МОТИВИ ПО ПРИСЪДА ПО НЧХД № 1180/2017г. НА ДРнС
Д-р М.Н.П., е предявил обвинение срещу Л.И.А. , за
престъпление по чл.148,ал.1,т.1 във вр. с чл.147,ал.1 НК.
В тъжбата
се сочи, 13.04.2017г. в
гр. Дупница,подсъдимият
А. е разгласил позорни обстоятелства за тъжителя , че през периода 2010г. – 2014г., като директор на РЗОК гр. Кюстендил е наложил глоби и е
спрял клинични пътеки за 600 000 лева на МБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕООД гр.
Дупница, което е основна причина за „600 000 лева дупка в бюджета на
болницата”, като клеветата е разпространена публично – на сесия на Общински
съвет гр. Дупница Със същата е предявен
и гр.иск за сумата от 7000лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди,ведно със законната лихва от датата на
увреждането.Претендират се и разноски.
Повереника на тъжителя поддържа
обвинението и предлага гражданския иск да бъде уважен изцяло.
Подсъдимия не се признава за виновен.Същия дава
обяснения,че твърдените от него
обстоятелства са истински, както и че не е целял оклеветяване на тъжителя , а е
задавал въпроси като гражданин във връзка с причините за влошеното икономическо
състояние на Общинската болница.
Съдът, като взе предвид събраните
по делото доказателства- обясненията на подсъдимия,показанията
на разпитаните свидетели и писмените такива, преценени по отделно и в
съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Тъжителя,д-р П. е лекар-хирург в
МБАЛ“Св.Иван Рилски-2003“ ЕООД гр.Дупница. В периода от 30.07.2007г. до
25.07.2010г. същият е заемал длъжността директор на РЗОК гр.Кюстендил.
Със заявление
вх.№258/12.03.2017г., подсъдимият А. ,направил искане до ОбС гр.Дупница ,да
бъде допуснат да направи изказване на предстоящото заседание на следващия ден.
На 13.04.2017г. се провело
извънредно заседание на Общински съвет гр.Дупница, като с решение на
председателстващия, подсъдимият бил допуснат да направи изявление пред
общинските съветници.
В своето изказване ,подсъдимият А.
е заявил позицията си като гражданин и представител на Изпълнителния съвет на
ПП „Да България“,във връзка със случващото се с Общинската болница-МБАЛ“Св.Иван
Рилски“ ЕООД. Същият е изложил твърдения, касаещи финансовото състояние на
болницата, като сочи,че през 2009г. същата е била на печалба, а от следващата
година стремглаво е започнала да трупа загуби.Същият заявява,че през мандата на
тъжителя като директор на РЗОК гр.Кюстендил 2010г.-2014г. на болницата са“
наложени глоби и са спрени клинични
пътеки за 600 000лв.“ и това
е основна причина за „600 000лв. дупка в бюджета на болницата“.
Тъжителят ,който следвало да
положи клетва като общински съветник, разбрал от присъстващите на заседанието
,за изявлението на подсъдимия и внушенията, които отправил по негов адрес
и сезирал ОП гр.Кюстендил да се извърши
проверка на дейността му като управител на РЗОК, и след извършена проверка ,
бил постановен отказ за образуване на наказателно производство.
От събраните в хода на съдебното
производство писмени доказателства е видно,че в периода 2007-броя на
договорените клинични пътеки между болницата НЗОК и е варирал между 118 и
140бр., а в периода 2010г-2014г. между 101бр. до 122бр.,като определените
годишни стойности на дейностите в
болничната медицинска помощ нарастват от 3 979712лв. през 2008г. до
4 666 634,лв. през 2014г.
Наложените имуществени санкции и
финансови неустойки на болницата през 2006г.-2009г. с в размер между
39 240лв. и 5 220лв., а през
периода 2010г.-2014г. между 5 800лв. и 24 960лв. През периода
2010-2014г. болницата не е заплащала финансови неустойки.
Съдът прие за установена горната
фактическа обстановка, като даде вяра на показанията на разпитаните свидетели.
Същите не си противоречат , установяват събитията в своята последователност и
се подкрепят от писмените доказателства. Свид.Г., Костадинов, Дашков и Гелев
установиха поведението и състоянието на тъжителя,след като е разбрал за
изявлението на подсъдимия, унижението, притеснението от колегите и познатите
си. Свид.д-р Т., който е заемал длъжността управител на болницата, твърди,че
през периода 2010г.-2011г. е имало наложени санкции от около 400 000лв., което е влошило о на
финансовото състояние на болницата . Съдът кредитира тези показания, макар и да
се опровергават от писмените доказателства, предвид,че действително през
периода 2010-2014г. са налагани множество имуществени санкции, освен от РЗОК,
така и от министъра на здравеопазването, както и искания за връщане на суми,
изплатени по клинични пътеки,което явно е създало впечатлението у този свидетел,че
именно през този период наложените санкции са били в размер, надвишаващ
предходните.
