Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260395 06.07.2022 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, ІI граждански състав, в публично съдебно заседание
на деветнадесети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря
Десислава Кръстева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №
13509 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от А.М.Г., ЕГН ********** против Гаранционен фонд – София, ЕИК *********, с
която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание по
чл. 557 ал. 1, т.2 (б) КЗ.
В исковата молба се твърди се, че на **** г. в гр. С., на
ул. „О. П.“ и ул. „Б. И. С.“, около
07:20 часа ищцата, която управлявала велосипед,
била ударена от водача на мотоциклет с марка „Х. П.“ – А. П.. Образувано било
досъдебно производство № *** / 2017г. по описа на РУ ОДМВР – П.. Същото
приключило със споразумение по НОХД № 321/2020г. по описа на РС – Пловдив, с
което **** А.П. се признал за виновен. Вследствие на инцидента, ищцата
претърпяла телесни травми – *** на *** *** кост в *** част с поставена *** ****
и охлузване на **** лакът. Било проведено оперативно лечение за наместване на
фрактурата с външна фиксация на ***. Поставени й били **** пирон и кортикален
винт. Изпитала силни болки и страдания, не се чувствала добре нито физически,
нито емоционално. Поради причинената травма било предписано няколко месеца да
не стъпва на оперирания крак, поради което се принудила да използва чужда
помощ. Изживения уплах и стрес нарушили психо – физиологичната й концентрация.
Предвид това, че мотоциклетът бил без регистрационен номер и без валидна
застраховка „Гражданска отговорност“,
била заведена претенция до дружеството – ответник. По образуваната щета
с № **** / 06.11.2019г. на ищеца била изплатена сумата в размер на 13 000
лева. Ищцата счита, че справедлив размер на обезщетението за претърпените от
нея неимуществени щети възлиза на сумата от 50 000 лева. Признава факта,
че по отношение на вредоносния резултат е налице съпричиняване в размерна 50%,
поради което пред застрахователя същата твърди да е претендирала половината от
тази сума, а именно-25 000 лева. След приспадане на изплатеното
обезщетение в размер на 13 000 лева
ищцата претендира осъждане на ответника да й заплати сумата от още 12 000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от 29.01.2020г.- дата на изтичане на тримесечния срок за определяне
на обезщетение до окончателното погасяване. Претендира разноски.
Обстоятелства,
от които произтичат твърденията на ответника:
В срока по чл.
131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва иска. Твърди се, че при определяне на размера, на
изплатените обезщетения за неимуществени вреди, а именно сумата от 13000 лева и
сумата от 825 лева, са отчетени същите факти и обстоятелства, които се твърдят
в исковата молба. Обезщетенията били определени при условията на 50%
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата. Твърди, че в
случая на ищцата било определено обезщетение в размер на 26 000 лева,
което поради съпричиняването било редуцирано до сумата от 13 000 лева,
който размер отговарял на вида, характера и интензитета на нанесените
неимуществени вреди. Счита претендираната от ищеца сума за неимуществени вреди
за изключително завишена. Възразява срещу претенцията
на ищеца за законна лихва от дата на изтичане на тримесечния срок за определяне
на обезщетение до окончателното погасяване
С Определение № **** от 01.03.2021г., съдът е конституирал по делото А.С.П., ЕГН: **********,
с адрес: ***, като трето лице- помагач на страната на ответника Гаранционен
фонд – София, ЕИК ********* по главния предявен иск. В предоставения му срок,
третото лице – помагач не е депозирало
становище по предявения иск. В съдебно заседание същия се явява лично и моли за
отхвърляне на иска.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С Определение от 17.02.2020г.,
постановено по НОХД № 321/2020г. по описа на ПРС е одобрено споразумение, с
което третото лице помагач в настоящото производство- А.С.П. е признат за
виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3 предл. 7, б. „А“, предл. 2,
във вр. с ал. 1, б. „Б“,предл. 2, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК за че е нарушил
цитираните от ЗДвП правни норми и по непредпазливост е причинил средна телесна
повреда на А.М.Г. с ЕГН: **********, изразяваща се в счупване на **** бедрена
кост в горната част, довела до трайно затрудняване на движенията на *** ****
крайник, за което му е наложено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1
от НК, а именно – десет месеца лишаване от свобода. Прието е с цитирания
съдебен акт също, че подсъдимият П. е извършил виновно престъпление по чл. 345,
ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК за това, че на 24.07.2017г. на кръстовището между
ул. „О. П.“ и ул. „Б. И. С.“ в гр. С., област П. е управлявал МПС – мотоциклет
марка „Х.“, модел „П.“, което не е регистрирано по надлежния ред и за същото му
е наложено наказание лишаване от свобода
за срок от 6 месеца. Цитираният по-горе съдебен акт има последиците на влязла в
сила присъда и настоящият съдебен състав е обвързан от установените със същия
факти, като не е необходимо да се събират в настоящия процес доказателства за тях.
В проведеното на 24.03.2022г. съдебно
заседание като безспорен между страните е обявен факта, че е налице
съпричиняване между ищцата и виновния водач по отношение на вредоносния
резултат в размер на 50%.
Като писмени доказателства по делото са
приети автотехническа експертиза и допълнителна експертиза, протокол, епикриза,
етапна епикриза, съдебно-медицинска експертиза, доброволна претенция, писмо от
Гаранционен фонд, банкова сметка, ***, протокол УС, платежно нареждане, мед.
експертиза и пълномощни.
От заключението на съдебната
авто-техническа експертиза, извършена от в. л. С. М. се установява следното:
А.С.П. е управлявал мотоциклет „Х. П.“
по платното за движение на ул. „Б. И. С.“, от дясно на ляво спрямо
велосипедистката А.М.Г.. През това време същата се е движела по платното за
движение на ул. „О. П.“, от *** на *** спрямо мотоциклета „Х. П.“. Така е
настъпил неизбежен удар в предната част на мотоциклета и в **** страна на
велосипедистката А.Г.. След удара мотоциклета е спрял на платното за движение,
а велосипедистката А. Г. е паднала на платното за движение.
Водачът на м-т „Х. П.“ е имал
техническа възможност да забележи велосипедистката А.Г. при навлизането й в
кръстовището без да спира или ако е била спряла, при потегляне и навлизане на
велосипедистката А.Г. в кръстовището.
При отговор на поставените въпроси в
заключението в. л. представя две хипотези. Първата от тях- при навлизане на
велосипедистката А.Г. без спиране в кръстовището /която се възприема от съда с
оглед събраните по делото доказателства/. В анализираната пътна ситуация, от
момента на навлизане на велосипедистката в кръстовището, водачът на м-т „Х. П.“
е нямал техническа възможност да го установи преди мястото на удара и да
избегне произшествието чрез безопасно екстремно спиране.
В анализираната пътна ситуация, при
реакция на водача на м.т „Х. П.“ в момента на навлизане на велосипедистката А.Г.
в кръстовището, последната пак ще бъде ударена в *** страна, т.е водача на м-т
„Х. П.“ пак би нямал техническа възможност да избегне произшествието чрез
пропускане на велосипедистката А.Г..
Дадена е от в. л. и втора хипотеза- при
навлизане на велосипедистката А.Г. в кръстовището от спряло положение с
ускорително движение в кръстовището.
В анализираната пътна ситуация, от
момента на потегляне и навлизане на велосипедистката А.Г. в кръстовището,
водачът на м-т „Х. П.“ е имал техническа възможност да го установи преди
мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстремно спиране.
Според в. л. М., в първата от описаните
хипотези, основната причина за настъпилото произшествие от техническа гледна
точка е, че велосипедистката А.Г. е навлязла в кръстовището по начин и в
момент, когато това не е било безопасно, т.е без да спре и да пропусне м-т „Х. П.“.
При втората хипотеза- навлизане на
велосипедистката А.Г. от спряло положение с ускорително движение в
кръстовището, според в. л., основна причина за настъпилото произшествие от
техническа гледна точка е, че водача на м-т „Х. П.“ не е реагирал своевременно
на опасността от удар с велосипедистката, която е навлязла в кръстовището пред
него.
По делото е прието и заключение на
съдебно-медицинска експертиза, извършена от в. л. С. С., от която се установява
следното:
При ПТП, настъпило на 24.07.2017г. на
ищцата А.М.Г.- на **г., като велосипедист след удар от лек автомобил и падане
върху *** **** крайник е било причинено: счупване на **** на *** **** кост и
охлузване на кожата на **** лакът.
След ПТП-то пострадалата е била
прегледана в Спешното отделение /хирургичен и ортопедичен кабинети/ на СПО на
УМБАЛ П. със **** и **** ротиран *** *** крайник, както и положителен симптом
за „*** пета“. Установени са данни от образната диагностика за налично *** на
шийката на *** **** кост, което е наложило оперативно лечение с открито
наместване и вътрешна фиксация на фрагментите. След изписването на антикоагулантна
терапия. Дехоспитализирана е на
08.08.2017г. с препоръка да не стъпва три месеца на оперирания крайник.
