МОТИВИ: С обвинителния акт, подсъдимите М.И.М. И В.М.М. са предадени на съд затова, че:
1. На 24.04.2017г. в с.Глава, Плевенска обл., в съучастие
като извършители, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на
имот, отнели чужди движими вещи: 1 бр. дебитна карта, издадена от
"Централна кооперативна банка" АД на името на Е. Троянова Д. ***; 1
бр. лична карта, издадена от МВР-Червен бряг на името на Е. Троянова Д. ***; 1
бр. мобилен телефон "Самсунг", модел GT-E1200 с IMEI
359725/05/668266/8, на стойност 34 лв, съдържащ деактивирана СИМ-карта към
мобилен оператор "М-Тел" – "BoB" с неустановен номер, от
владението на собственика Е. Троянова Д. ***; 1 бр. мобилен телефон
"LG", черен на цвят, със сензорен дисплей и два бутона, неустановен
модел, на стойност 40 лв, собственост на Ц.; 1 бр. дебитна карта с №
516901******2138, издадена от "Централна кооперативна банка" АД на
името на М.Г.Ц. ***, или всичко вещи на обща стойност 74 лв, отнети от
владението на собствениците без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвоят –– престъпление по
чл.195, ал.1, т.3, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК;
2. На 24.04.2017г. в
10:54:00 часа в гр.Искър, Плевенска обл., в съучастие като извършители,
използвали платежен инструмент – дебитна карта с № 516901******2138, издадена
от "Централна кооперативна банка" АД на името на М.Г.Ц. ***, без
съгласие на нейния титуляр, като изтеглили общо сумата от 60 лева от
АТМ-устройство № 059504 на "Сосиете Женерал Експресбанк" АД, като
извършеното не съставлява по-тежко престъпление –– престъпление по
чл.249, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
Защитникът на подсъдимия М.И.М.-адвокат Цв.А.-***,пледира
подзащитният му да бъде признат за невинен.Счита, че обвинението не е доказано
по несъмнен начин.В подкрепа на това излага доводи, че за
престъплението“кражба“, няма каквито и да е било доказателства.Основно се
излагат доводи, да не се приемат показанията на полицейските служители,
конкретно свидетеля И.В.,пред когото подсъдимия В.М., направил самопризнания и
написал обяснения.Счита ,че обяснението депозирано в досъдебното производство,
не следва да се приема като доказателство и е без процесуална стойност.Навежда
доводи, че подзащитният му го е направил, за да не бъде задържан.В този смисъл,
не счита, че следва да се приемат и показанията на полицейските служители при
направените очни ставки. По отношение на престъплението по чл.249 ал.1 от НК,
счита, че подзащитният му също не е съпричастен.Излага доводи, че присъствието му
в близост до АТМ устройството, не следва
да се приема за съучастие в това престъпление.Твърди, че подзащитният му е
възприел казаното от другия подсъдим В.М.,че ще тегли детските пари.т.е само
едно присъствие на местопрестъплението. Алтернативно,ако съдът приеме , че
подзащитния му е виновен, пледира да се приложи привилегирования състав на
чл.197 от НК.В подкрепа на това сочи добрите отношения на подсъдимите с
пострадалите-М.Ц. и Е.Д..Акцентира на заявеното от пострадалите ,че не искат да
бъдат съдени двамата подсъдими
Подсъдимият М.М.,
поддържа становището на защитника си.Не се признава за виновен
Защитникът на
подсъдимия В.М.М.-адвокат И.В.-***, в унисон с адвокат Цв.А., излага доводи, за
липса на доказателства за повдигнатото обвинение за кражба. Конкретно сочи, че
при извършеният оглед на местопроизшествието, не са открити никакви
следи-дактилоскопни, биологични, стъпки.Счита, че за това престъпление няма
годни доказателства, освен показанията на свидетелите полицаи.Ако съдът приеме,
че е налице самопризнание, счита ,че то не е достатъчно и не може да се базира
осъдителната присъда само на тези показания.
По отношение на обвинението
за престъпление по чл.249 ал.1 от НК, акцентира на самопризнанието на подзащитния
му.Пледира при определяне на наказанието да се отчете доброто процесуално
поведение на подсъдимия В.М., както и ,че е възстановена изтеглената сума.Също
акцентира на заявеното от пострадалите и доброто им отношение към двамата
подсъдими.Пледира, подзащитният му да бъде признат за невинен и оправдан по
обвинението по чл.195 ал.1 т.3 от НК.
Подсъдимият В.М.М.
поддържа становището на защитника си.Признава се за виновен за използването на
дебитната карта.По обвинението за извършена кражба не се признава за виновен и
иска да бъде оправдан.
Прокурорът поддържа
изложената в обвинителния акт фактическа обстановка и по двете повдигнати на
двамата подсъдими обвинения. Счита, обясненията на подсъдимите за извършената
кражба от дома на пострадалите Е.Д. и М.Ц., за защитна позиция. Пледира да се
приемат и кредитират показанията на полицейските служители, пред които
подсъдимите са направили самопризнание.Счита, че тези показания не са
единствени в подкрепа на обвинението. Акцентира в противовес на защитата и
обясненията на подсъдимия В.М., че портфейла е намерен в дома на пострадалите,
което е видно от изготвения албум.Въз основа на това прави извод за
недостоверност на обясненията на подсъдимия В.М., че е намерил дебитната карта
в портфейл на улицата, както и телефоните.Позовава се и на показанията на
свидетелите Б.Б.-закарал двамата подсъдими до гр.Искър, и Л.М., на когото
подсъдимия М.М. дал единият от двата инкриминирани телефона-„Самсунг“.Акцентира
на заключенията по назначените видео-техническа и лицево-идентификационна
експертизи, които безспорно сочат двамата подсъдими за извършители в
съучастие.По отношение на наказанията, които следва да се наложат, пледира да
са около средния предвиден размер.За това сочи, предходните осъждания на
двамата подсъдими, както и ,че М.М. е извършил престъпленията в изпитателния
срок на последното му осъждане.
От събраните и проверени на
съдебното следствие доказателства по делото,съдът прие за установено следното:
Подсъдимият М.И.М.
е роден на ***г***,
ЕГН **********,***, българин, български гражданин, с начално образование,
неженен, не работи, осъждан.
Относимото осъждане
по настоящото дело е Определение по
споразумение от 11.07.2016г. по НОХД 237/2016г на РС-Червен бряг, с което за
извършено престъпление на 26.06.2016г. на основание чл.343б, ал.1, вр. с
чл.55ал.1 т.1 от НК, му е наложено наказание в размер на 3 месеца лишаване от свобода, което при условията на чл.66 ал.1 от НК е отложено
изпълнението, с 3-годишен изпитателен
срок, както и „глоба“, в размер на 500 лева.
Подсъдимият В.М.М., роден на ***г***, ЕГН **********,***,
българин, български гражданин, със средно образование, неженен, не работи,
осъждан
Относимото осъждане
по настоящото дело е Определение по
споразумение №36/03.11.2017г. по НОХД №983/2017/2016г на РС-Червен бряг, с
което за извършено престъпление в периода 01.03.-31.03.2017г. на основание
чл.244 ал.1,т.1,вр. с чл.26,вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК, му е наложено наказание
в размер на 1 година лишаване от
свобода,което на основание чл.66
ал.1 от НК е отложено за срок от 3
години.
Двамата подсъдимите
се познават. Подсъдимият М. е брат на жената, с която подсъдимия М. живее на
съпружески начала.
Пострадалите
свидетели- Е. Троянова Д. и М.Г.Ц. живеят в къща, находяща се на ул."Д-р
Петър Берон" № 14 в с.Глава.
На 24.04.2017г.,
около 09.30 часа, Д. и Ц. напуснали дома си, за да изкарат козите на паша.
Възползвайки се от
отсъствието им, двамата подсъдими разбили входната врата на къщата и влезли
вътре. В една от стаите , в чанта, намерили дамското портмоне на Д., от което
взели две дебитни карти – едната издадена на нейно име от "Централна
кооперативна банка" АД, а другата – с № 516901******2138 – издадена от
"Централна кооперативна банка" АД на името на Ц., както и листчета с
ПИН-кодовете на картите и личната карта на Д.. В друга стая намерили и
взели мобилен телефон –
"Самсунг", модел GT-E1200, с IMEI 359725/05/668266/8, заедно с
намиращата се в него деактивирана СИМ-карта към мобилен оператор
"М-Тел" – "BoB", собственост на Д., и мобилен телефон
"LG", черен на цвят, със сензорен дисплей и два бутона, неустановен
модел, заедно с намиращата се в него деактивирана СИМ-карта към мобилен
оператор "М-Тел" – "BoB", собственост на Ц..
След като отнели вещите,двамата
подсъдими напуснали дома на Д. и Ц.. Малко след това срещнали техен съсед – свидетеля
Б.Б., който бил с личния си лек автомобил – син "Опел Астра", с рег.№
ЕН 4286 ВК. Спрели го, попитали го къде отива и след като разбрали, че ще
пътува до гр.Искър, го помолили да ги вземе с него, под претекст, че подсъдимия
М. трябвало да изтегли от банкомат преведени му детски добавки. Б. се съгласил
и ги закарал до гр.Искър. Оставил ги на центъра и отишъл да си върши лична
работа. Двамата подсъдими отишли до банкомат (АТМ-устройство с № 059504) на
"Сосиете Женерал Експресбанк" АД, където с помощта на откраднатите
ПИН-код и дебитна карта № 516901******2138, издадена от "Централна
кооперативна банка" АД на името на М.Ц., изтеглили наличната в нея сума –
60 лева, и си я поделили. Банковата транзакция е с регистриран час на
извършване 10:54:00. Малко след това свидетеля Б. се върнал, подсъдимите се
качили при него в автомобила и се прибрали в с.Глава.
Междувременно
пострадалите Д. и Ц. установили извършената от дома им кражба и сигнализирали в
полицията. Още същия ден М.Ц. предприел действия по блокиране на отнетата му
дебитна карта, но разбрал, че наличните в нея средства вече са изтеглени.Предприети
били действия по разкриване на престъпленията.Свидетелят И.В. разговарял със
служителите на ЦКБ.Било потвърдено, че има транзакция и усвоена сума от 60
лева, като това е станало от АТМ устройство-банкомат на "Сосиете Женерал
Експресбанк" АД .След преглед на представените записи, се установило, че
са с много добро качество и цветни.От записите се установило се, че са заснети на
камерите на банкомата, лицата на двамата подсъдими. Последвали процесуално-слествени
действия с разрешение на съдия и извършени огледи, претърсвания изземване в домовете на двамата
подсъдими на 27.07.2017г.
При извършване на
процесуалните следствени действия в домовете, с двамата подсъдими и проведени с тях беседи, същите
по същество направили самопризнание за извършените от тях престъпления. Подсъдимият
В.М.,пред свидетеля И.В.В.- присъствал на процесуалното следствено действие,
написал и саморъчно обяснение в ,което описал извършеното от него и М.М., а
именно извършената кражба и в последствие изтеглянето на наличната сума от 60
лева./ л.149 от ДП/.Пред свидетеля И.В. разказал, че са влезли в дома на
пострадалите –Д. и Ц..Казал и кой ги е закарал до гр.Искър.По време на
съдебното следствие потвърждава, че същото е написано и подписано от него.На
место, подсъдимият В.М., показал и връхната дреха, с която бил облечен-суитшъра,
при теглене на парите от банкомата/л.л.20-25,33,34 от ДП/.Разказаното от него
чул и свидетеля Ц.П..Пред свидетеля Ц.Н.П.-присъствал на процесуалното
следствено действие, другият подсъдим М.М. също направил устно самопризнание.Единият
от инкриминираните мобилни телефони марка „LG“, не бил намерен, въпреки
твърдяното от подсъдимият В.М., че до претърсването е бил в дома му.За взетата
дебитна карта, казал,че я изхвърлил в септичната яма след като изтеглили
наличната в нея сума с подсъдимия М.М.. В сградата на полицейския участък в
гр.Койнаре, подсъдимия М.М., казал, че другият откраднат мобилен телефон марка
„Самсунг“, дал на брата на подсъдимия В.М.-свидетеля Л.М.М..Мобилния
телефон„Самсунг“, е предаден доброволно от свидетеля Любомер М./л.147 от ДП/ и
с разписка от 09.11.2017г. е върнат на пострадалата-свидетелката Е.Д./л.135 от
ДП/.
От заключенията по
назначените на досъдебното производство съдебни експертизи, които съдът възприе
изцяло е видно че:
-Съобразно заключенията
на съдебно-оценителните експертизи /л.81 и л.96 от ДП/, стойността на мобилен
телефон "Самсунг", модел GT-E1200, с IMEI 359725/05/668266/8,
собственост на Е.Д. е 34 лв, а на мобилен телефон "LG", черен на
цвят, със сензорен дисплей и два бутона, неустановен модел, собственост на МариянЦаков
– 40 лв,или общо движими вещи на стойност за 74 лв.
От противозаконно
отнетите вещи е върнат мобилния телефон Самсунг", модел GT-E1200, с IMEI
359725/05/668266/8, собственост на Е.Д. за 34 лв.Невъзстановено е имуществото-
мобилен телефон "LG", черен на цвят, със сензорен дисплей и два
бутона, неустановен модел, собственост на М.Ц. за 40 лв.Същият въпреки
съдействието на подсъдимия В.М., при извършеното претърсване и твърденията му
пред свидетеля И.В.,че телефона е бил в дома, не е намерен.Пострадалият М.Ц. по
време на съдебното следствие заяви, че му е възстановена сумата от 60 лева, изтеглена с отнетата му
дебитна карта.
Вещи, предмет на
кражбата – 2 бр. деактивирани СИМ-карти към мобилен оператор "М-Тел"
– "BoB", 1 бр. лична карта на името на Е.Д. и 2 бр. дебитни карти на
името на М.Ц. и Е.Д. – са без самостоятелна парична стойност.
-Съобразно заключенията на видео-техническата
и лицево-идентификационна експертизи/л.74
т.9-13 и л.83 от ДП/е видно, че от снимките извлечени в рамките на
видео-техническата експертиза , са заснети подсъдимите В.М.М. и М.И.М..
Заключенията по
приетите от съда експертизи не са оспорени от двамата подсъдими и защитниците
им.
Описаната фактическа
обстановка съдът прие за установена е доказана като взе предвид: Обясненията на
подсъдимия М.И.М., само в частта, че е бил заедно с подсъдимия В.М., при
теглене на сумата от 60,00 лева от АТМ устройството в село Искър, както и че е
дал след това инкриминирания телефон марка „Самсунг“ на свидетеля Л.М.М., а
така също, че заедно с подсъдимия В.М. са отишли с лекия автомобил на свидетеля
Б.Б. ***. Отчасти с обясненията на подсъдимия В.М., по същество самопризнание,
че е изтеглил от дебитната карта на пострадалия Мария Ц. сумата от 60,00 лева,
като е бил заедно с подсъдимия М.М. ***, където били закарани от свидетеля Б.Б.,
показанията на свидетелите Е.Т.Д., М.Г.Ц.-дадени на съдебното следствие и
приобщените от ДП по реда на чл.281 ал.5, вр. с ал.1, т.1 и 2 от НПК, И.В.В., Ц.Н.П.,
пред които двамата подсъдими направили пълни самопризнания Л.М.М. и Б.Д.Б.,
заключенията на вещите лица по назначените на досъдебното производство и приети
от съда съдебни експертизи, както и приложените по делото писмени и веществени
доказателства.
С описаните деяния
двамата подсъдими са осъществили от обективна и субективна страна съставите на
престъпленията:
1. По чл.195,
ал.1, т.3 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, тъй като на 24.04.2017г. в с.Глава, Плевенска област, в съучастие
като извършители, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на
имот, отнели чужди движими вещи: 1 бр. мобилен телефон "Самсунг",
модел GT-E1200 с IMEI 359725/05/668266/8, на стойност 34 лева, съдържащ
деактивирана СИМ-карта към мобилен оператор "М-Тел" – "BoB"
с неустановен номер, от владението на собственика Е. Троянова Д. ***; 1 бр.
мобилен телефон "LG", черен на цвят, със сензорен дисплей и два
бутона, неустановен модел, на стойност 40 лева, собственост на Мариан Г.Ц., или
всичко вещи на обща стойност 74 лева, отнети от владението на собствениците без
тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят.
От
обективна страна двамата подсъдими
съзнавайки действията си и при общност на умисъла, са проникнали в дома
обитаван от пострадалите Е.Д. и М.Ц.. Квалифициращо обстоятелство е по чл.195,
ал.1, т.3 от НК. Проникнато е чрез взломяване на входната врата, след
употребена физическа сила. В подкрепа на това е описаното и отразено в
протокола на оглед на местопроизшествие и приложения албум към него. В подкрепа
са и показанията на двамата пострадали Е.Д. и М.Ц., които са непротиворечиви,
последователни и достоверни, а именно, че е имало счупване, разбиване на
входната врата на дома им, която е била заключена. За обективната страна на
това престъпление, в подкрепа е и
снимковия материал, от които е са видни разхвърляните и разместените вътре
намерени вещи. Конкретно за изпълнителното деяние, изразяващо се в отнемане на
инкриминираните вещи – два броя мобилни телефони, също са показанията на
двамата свидетели Д. и Ц.. Както горе се посочи единия от телефоните марка „Самсунг“,
след проведените полицейски и процесуално следствени действия, в резултат и на
самопризнанието на М.М. е намерен в свидетеля Л.М.М..
В
подкрепа на обвинението, съдът кредитира изцяло показанията на полицейските
служители – свидетелите И.В.В. и Ц.Н.П.. Техните показания са непротиворечиви
и детайлни по отношение на разказаното им от двамата подсъдими, относно време и
начин на извършване на престъпленията. По същество това е извън съдебно признание.
То обаче не е единствено и съда прие, че се подкрепя от останалите писмени
доказателствени средства и заключенията на вещите лица. Протокола за доброволно
предаване на единия от инкриминираните телефони марка „Самсунг“ е в подкрепа на
обвинението.Открадната вещ от М.М. и В.М.М., е била предадена от М.М., на
свидетеля Л.М.М.. Последният е брат на подсъдимия В.М.М., но неговите показания
са достоверни и липсват основание да се приемат за недостоверни, тъй като
същите не са под някакво психическо или друго въздействие, да обвини в престъпление брата си.
Остава
открит въпросът, каква е доказателствената стойност на депозираното в
досъдебното производство обяснение на подсъдимия В.М.М., преди да е привлечен в
качеството на обвиняем по досъдебното
производство. В съдебното следствие същият потвърди, че саморъчно е написал
това обяснение и го е подписал. Настоящият съдебен състав счита, че то следва
да се приеме с доказателствена стойност, като писмено доказателствено средство,
отразило в писмена форма волеизявлението на този подсъдим В.М.М.. При
направените очни ставки не са установи тези обяснения, по същество
самопризнание, да са направени от него при оказан физически или психически
натиск. Тук също показанията на двамата полицейски служители са непротиворечиви
и последователни. Подсъдимият В.М.М., при извършените с разрешение на съдия,
процесуално-следствени действия е оказал съдействие да се намери телефона марка
„LG“. Показал е връхната дреха, с която е бил облечен при тегленето на парите
от град Искър, от дебитната карта на М.Ц.. Това е описаният и заснет суитшърт,
приложен като веществено доказателство. Тези му действия, при първоначалните
полицейски действия за разкриване на престъпленията, възприети непосредствено
от двамата полицейски служители – свидетелите В. и П., безспорно обосновават
извода, че той и другия подсъдим са
извършители на взломната кражба от дома на Е.Д. и М.Ц.. Показанията на тези
полицейски свидетели са непротиворечиви, относно направените пред тях
самопризнания от двамата подсъдими, като извършители.Безспорно се касае за
съучастническа дейност – съизвършителство по смисъла на чл.20, ал.2 от НК.
От
субективна страна деянието това престъпление –„кражба“ е извършено във формата
на вина – пряк умисъл съобразно чл.11, ал.2 от НК. Двамата са съзнавали обществения му опасен характер, предвиждали
са общественоопасните му последици – установяване на фактическа власт върху
чуждо движимо имущество, без съгласието на собствениците и са искали настъпването на тези последици.
2.
Чл.249, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, тъй като на 24.04.2017г. в 10:54:00
часа в гр.Искър, Плевенска област, в съучастие като извършители, използвали
платежен инструмент – дебитна карта с № 516901******2138, издадена от
"Централна кооперативна банка" АД на името на М.Г.Ц. ***, без
съгласие на нейния титуляр, като изтеглили общо сумата от 60 лева от
АТМ-устройство № 059504 на "Сосиете Женерал Експресбанк" АД, като
извършеното не съставлява по-тежко престъпление.
От
обективна страна, съобразно съдебната практика, самото използването на намерена
в дома на Е.Д. и М.Ц. и противозаконно отнета от двамата подсъдими, е
достатъчно за да се осъществи от обективна страна, изпълнителното деяние на
това престъпление. Това престъпление е продължение , след извършената кражба, като общност на
умисъла, да употребят намерената в дома им дебитна карта, което представлява
общност на умисъла по нататък за съизвършителството на чл.20, ал.2 от НК. Това,
че само единият извършва пряката манипулация, при теглене на сумата от 60,00
лева е според настоящия съдебен състав без значение. Началото на общия умисъл
за съизвършителство идва от намерената, при кражбата в дома на пострадалите
дебитна карта. Целта е ясна, ако има сума пари, да се вземе от тях. В случая
60,00 лева, които двамата са използвали. Няма как физически двамата заедно да
извършат точно манипулация по поставяне
на дебитната карта, набиране на пин кода и двамата заедно да изтеглят
парите и да ги вземат. Това не е основание обаче, и не следва да се освобождава
от наказателна отговорност подсъдимия М.М., независимо, че близкото лице,
заснето до банкомата, е това на подсъдимия В.М.М.. Налице е общ умисъл да се
използва тази открадната в съизвършителство дебитна карта. Дори и да нямаше
изтеглена сума, при тази фактология, също ще следва да носят отговорност за
съизвършителство. Престъплението не е резултатно.Престъпният му резултат не се
определя от настъпилите реално вреди.В случая е изтеглена и сума от 60 лева,
която е от значение за налагане на кумулативното наказание „глоба“.
От
субективна страна за това престъпление, настоящия съдебен състав, счита че е
налице пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Съзнавали са, че използват
вече противозаконно отнетата чужд платежен инструмент – дебитната карта на М.Ц.,
безспорно без негово съгласие и са постигнали целта си, въпреки че не е
необходим непременно вредоносен настъпил резултат, изтеглена сума от 60,00
лева, които двамата използвали. Обясненията на
подсъдимия В.М., че не разбрал, на кого е картата, тъй като знаел
собственика М.Ц. по друго име-„Феим“, са несъстоятелни и само защитна теза.Така
или иначе, дебитната карта е чужд платежен инструмент, който е използван без
съгласие на титуляра. Показанията на
свидетеля М.Ц. са, че тази сума му е възстановена, като същия заяви това едва
във съдебното следствие. Формално съда прие, че е възстановена тази сума,
позовавайки се на показанията, дадени в съдебното следствие. Безспорни са
заключенията на вещото лице, по видео-техническата и лицево идентификационните
експертизи. Безспорно са установени лицата на двамата подсъдими М.М. и В.М..
Това като установен факт, предвид заключенията по тези две експертизи, не се
оспорва от двамата подсъдими и защитниците.
Доводите
на адвокат Ц.А. и адвокат И.В.-
защитници на подсъдимите В.М. и М.М., както и обясненията им в частта в които
твърдят, че не са извършили кражба от дома на Е.Д. и М.Ц., съдът прие за защитна теза. По изложените по горе съображения,
съдът счете, че следва да се даде вяра на полицейските служители И.В. и Ц.П.,
пред които двамата подсъдими са направили самопризнание. От съдържанието на
обяснението депозирано в досъдебното производство/л.149/, от подсъдимия В.М., е
достатъчно да се направи извод, че по същество самопризнанието е доброволно, не
под психически или физически натиск, свързан със заплаха. В подкрепа на
самопризнанията пред полицейските служители са протоколите за оглед на местопроизшествие,
претърсване и изземване, албумите, свидетелските показания на пострадалите,Л.М.
и Б.Б., заключенията на вещите лица, както и приложеното веществено
доказателство-суитшъра.
Защитната
теза е изградена, с цел оневиняване на подсъдимия М.М.. Изградена е върху
самопризнанията на В.М.М., като за единствен извършител на престъплението по
чл.249, ал.1 от НК. Това, че не са намерени дактилоскопни, биологични или
някакви други следи в дома на пострадалите, къде е извършена взломната кражба
от двамата, не може да се приеме, че следва същите да се признаят за невини за
това престъпление. Тезата на защитата е за да избегне ефективна наказателна
отговорност от подсъдимия М.М., тъй като същият е извършил деянията, за
престъпленията за които са повдигната обвиненията с обвинителен акт, в
изпитателния срок по предходното му осъждане, т.е целта на защитата е този
подсъдим да не търпи ефективно наказание лишаване от свобода. Както по-горе се
посочи показанията на двамата полицейски служители, по отношение на направеното
самопризнание са последователни, непротиворечиви и достоверни. Такова извън
съдебно самопризнание е направеното от двамата подсъдими, в обстановката когато
по отношение тях са извършвани разрешените от съда процесуално следствени
действия по претърсване и изземване. Защитната теза е свързана с възможността
да бъде наложено наказание само по отношение на подсъдимия В.М.М., с оглед
неговите самопризнания за извършеното престъпление по чл.249, ал.1 от НК. То
няма и как да бъде другояче, тъй като заключението от двете съдебни експертизи
– видео-техническа и лицево идентификационната са достатъчно пълни и ясни. Не
възниква никакво съмнение, че двамата подсъдими са били в близост до този
банкомат – АТМ устройството в град Искър. Единият от инкриминираните
телефони марка „ Самсунг“ е намерен у
свидетеля Л.М.. Същият му е бил даден от подсъдимия М.М.. Показанията на
двамата свидетели възпроизвеждат не пряко факти възприети от тях, но
непротиворечиви и последователни са за разказаното за извършените престъпления
от двамата подсъдими.
Тук
следва да се посочи следният съществен факт, който оборва обясненията на
подсъдимия В.М. и същевременно в подкрепа на показанията на двамата полицейски
служители за направеното от двамата подсъдими самопризнание, а именно, че двамата подсъдими са извършили
първо кражбата от дома на пострадалите.
Това е относно
факта, къде е била и намерена дебитната
карта на пострадалия М.Ц.. В обясненията си В.М. твърди, че това е станало на
улицата в портмоне. Тези негови обяснения безспорно се опровергават от албума
приложен към протокола за оглед на местопроизшествието в дома на пострадалите.
Видно от албума е, че чантата и портмонето
са заснети на масата./л.18 от ДП/ Т.е не са били на улицата. В
потвърждение на този факт са и показанията на Е.Д. и М.Ц., които твърдят в
показанията си, че дебитните карти са били в чантата .Това е твърдял и в показанията
си на досъдебното производство свидетеля М.Ц..В портмонето е била и личната
карта на Е.Д.. Следователно няма как да са достоверни и съдът да кредитира
обясненията на подсъдимия М., относно твърдяното от него, че бил намерил дебитната
карта на улицата в портмонето. По отношение на доводите на защитника – адвокат Ц.А.,
че М.М. е далеч от банкомата, тъй като в близост е заснет само В.М.М. и не
следва да се приеме виновно поведение от страна на М., съдът счете за
несъстоятелно. Вече по-горе изложи съображенията си затова. Налице е общност на
умисъла и не е необходимо двамата заедно, еднакво близко, държейки дебитната
карта и набирайки пин кода да са изтеглили сумата от 60,00 лева. Това житейски
е неприемливо и в този смисъл обясненията на М.М., че е бил с впечатление и
знание, че подсъдимия В. Момчил тегли детските пари, е съчинена в последствие защитна теза. Малко по-голямата отдалеченост
от банкомата на М.М., не го освобождава от наказателна отговорност за
съучастничество, съизвършителство във фазата на отнемане първо на дебитната
карта от дома на пострадалите и осъществяване на истинска фактическа власт в
крайна сметка на изтеглената сума от 60,00 лева. И двамата са били с ясното
съзнание, че използват чужд откраднат платежен инструмент и са искали
настъпването, макар на незадължителния резултат от това престъпление, а именно
изтеглената и използваната от двамата подсъдими сума от 60,00 лева.
Двамата
подсъдими и пострадалите живеят в едно населено място. Видно от показанията на
двамата пострадали, същите са се познавали с двамата подсъдими и техни роднини.
Не е предположение, явно двамата подсъдими са знаели, кога двамата пострадали
не са в дома си и са използвали това положение, за да извършат кражбата от дама
им. Това се потвърждава от показанията на Е.Д. и М.Ц.. В тази връзка, предвид
съвместното им общуване, са и заявленията на двамата пострадали, че не само
нямат претенции, макар и за незначителната стойност на отнетото имущество, но и
не желаят двамата подсъдими да бъдат съдени. Заявление, което при така
действащото законодателство не може да се приеме от съда, т.е те да не желаят
да се повдига обвинение. Това не е в зависимост от тяхното желание. В
заключение поради изложеното по-горе, съдът счета доводите на защитниците за
оневиняване на двамата подсъдими за извършено престъпление – кражба и
оневиняване само на подсъдимия М.М. за извършено престъпление по чл.249, ал.1
във вр. с чл.20, ал.2 от НК, като неоснователни.
При
определяне вида и размера на наказанията, които съдът наложи на подсъдимите, за
всяко от извършените от тях престъпления съдът взе предвид като:
А/
Смекчаващи вината обстоятелства-За двамата подсъдими-младата им възраст, ниската
стойност на откраднатото имущество, както и не голямата сума изтеглена от
дебитната карта, която е и възстановена.
За
подсъдимият М.М. сравнително добрите личностни характеристични данни./л.112 от
ДП/.За подсъдимия В.М. направеното самопризнание и критично отношение за извършеното престъпление по чл.249 ал.1 от НК.
Б/
Отегчаващи вината обстоятелства-предишните осъждания на двамата подсъдими за
престъпления от общ характер.
За
подсъдимия В.М. и недобрите характеристични данни.//л.111 от ДП/.
Причини:Ниската
правна култура и чувството за безнаказаност.
Мотиви:
Желанието им да се облагодетелстват с чуждо имущество, макара и по неправомерен начин.
Тъй
като съдът не прие, че е възстановено изцяло откраднатото имущество, конкретно
телефона марка „LG“, на стойност за 40 лева, счете, че не следва двамата
подсъдими да се ползват от привилегирования състава на чл.197 от НК.Без
значение са заявленията на пострадалите Е.Д. и М.Ц., че нямат претенции и не
желаят двамата подсъдими да бъдат осъждани.
При
значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, които
преобладават по значение и тежест, и като прие еднакъв принос, като съучастие
при извършване на престъпленията, съдът счете, че следва да се наложат еднакви
по вид и размер наказания и за двамата подсъдими.За извършеното престъпление
„кражба“, счете ,че следва да им бъдат наложени наказания лишаване от свобода
под средния предвиден размер, а за престъплението по чл.249 ал.1 от НК ,в
минималния предвиден размер.Вземайки предвид, че осъжданията, преди деянията по настоящото
дело, не са имали предотвратяващ и превъзпитаващ ефект, по отношение на
подсъдимия В.М., счете, че не следва да се прилага разпоредбата на чл.66 ал.1
от НК и същият следва да изтърпи ефективно наложеното му общо наказание, при
съответен режим.Тъй като подсъдимият М.М., е извършил деянията по настоящото
дело в определения му изпитателен срок на предходното осъждане следва да
изтърпи и наложеното му по настоящото дело ефективно при съответен режим.
Режима на подсъдимия М.М. определи, като
счете, че същият не е с висока степен на обществена опасност.
По
изложените съображения и като взе предвид предходните осъждания до
постановяване на настоящата присъда, съдът осъди подсъдимите както следва :
На
основание чл.195, ал.1, т.3, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК и чл.54 от НК, подсъдимия М.И.М. на 3
години лишаване от свобода, което на основание чл.57, ал.3, връзка ал.1, т.2,
буква „в“ от ЗИНС, да изтърпи при „ОБЩ“
режим.
На
основание чл.195, ал.1, т.3, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК и чл.54 от НК, подсъдимия В.М.М. на 3
години лишаване от свобода, което на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНС, да се
изтърпи при „ОБЩ“ режим.
Съобразно
непротиворечивата съдебна практика, личните документи, дебитни и кредитни карти
не могат да са предмет на кражба, тъй като са без самостоятелна стойност,
поради което, призна подсъдимите М.И.М. и В.М.М. за невинни, по същото време и
място да са извършили кражба на 1 бр. дебитна карта, издадена от
"Централна кооперативна банка" АД на името на Е. Троянова Д. ***; 1
бр. лична карта, издадена от МВР-Червен бряг на името на Е. Троянова Д. *** 1
бр. дебитна карта с № 516901******2138, издадена от "Централна
кооперативна банка" АД на името на М.Г.Ц. ***,като основание чл.304 от НПК,
ги оправда в тази част на
обвинението им по чл.195, ал.1, т.3, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20,
ал.2 от НК.
На
основание чл.249, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК и чл.54 от НК, подсъдимия М.И.М. на 2 година
„лишаване от свобода“ и глоба в размер на 120 лева, което на основание чл.57, ал.3, връзка ал.1, т.2,
буква „в“ от ЗИНС, да се изтърпи при „ОБЩ“ режим.
На
основание чл.249, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК и чл.54 от НК, подсъдимия В.М.М. на 2 година
„лишаване от свобода“ и глоба в размер на 120 лева, което на основание чл.57,
ал.1, т.3 от ЗИНС, да се изтърпи при „ОБЩ“ режим.
Тъй
като престъпленията по настоящото дело са извършени преди да е имало влязла в
сила присъда за, което и да е от тях, на основание чл.23, ал.1 от НК,определи на
подсъдимия М.И.М. едно общо по-тежко от наложените му наказания, по настоящето
дело, а именно 3 години „лишаване от свобода“, което на основание чл.57, ал.3, връзка ал.1, т.2,
буква „в“ от ЗИНС, да се изтърпи при „ОБЩ“ режим.
На
основание чл.23, ал.3 от НК, присъедини изцяло
към наложеното общо по-тежко наказание 3
години „лишаване от свобода“ по отношение на подсъдимия М.И.М. и наложеното му
наказание „глоба“ в размер на 120 лева.
Тъй
като престъпленията по настоящото дело, подсъдимия М.И.М. е извършил в
определения му изпитателен срок по предходно осъждане, на основание чл.68, ал.1
от НК, съдът постанови подсъдимият М.И.М. да изтърпи отделно, отложеното му със
споразумение №58/11.07.2016 година, по НОХД №237/2016 година, на Районен съд-
град Червен бряг, наказание в размер на 3 месеца „лишаване от свобода“, на
основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНС при
„ОБЩ“ режим.
Тъй
като престъпленията по настоящото дело са извършени преди да е имало влязла в
сила присъда за ,което и да е от тях, на основание чл.23, ал.1 от НК, определи на подсъдимия В.М.М. едно
общо по-тежко от наложените му наказания, по настоящето дело, а именно 3 години
„лишаване от свобода“, което на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНС, да изтърпи при „ОБЩ“ режим.
На
основание чл.23, ал.3 от НК, присъедини изцяло
към наложеното общо по-тежко наказание 3
години „лишаване от свобода“ по отношение на подсъдимия В.М.М. и
наложеното му наказание „глоба“ в размер на 120 лева.
Видно
от приложената справка за съдимост е, че подсъдимия В.М.М. е извършил
престъпленията по настоящото дело, за което му е определено общото наказание и
по НОХД №983/2017 година, на Окръжен
съд- град Плевен, преди да е имало влязла в сила присъда за, което и да е от
тях, поради което и на основание чл.25,
ал.4 във вр. ал.1, във вр. чл.23, ал.1 от НК, съдът определи на подсъдимия В.М.М.,
едно общо най-тежко наказание между наложеното му наказание в размер на 3
години „лишаване от свобода“ по настоящето дело и наложеното му наказание със
споразумение №36/03.11.2017 година, по НОХД №983/2017 година, на Окръжен съд-
град Плевен, в размер на 1 година „лишаване от свобода“, а именно в размер на 3
години „лишаване от свобода“, което на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНС,
да изтърпи при „ОБЩ“ режим.
На
основание чл.25, ал.1 във вр. чл.23, ал.3, във вр. с ал.1 от НК, присъедини по
отношение на подсъдимия В.М.М., към определеното му най-тежко наказание по
настоящето дело в размер на 3 години „лишаване от свобода“ и наказанията
„глоба“ в размер на 120 лева наложена му по настоящето дело и „глоба“ в размер
на 500 лева наложена му със споразумение №36/03.11.2017 година, по НОХД
№983/2017 година, на Окръжен съд- град Плевен.
При
изготвяне на мотивите съдъд констатира, че по отношение на подсъдимия Малери М.М.,
неправилно е присъединил наказание „глоба“ в размер на 500 лева.По последното
му осъждане по НОХД №983/2017 година, на Окръжен съд- град Плевен, такова
наказание не му е налагано.Такова по вид и размер е наложено на другият
подсъдим-М.М., по влязлото в сила определение №58/11.07.2016 година, по НОХД
№237/2016 година, на Районен съд- град Червен бряг.
Вещественото доказателство 1 бр.
черен мобилен телефон марка "Нокиа", модел "С2", съдържащ
активна СИМ-карта на "Теленор" с номер за разговори 0897 450-456, с
фабричен номер 89359-05010-05220-50286, съдът постанови след влизане на
присъдата в сила, да се върне на подсъдимия М.И.М..
Веществените доказателства 1 бр.
връхна дреха тип суитшърт, черен на цвят, памучен, със синя качулка, размер
"XXL", с цип отпред и светлосин надпис отпред "Royal
Alpin", бял надпис под него: "SINCE 1976", под него надпис син
на цвят "EOUIPM ENT" и червено знаме с изобразен бял кръст на него, съдът
постанови, след влизане на присъдата в сила,
да се върнат на подсъдимия В.М.М..
На основание чл.189, ал.3 от НПК,
осъди подсъдимите М.И.М. и В.М.М. да заплатят по сметка на ОД на МВР- град
Плевен, направените деловодни разноски общо в размер на 307,94 лева, като всеки
от тях заплати по 154 лева.
На основание чл.189, ал.3 от НПК,осъди
подсъдимите М.И.М. и В.М.М. да заплатят по сметка на Окръжен съд - град Плевен,
направените деловодни разноски общо в размер на 120 лева, като всеки от тях
заплати по 60 лева.
По тези съображения съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: