Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр. С., 24.07.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 8 с-в в открито заседание на девети март, през две хиляди и седемнадесета година, в състав :

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТЕФАН  КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Евгения Гачева,

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 1681 по описа за 2015г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с обективно съединени при условията на евентуалност, искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във  вр. с чл. 170 от ЗЗД и искане с правно основание чл. 179, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът „А.А.П.” ЕООД твърди, че на 19.08.2008г. встъпил в кредитно правоотношение с ответника „О.Б.Б.“ АД, въз основа на сключения помежду им Договор за банков кредит № 187/ 19.08.2008г., по силата на който ищецът приел качеството на кредитополучател, а ответното дружество – на кредитор.                     По- късно, страните постигнали съгласие за изменение в съдържанието на кредитното правоотношение, чрез Допълнително споразумение № 1/23.03.2009г., Допълнително споразумение № 2/13.07.2011г., Допълнително споразумение № 3/28.03.2012г. и Допълнително споразумение № 4/ 03.04.2012г., които били насочени към разсрочване на кредитното задължение при условие на предоставяне на допълнително обезпечение.                         С Допълнително споразумение № 2/13.07.2011г. страните се съгласили длъжникът („А.А.П.” ЕООД) да предостаВ.на кредитора („О.Б.Б.“ АД) допълнително обезпечение, като учреди в полза на банката ипотека върху 14 броя самостоятелни обекти: апартаменти и ателиета, намиращи се в жилищната сграда, завършена на етап „груб строеж“ и с местонахождение в гр. С.,***, УПИ-VІ-593 от кв.208, кв.Б., м. „Г.Г.“. С третото и четвъртото споразумение били индивидуализирани обектите, върху които ответникът се съгласил да приеме обезпечението. На 03.04.2012г. бил изготвен и подписан Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 145, том І, рег. № 03387, дело № 136 от 2012г.  на нотариус М..К, с район на действие при СРС. Поддържайки твърдението, че „А.А.П.” ЕООД не бил изпълнил надлежно задължението си да учреди ипотека върху четиринадесет самостоятелни обекта в процесната сграда т.е. не изпълнил задълженията си по §5, вр. с §1, ал.1 и §2 от Допълнително споразумение № 2/13.07.2011г. – кредиторът „О.Б.Б.“ АД подал заявления за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, въз основа на които били образувани гр. д. № 23347/2013г. съгласно описа на 26 състав при СРС и на гр.д. № 23513 /2013г. съгласно описа на 71 с-в при СРС. Същите твърдения били направени от банката- кредитор и в исковата молба, с която бил предявен иск за установяване на заявеното вземане по реда на чл. 422 от ГПК, по образуваното т.дело № 5154/2013г. по описа на VІ-10 отделение при СГС. Именно тези твърдения на ответника „О.Б.Б.“ АД мотивирали извода за направеното от него признание на факта, че споменатото Допълнително споразумение № 2/13.07.2011г. на практика не било влязло в сила, а този извод мотивирал  „неосъществено правно основание“ за учредяване на ипотечното право и крайния извод - за несъществуване/ на ипотечното право в полза на кредитора „О.Б.Б.“ АД. Независимо от изложените по- горе доводи, ищецът „А.А.П.” ЕООД поддържа също и твърдение, че учреденото в полза на банката – кредитор ипотечно право изобщо не било възниквало поради нищожността на уговорките по §5, вр. с §1, ал.1 и §2 от Допълнителното споразумение № 2/13.07.2011г., доколкото тези уговорки предвиждали изпълнение на задължения с невъзможен предмет - учредяване на ипотечно право върху четиринадесет обекти с обща застроена площ от 3943, 24 кв./м., при положение, че цялата разгърната застроена площ на сградата била в размер само на 3 000 кв/м.  