РЕШЕНИЕ
№ 31.05.2019г. гр. К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
К. районен съд, І-ви граждански
състав
На 08.05. 2018 година,
В открито
съдебно заседание,
в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА
при
участието на секретаря Ел. Стоилова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Валентина Тодорова
гражданско
дело № 2336 по описа за
2018г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от А.Д.Д.,
ЕГН **********, с адрес: *** против А. „П.и.“, ЕИК *********, с административен
адрес: ***, ОПУ С.З., с адрес: гр. С.З., ***. Ищецът твърди, че на 01.09.2014
г., около 17,50 часа, в гр. К., по ул. „Б.“ се движил л.а. “С.“ с рег. № ***,
водачът на който достигайки до кръстовището с ул. „К.“, не спрял и не пропуснал
движещия се по пътя с предимство с т.а. „Г.У.Х.“ с рег. № ***, управляван от
водача А.Д., при което настъпил удар между двете МПС. Вследствие на удара били
причинени телесни повреди на ищеца А.Д.Д.. По случая било образувано АНД № ***
г. по описа на РС- К., по което било постановено влязло в сила Решение № *** от
*** г. В хода на делото било установено, че причина за настъпване на ПТП - то
била липсата на пътен знак „Стоп“ на ул. „Б.“, който бил относим за движещите
по ул. „Б.“ и който следвало да задължи водача на л.а. „С.“ да спре и да
пропусне движещите се по път с предимство. Установено било, че ул. „К.“ била
част от главен път I-5. Твърди, че ищецът се движил по ул. „К.“, която била с
предимство и това му било указано от множеството пътни знаци по посоката му на
движение, преди да навлезе в кръстовището и нямал абсолютна никаква вина, че
липсвал пътен знак по ул. „Б.“, който да укаже, кой път бил с предимство и кой
бил второстепенен. Сочи, че в настоящия случай, ответникът не бил изпълнил
задълженията си, а именно да поддържа пътя с необходимата сигнализация, което
безспорно било в причинна връзка с настъпилия пътен инцидент и причинените
телесни повреди на ищеца. В резултат на процесното ПТП ищецът получил счупване
на метатарзална кост на дясното ходило. За дълъг период от време търпял силни
болки и много страдания, не се чувствал добре физически и емоционално.
Счупването на кост на дясното ходило причинило трайно затруднение на движенията
на крака, бил обездвижен с гипсова имобилизация. Сочи, че за времето на
възстановяване трябвало да спазва постелен режим на покой, имал затруднени
движения, придвижвал се с помощни средства и за този период за ежедневното си
обслужване разчитал единствено на своите близки. Вследствие претърпените
телесни увреждания ищецът бил неработоспособен за период от повече от 34 дни.
Преди процесното ПТП той бил изключително активен мъж, работел като лекар,
отделно от това се грижил за всичките си задължения и семейството му разчитало
на него. След инцидента животът му напълно се променил, дълго време изпитвал
силни болки, наложило му се да се върне на работа невъзстановен. Твърди, че към
настоящия момент продължавал да изпитва болки в увредените места, особено при
промяна на времето и при натоварване. Освен физическите болки изживял много
силен стрес, който щял да остане за цял живот в неговото съзнание. Предвид
изложеното, причинените му неудобства, болки и страдания следвало да бъдат
компенсирани. Паричното обезщетение, не можело да замести накърнените морални
блага, но би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна
степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и
минимално, заличаване на неблагоприятните последици от претърпените телесни
увреждания. Обезщетението за неимуществени вреди имало за цел да репарира в
относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания, неудобства
и изобщо нематериалните последици от реализираното ПТП. Твърди, че то било настъпило
на кръстовището на ул. „Б.“ и ул. „К.“, която била част от Републикански път
I-5. Съгласно чл. 8, ал. 2 от Закона за пътищата, републиканските пътища били
изключителна държавна собственост. С разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от същия
закон се възлагала отговорността по управление и организиране на движението по
републиканските пътища на А. „П.и.“. ЗДвП уреждал отношенията, свързани с
безопасното преминаване на автомобилите по пътищата и кръстовищата, правата и
задълженията на участниците в движението и на съответните служби и длъжностни
лица. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДвП лицата, които стопанисвали пътищата, ги
поддържали изправни, с необходимата маркировка и сигнализация за съответния
клас път, като съгласно ал. 2 на същия член за организиране на движението по
пътищата се използвали светлинни сигнали, пътни знаци и П.маркировка върху
платното за движение и крайпътните съоръжения, който се поставяли само след
възлагане от собственика или администрацията, управляваща пътя, при условия и
ред, определени с наредбата по ал. 3. Според чл. 4, ал. 2 от Наредба № 1
/17.01.01г. за организиране на движението по пътищата, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството в изпълнение на законовата делегация
по чл. 3, ал. 3 ЗДвП, стопанинът на пътя по основното му направление отговарял
за проектирането на организацията на движението, за изпълнението и поддържането
ѝ на кръстовища, в който се пресичат, разделят или събират едно ниво
пътища с различни стопани. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на същата наредба, стопанин
на пътя бил собственикът или администрацията, която управлявала пътя. С оглед
на гореизложеното твърди, че вредите на ищеца настъпили в резултат на
бездействието на А. „П.И.“***, която не била изпълнила задълженията си да
поддържа процесното кръстовище с необходимата сигнализация.От съда се иска да
постанови решение, с което да осъди ответника А. „П.И.“ с адрес: ***, ЕИК
00695089 да заплати на А.Д.Д. обезщетение в размер на 20 000 лв., предявен като
частичен иск от 35 000 лв., за причинените му неимуществени вреди - болки
и страдания вследствие получените на 01.09.2014 г., при пътно - транспортно
произшествие настъпило в град К. на кръстовището на улица „Б.“ и улица „К.“, счупване
на трета метатарзална кост на дясно ходило и фрактура на латералния малеол на
десен глезен. Претендира законната лихва върху сумата от датата на
непозволеното увреждане - 01.09.2014 г. до окончателното изплащане на същата.
Моли за присъждане на направените по делото разноски и адвокатски хонорар на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, заедно с ДДС, тъй като процесуалния
представител е регистриран по ЗДДС. Сумите при присъдено обезщетение да бъдат преведени
по специална служебна адвокатска сметка на името на адв. П.К.: *** в „***“ АД
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е
депозирал писмен отговор. Заявява, че макар предявеният иск да бил допустим,
счита същия за изцяло неоснователен. По тази причина го оспорвал както по
основание, така и по размер. Сочи, че
съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, А. „П.и.“ управлявала
пътищата от републиканската П.мрежа. Съгласно действащия към момента на
твърдяното ПТП текст на чл. 30, ал. 3 от Закона за пътищата: „Агенцията,
съответно Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекта“ и
общините осъществяват съвместно по взаимна договореност дейностите по
изграждането, поддържането и ремонта на републиканските пътища в граничите на
урбанизираните територии при условията и по реда, определени с правилника за
прилагането на закона. Агенцията осъществява дейностите по текущ ремонт и зимно
поддържане на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии за
населени места с население до 100 000 души. Съгласно чл. 41 от Правилника за
прилагане на закона за пътищата: „Взаимната договореност между А. „П.и.“***
финансиране на дейностите по изграждането, реконструкцията и ремонта на
републиканските пътища в чертите на градовете по чл. 30, ал. 2 от Закона за
пътищата се реализирал с подписване на споразумителен протокол между
изпълнителния директор на А. „П.и.“***. В протокола се отразявали
наименованието на обекта, срокът за изпълнение, експертно определения общ
размер на средствата за реализация на проекта и предложение за тяхното
разпределяне. Съгласно чл. 48 от Правилника за прилагане на закона за пътищата:
„Организирането на дейностите по поддържане на пътищата са задължение на А. „П.и.“
за републиканските пътища извън границите на урбанизираните територии; платното
(платната) за движение на републиканските пътища в границите на селата и
селищните образувания. За съответните общини общинските пътища; тротоарите,
подземните съоръжения, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези,
осветлението и крайпътното озеленяване извън платното (платната) за движение на
републиканските пътища в граничите на селата и селищните образувания;
