№ 141
гр. Ихтиман, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Радослава М. Й.а
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
в присъствието на прокурора К. Р. Н.
като разгледа докладваното от Радослава М. Й.а Гражданско дело №
20231840100176 по описа за 2023 година
Производството е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Производството по делото е образувано по повод иск от Н. Р. Ч. от гр. * против
Прокуратура на Р. България за заплащане на обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за
причинените му неимуществени вреди, вследствие на обвинение в извършване на
престъпление, по което лицето е оправдано, в размер на 10 000 лв., ведно със законната
лихва, считано от 10.03.2022 г.
Ищецът твърди, че след като на 08.08.2014г. в „**“ ЕООД е възникнал взрив на
боеприпаси, от който за дружеството настъпили имуществени вреди било образувано ДП №
143/2018г. на НСлС, по което имал качеството на обвиняем за извършено престъпление по
чл. 338, ал. 3 НК. Били предявени граждански искове на стойност около 100 000 лева, както
и били проведени множество съдебни заседание. На 10.03.2022г. е произнесена присъда, с
която ищецът е изцяло оправдан по повдигнатите обвинения. Сочи, че незаконното
обвинение се отразило зле на психическото му състояние, като не можел да си намери
работа, преживял притеснения и влошил отношенията си с близки и познати. В уточняваща
молба твърди, че периодът, за който претендира заплащането на обезщетение за
неимуществени вреди е от 28.08.2014 г., когато е проведен първият разпит на свидетел до
10.03.2022 г., когато е произнесена оправдателната му присъда
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от Прокуратура на Р. България, в
който се твърди, че същият е неоснователен и недоказан. Твърди, че претендираният размер
на обезщетението не е съобразен с принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД. Наведени са
доводи и за това, че претенцията на ищеца е необосновано завишен.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства
съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното от фактическа страна:
От приложеното към делото НОХД № 434/2020 г. на Районен съд-Ихтиман се
установява, че въз основа на обвинителен акт на РП-Ихтиман е на 09.08.2019 г. е било
1
образувано НОХД № 454/2019 г. по описа на РС-Ихтиман, което след проведено
разпоредително заседание е прекратено поради допуснати съществени отстраними
процесуални нарушения и е върнато на прокурора. Впоследствие след отстраняване на
допуснатите нарушения е образувано и НОХД № 434/2020 г. по описа на РС-Ихтиман, по
което с присъда № 26001 от 10.03.2022 г. Н. Р. Ч. е бил признат за невиновен по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 338, ал. 3, вр. ал. 1 НК.
Присъдата не е обжалвана и протестирана и е влязла в сила на 26.03.2022 г. По делото са се
провели седем съдебни заседания, от които на шест ищецът се е явявал лично.
От досъдебното производство № 143/2018 по описа на НСлС (преобразувано от ДП №
36/2014 г. по описа на ОСлО при ОП-София), се установява, че на 08.08.2014 г. по повод
възникнал взрив в района предприятието „**“ е образувано досъдебно производство срещу
неизвестен извършител. В хода на разследването са разпитвани множество свидетели,
включително и Н. Ч. на 28.08.2014 г. и на 23.10.2014 г. На 15.04.2019 г. Ч. е привлечен в
качеството му на обвиняем и му е взета мярка за неотклонение“подписка“. Впоследствие
обвинението спрямо него двукратно е прецизирано, видно от постановления за привличане
от 07.07.2020 г. и 14.09.2020 г.
В показанията си св. ** твърди, че му е известно, че от 2014 г. Ч. имал някакви
сериозни обвинения, в резултат на които е бил много притеснен и изнервен. Физически
видимо отслабнал, спрял да контактува с познатите си. Получавал призовки и не излизал от
вкъщи, което му пречело да започне работа.
Съгласно приложената по делото справка за съдимост Н. Ч. е освобождаван от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а НК по НАХД
№ 3728/2006 г. по описа на Софийския районен съд за извършено престъпление по чл. 343б,
ал. 1 НК.
Видно от справката от НСлС в Централизираната информационна система на
следствените служби ищецът няма други регистрации извън извършеното на 22.02.2006 г.
деяние по чл. 343б, ал. 1 НК и деянието по чл. 338, ал. 3 НК, за което е оправдан.
С оглед установеното от фактическа страна, съдът стигна до следните правни изводи:
За да възникне отговорността на държавата за вреди, причинени от незаконно
обвинение по смисъла на чл. 2, ал. 1 т. 3 ЗОДОВ е необходимо да са налице две условия –
да е имало наказателно преследване спрямо дадено лице за извършване на престъпление и
то да е оправдано поради това, че деянието не е престъпление. Това означава, че
предпоставките за възникване на отговорността на държавата за вреди от незаконно
обвинение имат обективен характер и не зависят от нечие виновно поведение.
Според установената задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд
/ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК, т. 11/, държавата отговаря за вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, като обезщетението за неимуществени вреди се
дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено
престъпление и претърпените вреди.
В хода на настоящото производство се установи, че спрямо ищеца е било повдигнато
обвинение за извършването на тежко умишлено престъпление, а именно за това че е държал
и работил с взривни вещества, като не е взел необходимите мерки за сигурност, в резултат
на което е последвала значителна повреда на имоти и деецът не е искал и допускал това,
което представлява престъпление по чл. 338, ал. 3, вр. ал. 1 НК, като впоследствие е бил
изцяло оправдан по това обвинение. Установено е и, че от момента на привличането му като
обвиняем до оправдаването му ищецът е бил с мярка за неотклонение „подписка“.
От тези факти съдът прави извода, че са налице обективните предпоставки за
възникване на отговорността на държавата за незаконно обвинение за периода на
2
привличането на ищеца като обвиняем – 15.04.2019 г. до 10.03.2022 г. В този смисъл съдът
приема за неоснователна претенцията на ищеца за периода от първоначалния му разпит като
свидетел до привличането му в качеството на обвиняем.
Това е така, защото досъдебното производство е образувано срещу неизвестен
извършител, като в периода до привличане на Ч. като обвиняем са събирани редица
доказателства, които са обосновали преценката на прокурора за това, че именно той следва
да отговаря за извършеното престъпление. Преди привличането му като обвиняем Ч.
двукратно е разпитван в качеството му на свидетел и не е участвал в други процесуално-
следствени действия, т.е. не може да се приеме, че наказателното преследване спрямо него е
започнало преди привличането му като обвиняем.
Във всички случаи, когато е имало незаконно обвинение, независимо от неговия
период, наказателното производство се е отразило негативно на психиката и личния живот
на ищеца като самият факт на незаконното обвинение причинява вреди, рефлектиращи
върху честта и достойнството му. Това е така защото през периода на наказателното
преследване ищецът е имал отрицателни изживявания.
Ищецът не е длъжен да твърди и доказва преживения обичаен страх от наказателната
отговорност и получения обичаен дискомфорт от упражнената принуда, тъй като те следват
от закона. За всички останали болки и страдания е необходимо да има твърдения и
доказателства, съгласно правилото, че ищецът е длъжен да докаже основанието на иска.
Размерът на обезщетението за тези вреди се определя по справедливост съгласно чл. 52
ЗЗД, субсидиарно приложим в настоящото производство на основание § 1 ЗОДОВ, като по
смисъла на посочената разпоредба справедливостта не е абстрактно понятие, а е критерий,
обусловен от редица конкретно съществуващи обстоятелства, подлежащи на преценка от
съда при определяне размера на обезщетението.
От значение за размера на обезщетението са тежестта на престъплението, за което е
било повдигнато обвинение, продължителността на наказателното преследване, интензитета
на мерките на процесуална принуда, броят и продължителността на извършените с негово
участие процесуални действия, начинът, по който обвинението се е отразило върху
пострадалия с оглед личността му, рефлектирало ли е обвинението върху професионалната
реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти,
отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и др. Освен
това размерът на обезщетението следва да се определи според стандарта на живот, за да не
се превърне в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия.
В случая от събраните по делото доказателства не можа да се установи особен
интензитет на претърпените негативни преживявания у ищеца след незаконното обвинение,
който да е по-висок от обичайните притеснения и неудобства. Ч. е бил привлечен като
обвиняем на 15.04.2019 г. и е оправдан след почти три години– на 10.03.2022 г., като
присъдата е влязла в законна сила на 26.03.2022 г. През това време ищецът е бил е бил с
мярка за неотклонение „подписка“. Видно е, че периодът, през което е продължило
наказателното преследване спрямо ищеца е продължителен, но процесуалните действия са
осъществявани своевременно, т.е. наказателното производство е протекло в разумен срок.
Обвинението е за тежко умишлено престъпление по чл. 338, ал. 3, вр. ал. 1 НК, за което е
предвиден минимум на наказанието, т.е. изначално е било възможно на Ч. да бъде наложено
наказание „лишаване от свобода“, което също обосновава завишаване на присъденото
обезщетение. От друга страна, обаче взетата мярка за процесуална принуда е най-леката,
предвидена в НПК, като същата в минимална степен е засегнала правото на свободно
придвижване на ищеца, доколкото неговото задължение се е свеждало единствено до
забрана за напускане на местоживеенето си без разрешение на съответния орган в
съответствие с чл. 60, ал. 1 НПК. Установи се, че ищецът не е криминално проявен и е
3
неосъждан, като не са събрани данни да заема някакво особено обществено положение в
обществото, така че в значителна степен да е била засегната неговата чест и достойнство.
Няма и данни за трудова заетост на ищеца, така че незаконното обвинение да е повлияло
негативно на професионалната му сфера. Твърденията на свидетеля Дамянов за това, че Ч.
не е могъл да си намери работа, не се подкрепят от други доказателства, включително и от
такива, че ищецът изобщо е търсел работа. Не се установи и че незаконното обвинение да е
повлияло в значителна степен на здравословното му състояние, доколкото не са представени
доказателства в подкрепа на твърденията, че след привличането му като обвиняем ищецът е
имал проблеми със здравето си.
В този смисъл съдът, като съобрази обичайните притеснения и неудобства, които е
претърпял Ч. в резултат на незаконното обвинение спрямо нето, приема, че справедлив
размер на обезщетението за неимуществени вреди би била сумата от 5000 лева, като за
разликата до пълния предявен размер от 10 000 лева искът е недоказан по размер.
По отношение претенцията за присъждане на обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД,
съдът съобрази, че правото на обезщетение за вреди от незаконно обвинение възниква от
момента на влизане в сила на акта, с който лицето е оправдано. Това е така, защото това е
моментът, в който обезщетението става изискуемо - в който е признато за установено по
предвидения в закона ред, че съответното действие на държавния орган е неправомерно. Ето
защо настоящият състав счита, че следва да бъде присъдена законната лихва върху
главницата считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 26.03.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата /ТР № 3/2004 г., т.4/.
По разноските
Съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 19.04.2023 г.,
сключен между ищеца и адв. Е. Й., той е оказал безплатно адвокатска помощ за
процесуално представителство по делото на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата. В този случай съдът следва да определи размер на адвокатското
възнаграждение в съответствие с чл. 36, ал. 2 ЗА и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът, като
съобрази размера на уважената претенция, прие, че ответникът дължи възнаграждение в
размер на 800.00 лева, която сума следва да заплати на пълномощника на ищеца.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДА ЗАПЛАТИ на Н. Р.
Ч., ЕГН: ********** от гр. *, ул. „*“ № 26 сумата от 5000,00 лв. (пет хиляди лева),
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно
обвинение, ведно със законната лихва от 26.03.2022 г. до окончателното изплащане на
сумата, като отхвърля иска до пълния предявен размер от 10 000,00 лева.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДА ЗАПЛАТИ на адв.
Е. Й. сумата от 800,00 лв. (осемстотин лева), представляващо адвокатско възнаграждение по
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
4