Така, според ищеца при учредяването на ипотеката били налице едновременно две отделни основания за нейната недействителност – първо: неизвестност относно имота, предмет на обезпечението (поради фактическото несъществуване на обекти на ипотечното право с определената РЗП) и второ- неизвестност относно размера на обезпеченото с ипотеката вземане (поради твърдението на банката, че Допълнително споразумение № 2/13.07.2011г. „не е влязло в сила“). При изложените фактически твърдения, ищецът претендира да бъде установено несъществуването на ипотечно право в полза на ответника „О.Б.Б.“ АД  върху описания в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 145, том І, рег. № 03387, дело № 136 от 2012г.  обект - апартамент № 2.1. с кадастрален идентификатор № 68134.1937.593.3.13, намиращ се в жилищната сграда, с местонахождение в гр. С.,***, УПИ-VІ-593 от кв.208, кв.Б., м. „Г.Г.“, поради невъзникването на ипотечното право, а при условията на евентуалност, поради произтичащата от недействителни клаузи неустановеност на имота и на размера на обезпеченото вземане. С оглед уважаването на иска, ищецът моли да бъде постановено заличаване на ипотеката и претендира да му бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Исковата претенция е оспорена от ответника „О.Б.Б.” АД, по съображения, подробно изложени в подадения отговор. Ответникът признава наличието на посоченото в исковата молба договорно правоотношение с ищеца, но при това поддържа твърдение, че доводите, на които се основават предявените искове са неоснователни. Ответникът отрича твърдението, че е заявявал становище относно невлезлите в сила Допълнителните споразумения с № 1,2,3 и 4, които били сключени за да изменят и допълнят процесния Договор за кредит от 19.08.2008г. Според ответника, ипотечното право върху процесния недвижим имот е валидно възникнало тъй като без съмнение били налице и двете основни предпоставки за това -  главен дълг и обективирано в предвидената от закона форма съгласие между кредитора и ипотекарния длъжник за учредяването на ипотеката Нотариалният акт бил вписан в службата по вписвания. Поради това, според ответника не било налице нто едно от предвидените в чл. 170 от ЗЗД лимитативно определени основания за недействителност на ипотеката - неизвестност за личността на кредитора, на собственика или на длъжника, за тъждеството на имота и на обезпеченото вземане или за размера на сумата, за която се учредява ипотеката. Поради валидността на ипотечното право, нямало основание за заличаване на вписаната ипотека. По всички изложени съображения, ответникът моли за отхвърляне на иска и претендира да му бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Третото лице – подпомагащо ответника „К.В.Е.и.“  ЕООД оспорва допустимостта, а при условията на евентуалност и основателността на предявените искове. Поддържа становище, че към момента на предявяването на иска той бил приобретател на безпеченото с процесната ипотека вземане, което придобил посредством  Договор за цесия от 19.02.2015г., вписан в СВ- С. с вх. №8184/19.02.2015г., том ІV, акт № 62. Моли за прекратяване на производството, а при условията на евентуалност – за отхвърлянето на исковете.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят относно сключването и съдържанието на приетия като доказателство препис от Договор за банков кредит № 187/ 19.08.2008г. (приложен на стр. 46 и сл. от делото), който установява възникването на кредитно правоотношение помежду им, при предвидените в договора условия.

Приетите като доказателства преписи от Допълнително споразумение № 1/23.03.2009г., Допълнително споразумение № 2/13.07.2011г., Допълнително споразумение № 3/28.03.2012г. и Допълнително споразумение № 4/ 03.04.2012г. (приложени на стр. 56-67 от делото) между „О.Б.Б.“ АД  и „А.А.П.” ЕООД установяват посгигнатото в тях съгласие за последващо изменение в кредитното правоотношение. Съгласието за промени, касае сроковете за изпълнение, предвидени в погасителния план по Договор за банков кредит № 187/ 19.08.2008г. В Допълнително споразумение № 2/13.07.2011г. са посочени определени условия за влизане в сила на промените, касаещи сроковете в погасителния план, а самите условия са свързани с изпълнение на изрично посочени задължения на „А.А.П.” ЕООД - да предостаВ.в полза на „О.Б.Б.“ АД допълнителни обезпечения на дълга, давайки съгласие за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти в процЕ.на строителство.

Приетият като доказателство Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 145, том І, рег. № 03387, дело № 136 от 2012г.  на нотариус М..К, с район на действие при СРС обективира постигнатото между „О.Б.Б.“ АД в качеството на кредитор и „А.А.П.” ЕООД в качеството на длъжник, съгласие - да бъде учредена ипотека за обезпечение на изпълнението на съществуващото паричното задължение на длъжника, произтичащо от Договор за банков кредит № 187/ 19.08.2008г., върху изрично и изчерпателно посочените в документа недвижими имоти, сред които е и процесния апартамент № 2.1. с площ от 103, 42 кв.м. и с кадастрален идентификатор № 68134.1937.593.3.13, намиращ се в жилищната сграда, с местонахождение в гр. С.,***, УПИ-VІ-593 от кв.208, кв.Б., м. „Г.Г.“. В нотариалният акт се съдържа отбелязване, че имотът обезпечава частично която и да е част от вземанията на кредитора за главница в размер на 112 906, 86 евро.

Като доказателство по делото са приети Разрешение за строеж № 194/07.05.2008г., издадено от Столична община, Район „Витоша“, обяснителна записка към площообразуване, таблица за разпределение на площите и на РЗП, строително- техническа документация на жилищната сграда, с местонахождение в гр. С.,***, УПИ-VІ-593 от кв.208, кв.Б., м. „Г.Г.“ (приложена от стр. 211 на том І, вкл. том ІІ и  до страница 239 от том ІІІ на настоящото дело) , която е обект на анализ от допуснатата съдебно- техническа експертиза /архитектура/.

Заключението на допуснатата СТЕ /архитектура/, което е изготвена от вещо лице арх. Б.С. от списъка на вещите лица при СГС предлага следните изводи, касаещи релевираните от страните в процеса и подлежащите на установяване юридически факти:

·         По време на строителството на процесната жилищната сграда, с местонахождение в гр. С.,***, УПИ-VІ-593 от кв.208, кв.Б., м. „Г.Г.“  е допуснато изменение в част „архитектурна“, което е свързано с промяна в категоризацията на строежа. Извършена е преработка на архитектурния проект по реда на чл. 154, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, като строителният обект е категоризиран вече, като строеж от пета категория, съгласно Наредба №1 от 30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи. При тази промяна не се засягат фактически инсталациите, фасадата и общите части на сградата, но се увеличава общата разгърната застроена площ /РЗП/ на сградата, спрямо онази, която е предвидена в първоначално издаденото издаденото Разрешение за строеж № 194/07.05.2008г.

·         Увеличението на общата РЗП на сградата се дължи фактически на добавената РЗП на новите обекти т.е. на площта на ателиетата, които се намират според приетата от ДНСК строителна документация - на кота „нула“ (условна), а фактически– на кота минус 5, 10 метра спрямо първоначалното ниво на околния терен на сградата, както и на РЗП на помещенията в приземния етаж на процесната сграда. От техническа страна, архитектурното преустрояване на сградата е било постигнато чрез последваща корекция на терена (изгребване на земната повърхност в периферия около сградата), посредством изкоп с дълбочина от около 5 метра и изграждане на улица за преминаване на автомобили;

·         Измененията в архитектурното устройство на сградата са били направени в периода след издаването на Разрешение за строеж № 194/07.05.2008г. и до края на 2012г. Всички изменения в архитектурния план на сградата са одобрени по съответния, предвиден в Закона за устройство на територията ред и от страна на компетентните органи на ДНСК.

·         Издадено е разрешение за ползване на сградата № СТ-06-92, което е подписано от Зам. Началник на ДНСК

Като доказателство по делото е приет препис от искова молба, без отбелязан входящ номер, което е адресирана от „О.Б.Б.“ АД до Софийски градски съд и с която са предявени при условията на чл. 422 от ГПК субективно съединени искове за установяване на вземане, произтичащо от Договор за банков кредит № 187/ 19.08.2008г., срещу посочените в същата молба ответници „А.А.П.” ЕООД и „А.А.Г.“ ЕООД. Исковата молба съдържа изявленията на „О.Б.Б.“ АД относно релевираните факти, на които се основава заявеното вземане, чието съществуване е предмет на делото. На настоящия съд е служебно известно отразеното в електронния архив на деловодната програма на СГС обстоятелство, че по същата искова молба е било образувано търговско дело № 5154/2013г. по описа на VІ-10 състав при СГС, което е приключило в влязло в сила /на 06.06.2017г./съдебно решение, с което предявения иск е уважен изцяло. Този факт е известен и на главните страни в настоящия процес, поради техния идентитет.

Като доказателство по делото е прието Постановление за възлагане на недвижими имоти от 15.04.2015г. издадено от ЧСИ С.С.с рег. № 859 при КЧСИ и район на действие СГС, от чието съдържание се установява, че процесния недвижим имот, обременен с ипотека: апартамент № 2.1. с площ от 103, 42 кв.м. и с кадастрален идентификатор № 68134.1937.593.3.13, намиращ се в жилищната сграда, с местонахождение в гр. С.,***, УПИ-VІ-593 от кв.208, кв.Б., м. „Г.Г.“ е бил възложен на „К.В.Е.И.“ ЕООД. Върху съдържанието на документа е отбелязано извършеното вписване в имотния регистър.

Като доказателство по делото е приет и Договор за прехвърляне на вземане (цесия) от 19.02.2015г., сключен между „О.Б.Б.“ АД и „К.В.Е.И.“ ЕООД относно прехвърлянето на обезпеченото с процесната ипотека вземане на банката към „А.А.Г.“ ЕООД.

            При така установената фактическа обстановка, от анализа на релевантните за спора факти се налагат следните правни изводи:

            По допустимостта на предявените искове;

Предмет на спора е съществуването на оспореното от ищеца ипотечно право върху един конкретен недвижим имот, в полза на ответника – легитимиращата се формално в качеството на ипотекарен кредитор „О.Б.Б.“ АД.

При това положение, правният интерЕ.на ищеца от предвяването на иска, произтича от твърдението за съществуването на факт, с който ищецът свързва извод за недействителност на учредената договорна ипотека върху конкретния обект.

Тъй като, от една страна - материалният закон урежда изрично института на недействителност на ипотеката, а от друга страна  - ищецът се легитимира като лице, което към момента на предявяването на иска има качеството на длъжник по кредитно правоотношение, чието изпълнение е обезпечено чрез учредяване на ипотечното право, чиято недействителност той се домогва да устаноВ. - следва да се приеме, че не може да бъде отречена  процесуалната възможност за ищеца да потърси защита за субективните права, за които той твърди да са били накърнени.

Предявените по исков ред претенции са процесуално допустими, тъй като са предявени от и срещу надлежно легитимирана страни, които се явяват страни по правната сделка за учредяване на договорната ипотека. Дали релевираните в исковата молба факти са налице и дали тези факти могат да бъдат квалифицирани като основания за недействителност на учредената ипотека е отделен въпрос, който има отношение към съществото на правния спор.

Фактът, че третото лице  „К.Ви Е.и.“  ЕООД е приобретател на правото на собственост върху недвижимия имот, по отношение на който е учредено процесното ипотечно право, не лишава ищеца от правен интерес от предявяването на иска, но мотивира процесуално основание за участието на приобретателя „К.Ви Ес и.“  ЕООД именно в качеството на трето лице – подпомагащо ответника, който го е привлякъл за участие в процеса.

Ето защо, съдът приема крайния извод за процесуалната допустимост на  настоящия процес и не споделя релевираното от третото лице- помагач становище в противната насока.

По основателността на предявените искове;

Предмет на спора е правното действие на ипотечното право, учредено в полза на „О.Б.Б.“ АД върху процесния апартамент № 2.1. с площ от 103, 42 кв.м. и с кадастрален идентификатор № 68134.1937.593.3.13, намиращ се в жилищната сграда, с местонахождение в гр. С.,***, УПИ-VІ-593 от кв. 208, кв.Б., м. „Г.Г.“.

Няма спор обаче, че от формална страна, съгласието на страните за учредяването на процесната ипотека е  обективирано надлежно във формата на Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 145, том І, рег. № 03387, дело № 136 от 2012г. на нотариус М..К, с район на действие при СРС. Няма спор също и за това, че е било постигнато съгласие  между „О.Б.Б.“ АД в качеството на кредитор и „А.А.П.” ЕООД да бъде учредена ипотека, върху изрично и изчерпателно посочените в документа недвижими имоти, сред които е и процесния - за да бъде предоставено на кредитора обезпечение на изпълнението на едно действително парично задължение на длъжника, произтичащо от Договор за банков кредит № 187/ 19.08.2008г.

Съдът категорично не възприема тезата на ищеца, че надлежно учреденото от формална страна ипотечно право в полза на банката- кредитор било отпаднало, поради неосъществено правно основание. Вярно е, че самото учредяване на ипотечното право е резултат от допълнително споразумение между кредитора и длъжника но съгласието за учредяване на ипотеката има относителна самостоятелност спрямо обуславящото го кредитно правоотношение. Следователно, правното основание (causae) за учредяване на ипотека е налице винаги, щом има валидно парично задължение и едновременно с това интерес на кредитора да бъде обезпечен за изпълнението на това задължение.  Както вече беше посочено обаче, съществуването на паричното задължение, произтичащо от Договор за банков кредит № 187/ 19.08.2008г. към момента на учредяване на ипотеката не се отрича, поради което се налага извода, че правното основание не е „неосъществено“, както твърди ищеца.

Внимателният преглед на съдържащото се в исковата молба по търговско дело № 5154/2013г. по описа на VІ-10 състав при СГС изявление на банката- кредитор, че Допълнително споразумение № 2/13.07.2011г. не е влязло в сила, поради неизпълнението на задълженията на кредитополучателя  - всъщност се отнася само до правните последици от това неизпълнение по отношение на възможността да бъде приложен новия погасителен план. От съдържанието на споменатата искова молба се установява недвусмислено, че подателят й по никакъв начин не отрича- нито пряко, нито косвено- фактите, които обуславят възникването на ипотечното право - в частност - върху процесния недвижим имот.

Съдът категорично не възприема тезата на ищеца, че предметът на обезпечението обективно не съществувал, поради нищожност на уговорките по §5, вр. с §1, ал.1 и §2 от Допълнителното споразумение № 2/13.07.2011г., предвиждащи изпълнение на задължения с невъзможен предмет. Това е така, доколкото от една страна, по смисъла на разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД – основанието за недействителност на сделката „невъзможен предмет“  има конкретно определено значение. Константната съдебна практика приема, че договорът е нищожен поради невъзможен предмет, ако към момента на сключването му вещта, не съществува фактически или не отговаря на установените в действуващия устройствен закон изисквания за самостоятелен обект, т.е. с оглед тези изисквания не представлява годен за извършване на разпоредителни сделки самостоятелен обект. Преценката следва да бъде извършена с оглед състоянието на вещта към момента на извършване на разпореждането, като следва да бъде взето предвид и дали към този момент обособяването на вещта като самостоятелна е възможно, както и дали подобно обособяване реално е извършено.  При това обаче ВКС на РБ приема, че дори към определен минал момент, вещта да не е съществувала като самостоятелна, ако към момента на извършване на сделката е приключило фактическото й отделяне като самостоятелен обект и реалното й обособяване като такъв, съответствуващ на изискванията на действуващите към този момент строителни правила и норми, следва да се приеме, че е налице годен обект на разпореждане по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД /виж в т.см. Решение № 158 от 08.04.2010 г. по гр.д. № 4017/2008 г., ІІ                   Г.О. на ВКС /.

В тази връзка е задължително да се посочи, че според събраните в хода на съдебното дирене доказателства и главно според заключението на съдебно-техническата експертиза -процесния апартамент № 2.1. с площ от 103, 42 кв.м. и с кадастрален идентификатор № 68134.1937.593.3.13 е бил обособен и годен да бъде индивидуализиран като такъв, както към момента на подписването на Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 145, том І, рег. № 03387, дело № 136 от 2012г.  на нотариус М..К, така и към момента на вписване на процесната ипотека.

Обремененият с договорна ипотека недвижим имот очевидно не попада в рамките на засегнатите от архитектурни преустройства части от процесната сграда.

