Р Е Ш Е Н И Е
Номер 8.1.2021 г. гр. Велико Търново
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VI-ти граждански състав
на тридесети ноември
две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Георги Георгиев
при
секретаря Милена Радкова
като разгледа гражданско дело № 1124 по описа за
Производството е образувано по искова молба
на Община Велико Търново против Я.Д.Д., Е.Д.Д. и Д.Д.Х., с която се иска съдът
да приеме за установено, че е погасено по давност учреденото в полза на Я.Д.Д.
и Димитър Христов Димитров с договори за отстъпване право на строеж върху
държавна земя от 2.8.1985 г. право на строеж на еднофамилно жилище бл. 1, петно
„А” с квадратура от 119.95 кв.м. и на гараж в еднофамилно жилище бл. 1, петно
„А” с квадратура от 19.53 кв.м. – и двете върху държавно урегулирано място в
квартал 373 по плана на гр. Велико Търново.
Ищецът твърди, че на основание заповед от
30.7.1985 г. на председателя на ИК на ОНС, гр. Велико Търново, на 2.8.1985 г. между
ИК на ОНС, гр. Велико Търново, от една страна, и Я.Д.Д. и Димитър Христов
Димитров, от друга, са сключени договори за отстъпване право на строеж върху
държавна земя, по силата на който на последните е отстъпено право на строеж за
построяване на еднофамилно жилище и на гараж върху държавно урегулирано място в
кв. 373 по плана на гр. Велико Търново. Заявява, че е собственик на недвижим
имот, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „Александър Бурмов”
№ 52, а именно – на ПИ с идентификатор 10447.506.80 по КККР на гр. Велико
Търново, който имот по ПУП-ПР представлява УПИ VIII от кв. 373, както и че
именно в границите на този имот се намира бл. 1, секция „А”, върху който е
учредено право на строеж в полза на Я. и Димитър Димитрови. Твърди, че
последните не са реализирали отстъпеното им право на строеж, съобразно
горепосочените договори, както и че същото е погасено по давност в полза на
собственика на земята.
Ответниците оспорват предявения иск, като
твърдят, че същият е неоснователен. Заявяват, че само административният орган, който
учредил правото на строеж, може да отнеме същото, като такъв административен
орган понастоящем не съществува, но е съществувал към момента на изтичане на
срока и не е упражнил това свое право. Сочат, че органът, който се разпорежда с
правата на собственост върху общински недвижими имоти, е Общинският съвет, а не
Кмета на Общината, респ. че липсва активна материална легитимация на ищеца.
Твърдят, че приложими към правния спор са отменените текстове на ЗС, ЗТСУ и
ППЗТСУ и подзаконовите нормативни актове по приложението им, а не ЗУТ. Правят
възражение за изтекла погасителна давност на правото да се иска отмяна на
правото на строеж, твърдейки че същото е погасено на 30.7.1995 г., възражение за
право на задържане, сочейки че като добросъвестни владелци имат право на
увеличената стойност на извършените подобрения, като навеждат друго
самостоятелно основание за придобиване на сградата – изтекла в тяхна полза придобивна давност. По същество заявяват, че правото на
строеж на гаража е реализирано напълно, а правото на строеж за построяване на
жилищната сграда - до степен завършването в груб строеж на жилището на първия
етаж.
Великотърновският
районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото не е спорно и се установява от
представените писмени доказателства, че въз основа на заповед на председателя
на ИК на ОНС, гр. Велико Търново на 2.8.1985 г. между ИК на ОНС, гр. Велико
Търново, от една страна, и Я.Д.Д. и Димитър Христов Димитров - от друга, са
сключени договори за отстъпване право на строеж върху държавна земя. По силата
на сключените договори на Я.Д.Д. и Димитър Христов Димитров е отстъпено право
на строеж за построяване на еднофамилно жилище с квадратура от 119.95 кв.м. и
на гараж в еднофамилно жилище с квадратура от 19.53 кв.м. върху държавно
урегулирано място в кв. 373 по плана на гр. Велико Търново. На 8.8.1985 г. е
издадено разрешително за строеж за построяване на еднофамилната сграда, а на
19.8.1985 г. е съставен и протокол за определяне на строителна линия и ниво,
като според проекта жилищната сграда е на два етажа и сутерен.
Не е спорно също и се установява от
представеното удостоверение за наследници, че Димитър Христов Димитров е
починал през
Според заключението по допълнителната
техническа експертиза, част от ПИ с идентификатор 10447.506.80 по КККР на гр.
Велико Търново е идентичен с кв. 373, бл. 1, петно „А”, описан в заповедта на председателя
на ИК на ОНС, гр. Велико Търново и в договорите за отстъпване право на строеж, като
в съдебно заседание вещото лице уточнява, че понастоящем кв. 373, бл. 1, петно
„А” попада в ПИ с идентификатор 10447.506.80 по КККР на гр. Велико Търново.
Според заключението по основната техническа
експертиза, гаражът е завършен до етап „груб строеж и отговаря на изискванията
за самостоятелен обект в сграда, а еднофамилното жилище е на етап незавършен
„груб строеж”, като същото не отговаря на техническите норми и изисквания за
самостоятелно жилище в сграда. Сочи се, че в конкретния случай изградената
плоча над първия етаж не може да играе ролята на покрив на сградата, доколкото
последната е проектирана като двуетажна и именно за такава сграда е издадено
разрешението за строеж.
В съдебно заседание вещото лице сочи, че
основание за направения от него извод, че гаражът е самостоятелен обект му дава
дефиницията на пар. 5, т. 39 от ДР на ЗУТ, както и че
въпросният гараж и жилищната сграда не следва да се разглеждат като общ обект,
доколкото за всеки от тях има отделен договор за право на строеж.
В заключението по допълнителната техническа
експертиза е посочено, че за процесната сграда са
изпълнени 62.54 % от СМР до етап „груб строеж”, като стойността на извършените
до момента СМР възлиза на 46 769 лева. Отразено е, че няма техническа пречка
за довършване на сградата след обследване носимо-способността
на изпълнената конструкция, при условие, че бъде изпълнена процедурата по чл.
145, ал. 5 от ЗУТ.
При така установените факти, съдът намира следното от правна
страна:
Предявен е отрицателен установителен
иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл.
67, ал. 1 ЗС, като от страна на ответниците е направено възражение за право на
задържане.
Съдът намира за неоснователно възражението
на ответниците по повод липсата на активна легитимация на ищеца. Съгласно чл.
12, ал. 5 от ЗОС, имотите и вещите - общинска собственост, които не са
предоставени за управление на други лица, се управляват от кмета на общината,
като обстоятелството, че към момента на изтичане на срока по чл. 67, ал. 1 ЗС
административният орган, учредил правото на строеж, е съществувал, но не е
отнел вещното право, не значи, че това не може да бъде сторено чрез завеждането
на настоящия иск от органът на управление, имащ такива правомощия понастоящем. Сочената
от ответниците разпоредба на чл. 37 ЗОС касае учредяването на право на строеж,
а не действията по управление на имоти - общинска собственост, каквото действие
по същество представлява подаването на исковата молба.
В тежест на ищеца в настоящото производство беше
да установи пълно и главно, че е собственик на имота, в границите на който е
следвало да се реализира учреденото право на строеж, както и че това право не е
упражнено в продължение на 5 години, а в тежест на ответниците - да установят
основателността на възраженията си, включително на възражението за изтекла
погасителна давност на правото да се иска отмяна на правото на строеж, на
възражението за право на задържане, както и на възражението, че са придобили процесната сграда на самостоятелно основание – изтекла в
тяхна полза придобивна давност.
Установява се от представените писмени
доказателства и от заключението по допълнителната техническа експертиза, че поземлен
имот с идентификатор 10447.506.80 по КККР на гр. Велико Търново е общинска
собственост и че в този имот попада бл. 1, петно „А” от кв. 373 по плана на гр.
Велико Търново, действал към момента на сключване на договорите за отстъпване
право на строеж, т.е. теренът, върху който е следвало да се реализира
отстъпеното право на строеж.
Установява се също, че въз основа на издаденото
разрешение за строеж № 259/8.8.1985 г.
на 19.8.1985 г. е съставен протокол за определяне на строителна линия и ниво,
като според одобрения и коригиран архитектурен проект еднофамилната сграда е на
два етажа и сутерен. При оглед на място,
вещото лице по техническата експертиза е установило, че строежът е незавършен,
като гаражът е завършен до етап „груб строеж, а еднофамилното жилище - до етап
незавършен „груб строеж”.
Съгласно разпоредбата на чл. 67 от ЗС,
срокът, в който следва да се упражни правото на строеж, е петгодишен, като при
бездействие на носителя му, правото се погасява по давност. Целта на закона е
да се стимулира суперфициарът да реализира своето право,
обременяващо имота, така щото да не се допуска въпросното право да съществува
безконечно, без да има предвидимост и яснота дали ще
бъде упражнено и в какъв срок. На свой
ред, понятието „упражняване” на правото на строеж следва да се тълкува в
смисъл на реализиране на правомощието, чрез което се постига крайната цел,
което е придобиване на суперфициарна собственост.
Съгласно чл. 181, ал.
1 и 2 от ЗУТ, правото на строеж на сграда или на част от нея може
да бъде предмет на прехвърлителна сделка от момента
на учредяването му до завършване на сградата в груб строеж, след което
разпореждането се извършва с цялата сграда или със самостоятелни части от нея. Или
с други думи, завършването на грубия строеж е моментът на придобиване на
собственост за обектите в цялата сграда, т.е. моментът, в който е възникнал
обектът на суперфициарна собственост.
Съгласно приетите разрешения в ТР № 1/4.5.2012
г. по тълк. д. № 1/2011 г. на ОСГК на ВКС, „при неизпълнение на задължението за
изграждане на сградата в уговорения срок, собственикът на земята може ... да се
позове на давността като предяви иск за собственост срещу суперфициаря,
на когото той е отстъпил правото на строеж, ако в петгодишния срок от
учредяването му, сградата не е завършена до покрив. При уважаването на иска
правото на строеж като погасено по давност ще се върне в патримониума
на собственика на земята и той ще придобие и подобренията върху нея -
изградените обекти или етажи, защото правото на строеж, сключено по единен
договор със собственика на земята, не може да бъде упражнено частично. Ако в
петгодишния срок сградата не е завършена до покрив, правото на строеж ще се
погаси по давност изцяло, а не само за незавършените обекти”.
С цитираното тълкувателно решение се
дава отговор и на въпроса относно давността по чл. 67 от ЗС
– „давностният срок по чл. 67 ЗС
започва да тече от момента, в който договорът за учредяването на правото на
строеж породи действие, независимо от всякакви последващи прехвърляния”.
От събраните по делото доказателства се
установява по безспорен начин, че ответниците не са реализирали отстъпеното
право на строеж в смисъла, възприет от ВКС в цитираното тълкувателно решение, в
петгодишния законов срок по чл. 67 от ЗС, поради което същото се е погасило по давност.
Обстоятелството, че според заключението на техническата експертиза гаражът е
завършен до етап „груб строеж”, не води до обратен извод, с оглед разрешението,
дадено в ТР № 1/4.5.2012 г. по тълк. д. № 1/2011 г.
на ОСГК на ВКС - „ако в петгодишния срок
сградата не е завършена до покрив, правото на строеж ще се погаси по давност
изцяло, а не само за незавършените обекти”. Тук следва да се има в предвид,
че за построяването на гаража не е издавано отделно разрешително за строеж, а
същият е изграден до съответния етап въз основа единното право на строеж за
цялата сграда, т.е. не е налице хипотезата на чл. 152, ал. 2 ЗУТ. (в тази
връзка и Решение № 256/19.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 205/2011 г., II г.о. и Решение №
314/28.9.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 1108/2010 г., I
г.о.).
Възражението на ответниците за изтекла
погасителна давност на правото да се иска отмяна на правото на строеж е
неоснователно, тъй като правото на ищеца да се позове на давността по чл. 67 ЗС
не е ограничено във времево отношение.
Неоснователно е и възражението, че приложими
в случая са правилата на ЗТСУ (отм.), чл. 67, ал. 2 ЗС (отм.) и подзаконовите
нормативни актове по приложението им, а цитираният § 8 от ПЗР на ЗОС е неотносим –
същият касае започнати преди приемането на закона производства за продажба,
замяна, учредяване на вещни права върху имоти, които са частна общинска
собственост.
Съдът намира за неоснователно и възражението
на ответниците, че са придобили построеното от тях на друго самостоятелно
основание – изтекла в тяхна полза придобивна давност. За
да е налице възможност ответниците да придобият по давност построеното въз
основа на отстъпеното им право на строеж, следва договорът/те за учредяване
право на строеж страда от някакъв порок, респ. този договор да не може да
легитимира страните по него като носители на правото. В последният случай срокът
за придобиване на същото право по давност започва да тече от онзи момент след
сключването на договора, от който сключилите договора лица са предприели
действия по упражняване на правата си, т.е. действия по реализиране на правото
на строеж, което са считали за учредено със сключването на договора. В настоящия
случай обаче, договорите за отстъпване на право на строеж не страдат от пороци,
непозволяващи им да легитимират страните по тях като носители на правото на
строеж, предвид на което това право е придобито още със сключването им. А
доколкото правото на строеж е вече придобито, то не може да бъде придобито
повторно – в случая по давност, като тук намира приложение правилото, че едно
лице не може да придобие по давност собствения си имот (в случая вещно
право).
По
възражението за право на задържане.
Правото на задържане е акцесорно
обезпечително право, чрез което ответникът отлага
изпълнението на задължението си за връщане на вещта по предявен срещу него ревандикационен иск. С възражението за направени подобрения
в чужд имот и свързаното с него право на задържане се преследва париране на
възможността собственикът да завладее имота, преди да е изплатил направените в
него подобрения. По аргумент от противното, когато целта на процеса не е
отнемане на въпросното владение, възражението за право на задържане е лишено от
смисъл и следователно се явява недопустимо. Предвид на това, съдът намира, че
неправилно е приел релевираното от ответниците възражение
за право на задържане на построеното от тях на основание чл. 72, ал. 3
ЗС по предявения отрицателен установителен
иск, предвид на което производството в тази му част следва да бъде прекратено (в
този смисъл Решение № 882/8.7.2008 г. на ВКС по гр. д. №
4074/2007 г. и Решение № 201/17.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2329/2013 г. –
двете на II г. о.).
С оглед изхода на спора, право на присъждане
на разноски възниква за ищеца, който е доказал извършени такива в общ размер от
681.05 лева, в това число юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 300.00 лева, съгласно
представения списък, които разноски следва да се възложат в тежест на ответниците.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявения
от Община Велико Търново, представлявана от Даниел Димитров Панов, срещу Я.Д.Д.,
ЕГН **********, Е.Д.Д., ЕГН ********** и Д.Д.Х., ЕГН ********** отрицателен установителен иск, че отстъпеното с договори от 2.8.1985 г.
– и двата сключени въз основа на Заповед № 1332/30.7.1985 г. на Председателя на
ИК на ОНС, гр. Велико Търново, право на строеж на еднофамилно и жилище и на гараж
в еднофамилно жилище върху държавно урегулирано място в квартал 373, бл. 1,
петно „А” по действащия към онзи момент план на гр. Велико Търново, което място
понастоящем попада в поземлен имот с идентификатор 10447.506.80 по КККР на гр.
Велико Търново, който по ПУП-ПР на гр. Велико Търново представлява УПИ VIII от квартал 373, е погасено по давност,
поради неговото неупражняване в определения в чл. 67
от Закона за собствеността петгодишен срок.
ПРЕКРАТЯВА производството
по делото в частта относно
възражението на Я.Д.Д., ЕГН **********, Е.Д.Д., ЕГН ********** и Д.Д.Х., ЕГН **********
за право на задържане.
ОСЪЖДА Я.Д.Д., ЕГН **********, Е.Д.Д., ЕГН ********** и Д.Д.Х., ЕГН **********
***, представлявана от Кмета Даниел Димитров Панов, сумата от 681.05 (шестстотин
осемдесет и един лева и пет ст.) лева, представляващи направените по делото
разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните. В частта, с която е прекратено производството по
делото, решението има характер на определение и подлежи на обжалване пред Великотърновския
окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на ответниците.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: