РЕШЕНИЕ
№ 209
гр. Пловдив, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско
дело № 20255001000229 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 61 от 28.02.2025 година, постановено по т. дело №
11/2024 година по описа на Окръжен съд – Стара Загора, е осъдено ЗАД
„А“АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. С,
****************, да заплати на М. Д. Н., ЕГН **********, с адрес гр. С, ул.
*********, сумата от 140 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди -
болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 07.09.2023г., при което е
починал неговият син Д М Н., ЕГН **********, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 18.09.2023 г. - датата на предявяване на
застрахователна претенция пред ответното застрахователно дружество.
Отхвърлен е предявеният иск за обезщетение над сумата от 140 000 лв. до
претендирания размер от 200 000 лв. като неоснователен.
Осъдено е ЗАД „А“АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. С, ****************, да заплати на Т. Г. К., ЕГН **********,
1
гражданин на Р ф, родена на ********* г. в Р ф, с адрес гр. С, ул. *********,
сумата от 140 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди - болки и
страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 07.09.2023г., при което е починал
нейният син Д М Н., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 18.09.2023 г. - датата на предявяване на застрахователна
претенция пред ответното застрахователно дружество. Отхвърлен е
предявеният иск за обезщетение над сумата от 140 000 лв. до претендирания
размер от 200 000 лв. като неоснователен.
Осъдено е ЗАД „А“АД, ЕИК *******, да заплати на Т. Г. К., ЕГН
**********, сумата от 1115,10 лв., обезщетение за имуществени вреди -
направени разходи за траурна услуга и закупуване и оформяне на гробно
място, вследствие на ПТП, настъпило на 07.09.2023г., при което е починал
нейният син Д М Н., с ЕГН **********, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 18.09.2023 г. - датата на предявяване на застрахователна
претенция пред ответното застрахователно дружество. Отхвърлен е
предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди за разликата над
1115,10 лв. до претендираните 1593 лв. като неоснователен.
Осъдено е ЗАД „А“АД, ЕИК *******, да заплати на адв. М. И. З., с
личен № на адвокат *********, с адрес на кантората гр. С, ул. Х. Д. ********,
офис 2, адвокатско възнаграждение в размер на 15 150 лева за осъществена
безплатна адвокатска помощ на ищците.
Осъдено е ЗАД „А“АД, ЕИК *******, да заплати в полза на държавата,
по бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 11250 лв. и сумата
от 600 лв., представляваща възнаграждения за изготвяне на експертизи,
изплатени от бюджета на съдебната власт.
Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от ЗАД
„А“АД в осъдителните му части с искане да бъде отменено, включително в
частта за разноските и да се постанови ново решение по същество, с което да
се отхвърлят предявените искове изцяло, като се присъдят на жалбоподателя
разноски за първата и за въззивната инстанция. С въззивната жалба е оспорен
изводът на първоинстанционния съд за наличие на вина на застрахования при
жалбоподателя водач на МПС за настъпване на ПТП. Жалбоподателят се
позовава на липсата на влязла в сила присъда, която да е задължителна за
гражданския съд съгласно чл. 300 от ГПК. Поддържа , че със събраните в хода
2
на делото доказателства не е установено виновно и противоправно
поведение на водача на застрахования автомобил Х В. Според
жалбоподателя, от доказателствата се установявало, че водачът на автомобила
е бил в невъзможност както да възприеме, така и да предвиди приближаването
на мотоциклета. При условията на евентуалност, ако се приеме виновно и
противоправно поведение на водача на автомобила, се излагат доводи за
неправилно определяне на размера на обезщетенията за неимуществени
вреди, като се поддържа, че е той е прекомерно завишен, нарушава
установения в чл. 52 от ЗЗД принцип на справедливост. Не били взети
предвид конкретните обстоятелства, свързани с неимуществените вреди на
ищците. Поддържа се освен това, че е допуснато нарушение на чл. 51, ал. 2 от
ЗЗД при определяне приноса на пострадалия, като приетият от съда процент –
30%, бил занижен, реалният такъв надвишавал 50%. Твърди се, че
преимущественият принос на пострадалия за настъпване на произшествието
изключва отговорността на водача и на неговия застраховател.
Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от адвокат М. З. като
процесуален представител на ищците Т. Г. К. и М. Д. Н.. Становището е за
неоснователност на въззивната жалба. Развити са подробни съображения за
неоснователност на изложените в нея оплаквания. Искането е да се потвърди
решението в обжалваните части и да се присъдят на ответниците по жалбата
разноски за въззивното производство.
Пред въззивната инстанция не са направени нови доказателствени
искания.
Съдът, съобразявайки доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице,
имащо правен интерес да обжалва, а именно от ответника срещу
осъдителните части на първоинстанционното решение, като при подаването
й е спазен срокът по чл. 259 от ГПК.
Въззивната инстанция, с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК
намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
обжалваните части.
За правилността на първоинстанционното решение съдът се произнася
само по въведените с въззивната жалба оплаквания.
3
В случая те се свеждат до наличието на основания за ангажиране на
отговорността на застрахователя, която е функционално обусловена от тази на
прекия причинител на вредите, до размерите на обезщетенията за
неимуществени вреди на двамата ищци, както и до наличието и степента на
съпричиняване от страна на починалия при ПТП Д. Н..
По т. дело № 11/2024 година по описа на ОС – Стара Загора са
предявени субективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от
Кодекса на застраховането от Т. Г. К. и М. Д. Н. срещу ЗАД „А“ АД. Двамата
ищци са претендирали обезщетения за неимуществени вреди – болки и
страдания от смъртта на техния син Д М Н., настъпила при ПТП, станало на
07.09.2023 година, в размер на по 200 000 лева за всеки един от тях, ведно със
законната лихва от 18.09.2023 година - датата на предявяване на
застрахователни претенции пред застрахователното дружество. Т. К. е
предявила и иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на 1593 лева –
направени разходи за траурна услуга и закупуване и оформяне на гробно
място, свързани със смъртта на Д. Н., ведно със законната лихва от 18.09.2023
година.
В исковата молба се твърди, че ПТП е причинено от Х И В при
управление на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *********,
собственост на „М Д“ ЕООД. Твърди се, че водачът на автомобила е нарушил
правилата за движение, като не е спрял на знак „Стоп“, предприел е
пресичане на кръстовище, в резултат на което е настъпил удар между
автомобила и управлявания от Д М Н. мотоциклет Хонда ********** При
този удар Д. Н. получил несъвместими с живота травми и починал.
Безспорно е между страните наличието на валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за автомобила, участвал в
ПТП, сключена с ответното дружество, към процесната дата – 07.09.2023
година. Безспорно е също, а и от представените писмени доказателства се
установява, че ищецът М. Д. Н. е сезирал ответното застрахователно
дружество ЗАД „А“ АД със застрахователна претенция за обезщетение за
неимуществени вреди, а ищцата Т. Г. К. – със застрахователна претенция за
обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, като двете са получени
от застрахователното дружество на 18.09.2023 година. От писмо изх. №
10023-КЗ-3077 от 12.12.2023 година, отправено до адвокат З. като
4
процесуален представител на двамата ищци, както и от изразеното и
поддържано в хода на настоящото производство становище на ЗАД „А“ АД е
видно, че застрахователни обезщетения не са определени и изплатени, като
застрахователят счита, че такива не се дължат поради липса на влязла в сила
присъда и доказателства за виновно и противоправно поведение на водача на
застрахования при него автомобил. С оглед на това исковите претенции са
допустими съгласно разпоредбата на чл. 498, ал. 3 от КЗ.
За изясняване на обстоятелствата и причините за процесното ПТП е
образувано досъдебно производство № 91/2023 година по описа на Окръжна
прокуратура- Стара Загора. Същото до настоящия момент не е приключено,
няма привлечен обвиняем, което е посочено в писмо изх. № 3359/2023 от
13.05.2025 година на Окръжна прокуратура – Стара Загора, изпратено в
отговор на запитване на въззивния съд за движението по досъдебното
производство. В този случай всички обстоятелства, свързани с
произшествието и включени в състава на деликтната отговорност, подлежат
на пълно и главно доказване в производството по настоящото дело, при
оспорване от ответника на наличие на виновно и противоправно поведение на
водача на застрахования при него автомобил и доколкото отговорността на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
е функционално обусловена от тази на прекия причинител на вредите.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил изложените в
исковата молба обстоятелства, свързани с механизма на ПТП, като поддържа,
че водачът на автомобила не е нарушил правилата за движение и не е имал
възможността да предотврати настъпването на ПТП. Твърди се, че водачът Х
В не е възприел мотоциклетиста Д. Н. и че не е бил длъжен да го възприеме,
че не е могъл и не е бил длъжен да предвиди появата му на пътното платно.
Сочи се, че поведението на Х В е правомерно, че се касае за случайно деяние
по смисъла на НК, а не за виновно поведение. Поддържа се, че единствено
виновен за настъпване на ПТП е мотоциклетистът Д. Н., който е навлязъл
внезапно на пътната лента, в която се е движил Х В от път без предимство,
като не се е съобразил с въведената регулация относно предимството –
светофари, пътни знаци, регулировчик – нарушения на чл. 10, чл. 12, чл. 47, чл.
50 и чл. 50а от ЗДвП, движил се е с несъобразена и непозволена скорост в
нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
5
По делото са събрани доказателства, свързани с механизма на
настъпване на ПТП – констативен протокол за ПТП с пострадали лица,
протокол за оглед на пътнотранспортно произшествие, ведно с фотоалбум и
видеозаписи, автотехническа експертиза и показания на свидетелите Х И В, П
А В и Г И Ка.
От съвкупната преценка на тези доказателства се установява, че ПТП е
настъпило на 07.09.2023 година в град Стара Загора, на кръстовището на
улиците „Г и Ц“ и „Ц“. Мотоциклетът, управляван от Д. Н., се е движел по
улица „Г Го“ в посока от запад на изток, по която преди процесното
кръстовище има поставен знак Б3 „Път с предимство. Автомобилът,
управляван от Х В, се е движел от юг на север по улица „Ц“, на която преди
кръстовището е поставен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство“. Доводите на жалбоподателя, че мотоциклетистът се е движил
по път без предимство и не е спазил въведената регулация относно
предимството, не са подкрепени с никакви доказателства.
В автотехническата експертиза, изготвена при преценка на
видоезаписите и снимките от местопроизшествието, е описано подробно
поведението на водача на автомобила Х В. Посочено е, че той е спрял преди
кръстовището, пред знак „Стоп“, след което е продължил движението си
напред към линията на видимост, изчакал е преминаващите по напречния път
автомобили и е предприел потегляне с ускорително движение, като е
навлязъл в южната пътна лента на ул. „Г и Ц“, предназначена за движение на
мотоциклета. Мотоциклетистът, който се е движил със скорост от 69
километра в час, е възприел опасността и е задействал спирачната система,
когато е бил на разстояние 25,60 метра от мястото на удара. В същия момент
водачът на автомобила е предприел спиране и се е установил в покой, след
като е изминал 8,65 метра от потеглянето си. Ударът между на мотоциклета
и автомобила е настъпил на 3,1—3,30 метра южно от северната граница на
платното за движение на ул. „Г Г“, първоначално между предното колело на
мотоциклета и предната лява врата на автомобила. След първоначалния удар
е настъпил удар между предната част и дясната страна на мотоциклета и
водача му, който се е отделил от мотоциклета, в рамката над предната лява
врата и в задната лява врата на автомобила.
Заключението на вещото лице – автоексперт е, че водачът на
6
автомобила е имал възможност да предотврати ПТП, като преди да навлезе в
южната пътна лента на ул. „Г и Ц“ спре и пропусне приближаващият от запад
на изток и движещ се по пътя с предимство мотоциклет Хонда. Установено е,
че видимостта на водача на автомобила към мотоциклета в момента, в който
той е спрял на линията на видимост, след знак „Стоп“, преди на навлезе в
кръстовището, не е била ограничена и той е можел да възприеме
мотоциклетиста, като най-малкото разстояние за това е 41 метра, тъй като не е
имало автомобили в посоката на движение на мотоциклета, пред него, които
да ограничават видимостта. Освен това вещото лице е установило, че до удара
между двете МПС не би се стигнало без предприемане на спиране от водача
на автомобила в кръстовището, ако той беше продължил движението си на
север, което би довело до освобождаване на южната лента на ул. „Г Г“ преди
мястото на удара, дори при същото поведение на мотоциклетиста. Това
спиране вещото лице обяснява със субективната преценка на водача на
автомобила в момента, в който е възприел мотоциклетиста.
По отношение на мотоциклетиста е установено, че той се е движел със
скорост над максимално разрешената такава от 50 километра в час, а именно
69 километра в час, при което е било невъзможно да спре при възникване на
опасността - навлизащия в кръстовището автомобил, който е попаднал в
опасната му зона. Вещото лице е изчислило, че при движение със скорост до
51,51 километра в час, мотоциклетистът би имал възможност да спре преди
удара с автомобила.
Заключението на вещото лице не се опровергава от показанията на
разпитаните по делото свидетели Х И В, П А В и Г И Ка. Първите двама са
водачът и пътуващата до него на предната дясна седалка жена, а Г К е
преминала през кръстовището преди настъпването на ПТП и е видяла
случващото се в огледалото за обратно виждане. Всички свидетели споделят
своите субективни възприятия за случилото се, като показанията на водача Х
В по въпроса дали след навлизане в кръстовището и възприемане на
мотоциклетиста е натиснал спирачка, не са категорични. С показанията на
свидетелите не са установени конкретни факти и обстоятелства,
противоречащи на изводите на вещото лице, поради което съдът възприема
заключението.
От приетата и неоспорена от страните съдебномедицинска експертиза
7
се установява, че причина за смъртта на Д. Н., настъпила при описаното ПТП,
е тежка коремна травма, изразяваща се в травматично взривоподобно
разкъсване на черния дроб и чернодробната тъкан със свободен излив на кръв
в коремната кухина, несъвместима с живота и масивна кръвозагуба.
Заключението е, че тези травматични увреждания са в причинна връзка с
настъпилото ПТП.
От приетото по делото удостоверение за наследници се установява, че
ищците Т. К. и М. Н. са родители на починалия при ПТП Д. Н.. Към момента
на смъртта си Д. Н. е бил на навършени 41 години, майка му – на 70 години, а
баща му – на 73 години.
С показанията на свидетелите В Н и Н В се установява, че починалият
Д. Н. е бил несемеен, живеел е в едно жилище с родителите си, подпомагал ги
е финансово и физически, грижил се е за тях. Единствените периоди, през
които те не са живели заедно, били тези, в които Д. Н. работел в чужбина –от
2006 до 2013 година в К и от 2013 до 2017-2018 година в А. След това той се
завърнал в България, заживял отново при родителите си. Последните три
месеца преди смъртта си Д. Н. се изнесъл на квартира, за да има място за свой
личен живот, но продължил да посещава ежедневно ищците, да им помага,
сутрин преди работа ходел да пие кафе с тях. Според свидетелите, връзката
между ищците и техният син не била прекъсвана и в периодите, в които той
работел в чужбина, те се виждали и чували ежедневно по месинджър и
вайбър. Двамата родители на Д. били трудно подвижни, особено М. Н., който
се придвижвал с бастун и се нуждаели от чужда помощ, за да се справят в
ежедневието си. Те имали и дъщеря – свидетелката В Н.а, която обаче имала
сериозни здравословни проблеми, била на хемодиализа, самата тя се нуждаела
от помощ, макар че непрекъснато се чувала с родителите си и ги подкрепяла.
Свидетелката В - съседка на ищците установява, че след смъртта на Д. Н. тя
се грижи на тях, помага им. Преди ПТП ищците заедно с децата си празнували
всички празници, събирали се непрекъснато.
И двете свидетелки установяват, че ищците са приели много трудно
смъртта на своя син, страдали много, променили се психически, не можели да
приемат случилото се, непрекъснато си спомняли за него, ходели на гроба му,
настроението по празници не било същото.
Към исковата молба са представени писмени доказателства,
8
неоспорени от ответника. От тях се установява, че ищцата Т. К. е заплатила на
10.09.2023 година сумата от 1443 лева за траурна услуга, свързана с
погребението на Д. Н./фактурата на стр. 33/. Тя е заплатила и сумата от 150
лева за гробно място / фактурата на стр. 32/.
При така събраните доказателства, съдът от правна страна приема
следното:
Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите по предявен иск с правно основание чл.
432, ал. 1 от КЗ, какъвто е настоящият, възниква при наличието на две
предпоставки – осъществяването на деликт и валидно застрахователно
правоотношение между делинквента и застрахователя.
По делото са установени и двете предпоставки.
По-горе бяха изложени мотиви за наличието на валидно
застрахователно правоотношение и сезирането на застрахователя с претенция
за заплащане на обезщетения като предпоставка за допустимостта на иска
пред съд.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните доказателства
съдът приема, че са установени всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, пораждащи деликтната отговорност
на водача на лекия автомобил към ищците.
Установено е, че Х И В като водач на застрахования при ответника
автомобил виновно и противоправно е нарушил правилата за движение по
пътищата.
Съгласно чл. 50, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, на
кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с
предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са
длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с
предимство.
В случая е установено по категоричен начин, че процесното
кръстовище е регулирано с пътни знаци, като улицата, по която се е движел
мотоциклетистът, е обозначена като „Път с предимство“ с пътен знак Б3.
Автомобилът, управляван от Х В , е бил на път с поставен знак Б2 –
„Спри. Пропусни движещите се по пътя с предимство“. Този знак, съгласно
чл. 46, ал. 2 от ППЗДвП, указва на водачите на пътни превозни средства, че са
9
длъжни да спрат на "стоп-линията", очертана с пътна маркировка, или ако
няма такава - на линията, на която е поставен знакът, като преди да потеглят
отново, водачите са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които
имат предимство.
Водачът на застрахования при ответника автомобил не е изпълнил
задължението си да пропусне движещият се по пътя с предимство
мотоциклет. Неоснователни са доводите във въззивната жалба, че той не е
могъл и не е бил длъжен да възприеме мотоциклета. Вещото лице от
автотехническата експертиза е установило категорично, че водачът на
автомобила е разполагал с такава възможност от момента, в който
мотоциклетът е бил на разстояние поне 41 метра. Реакциите на водача на
автомобила и субективната му преценка на ситуацията не променят извода, че
до ПТП се е стигнало поради това, че той е отнел предимството на
мотоциклета, вместо да го пропусне и при преминаването през кръстовището
е заел пътната лента, в която мотоциклетът се е движил, с което е нарушил
задълженията си по чл. 50, ал. 1 от ЗДП, респ. чл. 46, ал. 2 от ППЗДвП.
Причинно-следствената връзка между описаното противоправно
деяние на водача на автомобила Х В и настъпилата смърт на мотоциклетиста
Д. Н. в резултат на получените несъвместими с живота му увреждания, както
и неимуществените и имуществени вреди на родителите му , свързани с
неговата смърт, също са установени по делото.
Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД във всички случаи на непозволено
увреждане вината се предполага до доказване на противното. При липса на
доказателства, установяващи противното и съобразявайки изложеното до тук,
съдът приема, че по делото са установени всички елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД. Налице са основания за
ангажиране на деликтната отговорност на водача на МПС, респ. на
отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, която е функционално обусловена от тази на прекия
причинител на вредите.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди е приложим принципът на справедливост, залегнал в чл. 52 ЗЗД.
Въззивният съд намира, че справедливите размери на обезщетенията за
неимуществени вреди са по 200 000 лева за всеки един от ищците, до който
10
извод е достигнал и първоинстанционният съд.
Тези размери са съобразени с критериите за определяне на размерите
на дължимите обезщетения за неимуществени вреди, очертани в т. ІІ от
ППВС № 4/1968 г. и с практиката на ВКС. При определянето им съдът
отчита конкретните обективни обстоятелства, установени по делото -
възрастта на починалия и на ищците към датата на ПТП, фактът че те са
живели заедно, в едно жилище, почти до смъртта на Д. Н., който не е имал
свое собствено семейство, връзката помежду им на сплотеност и подкрепа,
която е била постоянна и силна. Тази връзка не е прекъсвана дори когато
починалият е работил в чужбина, те са контактували ежедневно, родителите
са разчитали на сина си финансово и за помощ при решаване на битовите си
проблеми, от каквато са се нуждаели с оглед на сравнително напредналата ли
възраст и недоброто здравословно състояние.
Размерите на обезщетенията за неимуществени вреди са съобразени и
с данните за тежките последици на случилото се върху емоционалното
състояние на ищците. Установено е, че тяхната болка не е отшумяла,
въпреки изминалия период от време / почти година до разпита на свидетелите
на 17.07.2024 година/, скръбта им не е преодоляна, те живеят със спомена
за него. Тези факти са достатъчни, за да обосноват размер на
обезщетенията за неимуществени вреди от по 200 000 лева за всеки един от
двамата ищци.
Обезщетения за неимуществени вреди в такива размери се
присъждат от съдилищата при сходни житейски ситуации - смърт на син
или дъщеря, настъпила в период около датата на процесното ПТП /
07.09.2023 година/.
Приетите размери са съобразени и с нормативно определените
лимити на отговорност по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, които нарастват непрекъснато и макар и само индиция, а не
абсолютен критерий за икономическите условия в страната и за обществено
разбиране за справедливост, имат значение при определяне на размерите на
обезщетенията за неимуществени вреди, което становище се застъпва в
съдебната практика. До 01.01.2010 година те са достигнали 700 000 лева за
всяко събитие при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева при две или
повече лица. След тази дата лимитите са нарастващи и значително по-
11
високи, като действащият Кодекс за застраховането, влязъл в сила на
01.01.2016 година, в чл. 492 във варианта, приложим към настоящия случай /
ДВ бр. 101/2018 година/ предвижда лимит за неимуществени и имуществени
вреди вследствие на телесно увреждане или смърт 10 420 000 лева за всяко
събитие, независимо от броя на пострадалите лица.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди от по 200 000
лева за всеки един от ищците е съобразен и с икономическите условия към
датата на ПТП – 07.09.2023 година и със сравнително голямото поскъпване
на живота в страната през периода 2020-2023 година, като през 2022 година и
през 2023 година годишната инфлация е най-висока спрямо предходни години.
По тези съображения съдът намира, че обезщетението от по 200 000
лева за всеки един от ищците е справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД,
съобразено с обективните критерии и установените по делото конкретни
обстоятелства, имащи значение за определянето му.
Размерът на обезщетението за имуществените вреди, претърпени от
ищцата Т. К. от 1593 лева е установен с обсъдените по-горе фактури за
заплащане на погребални разходи и на гробно място. Те са в причинна връзка
с настъпилата смърт на нейния син, което е видно от датите, на които са
направени – 08.09.2023 година и 11.09.2023 година, както от изричното
писване на името на Д. Н. във фактурата за извършените погребални услуги.
Въз основа на обсъдените по-горе доказателства, свързани с механизма
на настъпване на ПТП и поведението на участниците в него, съдът намира за
основателно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат.
Съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице тогава, когато
пострадалият от деликт с личните си фактически действия е нарушил
определени правни норми и е допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат. Според разрешението, съдържащо се в т. 7 от ППВС №
17/18.11.1963 год., обезщетението за вреди от непозволено увреждане се
намалява, ако самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване.
Събраните доказателства сочат на допуснати от Д М Н. в качеството
му на мотоциклетист нарушения на правилата за движение, установени в чл.
21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, съдържащи забрана за движение
със скорост над посочената, в случая над 50 километра в час в населено място,
12
където е станало ПТП. Това нарушение от страна на мотоциклетиста е
допринесло за настъпването на вредоносния резултат, тъй като е установено
от вещото лице, че при движение с разрешената скорост от 50 километра в
час мотоциклетистът би имал възможност да спре и да предотврати удара в
автомобила. При движение със скорост от 69 километра в час обаче
автомобилът е попаднал в опасната зона и спирането не е било възможно.
При определяне на степента на съпричиняване съдът съпоставя
тежестта на нарушенията на делинквента и на увредения, подробно обсъдени
по-горе. Приносът на пострадалия мотоциклетист правилно е определен от
първоинстанционния съд на 30%. Доводите, че неговият принос надхвърля
този на водача на автомобила, са неоснователни. На първо място, основната
причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на автомобила, който
е отнел предимството на движещия се по пътя с предимство мотоциклет.
Освен това водачите на двуколесните пътни превозни средства, каквото е и
мотоциклетът съгласно § 6, т. 13 от ДР на ЗДвП, са уязвими участници в
движението по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, по отношение на които
останалите водачи на ППС следва да бъдат внимателни и предпазливи. В
конкретната ситуация, при допуснатото сериозно нарушение от водача на
МПС, изразяващо се в навлизане на кръстовище с отнемане на предимството
на движещия се по пътя с предимство, който освен това е уязвим участник в
движението – мотоциклетист, не може да се приеме, че приносът на
мотоциклетиста надхвърля 30%, до който извод е стигнал и
първоинстанционният съд.
Обезщетенията за неимуществени вреди в обсъдените по-горе размери
– по 200 000 лева за на всеки един от ищците и 1593 лева имуществени вреди
за ищцата Т. К. следва да бъдат намалени на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
поради установеното съпричиняване, с 30%. Дължимите размери, определени
по описания начин, са по 140 000 лева обезщетения за неимуществените
вреди на двамата ищци и 1115,10 лева обезщетение за имуществени вреди на
Т. К..
Решението на първоинстанционния съд в обжалваните частите, с
които са присъдени обезщетения в тези размери, ведно със законната лихва от
датата на сезиране на застрахователното дружество със застрахователна
претенция – 18.09.2023 година, до окончателното им изплащане, е правилно и
13
законосъобразно и следва да бъде потвърдено, включително в частите,
касаещи присъдените разноски съобразно уважените част от исковете.
С оглед изхода на спора, съдът следва да се произнесе за дължимите
разноски във въззивното производство.
Въззивната жалба на ЗАД „А“ АД е изцяло неоснователна, поради
което право на разноски имат само ответниците по жалбата, респ. техният
процесуален представител адвокат М. З., който е осъществил безплатна
правна помощ. От компетентността на съда е да определи дължимото
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. При определянето
му съдът, съгласно чл. 633 от ГПК, съобразява задължителните за него
разяснения по правилното тълкуване и прилагане на правото на ЕС,
съдържащи се в решение на СЕС от 25.01.2024 година по дело С-438/2022
година. Според това решение съдът не е обвързан от размерите на
адвокатските възнаграждения, посочени в приетата от Висшия адвокатски
съвет Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения
/ Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа, след измененията,
обнародвани в ДВ бр. 14/18.02.2025 година/, а размерът на възнаграждението
следва да се съобрази с реално извършената работа от адвоката по
конкретното дело.
Определянето на възнаграждението следва да стане при съобразяване
на действителната фактическа и правна сложност на делото.
В случая тя е сравнително малка, не са събирани нови доказателства, не са
поддържани нови доводи и възражения и е проведено само едно открито
съдебно заседание, като работата на процесуалния представител включва
изготвяне на отговор на жалбата и явяване / чрез преупълномощен адвокат/ в
откритото съдебно заседание. Въззивната жалба е срещу осъдително решение
по два обективно съединени иска за обезщетения за неимуществени вреди и
по иск за обезщетение за имуществени вреди, като срещу размера на
имуществените вреди не са изложени конкретни оплаквания. Съобразявайки
всичко това, съдът намира, че застрахователното дружество следва да бъде
осъдено да заплати на адвокат З. възнаграждение за въззивната инстанция в
общ размер на 1800 лева.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
14
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 61 от 28.02.2025 година, постановено
по т. дело № 11/2024 година по описа на Окръжен съд – Стара Загора, В
ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ , С КОИТО:
- е осъдено ЗАД „А“АД, ЕИК *******, да заплати на М. Д. Н., ЕГН
**********, сумата от 140 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди -
болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 07.09.2023г., при което е
починал неговият син Д М Н., ЕГН **********, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 18.09.2023 г. - датата на предявяване на
застрахователна претенция пред ответното застрахователно дружество, до
окончателното й изплащане;
- е осъдено е ЗАД „А“АД, ЕИК *******, да заплати на Т. Г. К., ЕГН
**********, сумата от 140 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди -
болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 07.09.2023г., при което е
починал нейният син Д М Н., ЕГН **********, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 18.09.2023 г. - датата на предявяване на
застрахователна претенция пред ответното застрахователно дружество, до
окончателното й изплащане;
- е осъдено ЗАД „А“АД, ЕИК *******, да заплати на Т. Г. К., ЕГН
**********, сумата от 1 115,10 лв. обезщетение за имуществени вреди -
направени разходи за траурна услуга и закупуване и оформяне на гробно
място, вследствие на ПТП, настъпило на 07.09.2023г., при което е починал
нейният син Д М Н., с ЕГН **********, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 18.09.2023 г. - датата на предявяване на застрахователна
претенция пред ответното застрахователно дружество, до окончателното й
изплащане;
-е осъдено е ЗАД „А“АД, ЕИК *******, да заплати на адв. М. И. З., с
личен № на адвокат *********, адвокатско възнаграждение в размер на 15 150
лева за осъществена безплатна адвокатска помощ на ищците в
първоинстанционното производство;
-е осъдено е ЗАД „А“АД, ЕИК *******, да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 11250
лв. и сумата от 600 лв., представляваща възнаграждения за изготвяне на
15
експертизи, изплатени от бюджета на съдебната власт.
ОСЪЖДА ЗАД „А“АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. С, ****************, да заплати на адв. М. И. З., с личен № на
адвокат *********, с адрес на кантората гр. С, ул. Х. Д. ********, офис 2,
адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, в размер на 1800 лева за осъществената безплатна
адвокатска защита на Т. Г. К., ЕГН ********** и на М. Д. Н., ЕГН
**********, във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16