Съдът намира, че предвиденото в клаузата на §5, вр. с §1, ал.1 и §2 от Допълнителното споразумение № 2/13.07.2011г. задължение на ищеца - да учреди ипотечно право в полза на „О.Б.Б.“ АД върху определен брой недвижими имоти, не страда от твърдяния от ищеца порок, водещ според него до недействителност. Ипотечното право е функция на кредитно задължение, а в конкретния случай самото възникване на кредитното задължение е с неоспорено от страните по делото правно действие. Тъй като няма спор, че произтичащото от Договор за банков кредит № 187/ 19.08.2008г. парично задължение на „А.А.П.” ЕООД е съществувало към момента на учредяване на ипотеката върху процесния недвижим имот (през 2012г.), настоящият състав на съда категорично не възприема релевирания от ищеца довод, че ипотечноото право изобщо не било възниквало.

Съгласно разпоредбата на чл. 170 от ЗЗД учредяването на ипотека е недействително, ако било в ипотечния договор, било в молбата за учредяване на законна ипотека или в акта, въз основа на който се подава тя, съществува неизвестност за личността на кредитора, на собственика или на длъжника, неизвестност за тъждеството на имота и/ или на обезпеченото вземане или пък за размера на сумата, за която се учредява ипотеката.

След внимателен анализ на събраните в хода съдебното дирене писмени доказателства, настоящият състав на съда достигна до извода, че не е налице нито едно от посочените по- горе и изчерпателно установени основания за недействителност на ипотеката, която е обективирана в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 145, том І, рег. № 03387, дело № 136 от 2012г.  на нотариус М..К. Понеже не е налице спор относно размера на това вземане или относно качеството на кредитора като такъв – то при учредяване на ипотеката не е налице неизвестност – нито относно имота, предмет на обезпечението (поради фактическото съществуване на обекта на ипотечното право), нито неизвестност относно размера на обезпеченото вземане.

По изложените съображения, предявеният иск за недействителност на ипотечното право следва да бъде отхвърлен на всяко от релевираните от ищеца независими основания, които бяха обсъдени накратко по- горе.

При това, поради изводите за неоснователност на иска – съдът не намира основание за уважаване на искането за заличаване на учредената ипотека върху процесния недвижим имот.

По отношение на претенциите за разноските:

            При този краен изход на спора, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, ответникът „О.Б.Б.“ АД е легитимиран да получи от ищеца направените от него съдебни разноски, вкл. 450 лева за събиране на доказателства и 450 лева за процесуално представителство от юрисконсулт.

При присъждане на разноските, съдът съобрази, че срещу техния размер не са постъпвали възражения по чл. 78, ал.5 от ГПК, в рамките на определения срок и по определения ред за това.

Третото лице- подпомагааща страна за ответника - не дължи суми за разноски на главните страни в процеса но и не е легитимирана да претендира заплащане на разноските – чл. 78, ал. 10 от ГПК.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.А.П.” ЕООД с ЕИК********със седалище и адрес на управление ***, срещу „О.Б.Б.“ АД с ЕИК ******** и седалище ***, обективно съединени при условията на евентуалност, искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 170 от ЗЗД и искане с правно основание чл. 179, ал.1 от ЗЗД, относно недействителност на учредената договорна ипотека върху обект - апартамент № 2.1. с площ от кадастрален идентификатор № 68134.1937.593.3.13, намиращ се в жилищната сграда, с местонахождение в гр. С.,***, УПИ-VІ-593 от кв.208, кв.Б., м. „Г.Г.“, който е описан в описан в съдържанието на Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 145, том І, рег. № 03387, дело № 136 от 2012г. на нотариус М..К с рег. № 200 при НК и район на действие при СРС.

 

            ОСЪЖДА „А.А.П.” ЕООД с ЕИК********да заплати на „О.Б.Б.“ АД с ЕИК ********, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК – сумата от 900 лева (деветстотин лева), представляваща разноски по делото.

           

Решението е постановено при участието на „К.В. Е. И.“ ЕООД с ЕИК********и адрес-***, офис 1Г.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба която може да бъде подадена пред Апелативен съд С., до изтичане на двуседмичен срок от връчване на препис от него.

                                                                       

СЪДИЯ: