№ 463
гр. Враца, 02.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Калина Хр. Христова
при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова
като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело №
20221420100270 по описа за 2022 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС вр. чл. 99 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба, депозирана от „Угренова
Естейт“ ЕООД /с предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД/, ЕИК *********,
чрез адв. *********, против против Т. М. ТР., ЕГН **********.
В исковата молба се твърди, че между „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД и ответника Т. е бил сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с кл. № ********** от 20.01.2017 г., с който е
добавен за ползване мобилен номер **********, изменен със споразумение
от 20.11.2017 г., с което абонатът е добавил за ползване мобилен номер
******** с избрани тарифни планове Vivacom Smart M с месечна
абонаментна такса от 23,99 лева с ДДС, и тарифен план Vivacom i-Traffic L с
месечна абонаментна такса в размер на 19.99 лева с ДДС, както и са добавени
удвоени МБ на максимална скорост Vivacom Smart за още 1,99 лева с ДДС и
неограничени минути за 8,00 лева с ДДС. Споразумението е със срок 24
месеца.
На 20.11.2017 г. ответникът е подписал и договор за лизинг за
устройство GSM MOTO C 4G № 359570080373565, като се е задължил да
1
изплати устройството на 24 месечни вноски, всяка в размер на 6,90 лева с
ДДС.
Сочи, че за периода от 22.03.2019 г. до 21.06.2019 г. били издадени
следните фактури:
- За отчетен период от 22.03.2019 г. до 21.04.2019 г. фактура №
**********/22.04.2019 г. с дължим остатък в размер на 63,66 лева с ДДС, с
падеж 09.05.2019 г.;
- За отчетен период от 22.04.2019 г. до 21.05.2019 г. фактура №
**********/22.05.2019 г. на стойност 70,92 лева с ДДС, с падеж 08.06.2019 г.;
- За отчетен период от 22.05.2019 г. до 21.06.2019 г. фактура №
**********/22.06.2019 г. на стойност 70,92 лева с ДДС, с падеж 08.07.2019 г.;
- За отчетен период от 22.06.2019 г. до 21.07.2019 г. фактура №
**********/23.07.2019 г. на стойност 31,84 лева с ДДС, с падеж 08.08.2019 г.;
Тъй като ответникът не заплатил дължимите суми, „БТК“ ЕАД
прекратило едностранно сключените договори и за начислени задължения
била издадена фактура № **********/23.07.2019 г. с падеж 08.08.2019 г.
Абонаментът бил деактивиран на 24.07.2019 г.
Сочи, че на 16.10.2018 г. между „БТК“ ЕАД и „С. Г. Груп“ ООД бил
сключен договор за цесия, по силата на който вземанията спрямо ответника са
прехвърлени в полза на „С. Г. Груп“ ООД. Впоследствие било подписано
Приложение № 1 към Договор за цесия от 01.10.2019 г., сключен между „С. Г.
Груп“ ООД и ищцовото дружество, по силата на което вземанията спрямо
ответника са прехвърлени в полза на „ЮБЦ“ ЕООД, ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности. Към исковата молба се прилага
уведомление за извършените цесии с искане да бъде връчено на ответника.
Твърди се, че по депозирано заявление е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която е депозирано възражение, с оглед на
което е налице правен интерес от предявяване на установителни искове за
претендираните суми.
Иска се постановяване на решение, с което да бъде признато за
установено, че Т. М. ТР., ЕГН **********, дължи на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК
*********, сумата от 237,34 лева, представляваща потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги по договори, сключени между ответника и „БТК“
2
ЕАД, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4177/2021 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII
състав. Претендира се присъждане на сторените в заповедното и в
настоящото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор от ответника чрез
пълномощника му адв. Г.З., с който предявеният иск се оспорва като
неоснователен. Оспорва всички изложени в исковата молба твърдения и
всички приложени към нея писмени доказателства. Прави възражение за
изтекла погасителна давност. Иска се постановяване на решение, с което
предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа следното:
От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 4177/2021 г.
по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав, се установява, че по депозирано от
ищцовото дружество заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК против ответника е издадена Заповед № 1478/29.11.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено
длъжникът да заплати на кредитора следните суми: сумата от 237,34 лв. –
главница, дължима по Договори за далекосъобщителни услуги с „БТК” ЕАД
/VIVAСOM/ от 20.01.2017 г., 20.11.2017 г. и 20.11.2017 г.; сумата от 56,85 лв.
– мораторна лихва върху главницата за периода от 08.07.2019 г. до 16.11.2021
г.; сумата от 25,00 лв. държавна такса и сумата от 180,00 лв. адвокатско
възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 02.12.2021 г. и в
срока по чл. 414 ГПК е депозирано писмено възражение вх. №
9941/09.12.2021 г. С Разпореждане № 2600/10.12.2021 г. съдът е указал на
заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок
от уведомяването. По подадена от заявителя искова молба е образувано
настоящото гр. д. № 270/2022 г.
От представените по делото договори от 20.01.2017 г. и 20.11.2017 г. се
установява, че третото за спора лице „БТК“ ЕАД и ответникът Т. са
обвързани от договори за предоставяне на електронни далекосъобщителни
услуги при уговорените в същите условия – за мобилни номера ********** и
3
********.
Представени са следните фактури:
Фактура № **********/22.04.2019 г. за отчетен период от 22.03.2019 г.
до 21.04.2019 г. на стойност 234,30 лева и срок на плащане 09.05.2019 г.,
Фактура № **********/22.05.2019 г. за отчетен период от 22.04.2019 г.
до 21.05.2019 г. на стойност 158,67 лева и срок на плащане 08.06.2019 г.,
Фактура № **********/22.06.2019 г. за отчетен период от 22.05.2019 г.
до 21.06.2019 г. на стойност 237,34 лева и срок на плащане 09.07.2019 г.,
Фактура № **********/23.07.2019 г. за отчетен период от 22.06.2019 г.
до 21.07.2019 г. на стойност 555,54 лева и срок на плащане 08.08.2019 г.
Фактурите са придружени от справки за потреблението през съответния
отчетен период. Всички задължения по фактурите, лихви за забавено плащане
и неустойки също са фактурирани.
Представени са общи условия за договорите между „БТК“ ЕАД и
абонатите на услуги.
Представен е Договор № **********/16.10.2018 г. за прехвърляне на
парични задължения (цесия), по силата на който цедентът „БТК“ ЕАД е
прехвърлил на цесионера – трето по делото лице „С. Г. Груп“ ООД
вземанията, произтичащи от договорите по Приложение № 1. От
потвърждение за прехвърляне на вземане, издадено от „БТК“ ЕАД, е видно,
че дружеството е прехвърлило вземането си срещу ответника на „С. Г. Груп“
ООД
Представен е и Договор за прехвърляне на парични задължения (цесия)
пот 01.10.2019 г., по силата на който цедентът „С. Г. Груп“ ООД е прехвърлил
на цесионера - ищец по делото „ЮБЦ“ ЕООД свои вземания от трети
физически и/или юридически лица, като вземанията са подробно
индивидуализирани по основание, размер и длъжник в Приложение № 1.
От извлечение от Приложение № 1 е видно, че вземането срещу
ответника Т. е сред прехвърлените с договора за цесия.
По делото не е представено нарочно уведомление, предхождащо
подаването на исковата молба, с което ответникът да е уведомен за
извършеното прехвърляне на задължението му по процесния договор. Към
исковата молба е приложено уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, което да
4
бъде връчено ведно с преписа на исковата молба и с което ищцовото
дружество по делото уведомява ответника за двете последователно
извършени цесии на вземането.
Други относими доказателства в производството не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
От „Угренова Естейт“ ЕООД /с предишно наименование „ЮБЦ“
ЕООД/, ЕИК *********, чрез адв. *********, против Т. М. ТР., ЕГН
**********, е предявен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца, сумата от 237,34 лева,
представляваща стойността на незаплатени електронни съобщителни услуги
по договор с кл. № **********, предоставени на ответника от „БТК“ ЕАД за
периода от 22.03.2019 г. до 21.06.2019 г. и за които са издадени фактури №№
**********/22.04.2019 г., **********/22.05.2019 г. и **********/22.06.2019
г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4177/2021 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII
състав. Претендира се присъждане на сторените в заповедното и в
настоящото производство разноски.
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи
следните предпоставки: 1. че между „БТК“ ЕАД и ответника са били налице
облигационни правоотношения по валидно сключени договори за
далекосъобщителни услуги; 2. че „БТК“ ЕАД е изпълнил задълженията си,
определени в него да предостави на ответника далекосъобщителни услуги за
процесния период, както и 3. стойността на доставените услуги по договора за
посочения период; 4. валидно сключен договор за цесия между „БТК“ ЕАД и
„С. Г. Груп“ ООД, по силата на който вземанията към ответника са
прехвърлени в полза на „С. Г. Груп“ ООД; 5. валидно сключен договор за
цесия между „С. Г. Груп“ ООД и ищеца, по силата на който вземанията към
ответника са прехвърлени в полза на ищеца; и 6. уведомяване на ответника за
извършените цесии по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
От представените по делото доказателства се установява, че между
„БТК“ ЕАД и Т.Т. са били налице валидни облигационни правоотношения по
силата на сключени договори за далекосъобщителни услуги от 20.01.2017 г. и
5
20.11.2017 г. Договорите съдържат подпис на ответника в качеството му на
абонат, като са представени и общи условия, придружени с декларации от
20.01.2017 и от 20.11.2017 г., подписани от ответника, че е получил подписан
от мобилния оператор екземпляр от същите, приема ги и се задължава да ги
спазва. Съгласно посочените договори „БТК“ ЕАД предоставя на абоната
мобилни услуги по предварително уговорен месечен абонаментен план, а
ответникът – абонат дължи заплащане на стойността на предоставените му и
ползвани от него услуги, ведно с вкл. ДДС.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи изпълнение на
задължението на третото за спора лице „БТК“ ЕАД – страна по договорите да
предостави далекосъобщителни услуги на претендираната стойност. За
установяване на това обстоятелство са представени фактури за процесните
отчетни периоди, заедно с приложение за потреблението на ответника, в
което са описани подробно потребените услуги – брой минути разговори към
мобилната мрежа и извън нея, пренос на мобилни данни, абонаментни такси,
лизингови вноски и др. Установява се от представените фактури, че „БТК“
ЕАД е предоставяло далекосъобщителни услуги за процесния период.
Видно от Фактура № **********/22.06.2019 г., задължението на
абоната към 21.06.2019 г., включващо и задължението от предходния отчетен
период, е в общ размер на 237,34 лева.
Ето защо искът с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 228 ЗЕС по сключения договор е основателен и следва да бъде изцяло
уважен.
В депозираното срещу заповедта възражение, както и в срока по чл. 131
ГПК, ответникът релевира възражение за изтекла погасителна давност, което
е неоснователно. Задължението за заплащане на ползвани
телекомуникационни услуги представлява такова за периодично плащане по
смисъла на чл. 111, буква „в ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през
определен период от време еднородни задължения при ежемесечно отчитане
на ползваните услуги по доставяне на услугите, поради което същите следва
да бъдат заплатени през месеца, следващ ползването им (ТР на ВКС по т д №
3/ 2011 г.). Тези задължения се погасяват с изтичане на тригодишна давност,
която започва да тече от падежа на вземането.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността тече от момента, в който
6
вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 29 от ОУ, предоставените
услуги се отчитат месечно, а периодът за заплащане е 15 дни от издаването на
сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната му дата.
Посочените в издадените фактури крайни срокове за плащане съответстват на
посоченото в чл. 29 от ОУ. Следователно вземането за Фактура №
**********/22.04.2019 г. е станало изискуемо на 09.05.2019 г., за фактура №
**********/22.05.2019 г. – на 08.06.2019 г. и за фактура №
**********/22.06.2019 г. – на 09.07.2019 г. Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, е депозирано в съда на 25.11.2021 г.,
т.е. преди изтичане на давностния срок и възражението за изтекла
погасителна давност е неоснователно.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски възниква за ищеца.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК, съдът в
исковото производство дължи да разпредели отговорността за разноските и в
заповедното производство съобразно изхода на спора, за което постановява
осъдителен диспозитив.
В заповедното производство на ищеца са присъдени разноски в общ
размер на 205 лева, от които 25 лева – платена държавна такса и 180 лева –
платен адвокатски хонорар с ДДС, които на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество.
В настоящото производство ищцовото дружество претендира
присъждане на разноски, като по делото се съдържат доказателства такива да
са сторени, както следва: държавна такса в размер на 25 лева и платен
адвокатски хонорар в размер на 180 лева с ДДС.
Видно от представения договор за правна защита и съдействие от
19.01.2022 г., между ищцовото дружество и Адвокатско дружество „Герова и
Петкова“ е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 180 лева с ДДС,
която сума е платена в брой, за което договорът служи като разписка.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в
исковото производство разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в общ размер
на 205 лева.
По изложените съображения, съдът
7
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Т. М. ТР., ЕГН **********, с
постоянен адрес: *****************, ДЪЛЖИ на „Угренова Естейт“ ЕООД
/с предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД/, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8,
представлявано от управителя Миглена Угренова, на основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС вр. чл. 99 ЗЗД сумата от 237,34 лева
/двеста тридесет и седем лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща
стойността на незаплатени електронни съобщителни услуги, предоставени на
ответника от „БТК“ ЕАД за периода по договори от 22.03.2019 г. до
21.06.2019 г. по договори за далекосъобщителни услуги от 20.01.2017 г. и
20.11.2017 г., за която сума е издадена заповед № 1478/29.11.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4177/2021 г.
по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Т. М. ТР., ЕГН **********,
с постоянен адрес: *****************, ДА ЗАПЛАТИ на „Угренова Естейт“
ЕООД /с предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81, вх. В, ет.
8, представлявано от управителя Миглена Угренова, сумата от 205 лева
/двеста и пет лева/ - разноски в настоящото производство, както и 205 лева
/двеста и пет лева/ - разноски за заповедното производство по ч. гр. д. №
4177/2021 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
8