Р Е Ш Е Н И Е
№……../……….07.2019г.
гр. Варна
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на десети
юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СВЕТЛАНА
КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при
секретаря Албена Янакиева
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
въззивно
търговско дело № 696 по описа за 2019г.,
за да
се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпилa въззивна жалба с
вх. № 21711 от 25.03.2019г. на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр.София,
ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.М. Димитров“ №1, действащо чрез пълномощника си юрк. М.Д.,
срещу решение № 741 от 21.02.2019г., постановено по гр.д. № 12481/2018 г. по
описа на ВРС, 41-ви състав, с което „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД с ЕИК ********* и
седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.М. Димитров“
№1 е осъдено да заплати на Б.Н.Б. ЕГН ********** и адрес ***
сумата от 545 /петстотин четиридесет и пет/ лева, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди – щети по
собствения на ищеца лек автомобил марка „***“, модел „***“, с ДКН *** (увредени
детайли: предна броня, преден десен калник, десен фар, задна дясна врата, заден
десен калник, предна греда, основа калник десен, преден десен подкалник) при
ПТП настъпило на 16.05.2018г. около 12:00 часа в гр.Варна, на кръговото на бул.
„Княз Б. I“ до „Пикадили парк“ по вина на Г.Й., като водач на лек автомобил
марка „***“, модел „***“, с ДКН ***, застрахован при ответното дружество по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със
застрахователна полица № BG/30/117001945757, със срок на действие от 19:22 часа
на 11.07.2017г. до 23:59 часа на 11.07.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата увреждането – 16.05.2018г. до окончателно
изплащане на вземането.
Въззивникът
Застрахователно Акционерно Дружество „Даллбогг: Живот и Здраве" АД в подадената от него жалба, излага
оплаквания за неправилност на постановеното решение, с което е уважен
предявения иск. Настоява се, че в проведеното исково производство не са
установени по безспорен начин всички елементи от състава на деликта по чл.45 от ЗЗД. Останал е неизяснен и механизма на ПТП, както след изслушване на САТЕ,
така и след приемане на показанията на св.Г.Т.Й.. Поддържа се възражението за
съпричиняване от страна на водача на увредения автомобил, в лицето на ищеца,
доколкото не се е съобразил в движещия се в съседната лента л.а. *** ***, без
да се съобрази с правилата за движение в кръгово. Твърди се, че е исковият съд
е допуснал процесуално нарушение като не е дал възможност на ответното
дружество да представи данни за пътната маркировка в района на ПТП, което е
възпрепятствало съда да обсъди всички релеванти за спора обстоятелства. Моли се
за отмяна на първоинстанционния акт, евентуално за намаляване размера на
присъдената сума и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК на депозираната въззивна
жалба от въззиваемата страна Б.Н.Б., чрез адв. А.Д., е постъпил отговор, с
който се оспорва жалбата като неоснователна. Счита че подписаният от двамата
участника в ПТП двустранен протокол има формална доказателствена сила на частен
документ и обвързва със съдържанието подписалите го лица, вкл. и относно
механизма на осъществяване на ПТП. Противопоставя се на твърдението за
допуснато процесуално нарушение от страна на съда, доколкото в редовно
проведеното открито съдебно заседание ответното дружество е имало възможност,
не е ангажирало сочената информация. Същевременно се изтъква, че доколкото
ответникът е приложил вече по делото организация на движението в частта на ПТП
с хоризонтална пътна маркировка М11 и вертикална пътна сигнализация с пътен
знак Ж4, обсъдена подробно от вещото лице в САТЕ, то делото е изяснено от фактическа,
съотв.правна страна. Счита, че решението
е правилно и следва да бъде потвърдено.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и
съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за
установено следното:
Въззивната жалба
е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна
страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния
съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са : да се произнесе служебно по
валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение,
а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на
пороците, водещи до неправилност на решението.
Постановеното
решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.
Предявеният иск е с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ (Обн., ДВ, бл.102 от 29.12.2015г. в сила от 1 януари
2016г.). За основателността на
прекия иск с оглед вторичния характер на субективното право по чл.423, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да докаже
освен наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност” между деликвента и застрахователя, така също и наличие
на деликт с всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав:
деяние (действие или бездействие), вреда и нейния размер, противоправност на
деянието, причинна връзка между деянието и вредата, като вината на причинителя
се предполага до доказване на противното.
В тежест на ответника е да проведе насрещно
доказване по тези факти, както и да докаже възраженията си в отговора, а – при
установяване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил претендираното
обезщетение.
Безспорно по делото е, че към 16.05.2018г. лек
автомобил марка
„***“ модел „***“ с ДКН *** е бил застрахован в ответното дружество по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
На 16.05.2018г. между Г.Й., роден на ***г., като водач на лек
автомобил „*** ***“ с ДКН **** и Б.Б., роден на ***г., като водач на лек
автомобил „*** ***“ с ДКН *** На 16.05.2018г. е съставен двустранен констативен
протокол за пътнотранспортно произшествие, настъпило около 12:00 часа без посочване
мястото на произшествието, при непълна скица на пътната обстановка и ПТП. Протоколът
е взаимно разписан от двамата участници като виновен за настъпване на
произшествието е посочен Г.Й., като водач на л.а „*** ***“.
С подаване на уведомление за щета на 16.05.2018г., придружено
с относимите документи и банкова сметка, *** – ответното дружество – увреденото
лице – ищецът Б.Б. е изпълнил задължението си по чл.380 от КЗ за отправяне на
писмена застрахователна претенция.
На същата дата вещо лице, служител на „Застрахователно акционерно дружество
Даллбогг: живот и здраве“ АД в присъствието на Б. е извършил оглед на
автомобила, за което е съставен опис-заключение за увредените части.
С
писма изх.№ 2636 от 04.07.2018г. и изх. № 2107 от 22.05.2018г., адресирани до
собственика на пострадалия автомобил, ответното дружество прави изричен отказ
за изплащане на обезщетение за щетата, като се позовава на виновното му
поведение в качеството на водач на л.а. марка „***“ модел *** с рег. № В 3071
Р, за което се твърди, че не е съобразено с императивната норма на чл.25, ал.1
от ЗДвП, а именно : Водач на ППС, който ще предприеме каквато и да е маневра,
като например да заобиколи ППС, да излезе от реда на паркираните превозни
средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното
за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или
наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да
извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение.
С
отговора на исковата молба е въведено възражение за съпричиняване на вредите от
страна на водача на пострадалия автомобил като се твърди несъобразяване на
поведението му в конкретната ситуация с разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗДвП,
като конкретно се настоява, че същият е извършил маневра без да се убеди, че
няма да създаде опасност за останалите участници в движението.
С
въззивната жалба възражението е подновено, като едновременно са въведени
оплаквания за постановен съдебен акт при неизяснен механизъм на ПТП, доколкото
липсват данни за пътната маркировка в района на местопроизшествието.
Възраженията
са неоснователни.
На
първо място показанията на разпитания в хода на исковото производство св. Г.Т.Й.,
водач на застрахованото при ответното дружество МПС, в които лицето изнася, че
ПТП от 16.52.2018г. е реализирано на кръговото движение на „Пикадили парк“
кореспондира с обявените от другия участник в събитието обстоятелства в
депозираното от него уведомление за щета до застрахователя /л.87/.
За
изясняване механизма на ПТП по делото е назначена СТАЕ, неоспорена от страните
и кредитирана от съда, вещото лице по която докладва след извършен оглед на
място, че хоризонталната маркировка по бул. Княз Б. е прекъсната осева линия с
указание за навлизане в кръгово движение, съответно с посочен десен изход за
дясното платно и посочен ляв изход за лявото платно, като хоризонталната
маркировка е аналогична както за посоката извън града, така и за посока към
града. В съдебно заседание св.Йорданов изнася, че в неговата посока гр.Варна –
кк Златни пясъци се е движил в дясната лента, когато вече намирайки се в
кръговото е предприел маневра завой наляво, без да знае, че от външната лента е
забранено да се предприема обратен завой. Това дава основание на вещото лице да
докладва в съдебно заседание, че ПТП-то е настъпило по вина на водача на лек автомобил марка „***“ модел „***“ с ДКН ***.
Наред с това следва да се кредитира и представения по делото
двустранен констативен протокол за ПТП от 16.05.2018г., подписан от двамата
участници, който не е оспорен. Съдът приема, че констативният протокол за ПТП,
гласните доказателствени средства и заключението на вещото лице по САТЕ,
обсъдени в съвкупност, установяват по безспорен начин механизма на процесното
произшествие и причинната връзка между деликта и уврежданията по автомобила. Според
вещото лице описаните в протокола за ПТП материални щети могат да настъпят по
описания от участниците в произшествието начин.
Протоколът за ПТП съставлява частен документ по смисъла на чл. 180 ГПК, подписан от виновния водач Г.Й., който отразява съгласието му
със съдържащите се в документа неизгодни факти относно механизма на ПТП в
резултат на противоправното му поведение и настъпилите вреди по двата
автомобила. При произшествието са настъпили само имуществени вреди, което е
изрично отразено по съгласие на двамата водачи в приложения частен документ. От протокола и останалите събрани по надлежния
ред доказателства по делото се установява фактическата обстановка в пълен
обхват, вината на водача Г.Й., както и че отговорността му е застрахована по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" при ответното дружество по посочена
изрично полица.
Липсва основание да се приеме съпричиняване на настъпилите
вреди от страна на водача на увредения автомобил, доколкото се установява, че
той е нямал задължение да се съобразява в хода на движението си с поведението
на делинквента, тъй като последният се е движил в лентата, в която може да се
излезе от кръговото кръстовище, но не е да продължи движение в него.
По изложените съображения претенцията за ангажиране отговорността на застрахователя по
чл.432, ал.1 от КЗ, доколкото към момента на увреждането съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, между прекия причинител на вредата и застрахователя е основателна.
Наред с това, се установяват, че са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена
виновно, същата да е резултат от противоправно поведение, наличие на причинна
връзка между противовоправното поведение и причинената вреда.
С неоспорената експертиза в частта относно причинените щети
по автомобила на ищеца и размера на разходите за отстраняването им се установява
основателността на заявената претенция и по размер.
Доказани
са в тяхната кумулативност елементите на фактическия състав на отговорността на
застрахователя по чл.432, ал.1 от ГПК, като липсват данни дължимата сума по
обезщетението, предмет на иска, да е заплатена на увредения собственик.
Първоинстанционният съд е постановил решението си при спазване на процесуалните
правила и прилагайки правилно относимите материално-правни норми. Поради
съвпадане на правните изводи на двете инстанции, съдебният акт на районния съд
следва да бъде потвърден.
На осн.чл.78,
ал.1 от ГПК в тежест на въззивника следва да бъде възложена отговорността за
разноски, направени от въззиваемата страна в настоящата инстанция в размер на 300
лева за адвокатски хонорар, при основание за намаляването му с оглед средната
степен на сложност на процеса и казуса пред въззивната инстанция, провеждането
на едно съдебно заседание и неангажирането на допълнителни доказателства, съгласно
минимума по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от
гореизложеното, ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
решение № 741 от
21.02.2019г., постановено по гр.д. № 12481/2018 г. по описа на ВРС, 41-ви
състав
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД с ЕИК
********* и седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Дианабад“, бул.
„Г.М. Димитров“ №1 да заплати на Б.Н.Б. ЕГН ********** и адрес ***, сторените разноски за договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение във въззивното производство в размер на 300 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на
осн.чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.