястото, където е станало произшествието. В разглежданата хипотеза, за
жалбоподателя като водач на МПС са липсвали обективни предпоставки,
които да формират у него знание или поне предположение, че на пътното
платно ще излезе домашно животно и ще пресече внезапно пътното платно.
Т.е., като участник в движението, жалбоподателя не бил длъжен и не е могъл
да очаква появата на животното, за да възникне за заложеното в нормата
6
на чл.20 ал.2 от ЗДвП задължение, да съобрази скоростта си на движение с
такова препятствие. От изложеното следва, че жалбоподателят не само, че не
е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, но и не бил длъжен и
не могъл да предвиди общественоопасните му последици. Т.е., не е налице
виновно поведение от страна на жалбоподателя, в нито една от двете му
форми – "умисъл" или "непредпазливост", което определя нарушението като
несъставомерно, поради липсата на субективен елемент от състава. Съгласно
разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част
на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго. Едно
от обстоятелствата, изключващи отговорността законодателят е посочил в
разпоредбата на чл. 15 от НК, отнасяща се за тъй нар."случайно
деяние".Според този текст от НК не е виновно извършено деянието, когато
деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на
общественоопасните последици. Съдът приема, че настоящият случай е
именно такъв и попада в хипотезиса на посочената норма на чл. 15 от НК,
изключваща отговорността на дееца, поради липсата на вина /изцяло в тази
насока е и константната практика на ВКС, отразена в Решение №
234/07.07.2015 г. по н.д. № 665/15 г. на ІІ-ро н.о.; Решение № 388/ 08.02.2016
г. на ВКС ІІІ-то н.о. и др./ .
Поради горните съображения нак.постановление в тази част следва да
бъде отменена;
По отношение на второто нарушение- по чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП,
за което с обжалваното НП на жалбоподателя Д. са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 400 лева и „лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца“, следва да се каже следното;
Както по-горе се посочи, съдът счита, че в АУАН и в НП е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което ограничава правото
на защита и поставя в обективна невъзможност привлеченият към адм.
отговорност субект да разбере, за какво следва да отговаря и как да се
защити. Този извод произтича от обстоятелството, че с АУАН
жалбоподателят е бил привлечен да отговаря за извършено административно
нарушение по - по чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП, без да е налице
конкретизация на обстоятелствата, при които то е реализирано.
7
И това е така защото съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП актът има
доказателствена сила до доказване на противното. Актът е съставен от лице,
което не е присъствало по време на извършване на нарушението, макар
единият от свидетелите да е очевидец. Съдът намира описаните факти в акта
за недостатъчни, за да бъде спазено изискването на чл.42 т.4 от ЗАНН.
Същият порок е допуснат и при описанието на фактите в НП в нарушение на
изискванията, посочени в чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. От описанието на фактите
не става ясно дали са налице вреди, както и дали е налице разногласие /или
липса на съгласие за обстоятелствата, свързани с ПТП/, каквито се изискват
от разпоредбата на чл.123 ал.1 т.3 б. "в" от ЗДвП, за да е налице посоченото
нарушение- посочено е само, че е блъснато домашно животно- куче. В
съдебното следствие се установява, че жалбоподателят Д. след ПТП не е
спрял, а продължил своят път, но това не е достатъчно да се приеме, чеи, че
посоченият от актосъставителя и АНО текст съответства на описаните факти.
Съдът приема това като несъответствие с нормата на чл.57 ал.1 т.5 от
ЗАНН, изискваща точно описание на нарушението, което е довело
несъответствие между посоченото като факти и отразената правна
квалификация. Липсата на съответствие между описаните факти и отразената
правна квалификация представлява съществено процесуално нарушение, тъй
като нарушава правото на защита. Освен това в АУАН и в НП не е отразено
да са настъпили имуществени вреди в резултат на ПТП и да е било налице
разногласие между водача на МПС и собственика на домашното животно /а
собственикът не е индивидуализиран в АУАН и в НП/ за обстоятелствата,
свързани с ПТП. Следва да се има предвид, че жалбоподателят се защитава по
описаните факти, а не отразената правна квалификация. Впрочем в
обжалваното НП при отразяване на правната квалификация АНО не е
посочил словесно да са налице вреди в резултат на ПТП. В този смисъл
жалбоподателят е наказан по непредявено му с акта нарушение, доколкото
описанието на вмененото административно нарушение не е достатъчно ясно,
точно и конкретно и не съдържа всички необходими елементи от обективна
страна, посочени в нормата на чл.123 ал.1 т.3 б. "в" от ЗДвП. Напускането на
местопроизшествието може да съставлява нарушение на ЗДвП, но не и
процесноточл.123 ал.1 т.3 б. "в" от ЗДвП. Допуснатите процесуални
нарушения са съществени, тъй като ограничават процесуалните права на
нарушителя, конкретно правото му на защита. Предвид и на това
8
нак.постановление в тази следва също да бъде отменена.
По изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление следва да бъде отменено изцяло.
РАЗНОСКИ; При този изход на делото в полза на жалбподателя следва
да бъдат присъдени сторените разноски в общ размер на 500 лева, като
направеното възражение за прекомерност се явява неоснователно. Ето и защо
ОДМВР- Кърджали следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя
сумата в размер на 500 лева, представляваща адв.хонорар.
Водим от изложеното и на осн.чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 20- 0318-000 296/
02.09.2021г. на Началника РУ- Кирково към ОДМВР- Кърджали, с което на
ВЛ. В. Д. с ЕГН- **********, на основание чл.179 ал.2 предл.1 от ЗДвП е
било наложено административно наказание- “глоба” в размер на 200 лева- за
нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП; и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП са
били наложени административни наказания- “глоба” в размер на 400 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца- за нарушение на
чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР- Кърджали, ДА ЗАПЛАТИ на ВЛ. В. Д. с ЕГН-
**********, сумата в размер на 500 лева, представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване Административен съд в
14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
9