РЕШЕНИЕ
№…
гр. Плевен, 26.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ - ІV гр.с. в публично заседание на седми май през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при
секретаря ЖЕНИ СТОЙЧЕВА и в присъствието на прокурора …., като разгледа
докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ
ГЕОРГИЕВА в.гр.д. № 297 по описа за 2020 г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 24/21.02.2020 г. по гр.д.№ 41/2020 г. по описа на Левченски районен съд е
отхвърлена молбата на З.Б.С. по ЗЗДН за издаване на заповед за защита и
постановяване на мерки за защита по реда на чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН и чл.5, ал.1,
т.3 ЗЗДН срещу Е.С.А. като неоснователна.На основание чл.11, ал.3 ЗЗДН е
осъдена З.Б.С. да заплати д.т. в размер на 25 лв.
Депозирана е
въззивна жалба от З.Б.С., чрез пълномощник, срещу решение № 24/21.02.2020 г. по
гр.д.№ 41/2020 г. по описа на РС-Левски.Излагат се доводи, че
първоинстанционният съд не е изследвал обективно, цялостно и всестранно
фактическата обстановка и доказателствата по делото.Прави се искане да се
постанови решение, с което да се отмени изцяло решение № 24/21.02.2020 г. по
гр.д.№ 41/2020 г. по описа на РС-Левски и да се постанови решение, с което да
се определят мерки по ЗЗДН и на основание чл.5, ал.1, т.3 да се забрани на Е.С.А.
да приближава пострадалата З.Б.С., жилището й, в което живее в с.***,
обл.Плевен, ул.“***“ № ***, както и местата за социални контакти и отдих на
пострадалата при условия и срок, определени от съда, както и да се наложи на
ответника глоба от 200 лв., както и да бъдат присъдени на въззивницата
направените разноски по делото.
Въззиваемият Е.С.А. е депозирал писмено становище, че обжалваното
решение е законосъобразно, обосновано, постановено при правилно приложение на
материалните и процесуалните законови разпоредби и следва да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и
допустимо, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящата
инстанция намира решението и за правилно, поради което по силата на чл.272 ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.Във връзка с доводите във въззивната жалба съдът приема за установено следното.
Във въззивната
жалба се сочи, че съдът неправилно е приел, че в конкретния случай от събраните
по делото доказателства не се установява по несъмнен начин на 22.01.2020 г.
ответникът да е упражнил твърдяното психическо насилие.
В приложената
декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН въззивницата З.С. е посочила, че спрямо нея е бил
извършен акт на домашно насилие от въззиваемия Е.А., който акт на насилие се
изразява в отправяне на вербални заплахи, че ще се саморазправи с нея
физически, че ще пребие нея и родителите й, които заплахи е отправил,
свързвайки се с нея на мобилния й телефон, чрез приложението месинджър на
22.01.2020 г. около 10 ч. сутринта.Приложени са и разпечатки, за които се
твърди, че са от фиксирани проведени разговори и разменени съобщения от
месинджъра между пострадалата и извършителя.
Приложено е
постановление от 03.10.2019 г., с което е отказано да се образува досъдебно
производство и е прекратено производството по преписка № 519/2019 г. по описа
на РП-Радомир.
От обясненията на
въззивницата в хода на първоинстанционното производство се установява, че преди
това страните са живели в Испания, прибрали са се в България в неговия дом в
Радомир живели са една седмица и са се разделили.Детето им живее при нея, то е
на около 2 г. и 8 м.В момента живее в с.***.Родителите й са в чужбина,
работят.Детето се е родило в Испания, но когато са се върнали в България
въззиваемият й е казал, че е спечелил родителските права от показани документи
от Испания.Обадила се е на тел.112, уведомила е кмета, кварталния полицай, че
иска да дойде в къщата да я запали, като от 112 са й казали ако дойде да се
обади отново, те ще се отзоват.Това, което й е казал по телефона, е написано и
на месинджъра.
Следователно не се
установява от събраните доказателства да е имало многобройни обаждания по
телефона, чрез които Е. И.е провокирал с поведението и вербалните си заплахи за
саморазправа със З.С., както се сочи във въззивната жалба, тъй като
комуникацията между страните на тази дата е осъществена чрез т.нар.система
Месинджър.
Неоснователен е
доводът във въззивната жалба, че тези данни се съдържат и в представените
писмени доказателства: разпечатки от телефона на потърпевшата С., в които се
съдържат отправените заплахи.
В производството
по издаване на заповед за защита са допустими доказателствените средства по ГПК
съгласно чл.13, ал.1 ЗЗДН.Според чл.13, ал.3 ЗЗДН, когато няма други
доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената
декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, тъй като същата се ползва със специфична
доказателствена стойност.За опровергаване на правно-релевантните факти,
изложени в нея, въззиваемият не е ангажирал каквито и да било доказателства,
макар и да носи доказателствената тежест.
От дефиницията,
дадена в чл.2 ЗЗДН и от разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗЗДН следва, че в случаите
на твърдяно домашно насилие следва да се изследва поведението на въззиваемия не
общо и абстрактно, а конкретният твърдян акт на домашно насилие,
индивидуализиран по време, място и проявна форма.
Както се посочи,
съгласно чл.13, ал.3 ЗЗДН особената доказателствена сила на декларацията по
чл.9 ЗЗДН следва да се зачете, когато по делото няма други доказателства.При
наличието на други такива обаче съдът е длъжен да ги обсъди във взаимната им
връзка.
Именно такъв е и
процесния случай, който разкрива специфични особености.Въззивницата е
представила разпечатки от текстовите съобщения, но те не подкрепят изложените в
молбата за защита и декларацията обстоятелства за осъществено домашно насилие
по описания и твърдян от нея начин.В самите текстови съобщения не се съдържат
твърдяните от въззивницата обстоятелства, които да могат да се квалифицират
като акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН, а тя сочи, че това,
което въззиваемият й е казал по телефона на 22.01.2020 г., е написано и на
месинджъра.От представените разпечатки (стр.10-14) не се
установява датата, от кого са изпратени и до кого, а само часът и текста на
съответното съобщението, но както се посочи, няма оспорване в тази насока от
въззиваемия, поради което следва да се приеме, че то е осъществено така, както
е записано, но не установява описания в декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН акт на
домашно насилие.
Пред настоящата
инстанция са представени: разпореждане № 1321/25.09.2019 г. по ч.гр.д.№
628/2019 г. по описа на ПлОС, от което е видно, че съгласно съдебно решение №
459/2018 г. от 20.12.2018 г. на Мадридски първоинстанционен съд №29, Кралство
Испания родителските права относно малолетното им дете Р.се поделят между
двамата родители, но въпреки това и с оглед на обстоятелствата по делото и в
интерес на малолетния родителските права върху него ще бъдат упражнявани
единствено от баща му Е.А.; решение за екстрадиция от 23.07.2018 г.;
уведомление от 28.02.2018 г. за решение за даване ход на редовна процедура по
екстрадиция, относно въззивницата.Тези доказателства обаче са свързани с режима
на упражняване на родителските права върху малолетното дете, чиито родители са
страните по делото, което понастоящем пребивава заедно с майка си в България,
макар и родителските права да е предвидено да бъдат упражнявани единствено от
бащата, но нямат отношение към твърдяния акт на домашно насилие на 22.01.2020
г.
На следващо място във въззивната жалба се
сочи, че първоинстанционният съд е наблегнал върху противоречията на
потърпевшата относно това кои лица са били с нея в жилището на родителите на Е.
С., когато е живяла в гр.Радомир и кой тогава е упражнил насилие върху
нея.Доказателства в тази насока са представени от въззивницата и са анализирани
от първоинстанционния съд, но от тях се установява, че се касае за събития в
периода м.април - м.май 2019 г., а в настоящето производство се търси защита
само по отношение на акт на насилие, осъществен на 22.01.2020 г.
Неоснователен е доводът на въззивницата,
че първоинстанционният съд не е отчел подадения сигнал до тел.112, както и
обажданията до кмета на населеното място и на кварталния полицай на
селото.Данни за тези уведомявания се съдържат в обясненията на въззивницата,
дадени в хода на първоинстанционното производство, но те съставляват твърдения,
а не признания, в което е разликата между двете, защото признанието е винаги
неизгодно за признаващия и върху неизгодността се крепи неговата
доказателствена стойност.Поради липса на други данни за тяхното съдържание и
представените текстови разпечатки не може да се направи извод, че от
страна на въззиваемия е осъществен акт на домашно насилие на 22.01.2020 г.
Въз основа на гореизложеното съдът счита,
че не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да
бъде потвърдено.
При този изход на процеса следва да бъде
осъдена въззивницата да заплати по сметка на ПлОС на основание чл.17, ал.2 ЗЗДН
във вр. с чл.11, ал.3 ЗЗДН държавна такса в размер на 12.50 лв. за въззивното
производство.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 24/21.02.2020 г. по
гр.д.№ 41/2020 г. по описа на Левченски районен съд.
Осъжда въззивницата З.Б.С., ЕГН **********,***,
да заплати по сметка на Плевенски окръжен съд държавна такса в размер на 12.50
лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: