№ 57
гр. С., 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на осми ноември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Галина Хр. Нейчева
Пламен Д. Стефанов
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
в присъствието на прокурора Иван Калчев Иванов (РП-С.)
като разгледа докладваното от Пламен Д. Стефанов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20212200600357 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 313 и сл. от НПК, т.е. за
проверка на невлязла в сила първоинстанционна присъда.
Образувано е по въззивна жалба на адв.И.Т. от АК-С.,защитник на
подс.Е.К. от гр.С. против присъда № 260050 от 10.05.2021г. постановена по
НОХД № 1824/2019г. по описа на Районен съд гр.С..
С атакуваната присъда подсъдимият Е.. К. Д. е признат за виновен в
това, че на 02.07.2019 г. в местността „Р.“, в землището на Община С. се е
заканил с убийство на Н. СТ. К., чрез думите “ ще те утрепя, ще те насека на
парчета“ и замахнал към лицето с брадва, като тези закани са възбудили у К.
основателен страх от осъществяването им, поради което и на основание
чл.144 ал.3, вр.ал.1 във вр.чл.54 от НК е осъден на 6 месеца лишаване от
свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за
изпитателен срок от 3 години. Със същата присъда е уважен граждански иск в
размер на 2000 лева, които следва подс. Е.. К. Д. да заплати на Н. СТ. К., като
обезщетение за причинените му от деянието неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 02.07.2019г. до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата от 900лв., представляваща направените разноски за
адвокатско възнаграждение, както и направените по делото разноски в размер
на 297 лева.
В писмената въззивна жалба, депозирана от подс. Е.. К. Д., чрез неговия
защитник, в законоустановения срок за обжалване се изразява несъгласие с
постановения от първоинстанционния съд съдебен акт, като се твърди, че
1
същият е неправилен. Обвинението е недоказано, тъй като се основава само
на показанията на пострадалия. В тази връзка се заявява, че фактическите
констатации и правните изводи на първата инстанция не се подкрепят от
събраните по делото доказателства, което е довело и до неправилно
приложение на закона. Сочи се, че подсъдимият не е осъществил деянието, за
което е привлечен към наказателна отговорност по чл.144 ал.3 вр.ал.1 от НК,
а изложената в обвинителния акт и възприета от съда фактическа обстановка
не се подкрепя от доказателствата по делото. Настоява се за отмяна на
присъдата на СлРС и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият
да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
В с.з. пред въззивния съд представителя на Окръжна прокуратура гр.С.,
заявява, че намира жалбата за неоснователна и предлага същата да бъде
оставена без уважение.По отношение на присъдата дава заключение, че
същата е правилна и законосъобразна, повдигнатото обвинение – доказано по
несъмнен начин от събраните по делото доказателства.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец се присъединява
към изложеното от представителя на Окръжна прокуратура и заявява, че
намира въззивната жалба за неоснователна. Иска от съда да се произнесе като
приеме, че присъдата на първостепенната инстанция е законосъобразна както
в наказателната така и в гражданската й част и да потвърди същата.Моли да
бъдат присъди направените разноски пред въззивната инстанция посочени в
представения договор за правна помощ
Частния обвинител и граждански ищец се присъединява към
изложеното от неговия повереник. Заявява че подсъдимия си е признал за
извършеното деяние, което го е удовлетворило и го е накарало да почувства
морално и душевно спокойствие, че случилото няма да се повтори.Счита
присъдата за справедлива и моли да бъде потвърдена изцяло.
Подс. Е.. К. Д., редовно призован, се явява лично и с упълномощения си
от първата инстанция защитник. Последният заявява, че поддържа така
депозираната жалба на посочените в нея основания, които възпроизвежда
пред окръжния съд и моли за нейното уважаване – за отмяна на осъдителната
присъда и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде
признат за невиновен и оправдан по повдигнатото срещу него
обвинение.Моли да бъде отхвърлен предявения граждански иск, като
неоснователен и недоказан.
С.ският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като
се запозна с изложеното в писмената въззивна жалба, като изслуша явилите се
страни в съдебното заседание, като обсъди изтъкнатите от тях доводи и
съображения, като прецени наличните по делото доказателствени материали,
включително и събраните в тази инстанция и като извърши цялостна проверка
относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл. 314, ал. 1 от
НПК намери жалбата на подсъдимия, депозирана чрез неговия защитник, за
неоснователна.
2
Първоинстанционният съд, въз основа на събраните в хода на съдебното
следствие доказателства и техния анализ е приел установената фактическа
обстановка, която е обективирана в мотивите към присъдата. Съгласно тези
мотиви за установено от фактическа страна е прието следното:
Подсъдимият Д. отглеждал овце, крави и кози в животновъден обект в
местността „Р.“, находящ се в землището на гр. С.. Постр. К. е земеделски
производител и стопанисвал нива-угар в същата местност, която заявявал за
субсидии пред фонд „Земеделие“. Между двамата имало конфликтни
отношения, породени от претенциите на постр.К., че животните на подс. Д.
често навлизат в нивата му, за което пострадалият е подавал сигнали до РУ на
МВР – С.. На 02.07.2019 г. около 9:00 ч. с личния си автомобил „Сузуки
Гранд Витара“ с рег. № СН 53 93 АР постр. К. отишъл на нивата си в м. „Р.“ и
видял, че в нея отново пасат овце. Наоколо не се виждали пастири. За да
докаже пред компетентните органи присъствието на животните на подс. Д. в
неговата нива, постр. К. хванал една от овцете и свалил ушната й марка.Той
бил видян от подс. Д. и в момента в който се качил в автомобила си, за да
потегли, пред него спрял подсъдимия с лекия си автомобил „Мерцедес“.
Подсъдимият слязъл от автомобила си и поискал от постр. К. да му върне
ушната марка на овцата.По време на разговора пострадалият К. е бил в
автомобила си с отворен прозорец на вратата на водача. Пострадалият отказал
да върне ушната марка, което предизвикало гняв в подс.Д.. Подсъдимият
започнал да заплашва постр.К., че ще го убие, като по думите на постр.К. е
заявявал „ще те утрепа, ще те насека на парчета“. Изричайки тези думи
подс.Д. отишъл до автомобила си, от където извадил неголяма брадва и
посегнал с нея през отворения прозорец към постр.К.. Пострадалият хванал
брадвата за дървения сап, в същото време подсъдимият я издърпал назад и в
резултат на издърпването наранил постр.К., на който бил порязан десния
палец. След като издърпал брадвата разгневен подс.Д. е ударил с тъпата
страна на брадвата по автомобила над вратата на пострадалия К., който е бил
седнал зад волана. Пострадалият потеглил назад с автомобила си, за да
избяга, като в този момент подсъдимият ударил с тъпата част на брадвата
задното стъкло на автомобила на пострадалия и го счупил. Напускайки
местопроизшествието постр.К. позвънил на тел.112 и съобщил, че е нападнат
от подс. Е.Д., че пръста на ръката му е разсечен, като впоследствие уточнява,
че пръста е срязан и няма нужда от спешна помощ, а желае пристигането на
полицията. Подс. Д. след обаждането на пострадалия на тел.112 напуснал
местопроизшествието, а постр.К. е отишъл до близкия варов-възел, където
изчакал пристигането на полицейските органи.
След извършения оглед от полицейски служители на автомобила на
постр. К., той е бил освидетелстван от съдебен лекар и му е било издадено
съдебно-медицинско удостоверение, от което е видно, че е получил порезна
рана в областта на дланната повърхност на палеца на дясната ръка, което се
явява лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.
В хода на разследването е била назначена и изготвена съдебно-
психиатрична експертиза, от заключението на която е видно, че постр.К. по
време на инцидента е изпитвал страх, включително и за живота си. Експертът
3
е посочил, че отправената спрямо постр. К. закана за убийство от Е.. К. Д. е
предизвикала основателен страх за осъществяването й.
Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваната
присъда, по същество и по отношение на основните обстоятелства напълно
кореспондира с наличните по делото доказателствени материали.
Настоящият съд с оглед правомощието си да извърши цялостна
проверка относно правилността и законосъобразността на съдебния акт, както
и правото му да приема за установени и други фактически положения,
извърши своя собствена преценка на доказателствените материали и стигна
до единодушни констатации с първоинстанционния съд по отношение на
фактите по делото, които се установяват от събраните доказателства.
Районния съд е изложил приетите за установени от него факти, като е
извършил реален анализ на наличните доказателства и доказателствени
средства и е изпълнил задължението си произтичащо от разпоредбата на чл.
305, ал. 3 от НПК.Анализът на гласния материал,събран по делото се споделя
изцяло от въззивната инстанция
Въззивния съд, както и Районния съд намира, че показанията на
постр.К. са обективни.Те се подкрепят от показанията на св.Валентин Тенев,
който пръв е видял постр. К. след инцидента.Показанията на св.Танев се
явяват косвено доказателство относно психическото и здравословно
състояние на постр.К., нараняването му и състоянието на автомобила след
случилото се между него и подс.Д.. Показанията на постр.К., които и
въззивната инстанция кредитира изцяло кореспондират с приобщената
фоноскопска експертиза и приложеното по делото съдебно медицинсксо
удостоверение, както и с установеното при извършения оглед на автомобила.
Ето защо правилно съдът е изградил фактическата си обстановка върху тези
доказателства.
Правилно съдът се е доверил на показанията на свидетеля Николай
Колев за състоянието на постр.К. и счупеното стъкло на автомобила му.
Детайлен е разборът и на обясненията на подсъдимия Е.Д., като
правилно първоинстанционния съд не е дал вяра на обясненията му в които
отрича да се е заканвал с убийство на постр.К. и да е наранявал ръката му и
твърдението му ,че постр.К. сам се е наранил с ножа с който е премахнал
ушната марка и е посочил, че следва да се даде вяра на показанията на
пострадалия К. доколкото те се подкрепят от показанията на другите
свидетели, от установеното в огледния протокол с фотоснимки,от
съдържанието на обаждането му на тел.112 установено чрез назначената по
делото фоноскопска експертиза.
Настоящата инстанция възприема изцяло становището на
първоинстанционния съд, че следва да даде вяра на обясненията на подс.Д.
само в частта в която твърди ,че на инкриминираната дата е бил на мястото на
инцидента и признава,че между него и пострадалия е възникнал конфликт
при който е ударил автомобила на пострадалия с брадва.Този факт се
установява както от показанията на постр.К. също и от приложените писмени
4
доказателства-информация от база данни на видеонаблюдение и информация
от клетките на мобилен опаратор А1.
Детайлен е разборът на показанията на всички останали разпитани
по делото свидетели и фактите който се установяват чрез тях.
Заключението на фоноскопската експертиза също потвърждава
верността на показанията на постр.К., дава информация за времето на
възникналия инцидент и имащия отношение към него подсъдим.
Въз основа на горните констатации по отношение на събраните и
проверени в хода на проведеното съдебно следствие пред първата инстанция
доказателства, неоснователно се явява оплакването в жалбата, че обвинението
по отношение на подсъдимия не е доказано по несъмнен и категоричен начин.
Приетата за установена от районния съд фактическа обстановка се
основава на цялостната преценка на всички събрани и подложени на проверка
доказателствени материали.
Следователно присъдата на СлРС не е необоснована, тъй като приетото
за установено от фактическа страна се подкрепя от и кореспондира със
събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие
доказателства.
Въз основа на установените и изложени в мотивите към присъдата му
факти районният съд е направил и обосновал извода си, че подсъдимият Е.. К.
Д. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на
престъплението по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК, като на на 02.07.2019 г. в
местността „Р.“, в землището на Община С. се е заканил с убийство на Н. СТ.
К., чрез думите “ ще те утрепя, ще те насека на парчета“ и замахнал към
лицето с брадва, като тези закани са възбудили у К. основателен страх от
осъществяването им.
Безспорно от доказателствата по делото се установява, че подс. Е.Д. е
осъществил от субективна и обективна страна състава на посоченото
престъпление, като в тази връзка в мотивите към присъдата е извършен
подробен анализ и е обосновано наличието на признаците /от обективна и
субективна страна/ на съответното престъпление, визирано в конкретната
разпоредба от особената част на НК.
Правилно и законосъобразно в мотивите към присъдата е посочено, че на
02.07.2019г. подсъдимият е извършил определени действия, с които обективно
се е заканил с престъпление против личността на пострадалия, а именно –
заканил се е с убийство и това заканване е могло да възбуди основателен страх
за осъществяването му.
Конкретно подс. Е.К. е отправил закана, че ще убие постр.Н.К.. Тази
закана е отправена какво вербално т.е. с думи, така и с действия – изваждане
от собствения автомобил на брадва, посягане с нея към пострадалия през
отворения прозорец на вратата на автомобила му и нанасяне на удар с тъпата
част на брадвата по автомобила над вратата на мястото на водача където зад
волана е седял пострадалия К..Самият потърпевш е възприел отправените
закани като реални, доколкото от действията на подсъдимия, е било видно, че
5
е напълно възможно да ги осъществи.
От всички действия на подсъдимия се налага извода, че освен
отправените срещу пострадалия закани за убийство, той е предприел и
действия по обективирането им.
Налице е и основателен страх у пострадалия от осъществяване на
заканата. Това е видно от действията на самия пострадал, който наистина се е
уплашил от действията на подс. Е.Д. и е направил най-логичното – позвънил е
на телефон 112 за да подаде сигнал и извика полиция.От посоченото се налага
извода, че у К. наистина се е породил основателен страх от осъществяването
на заканата.Освен това самите конкретни действия на подсъдимия в
конкретната ситуация обективно са били такива, че да породят основателен
страх, че могат да се осъществят.
Деянието на подс. Е.Д. е съставомерно и от субективна страна - от
субективна страна подсъдимият е извършил деянието с пряк умисъл,
доколкото е съзнавал обществено опасният му характер, предвиждал е и е
искал настъпването на обществено опасните последици.
При определяне вида и размера на наказанието, районният съд е посочил
в мотивите си, че се е съобразил с наличните индивидуализиращи
отговорността на подсъдимия обстоятелства. Прието е, че са налице
смекчаващи отговорността обстоятелства – частични самопризнания
самопризнания /доколкото подсъдимият не оспорва възникналия конфликт с
К., при който е ударил автомобила му с брадвата си/и не са налице отегчаващи
вината му обстоятелства.
С оглед на направените констатации относно обстоятелствата имащи
значение за отговорността, районният съд е преценил и е наложил на подс.
Е.Д. за извършеното от него престъпление по чл.144 ал.3 вр.ал.1 от НК
наказание в размер около и над минималния предвиден в закона, а именно -
лишаване от свобода за срок от шест месеца.Настоящата инстанция счита,че
като смекчаващи вината обстоятелства районния съд не е отчел липсата на
лоши характеристични данни за подс.Д.,както и наличните от делото данни за
трудовата дейност на подс.Д.,добрите му отношенията с
работниците/животновъди/при него, за което са налице данни от
свидетелските показания на свид.Димитър Илиев,Велико Илиев,Георги
Йорданов и Никола Гавов. В показанията си тези свидетели характеризират
подъдимия като трудолюбив и отговорен работодател.Отчитайки добрите
характеристични данни за подс.Д. настоящата инстанция преценя,че присъдата
на районния съд следва да се измени,като му бъде наложено наказание в
размер на минималния предвиден в закона, а именно-лишаване от свобода за
срок от три месеца.
Законосъобразна е преценката, че няма пречки да се приложи института
на условното осъждане, поради което и на основание чл.66 ал.1 от НК
изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода е било отложено
за изпитателен срок от три години.
Наложеното наказание три месеца лишаване от свобода, чието
6
изпълнение е отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от три
години би изпълнило своите специални цели предвидени в нормата на чл.36 от
НК и би било справедливо възмездие за извършеното от подсъдимия
противоправно деяние.
Различни са изводите на въззивната инстанция и по отношение на
предявения граждански иск за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 2000лева.Преживените от пострадалия К.
негативни емоции вследствие на заканата с убийство, стресовата реакция,
която те са предизвикали у него не мотивират съда да приеме,че справедливия
им паричен еквивалент възлиза на тази сума/видно от съдебно-психиатричната
експертиза при извършения му преглед 25 дни след деянието постр.К. вече е
бил спокоен,при разказа за случилото не се е забелязвала ситуативна
тревожност а по скоро раздразнение/.Въззивната инстанция отчете всички
събрани в хода на наказателното производство доказателства и намира сумата
от хиляда лева за справедлив еквивалент на неимуществените вреди,които
подсъдимият е причинил на пострадалото лице.
Съгласно правилата на процеса подс. Е.. К. Д. е бил осъден да заплати в
полза на държавата направените по делото разноски в размер на 297.00 лв. по
сметка на ОД на МВР - С., направени на досъдебното производство, сумата от
70 лева за направените разноски по бюджета на държавата по сметка на СлРС,
както и сумата от 900лева на Н.К. , представляващи направени разноски за
адвокатско възнаграждение.
С оглед изложеното по-горе, а и по реда на служебната проверка
относно процесуалната законосъобразност на проверявания съдебен акт не се
установи в някой от стадиите на това наказателно производство да са били
допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до
ограничаване или накърняване правото на участие на подсъдимия и на
пострадалия в производството.
Предвид изложеното въззивния съд направи извода, че провереният
съдебен акт е постановен при пълнота на доказателствата, но са налице
основания налагащи изменението му в наказателната част, като наказанието
следва да бъде намалено до размера посочен, по горе и следва да бъде
изменен в гражданската му част като обезщетението следва да бъде намалено
до размера, посочен по-горе.
Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 334, т.3 и чл. 337ал.1
т.1 и ал.3предложение последно от НПК С.ският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ ПРИСЪДА № 260050/10.05.2021г., постановена по НОХД №
18241/2019г. по описа на Районен съд гр.С. в наказателната част, като
НАМАЛЯВА размера на наказанието“лишаване от свобода“ от 6/шест/месеца
на 3/три/ месеца и НАМАЛЯВА размера на присъденото обезщетение за
7
претърпени от Н. СТ. К. неимуществени вреди от 2000/две хиляди/лева на
1000/хиляда/лева.
ОСЪЖДА подс. Е.. К. Д. да заплати по сметката на Окръжен съд С.
държавна такса в размер на 50/петдесет/лева, съобразно уважената част от
гражданския иск по настоящото производство
ОСЪЖДА подс. Е.. К. Д. да заплати на Н. СТ. К. с ЕГН **********
сумата от 500/петстотин/лева, представляваща направени разноски за
адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване или
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8