Представена е етапна епикриза от 22.11.2018г., която удостоверява преглед на
пострадалата Г., която е била с намален обем на движенията в *** **** става при
налична атрофия на дясна бедрена мускулатура, като при движение накуцва.
Според в. л., претърпяните болки и
страдания в резултат на описаните травми първоначално са били силни, със
затихващ характер. Тяхната продължителност е била в рамките на оздравителния
процес, обездвижването, както и при рехабилитацията, т.е те са в рамките на
година, година и половина.
По отношение на счупването на *** ****
кост оздравяването все още не е налице, като прогнозата за пълно възстановяване
не е благоприятна. Аргументи за това са, че година и половина след травмата е
налице атрофия на бедрената мускулатура на травмирания крайник с накуцване.
Възрастта на пострадалата е втория важен аргумент за съмнения за пълно
оздравяване.
Що се касае за охлузването на кожата на
лакътя, изпитаната болка е била сравнително краткотрайна в рамките на 7-10 дни
и е завършила с оздравяване.
От наличните документи не се
установяват данни за съмнение, че описаните травматични увреждания са получени при
падането върху настилката върху **** тазобедрена става след контакт на
управлявания от пострадалата велосипед с мотоциклет.
При изслушване на заключението в. л. поясни,
че при пострадалата отдавна е приключил оздравителния процес на самата кост, но
опорно-двигателния апарат е сложна машина и при ходенето участват мускулите и
нервите. В случая ищцата не могла да възстанови мускулатурата с оглед възрастта
си.
Съдът кредитира заключенията на
авто-техническата и съдебно-медицинската експертизи, като компетентно
извършени, отговарящи пълно и ясно на поставените въпроси и допринасящи за
изясняване на релевантни за спора факти и обстоятелства.
В
хода на настоящото производство, за установяване на претърпените неимуществени
вреди ищцата ангажира гласни доказателства посредством показанията на св. Д. М.
/обективирани в протокол от съдебно заседание, проведено на 24.03.2022г./.
От показанията на същата се установява,
че живее на съпружески начала със *** на ищцата. За инцидента разбрала веднага
след случилото се,тъй като й се обадили по телефона и незабавно се отзовала на
мястото. Ищцата била *** и след като се ****
я откарали в Бърза помощ. Имала счупена *** **** и *** *****. Поставили й
метален имплант и възстановяването продължило около година, като дълго време А.
била на легло. През целия този период не можела да се обслужва сама, вдигали я
на ръце за тоалетна, за баня, за всичко. Постепенно започнала с проходилка да
се раздвижва, но така натоварвала здравия крак, който започнал да се износва.
Получила ****, вдигнала ****, много зле се отразил инцидента и на психиката й.
Не била жизнена, както преди и не можела повече да се качи на велосипеда,с
който се придвижвала преди това.
Съдът кредитира показанията на св. М.,
тъй като същата има непосредствени възприятия относно състоянието на ищцата
след инцидента и по време на периода на възстановяване и същите намират опора в
приетите по делото доказателства и в частност- заключението на съдебно-медицинската
експертиза.
По реда на чл. 176 от ГПК третото лице
помагач- А.П. отговори в проведеното на 19.05.2022г. съдебно заседание на
поставени въпроси, а именно, че ищцата е навлязла в кръстовището без да спре.
По този въпрос няма спор, доколкото между страните е обявен за безспорен факта,
че е налице съпричиняване на вредоносния резултат в размер на 50%.
След изясняване на горните
обстоятелства, като единствен спорен между страните въпрос се очертава размера
на дължимото обезщетение на ищцата за претърпените от нея в резултат на ПТП-то
вреди от неимуществен характер. В тази връзка ищцата счита, че справедливата
сума за обезвъзмездяване на причинените й неимуществени вреди- болки и
страдания от 50 000 лева, от които при отчитане на нейния принос за
настъпването на вредите в размер на 50%, счита, че следва ответното дружество
да й заплати обезщетение в размер на 25 000 лева. Няма спор, че ответника
е определил обезщетение за ищцата в размер на 26 000 лева за причинените й
неимуществени вреди и след приспадане на процента на съпричиняване реално е
заплатил на А. Г. сумата от 13 000 лева. Предмет на настоящото
производство е сумата от още 12 000 лева, които ищцата претендира до
пълния, според нея справедлив размер на обезщетението.
При така установените, релевантни
за спора факти и обстоятелства и като отчете механизма на увреждането, вида на
настъпилите травми и свързаните с тях болки и страдания и при условията на чл.
52 от ЗЗД съдът приема, че справедлив
размер на обезщетението за претърпените от ищцата А.Г. неимуществените вреди е
именно сумата, за която молбата й е одобрена от Управителния съвет на
Гаранционния фонд – 26 000 лева, от които- 25 000 лева за фрактурата
на *** на **** ***** кост, лекувана оперативно с метална остеосинтеза и 1000
лева за охлузване на десен лакът. След отчитане на 50% съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата, напълно справедливо на същата е
заплатено от ответното дружество обезщетение в размер на 13 000 лева.
Размерът на неимуществените вреди се
определя по правилата на чл. 52 ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за
съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната престация,
законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай
какъв е справедливият размер на това обезщетение: с оглед характера, степента и
броя на уврежданията, интензивността на причинените болки и страдания,
продължителността на оздравителния процес, възрастта, физическото и психическо
състояние на ищеца, както и възможностите му за възстановяване и адаптация.
Следва да се посочи, че съгласно разясненията, дадени в ППВС № 4/64 г.,
понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с
преценка на редица обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
вземат предвид при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства
при телесна повреда са характера на увреждането, последиците от него и др.
Следва да се отчетат не само болките и страданията, понесени от конкретното
увредено лице, но и всички онези неудобства - емоционални, физически и
психически, които ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от
субективен фактор - конкретния психо - емоционален статус на пострадалия
/субективното отношение към случилото се и отражението му върху психиката им с
оглед степента на психическа и емоционална зрялост на лицето/.
За посочените в исковата молба болки и
страдания от ищциата бяха ангажирани гласни доказателствени средства, като
изводи във връзка с конкретните увреждания и оздравителния процес се правят и
въз основа на заключението на комплексната съдебно- медицинската и
автотехническа експертиза и многобройната приобщена по делото медицинска
документация.
Касае се при ищцата за получени при
произшествието счупване на шийката на *** **** кост и охлузване на кожата на ***
лакът. Според в. л. претърпените болки и страдания в резултат на описаните
травми първоначално са били силни, със затихващ характер, като тяхната
продължителност е била в рамките на година-година и половина. При така
събраните доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност съдът намира, че сумата
от 26 000 лева се явява справедлив размер на обезщетението, което след
приспадане на приноса на ищцата за настъпване на вредоносния резултат от 50%
следва да се редуцира на 13 000 лева. Страните не спорят,че тази сума е
изплатена от ответника, като обезщетение на ищцата, поради което и предявеният
иск ще се отхвърли изцяло, като недоказан по размер.
С оглед изхода от спора и по аргумент
от чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски има ответната страна, но в кориците
на делото са приложени единствено пълномощни, като не са налице доказателства
за заплатено на пълномощника на ответната страна адвокатско възнаграждение,
нито е представен списък с разноски, поради което и такива не следва да се
присъждат.
За настоящото производство ищцата не
дължи държавна такса по аргумент от чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК.
С определение на съда същата е
освободена от заплащането на разноски за настоящото производство, но с оглед
отхвърляне на предявения иск, ищцата следва да бъде осъдена да заплати по
сметка на Пловдивския районен съд, в полза на бюджета на съдебната власт сумата
от общо 640 лева представляваща заплатени от бюджета на съда възнаграждения на
вещи лица по приетите съдебно-медицинска и авто-техническа експертизи.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.М.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, офис
** против Гаранционен фонд – София, ЕИК *********, с адрес в гр. София, ул.
„Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, представлявано от *** *** Б. М. иск за осъждане на
ответника да й заплати сумата от 12 000 лева - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания, ведно със законната лихва от 29.01.2020г.- дата на изтичане на тримесечния
срок за определяне на обезщетение до окончателното погасяване, като недоказан
по размер.
ОСЪЖДА А.М.Г., с ЕГН **********,
със съдебен адрес ***, офис * да заплати по сметка на Районен съд –Пловдив, в
полза на бюджета на съдебната власт сумата от 640 лева /шестотин и четиридесет лева/, представляваща заплатени от
бюджета на съда възнаграждения на в. л. по приетите съдебно-медицинска и
авто-техническа експертизи.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала.
Д. К.