С оглед изложеното по-горе, съдът
прие,че подсъдимият А. е осъществил от обективна и субективна страна следното:
Обект на
престъплението “клевета ” са обществени отношения, осигуряващи
неприкосновеността на доброто име на конкретен човек в обществото , и съответно
обществената оценка за личността на това лице.
От
обективна страна,освен позорни, обстоятелствата, както и приписаното
престъпление, следва да се и неистински, а от субективна, подсъдимият следва да
знае,че тези обстоятелства са неистински и въпреки това да ги прави достояние
на широк кръг от хора, постигайки противоправния резултат-уронване доброто име.
Събраните
по делото доказателства установиха,че подсъдимия А. е осъществил обективните
признаци на горното престъпление. Същия е разгласил позорни обстоятелства в изказване
на сесия на Общинския съвет гр.Дупница,отнасящи се за личността на тъжителя П. ,като
е твърдял ,че като директор на РЗОК гр. Кюстендил е наложил глоби и е
спрял клинични пътеки за 600 000 лева на МБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕООД гр.
Дупница, което е основна причина за „600 000 лева дупка в бюджета на
болницата”, Съдът
прие,че е налице първата хипотеза на чл.147,ал.1 НК, въпреки,че в начина на
разгласяване на обстоятелства да се
съдържа индиция за престъпни деяния от страна на тъжителя.
Подсъдимият формулира горните твърдения,които обаче са неистински и позорящи,
като въпроси от лице, изразяващо
гражданска и политическа позиция, към общинските съветници и на базата на тези
твърдения, обосновава извода,че действията на тъжителя П. са довели до
влошаване на финансовото състояние на болницата, внушавайки,че тези действия са
продиктувани от позицията му на лекар в конкурента частна болница в гр.Дупница ,което
навежда на мисълта ,че тъжителя е
злоупотребявал с властта си. Цялото
изказване на подсъдимия е в контекст,
характеризиращ личността на тъжителя, а
не толкова неговите действия, поради което съдът прие,че разгласените
обстоятелства са позорни, а не е приписващи престъпление. Осъществявайки
изпълнителното деяние, чрез разгласяване
на тези обстоятелства
,подсъдимият е постигнал и
противоправния резултат-формирайки негативна обществена оценка на обществото по
отношение на тъжителя. Клеветата е разпространена публично- на извънредно
заседание на ОбС гр.Дупница, пред присъстващите общински съветници, граждани и
представители на местни медии, отразяващи заседанието.
От субективна страна, деянието е извършено
умишлено- при пряк умисъл. Подсъдимият А.
е съзнавал общественоопасния
характер на деянието и е искал настъпването на общественоопасните последици,
целейки злепостяването и уронване авторитета на тъжителя по начин, който да се
възприеме от широк кръг от хора.
С оглед на гореизложеното, съдът
прие,че подсъдимият А. е осъществил
състава на престъплението по чл.148,ал.1,т.1 НК във вр. с чл.147,ал.1 НК както от обективна, така и от субективна
страна, призна го за виновен и на осн.чл.78а НК го освободи от наказателна
отговорност и му наложи административно наказание.
За да приложи разпоредбата на чл.78а НК, съдът прие,че са налице
предпоставките,визирани в този текст- касае се за умишлено престъпление, за което законодателят е
предвидил наказание”глоба“ и „обществено
порицание“ Подсъдимият е с
неосъждан и по
отношение на него до сега не е прилаган този институт. При определяне размера на глобата ,съдът наложи
такъв в предвидения от закона миминимум-1000лв.,
като счете,че ще същия е достатъчно висок
и ще постигне целите на наказанието, визирани в
чл.36 НК.
По гражданския иск.
Предявеният граждански иск срещу
подсъдимия е с правно основание чл.45 ЗЗД, за репариране на причинените неимуществени вреди на тъжителя , изразяващи
се в уронване честта и достойнството , в резултат на горното престъпление.С
оглед изложеното по-горе, установи се,че подсъдимия А. умишлено е унизил честта и достойнството на тъжителя,
като чрез печатно произведение е разгласил позорни обстоятелства причинявайки му с това вреди, които са пряка и непосредствена последица от
деянието . Предвид на това
обстоятелство, съдът счете,че иска е
доказан по основание и съответно основателен,тъй като са налице всички
елементи от състава на чл.45 ЗЗД, като подсъдимия виновно е причинила вреди на тъжителя а и
следва да ги репарира. Относно размера на иска, съдът счете,че сумата от 2000лв. справедливо ще обезщети горните вреди
като отхвърли иска в частта до 7 000лв. като неоснователно завишен. Съдът
присъди и законната лихва от датата на увреждането, предвид,че се касае за
деликт и забавата настъпва с причиняване на вредите.
Съдът осъди подсъдимия да заплати
държавна такса върху уважения размер на иска от 50лв.
По защитната теза на подсъдимия.
Подсъдимият излага доводи в два
аспекта за несъстоятелност на обвинението. Първият,за политически характер на
процеса,начин за „респектиране “ на всеки, който си е позволил да критикува
общинската власт.От друга страна, излага доводи,че не е осъществил изпълнителното деяние на горното
престъпление, тъй като е задавал въпроси от обществено значение, касаещи
състоянието на Общинската болница,отправяйки критика към лице, разполагащо с
властнически правомощия,както и сочи,че твърденията му не са неистински, тъй
като се подкрепят от събраните в хода на производството писмени доказателства.
С оглед принципите на
правоприлагането, съдът не следва да излага съображения, касаещи политическия
аспект в защитната теза,доколкото не съдържа правни аргументи и не се визират
правнорелевантни факти.
Относно възражението,че се касае за зададени въпроси
от обществено значение, съдът счита,че същото е неоснователно. Освен изложеното
по-горе в мотивите, следва да се добави,че има
съществена разлика в начина, по който се задават и внушенията, които съдържат
такива въпроси. Заявяването на гражданска позиция по важни обществени въпроси,
какъвто е здравеопазването и в частност
състоянието на общинската болница в гр.Дупница;въпроса за начина на
управление и разходване на обществен ресурс от страна на общинската
власт от млад човек, какъвто е подсъдимия, може да буди само адмирации ,когато действително
целят информираност на обществото и прозрачност на управлението. Когато
обаче,поставените въпроси съдържат неистински твърдения и внушения по отношение
личността на тъжителя, целейки формиране на негативна оценка от страна на обществото ,какъвто е настоящия случай, е налице клевета, по см. на чл.147, ал.1 НК, а
не спор между политически опоненти.
Що се касае до доводите,за
наличие на ал.2 на горния текст, тъй
като подсъдимия е доказал твърденията си и същите не са неистински,същите се
опровергаха изцяло от събраните по делото писмени доказателства. За да обоснове
горното, подсъдимия се позовава справка,
за наложени глоби от РЗОК през 2010г., издадена от прокуриста на МБАЛ „Св.Иван
Рилски“ ЕООД,без да обсъжда съдържанието и в цялост и извън съвкупността от
останалите писмени доказателства. Визираната справка, съдържа списък от
наказателни постановление, кредитни известия и 2бр. писмени покани на
осн.чл.76а ЗЗО/л.164-170/.От същата е видно,че значително повече са издадените
наказателни постановления от министъра на здравеопазването, и по-малко от
тъжителя, като директор на РЗОК гр.Кюстендил. Действително, 2бр. писмени покани
за възстановяване на средства по реда на чл.76а,ал.3 ЗЗО от директора на РЗОК/ в случая тъжителя/
са на стойност над 100 000лв., но няма данни,че тези суми са върнати от
болничното заведение. Видно от решението на НЗОК, с което е предоставен достъп
до информация на подсъдимия по реда на ЗДОИ /л.116-119/ заплатените имуществени
санкции по наказателни постановления и финансови неустойки за периода
2007г.-2016г./ т.е. три години преди и две години след мандата на тъжителя като
директор на РЗОК/ са в общ размер 135 700лв.,като през 2010г. са заплатени
24 960лв. Останалите писмени доказателства също установиха,че
административно наказателната дейност на
тъжителя като директор на РЗОК по
отношение Общинската болница гр.Дупница,по нищо не се отличава от тази на
предишните директори, и внушението за тенденциозност е напълно безпочвено. По
отношение „спрените“ клинични пътеки, същите се одобряват от Управителния съвет
на НЗОК и като брой също не се различават от одобрените такива за предходния на
2010г-2014г. период.
С оглед изложеното, защитната
теза на подсъдимия изцяло се опроверга от събраните по делото доказателства.
По
горните съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: