Решение по дело №212/2020 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 234
Дата: 30 октомври 2020 г. (в сила от 30 октомври 2020 г.)
Съдия: Милена Йорданова Алексова Стоилова
Дело: 20207110700212
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 септември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

                      234                                        30.10.2020г.                                     град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на двадесет и осми октомври                                                 две хиляди и двадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА                                                                                                                                                              

                                                                           2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

с участието на секретаря Светла Кърлова

и в присъствието на прокурор Йордан Г. от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

касационно административнонаказателно дело № 212 по описа за 2020г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.211 и сл. от АПК във вр. с чл.63, изр.2 от ЗАНН.

            Началникът на РУ – Д. при ОДМВР - Кюстендил с адрес: гр.Д., ул.”Бисеров” №2 обжалва решението по а.н.д. №465/2020г. на РС – Д.. Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с доказаност на деянието и липса на нарушения по издаване на НП. Моли се за отмяна на решението и потвърждаване на НП.

В с.з. касаторът не изразява становище по жалбата.

В писмена молба ответникът Н.Х.Г. оспорва жалбата.

            Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, сочейки, че районния съд се е съобразил с доказателствата по делото и е постановил правилно и законосъобразно решение и моли същото да се потвърди.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с оспорването и материалите по делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в срока по чл.211, ал.1 от АПК.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

            Предмет на въззивно обжалване е НП №20-0348-000139/28.02.2020г. на началника на РУ – Д. при ОДМВР – Кюстендил, с което на Н.Х.Г. за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП на основание чл.179, ал.1, т.5, пр.1,2 от закона е наложено административно наказание „глоба” в размер на 150лв.

            От фактическата страна на спора районният съд е установил, че на 06.02.2020г. около 09.20 часа в гр.Д. на ул.“С.ско шосе“ при бензиностанция „Петрогаз“ с посока на движение към гр.С. по време на управление на посочения в НП лек автомобил на пътен участък с поставена пътна маркировка тип М-1 нарушителят е предприел маневра изпреварване на колона от два автомобила, което действие е забелязано от полицейските служители св.М. и св.Д..

            При така установената фактическа обстановка съдът е формирал правен извод за допуснати съществени нарушения при описание на обвинението в АУАН и НП във връзка с едновременното ангажиране на отговорността за несъобразяване на поведението с пътните знаци и маркировка, което не съответства на обективната истина и пречи същата да се установи конкретно и безпротиворечиво. По съществото на спора съдът е прел недоказано деяние, т.к. никой от свидетелите не сочи на възприета конкретна опасност за движението в следствие маневрата на водача. По посочените правни доводи съдът е отменил НП.

            В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за съответствие с материалния закон решението е правилно. Съображенията за това са следните:

            При постановяване на решението съдът е спазил нормата на чл.13, ал.1 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН и чл.189, ал.14 от ЗДвП за разкриване на обективната истина по делото. От събраните доказателства е формирал правилен извод за несъставомерно и недоказано деяние по санкционната норма на чл.179, ал.1, т.5, пр.2 от ЗДвП.

            Фактическите обстоятелства по деянието са свързани с управление на лекия автомобил от дееца в нарушение на изискването по чл.6, т.1 от ЗДвП, т.к. водачът не е съобразил поведението си с пътната маркировка на пътя с наименование М1. Съгласно чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП наименованието М1 означава “Единична непрекъсната линия“ и на ППС е забранено да я застъпват и пресичат. От гласните доказателствени средства /разпита на свидетелите/ е установено, че на посочените в НП дата и място водачът е нарушил задължението по чл.6, т.1 от ЗДвП – същият е пресякъл линията, т.к. е изпреварил колона от два автомобила. За съставомерност на поведението като административно нарушение по чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП обаче следва да се установи, че в резултат на нарушението е създадена непосредствена опасност за движението. Касае се за резултатно деяние. В случая не е доказано, че в резултат на извършената маневра по изпреварване водачът е създал непосредствена опасност за движението във вид на посочената в НП предпоставка за ПТП. Полицейските служители – очевидци на нарушението не сочат за такава опасност и няма събрани доказателства в тази насока. Липсата на съставомерния резултат от поведението на дееца го дисквалифицира като нарушение по посочения санкционен състав. Оспореното НП е незаконосъобразно и като такова подлежи на отмяна, както правилно е процедирал районния съд.

            За пълнота на мотивите касационният съд ще посочи, че не споделя извода на районния съд за допуснати съществени процесуални нарушения при описание на обвинението в АУАН и НП. Вярно е, че обвинението съдържа едновременното осъществяване на две хипотези по чл.6, т.1 от ЗДвП /несъобразяване с пътните знаци и с пътната маркировка/, което не съответства напълно с фактическите обстоятелства, сочещи за осъществена хипотеза по несъобразяване с пътната маркировка. Това несъответствие обаче не нарушава правото на защита на дееца да разбере обвинението и се защити срещу него, т.к. фактическите обстоятелства покриват една от хипотезите в обвинението и същите са водещи при преценката за обективните предели на същото. Цитираната в решението практика на КАС касае различен правен казус.

            Като краен извод, районният съд е постановил правилно решение, което ще остави в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА  решение №217/06.07.2020г. по а.н.д.№465/2020г. на РС - Д..

Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.