№ 339
гр. София , 16.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г в закрито заседание на
шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария Янк. Иванова Вранеску
Членове:Пламен Колев
Никола Чомпалов
като разгледа докладваното от Пламен Колев Въззивно гражданско дело №
20211100506655 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.7 ГПК.
Производството по делото е образувано по жалба от 13.05.2021г. от И.И. П. – С., срещу
постановление от 22.04.2021 г. , издадено от ЧСИ М.П., с изх. № 22136/22.04.2021г., с което
е отказано намаляването на размера на адвокатското възнаграждение.
В жалбата се твърди, че дори на взискателя се дължи възнаграждение за адвокатско
възнаграждение не само за образуване, а и за водене на изпълнителното дело, макар на този
етап длъжникът да е заплатил главницата в срока за доброволно изпълнение, то за водене на
изпълнителното дело на взискателя се следват не повече от 170 лева допълнително към
възнаграждението за образуване на същото. Счита, че на не е следвало да бъдат начислявани
разноски за извършването на принудителни действия в срока за доброволно изпълнение и да
бъде признато на взискателя адвокатско възнаграждение, различно от това за образуване на
делото. Излага, че нито от поканата за доброволно изпълнение, нито от акта на съдебния
изпълнител става ясно какво включват разноските по изпълнителното дело.
Оспорва надлежното връчване на ПДИ при отказ, като твърди, че узнал за задължението си
от наложения запор по банковата му сметка и веднага е извършил плащане.
ЧСИ е изложил мотиви за неоснователност на жалбата. Счита, че изчислените от него
разноски отговарят на законово предвидените. Моли жалбата да се отхвърли.
1
Взискателят в изпълненителния процес С.С. оспорва жалбата. Излага, че длъжникът не е
изпълнил задължението си в срока за доброволно изпълнение, пред неопроверганото
удостоверително изявление за връчване при отказ.
Съдът намери от фактическа страна следното:
Изпълнително дело № 20218510400615 е образувано въз основа на Изпълнителен лист,
издаден на 25.02.2021 г. от РАЙОНЕН СЪД СОФИЯ на основание Съдебно определение по
ГД № 502 от 2020 г. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД 2 с-в/отд. и ГД № 53538 от 2017 г. на
РАЙОНЕН СЪД СОФИЯ 83 с-в/отд., по молба на взискателя СТ. СТРН. с ЛНЧ **********,
чрез адвокат адв. В.Г. - САК, по силата на който И. П. - С. е осъдена да заплати парично
задължение в полза на взискателя СТ. СТРН..
На 12.03.2021г. е била изготвена Покана за доброволно изпълнение с изх. №
12273/12.03.2021г. Дългът, посочен в нея, е в размер на сумата от 2026.37лв., от които
500.00лв. присъдени разноски в гражданското производство, 1217.50лв. разноски в
изпълнителното производство, както и 308.87лв. , представляващи такси по ТТРЗЧСИ,
дължими към дата 26.03.2021г. В мотивите си ЧСИ е посочил, че размера на адв.
възнаграждение включено в разноските е 1 200 лв., в какъвто смисъл е жалбата на длъжника
и становището на взискателя, мотивиращо съда да приеме за безспорно между страните това
обстоятелство.
Поканата за доброволно изпълнение е връчена на 18.03.2021г. при отказ, удостоверен
съгласно чл. 144, ал. 1 от ГПК от призовкар на ЧСИ.
Длъжникат И.И. П. – Стьрнад е депозирала молба, в която моли да бъде намален приетия за
събиране адвокатски хонорар за водене на изпълнителното дело и да бъдат редуцирани и
начислените такси по ТТРЗЧСИ. Към молбата е приложено и заверено платежно от
20.04.2021г., за заплащане на дължимата сума по изпълнителното дело по сметката на ЧСИ
М.П., а именно 2026.37лв.
На 22.04.2021г. е изготвено постановление с изх. № 22136/22.04.2021 г., с което ЧСИ
отказва намаляването на разноските по изпълнителното дело. Постановлението е връчено на
И. П. - Стьрнад с придружително писмо с изх. № 22142/22.04.2021г. на дата 29.04.2021г.
На 13.05.2021г. е депозирана жалба с вх. № 42749/13.05.2021г.
При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ
съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК и следователно е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
2
Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 и т.2 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА
МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ(Наредбата), за
процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело се
дължат два вида минимални възнаграждения: 1. за образуване на изпълнително дело - 200
лв. и 2. за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително
дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания -
пропорционална такса в размер на 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал.
2.
Нередовна е молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в
която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК), в какъвто смисъл е
Тълкувателно решените № 2/2013 от 26 юни 2015 г. на ВКС. Следователно действието по
подаване на молбата съставлява такова по образуване по делото, но не и за процесуално
представителство и защита.
С подаване на молбата от 12.03.2021 г., съдържаща посочване на изпълнителни способи –
запори върху вземания във всички търговски банки и възбрана върху ½ ид.ч. от недвижим
имот, са предприети действия за образуване на изпълнително дело. Следователно се дължат
разноски за възнаграждение за процесуално представителство на това основание в размер
на 200 лв.
Поканата за доброволно изпълнение е връчена на 18.03.2021г. при отказ, удостоверен
съгласно чл. 44, ал. 1 от ГПК от призовкар на ЧСИ и е изтекъл на 01.04.2021 г. В
съответствие с нормата на чл. 43, ал.1 от ЗЧСИ частният съдебен изпълнител може да
възложи на определен служител в неговата кантора да връчва призовки, съобщения и книжа
при условията и по реда на чл. 37 - 58 от Гражданския процесуален кодекс. Следоватено
направеното удостоверително изявление относно връчването има характер на официален
удостоверителен документ, който не е опроверган от жабоподателя.
Неоснователен е довода за нередовно връчване на ПДИ инкорпорираща постановлението за
разноски. Разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ГПК изисква снемане на самоличността на лицето,
което получава съдебните книжа тогава когато това лице е съгласно да ги получи и с
подписа си също удостовеярява получаването. Разпоредбата не изисква с оглед редовността
и валидността на обратната разписка като официален свидетелстващ документ за датата и
начина на връчването и действията във връзка с него, да се посочва и дали е снета
самоличността на получателя. При отказ да се получат документите изискването за снемане
на самоличността и формалното й отразяване не би могло да се осъществи по същия начин,
тъй като отказът да се получат документите предполага и отказ на адресата да посочи
качеството си и да представи документ за самоличност, поради това и нейното отразяване
не е реквизит за редовност при оформянето на обратната разписка. Разпоредбата изисква
единствено посочване на качеството на лицето от адреса, което получава книжата- в лично
качество ( адресатът), майка, баща или друго лице от адреса(ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 368 ОТ
3
30.07.2019 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 2631/2019 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС, ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 156
от 04.03.2015 г. на ВКС, IV -то г.о., по ч.гр. д. № 1031/2015 г.)
След изтичане на срока за доброволно изпълнение и преди плащането осъществено от
длъжника на 20.04.2021 г., с молба от 08.04.2021 г. взискателят е поискал извършването на
опис и насрочването на публична продан на възбранения имот. Следователно процесуалния
представител на взискателя е извършвал действия с цел удовлетворяване на паричните
вземания и взискателят има право на разноски за възнаграждение на това основание.
Неговият минимален размер е 200 лв., в съответствие с чл.10, ал.1, т.1 и т.2 от НАРЕДБА
№ 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 г.
С оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото – извършените от
пълномощника на взискателя действия се свеждат до подаването на двете молби, съдът
намира, че заплатеното възнаграждение от 1 200 лв. е прекомерно и разноските за
адвокатско възнаграждение следва следва да бъдат намалени до посочените по-горе
минимални граници от по 200 лв. или общо 400 лв.
Предмет на жалбата са и таксите по изпълнителното дело.
С обжалваното постановление ЧСИ се е произнесъл само по отношение на разноските за
адвокатско възнаграждение. Следователно липсва предмет на обжалване в тази част,
налагащо оставянето на жалбата без разглеждане.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление от 22.04.2021 г. , издадено от ЧСИ М.П., с изх. №
22136/22.04.2021г, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: Намалява разноските за
адвокатското възнаграждение на 400 лв.
Оставя без разглеждане жалбата на И.И. П. – С. срещу постановление от 22.04.2021 г. ,
издадено от ЧСИ М.П., с изх. № 22136/22.04.2021 г., в частта относно „таксите по тарифата
към ЗЧСИ“.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 1 седм. срок само в частта, с която жалбата е
оставена без разглеждане, имащо характер на определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5