републиканските пътища в граничите на градовете, като А. „П.и.“ участва във
финансирането със средства в размер на средногодишните разходи за поддържане на
1 км от съответния клас път, предвидени в бюджета на фонда за текущата година. Съгласно
чл. 76, ал. 2 от ЗУТ, когато пътищата от републиканската П.мрежа се проектират
и изграждат чрез територията на населените места, те се оразмеряват като
елементи на първостепенната улична мрежа при съблюдаване на изискван за
опазване на селищната среда от вредни въздействия. Съгласно § 1, т. 3 от ДР на
Правилника за прилагане на закона за пътищата участък от републикански пътища в
границите на урбанизираните територии е участъкът от пътя, обозначен с пътни
знаци с наименования Д11 „начало на населено място“ и Д12 „край на населеното
място“. Твърди, че ПТП-то е осъществено на кръстовището на ул. „Б.“ и ул. „К.“,
т.е в урбанизираната територия на града. Твърди, че А. „П.и.“ била изпълнила
всички свои задължения по ЗП и ППЗП, като сключила споразумение от 15.11.2013
г. с Община К., с което се уреждали въпросите по поддържането на пътищата в
границите на гр. К.. Тази улица била част от главен път I-5, но отговорността
по поддържането ѝ било изцяло на Община К.. Съгласно чл. 4, ал. 1 от
същото организирането, възлагането и контрола на дейностите по поддържането в границите на града се извършва от
Общината.
В случай, че съдът приемел, че А. „П.и.“ следвало да
носи отговорност, алтернативно твърди, че нямало данни дали била заведена щета
по застраховката „Гражданска отговорност“ на участвалото в ПТП МПС. В този
случай, за настъпилите увреждания, в резултат от ПТП било възможно да имало
изплатено застрахователно обезщетение. Органите
на А. „П.и.“*** не били уведомени за възникването на ПТП, за да констатират
дали действително бил налице твърдения проблем, каквато била обичайната
практика. Не била представената
схема на ПТП с нанесена П.маркировка. Не било посочено и точното разположение
на автомобила на пътното платно. Твърди,
че водачът на автомобила следвало да управлява автомобила си със скорост и по
начин, позволяващи да възприеме П.та обстановка и участниците в движението и да
има техническата възможност да предотврати ПТП. Същият се движил с несъобразена
скорост, което не позволило това да се случи. Оспорва предявения иск за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се във претърпени болки и страдания. Счита, че същият бил
изключително завишен по размер. Исканото от ищеца обезщетение, не съответствало
на степента и характера на получените травми. Съгласно съдебната практика
понятието „справедливост“, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не било абстрактно
понятие, а било свързано с преценката на редица конкретни, обективно
съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера
на обезщетението, което не можело да бъде източник на обогатяване на увредените
лица. Оспорва факта, че ищецът бил получил точно описаните в исковата молба
психични травми, в претендирания характер и степен. С оглед на гореизложеното
счита, че така предявения иск против А. „П.и.“ се явявал изцяло неоснователен и
недоказан, поради което моли същият да бъде отхвърлен, като бъдат присъдени
направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Страните,
редовно призовани за датата на съдебното заседание, чрез процесуалните си
представители поддържат изложеното в исковата молба и в отговора. Ответникът прави възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От събраните по делото доказателства се установи, че
на 01.09.2014г. в 17.50 часа, в град К.
на кръстовището на ул. „Б.“ и ул. „К.“ А.Д.Д., като водач на товарен автомобил
„Г.У.Х.“ с рег. № ***, се е движил по ул. „К.“ в посока запад – изток, като на
кръстовището с ул. „Б.“ е бил блъснат от лек автомобил „С.“ с рег. № *** и е
настъпило ПТП с материални щети. Безспорно е установено, че ищецът се е движил
по главен път с предимство и водачът на другия автомобил е следвало да го
пропусне, тъй като на ул. „Б.“ е имало
знак „Стоп“, който в деня на произшествието не е бил на мястото си. В
подкрепа на изложеното е постановеното в решение № *** от ***г. на КРС по
АНД № ***г., по описа на съда, с което е отменено НП № 14- 0284-003998 от 06.01.2015г.
на РУП към ОД МВР С.З., РУ К., с което на ищеца е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лв., тъй като наказаното лице не е извършило
посоченото административно нарушение.
По делото е представен споразумителен протокол за
съвместно финансиране на поддържането на републиканските пътища в чертите на
град К. от 15.11.2013 г., сключен между А. „П.и.“ - Областно пътно управление ***.
В чл. 4, ал.1 е договорено, че организирането,
възлагането и контрола на дейностите по поддържането, в т.ч. зимно поддържане
на републиканските пътища в границите на града се извършва от Общината. С последващо
споразумение от 04.09.2014г. страните прекратили действието на предходното и уредили
финансовите отношения по между си.
От
заключението на автотехническата експертиза се установява, че и ищецът, и
водачът на лек автомобил „С.“ не са имали
техническа възможност да предотвратят настъпването на ПТП, при движение на
двата автомобила с максимално разрешената скорост, тъй като ударът е настъпил
по времето на реакция на водача.
От
заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че пострадалият
е получил травматични увреди, изразяващи се в счупване на трета метатарзална
кост на дясно ходило и фрактура на латералния малеол на десен глезен. Всяка
една от тези фрактури поотделно изисква лечение по-дълго от 30 дни, т.е. касае
се за две травми, всяка от които се класифицира като средна телесна повреда. Към
момента на травмата ищецът е бил в полагаем отпуск и поради това лечението е
започнато по консервативен начин, с режим на покой, без натоварване на
травмирания крак. На 26.09.2014 г. поради персистиране на локалния оток и болка
се е наложило консултация с ортопед-травматолог, който след контролна снимка е
предприел гипсова имобилизация. На 29.09.2014 г. е издаден болничен лист за
временна нетрудоспособност за 14 дни. След изтичането му е продължена
временната нетрудоспособност, с решение на ЛКК при „*** – К.“ ЕООД за още 20
дни. Вещото лице сочи, че обичайния процес за възстановяване при такава
двустепенна травма е три-четири месеца, като възстановяването зависи от личното
възприятие на пострадалия на болката и скоростта на отзвучаване на травматичния
оток. Според вещото лице през целия първи месец от травмата, пострадалият е
имал остри болки, като през периода на гипсова имобилизация е ходил с помощни
средства, без да стъпва на травмирания крак. След снемането на
имобилизацията пострадалият е започнал
рехабилитационни процедури, което е довело до засилване на болката. Травмираният
крайник е било възможно да се постави в обувка едва около началото на месец
декември. От установените евреждания на
ищеца не може да се съди като вероятна
причина - превишена скорост. При
неподготвеност на водача тази травма би се получила и при сравнително ниска скорост. При висока скорост би могло да
се обсъждат и по – тежки травми.
Внезапното излизане на лекия автомобил пред товарния до директния удар между двете МПС –та е дал възможност на товарния автомобил да измине
2,2 м., като това разстояние е
много малко и водачът дори и при
съобразена за градските условия скорост
не би успял да реагира и спре и пак би получил същите травми.
Назначена
е и съдебно- пътно техническа експертиза, според която в А. „П.и.“ – Областно
пътно управление *** няма план за
организация за безопасно движение на преминаващите автомобили през процесното
кръстовище.
По
делото бяха събрани гласни доказателства
Свидетелят
К.Д.Г., посочен от ищеца, заяви че го познава от 2007 г. Свидетелят работил като линейкаджия, а ищецът е доктор.
Били в различни поделения, но на едно място в една сграда. Знаел за
катастрофата през 2014 година. Случила се през месец септември или октомври.
Отишли на място и видели, че наистина нямало знак на улицата, от която излязла
другата кола. Там липсвал знак „Стоп“. Ищецът казал, че му бил съставен акт,
при условие, че се е движил на път с предимство. Оказало се, че полицаите,
които съставили акта, установили, че нямало знак и прибегнали към правилото на
дясностоящия. Този акт отпаднал в съда. Заявява, че по принцип д-р Д. бил много
забавен и весел човек. След катастрофата се затворил в себе си, почти не
приказвал. На колегите правело впечатление. Идвал с бастун на работа.
Свидетелят заяви, че го карал в началото от тях до работа. Кракът му бил
отекъл. Споделил, че имало счупена костица. Ходил с джапанка и чорапи. Заявява,
че не знае точно колко месеца ищецът не бил на работа. А.Д. живеел с майка си и
жена си, като се грижел за майка си, която била болна и издържал дъщеря си,
която била в П.. Било му много трудно да се грижи за майка си, но нямало как да
я остави. Живеел с другата свидетелка
Веска Василева. Когато ищецът се върнал на работа не се движил нормално.
Продължавал да идва с бастун, било го страх да кара джипа. Свидетелят ходел да
го взема. В момента шофирал, но заобикалял мястото на катастрофата. Не бил
споделял със свидетеля за състоянието си към настоящия момент, но видимо бил
доста притеснен заради делото. Вдигнал кръвно, дори постъпил и в болница.
Свидетелката В.И.В. е посочена от ищеца, с когото живее
на семейни начала. Познавала А. от 8 години. На 01.09.2014 г. той ѝ се
обадил по телефона и ѝ казал, че претърпял ПТП, това било съвсем близо до
дома им. По най - бързия начин отишла на местопроизшествието и видяла, че друга
кола ударила колата на А.Д.. На местопроизшествието имало полицаи, които
установявали щетите и подробностите по ПТП-то. Ищецът бил стресиран, уплашен.
Преди катастрофата той бил здрав човек, грижел се за своите неща. Майка му била
болна, на легло от получен инсулт,
дъщеря му била студентка в П.. След инцидента, тъй като му бил счупен крака,
той не можел да се грижи за себе си и за майка си. Свидетелката поела изцяло
всички грижи по домакинството, около него, около майка му. Като се върнали
вкъщи след инцидента започнали болките. Ищецът бил лекар и разбрал, че нещата
били сериозни и отишъл на преглед. Всички подробности били описани в
медицинската документация. Кракът му бил счупен. Четири месеца не бил на
работа, а в болничен и се лекувал. По време на инцидента А.Д. бил в отпуск.
Отишъл на работа чак към края на годината, но не бил възстановен напълно, но
тъй като работата го изисквала се наложило да ходи. Ходел с бастун, защото не
се бил възстановил напълно. Вследствие от ПТП и стреса, който изживял започнал
да вдига по-високо кръвно. Най-лошото, което му се случило, бил изживения
стрес, от който и до сега не можел да се възстанови напълно. Страхувал се и до
ден днешен като шофира, да не го удари някой. Заявява, че Д. винаги бил
внимателен шофьор, но след като човек преживеел ПТП, той бил още по-внимателен,
не на 100, а на 200 %. Все още, когато
било студено кракът го болял. След инцидента ищецът отишъл на
специалист-травматолог и след това се налагало да пие лекарства. Раздвижване,
процедури. Диета за калциране – повече млечни продукти, за да може да се оправи
крака по-бързо. С всички средства се лекувал, още повече, че бил лекар. Идвали
да го вземат от къщи с кола. Той ходел с бастун, не можел да ходи пеш, нито да
шофира до работното си място и за това идвали да го вземат и да го връщат. Това
продължило около месец или повече. Той не можел сам да се обслужва след
травмата. Имал нужда от асистент в лицето на свидетелката за тоалет, за баня,
за всичко. Четири месеца бил в болнични и през цялото време свидетелката съм му
помагала.
Свидетелят А.Г. заяви, че работел в Районна П.служба – К.,
старши специалист на пътен участък. Задълженията му включвали оглед на пътищата
и като имало дефект по П.та мрежа се възлагало на фирма, която била изпълнител
за поддръжка на пътя. Включително косене, кърпежи и т.н. Свидетелят отговарял
за 152 км от Републиканската П.мрежа на територията на две общини – община
Павел баня и община К.. В двата града не се включвала П.та мрежа в населените
места. Главните пътища, които минавали през града били собственост на АПИ, но
със споразумителен протокол се предоставяли за поддържане на съответната
община. Заявява, че нямал задължение да следи за поставянето на знаци в гр. К..
Определял урбанизираната част по табелата на града, начало и край на града. За
гр. К. нямали никакво отношение за градската част. Имали споразумителен
протокол, носели го в общината за подпис и го връщали в С.З.. Не знаел, че този
споразумителен протокол бил отменен. Според свидетеля Областно пътно управление
няма задължение да слага знаци и няма задължения към градската част.
От представена справка от Гаранционен фонд
за сключена застраховка гражданска отговорност се установява, че
към 01.09.2014г. за МПС с ДКН *** има сключена активна
застраховка „Гражданска отговорност“ със застраховател ЗАД „***“.
Видно от писмо с изх. № П 00030/08.01.2019 г. застрахователят е
потвърдил, че за вреди от претърпяно
ПТП на 01.09.2014 г. с участието
на застрахования автомобил
„С.“ с рег. № ***, към настоящия момент не са завеждани
застрахователни претенции,
съответно не е изплащано и
застрахователно обезщетение.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с
правно основание чл.
49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Това е
отговорност на юридическите лица за противоправни и виновни действия или
бездействия на техни длъжностни лица при или по повод изпълнение на възложена
работа. Отговорността е гаранционно - обезпечителна, възложителят не отговаря
заради своя вина, а заради вината на свои работници или служители, на които е
възложил работа. Виновно поведение се изисква по отношение на лицето, на което
е възложена работата, като то се презюмира. Наличието на останалите обективни
елементи от фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД, трябва да се докажат от ищеца по делото.
Възражението на ответника А. „П.и.“***, че не е
пасивно легитимирана да отговаря по
предявения иск е неоснователно. По този въпрос има произнасяне на ВКС в Решение
№ 129/01.06.2018г., постановено по гр.
дело № 3389 по описа на 2017г., на IV –то г.о., където е прието, че в процесния случай
приложение намира Закона за движение по пътищата, който
урежда отношенията, свързани с безопасното преминаване на автомобилите по
пътищата и кръстовищата, правата и задълженията на участниците в движението и
на съответните служби и длъжностни лица. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни
с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, като съгласно
ал. 2 на същия член за организиране на движението по пътищата се използват
светлинни сигнали, пътни знаци и П.маркировка върху платното за движение и крайпътните съоръжения, които
се поставят само след възлагане от собственика или администрацията, управляваща
пътя, при условия и ред, определени с наредбата по ал. 3. Според чл. 4, ал. 2
от Наредба № 1/17.01.01 г. за организиране на движението по пътищата, издадена
от министъра на регионалното развитие и благоустройството в изпълнение на
законовата делегация по чл. 3, ал. 3 ЗДвП, стопанинът на пътя по основното му
направление отговаря за проектирането на организацията на движението, за
изпълнението и поддържането й на кръстовище, в които се пресичат, разделят или
събират едно ниво пътища с различни стопани. Съгласно § 1 т. 1 от ДР на същата
наредба стопанин на пътя е собственикът или администрацията, която управлява
пътя. По
делото е безспорно установено, че процесното ПТП е настъпило на кръстовището
на ул. „Б.“ с ул. „К.“, която е част от републикански
път І-5. Съгласно чл. 8, ал. 2 от Закона
за пътищата републиканските пътища са изключителна държавна собственост. С
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от същия закон се възлага отговорността по
управление и организиране на движението по републиканските пътища на А. „П. и.”.
Според чл. 30, ал. 3 от Закона за пътищата задълженията по поддържането на
републиканските пътища са възложени съвместно на агенцията и общините, когато
пътят е в границите на урбанизираните територии при условията и по реда,
определени с ППЗП. По делото е установено, че такова договореност е постигната
между АПИ и Община К. със споразумението
от 15.11.14 г. С изменението на Закона за пътищата /ДВ бр.16/25.02.14г./ в чл. 30,
ал. 3 изрично е предвидено, че А.та осъществява дейностите по текущ ремонт и
зимно поддържане на републиканските пътища в границите на урбанизираните
територии на населени места до 100 000 души. С оглед на това изменение в закона
и по причина, че Община К. е с население
до 100 000 души, е прекратено действието на споразумителния протокол от
15.11.13 г. със споразумението от 4.09.14 г. Действието
му не е прекратено на 4.09.14 г., т.е. след настъпване на ПТП-то. Действието му
е отпаднало по силата на закона, с влизане в сила на ЗИД на ЗП на 28.02.14г. Освен
това, в чл. 30, ал. 3 ЗП и в споразумението от 15.11.13 г. общината се е
задължила да извършва дейностите по текущ ремонт и поддържане, в т.ч. и зимно
поддържане на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии,
не и за поставяне на пътни знаци. Отговорността по чл. 3 от Закона за движение
по пътищата за поддържане на републиканските пътищата с необходимата маркировка,
светлинни сигнали и пътни знаци е
възложена на А. „П. и.”. Фактически извършената дейност по поставянето
на пътния знак от общинското предприятие не може да дерогира разпоредбите на
закона. С оглед на гореизложеното ответникът А. „П. и.“*** е пасивно
легитимираният ответник да отговаря по
предявения иск.
Безспорно се установи, че ищецът е претърпял
травматични увреждания, описани по-горе, които са причинени вследствие на ПТП,
настъпило на 01.09.2014 г. Тъй като на 01.09.2014г. на процесното кръстовище на
ул. „Б.“ и ул. „К.“, в град К. не е имало знак „Стоп“. В резултат на инцидента
са причинени вреди на А.Д.. Налице е причинно-следствена връзка между инцидента
и претърпените от Д. вреди, болки и страдания, които са пряка и непосредствена
последица от причиненото увреждане. А. „П. и.“***
дължи обезщетение за причинените неимуществени вреди, доколкото чрез своите
служители има нормативното задължение да поддържа републиканските пътищата с
необходимата маркировка, светлинни сигнали и пътни знаци / съгласно чл. 3 от Закона
за движение по пътищата/, което в
случая не е направено. Процесното
ПТП е причинено от ответника чрез бездействие на негови
служители за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите
и други правила, изразяващо се и в липса на осъществен контрол за поддръжка
на републиканските пътищата. Задължението за контрол е на
ответника, чрез лица на които е възложил тази работа. Бездействието на
ответника е в пряка причинно-следствена връзка с причинените на ищеца, посочени
по-горе увреждания и понесени от него неимуществени вреди.
От събраните писмени доказателства се установи, че при
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ - ЗАД „***“ не са завеждани
застрахователни претенции,
съответно не е изплащано застрахователно
обезщетение за вреди от претърпяно ПТП на
01.09.2014г. с участието на
застрахования автомобил „С.“ с рег. № ***.
Неоснователно се явява и твърдението на ответника, че
ищецът е управлявал МПС с несъобразена скорост. От заключението на съдебно –
автотехническата експертиза се установява, че липсват технически данни и
свидетелски показания за определяне на
търсените скорости.
Съгласно чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Константната съдебна практика
приема, че справедливостта не е абстрактно понятие. Обезщетението за
неимуществени вреди винаги се присъжда за конкретно претърпени болки, страдания
и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увредата. Във всеки
случай преценката на съда следва да се основава на характера и степента на засягане на здравето
и физическата цялост на пострадалия, последващото допълнително влошаване на
здравословното му състояние, броя на травматичните увреждания, силата,
интензитета, продължителността на претърпените болки, страдания, неудобства и
др. Понятието „неимуществени вреди“ включва освен телесните и психически увреждания
на пострадалия и претърпените от него
болки и страдания, формиращи в своята
цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само
отражение върху психиката, но създаващи
социален дискомфорт за определен период от време.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установи, че претърпените от ищеца травматични увреждания се изразяват в
счупване на трета метатарзална кост на дясно ходило и фрактура на латералния
малеол на десен глезен. Касае се за две фрактури, като всяка една от тях се
води като средна телесна повреда т.е налице е двустепенна средна телесна
повреда. Описаните увреждания са причинили трайно затруднение в движението на
десния крак за повече от тридесет дни. Всяка от тези фрактури изисква лечение
по – дълго от 30 дни. Наложило се е да бъде поставена и гипсова имобилизация на
пострадалия крайник, която е свалена след около един месец. Възстановителният
период е продължил дълго, около три - четири месеца. Следва да бъде отчетено
обстоятелството, че през периода на възстановяване ищецът е изпитвал силна
болка и е имал нужда от чужда помощ при извършване на ежедневните си дейности.
През периода на възстановяване ищецът е бил с намалена работоспособност за общо
34 дни. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че след
имобилизацията на крака, ищецът не е можел да се самообслужва, тъй като не
можел да си служи с десния крак, както и във всички други ежедневни дейности.
След свалянето на гипсовата имобилизация, ищецът е трябвало да провежда
рехабилитация, за да възстанови движението и функциите на пострадалия крайник.
Процедурите по раздвижването са увеличили болката у пострадалия. През периода
на гипсовата имобилизация ищецът е ходил с помощни средства. Следва да се
отчете, че възстановяването на ищеца е преминало без усложнение. Настъпила е
негативна промяна, както във физическото, така и в психо – емоционалното
състояние на ищеца. Ищецът е преживял силна уплаха при сблъсъка между двете
коли, стрес от негативните емоции във следващите дни при спомена за случилото,
както и от силните болки, свързани с
лечението и възстановяването от получените фрактури. При така установените
факти съдът приема, че размерът на обезщетението за репариране на причинените
на пострадалия неимуществени вреди следва да се определи на 15 000 лева. Този
размер съдът намира за справедлив като адекватно отговарящ за степента и
интензитета на претърпените от ищеца неимуществени вреди и като удовлетворяващ
общественият критерий за справедливост при съществуващи в страната
обществено-икономически условия на живот. В останалата част искът е
неоснователен. Определеното обезщетение за неимуществени вреди, следва да се
присъди заедно със законната лихва от датата на увреждането – 01.09.2014г.
Ищецът претендирал присъждане на направените по делото
разноски и с оглед изхода на спора, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК следва да му се заплатят разноски, съобразно уважената част от иска в
размер на 856, 87 лв., в която сума се
включват разноските за заплатена държавна такса и тези за вещи лица. Ищецът претендира за
заплащане на адвокатски хонорар в размер на
1356 лв. с ДДС, които да бъдат присъдени на процесуалния му
представител за оказаната безплатна правна помощ на основание чл.
38, ал.2 от ЗА, съгласно представените договор за правна помощ и съдействие
и списък по чл.
80 от ГПК. Съобразно уважения размер на претенцията следва да му се заплати
адвокатски хонорар в размер на 1017лв. с ДДС., или общо дължимите на ищеца
разноски са в размер на ***3,87 лв.
Съгласно чл.78 ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на
ответника направените разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Сторените от ответника разноски са в размер на
842,50 лв., в които се включва определеното
от съда юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. и разноски за възнаграждение на вещите лица в
размер н 542,50 лв.. Съобразно отхвърлената
част от иска на ищеца следва да се изплатят
разноски в размер на 280, 83 лв..
С оглед на гореизложеното,
съдът
ОСЪЖДА А. „П. и.“, ЕИК *********, с
административен адрес: ***, ОПУ С.З., с адрес: гр. С.З., *** да заплати на А.Д.Д.,
ЕГН **********,*** сумата от 15 000 лева, на
основание чл.
49 от ЗЗД, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди –
болки и страдания в следствие получените на 01.09.2014г., при пътно –
транспортно произшествие настъпило в град К. на кръстовището на улица „Б.“ и
улица „К.“, счупване на трета метатарзална кост на дясно ходило и фрактура на
латералния малеол на десен глезен, ведно със законната лихва, считано от датата
на увреждането – 01.09.2014г. да окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск в останалата част – над присъдените 15 000 лева до
претендираните 20 000 лева, предявени като частичен иск от цялостната му
претенция в размер на 35 000 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, А. „П. и.“, ЕИК *********, с
административен адрес: ***, ОПУ С.З., с адрес: гр. С.З., *** да заплати на А.Д.Д.,
ЕГН **********,***, сумата от ***3,87 лв., представляваща направени по делото разноски
съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА А.Д.Д., ЕГН **********,*** да
заплати на Агенция „П. и.“, ЕИК *********, с административен адрес: ***, ОПУ С.З.,
с адрес: гр. С.З., *** сумата от 280, 83 лв., представляваща направени по
делото разноски, съразмерно отхвърлената част от иска.
Сумите да бъдат преведени по специална служебна
адвокатска сметка на името на адв. П.К.: *** в „***“ АД.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ОС – С.З. в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: