РЕШЕНИЕ
№ 1423
гр. Бургас, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело №
20242120101001 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал.
1, вр. чл. 266, ал. 1 и чл.92, ал.1 от ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба от
„ФРАНЧАЙЗИНГ БГ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
София, ****, представляван от ****, против „ЗИГ ЗАГ БЕТА“ ЕООД, ЕИК
**** със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. ****, представляван
от ****.
В исковата молба се твърди, че на 26.09.2021 г. между
„ФРАНЧАЙЗИНГ БГ“ ООД като изпълнител и „ЗИГ ЗАГ БЕТА“ ЕООД като
възложител, бил сключен договор за предоставяне на услуги за оптимизиране
на интернет сайт. По силата на договора изпълнителят се задължавал да
предостави на възложителя услуги по SEO /search engine optimization/
оптимизация на българската версия на сайта https://exo.bg. Услугата
включвала няколко компонента, подробно описани в чл.1 от процесния
договор.
Твърди се, че „ФРАНЧАЙЗИНГ БГ“ ООД изпълнило своите
задължения по процесния договор, за което свидетелствали приложените
имейл кореспонденция, както и съдържащите се в нея документи. Ответното
дружество и към настоящия момент не е изпълнило задължението си да плати
договореното възнаграждение за предоставената услуга. По силата на чл.18 от
договора ответното дружество се задължавало да заплати възнаграждение на
ищеца в размер на 9000 лв. без ДДС, разсрочено на 12 равни вноски по 750 лв.
без ДДС или 900 лв. с ДДС. Дължимото възнаграждение било уговорено да се
1
заплати по банкова сметка на „ФРАНЧАЙЗИНГ БГ“ ООД след предоставяне
на проформа – фактура. Към настоящия момент неплатени оставали общо 9
проформи – фактури, всяка от които на стойност 900 лв. с ДДС. Възложителят
не платил вноските си за месец октомври 2021 г., както и предвидените вноски
за периода от февруари 2022 г. до септември 2022 г. Така непогасено
изискуемо вземане на ищцовото дружество било в размер на 8100 лв. Поради
настъпила забава при изпълнение на задължението за заплащане на
договореното възнаграждение се активирало и акцесорното задължение по
чл.20 от раздел IV от процесния договор, а именно за заплащане на договорна
неустойка в размер на 20 % от непогасеното задължение.
Сочи, че в опит за доброволно уреждане на спора, на 31.07.2023 г. по
реда на чл.18, ал.5 от ЗЧСИ чрез ЧСИ *** била връчена покана за доброволно
изпълнение на ответното дружество. Последвало обаждане от страна на
представител на дружеството, който поел ангажимент да предложи параметри
на споразумение.
Моли да бъде установено със сила на присъдено нещо, че ответникът,
дължи на „ФРАНЧАЙЗИНГ БГ“ ООД, ЕИК *** , сумата в размер на 8100 лева
/осем хиляди и сто лева/, представляваща главница за неизплатено
възнаграждение по сключения между страните договор за предоставяне на
услуги за оптимизиране на интернет сайт от 26.09.2021г., ведно със законната
лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 26.10.2023 г., до окончателното изплащане на
задължението и сумата от 1620 лева /хиляда шестстотин и двадесет лева/,
представляваща неустойка по т. 20 от договора, както и сторените в
заповедното и исковото производство разноски, за които вземания е издадена
Заповед №3173 от 27.10.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №6424/2023 г. на Районен съд
– Бургас. Претендират се и разноските, направени в исковото и заповедното
производство. Представят писмени доказателства..
В срокът по чл. 131 от ГПК, по делото не е постъпил писмен отговор
от ответното дружество, редовно уведомено на 15.05.2024г. по реда на чл.50,
ал.4 вр. чл.47, ал.1 от ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, достигна до
извод, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение спрямо ответника. Съображенията за този извод са следните:
Съобщението до ответника, изпратено до адреса на седалището на
дружеството (ведно с препис от исковата молба и приложенията), се е върнало
в цялост с отбелязване, че адресът е посетен на 26.03.2024г., 13.04.2024г. и
26.04.2024г., но не е открито лице, което да получи книжата, като на
26.04.2024г. е залепено уведомление. При посещения, призовкарят не е открил
табели или знаци, указващи наличието на офис на дружеството. В дадения с
уведомлението срок не се е явило лице, което да получи книжата. С
разпореждане от 16.05.2024г., постановено по делото, съдът е приел, че
съобщението е редовно връчено по реда на чл. 50, ал. 4 вр. чл. 47, ал. 1 ГПК на
15.05.2024г. В предвидения срок не е подаден отговор на исковата молба. От
изложеното може да се направи извод, че въпреки редовното връчване на
2
книжата по делото ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока
по чл. 131 ГПК.
За насроченото открито съдебно заседание до ответника е изпратена
призовка, която е била получена лично от управителя на дружество, вписан
като такъв и в Търговския регистър. Съгласно разпоредбата на чл.50, ал.3 от
ГПК връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги
приеме. При удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и
длъжността на получателя. В случая тези изисквания са спазени от страна на
връчителя, като във върнатия отрязък са посочени трите имена и качеството
на получателя – управител на дружеството.
Въпреки редовното си призоваване, представител на ответното
дружество не се явява в съдебно заседание, като не е депозирана по делото
молба за разглеждането му в отсъствие на такъв. Същевременно в писмено
становище, преди първото по делото съдебно заседание, ищецът е поискал
постановяването на неприсъствено решение. От тук следва, че са налице
всички предпоставки на чл. 238, ал. 1 от ГПК. При това положение съдът
достигна до извод, че са изпълнени изискванията на чл. 239, ал. 1 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение спрямо ответното дружество (като
за тези последици е било уведомено с редовно връченото разпореждане №
3422 от 25.03.2024г.).
Освен това предявеният иск е вероятно основателен, тъй като
посочените в исковата молба обстоятелства (описани по-горе) се подкрепят от
представените писмени доказателства – имейл кореспонденция между
страните, договор за предоставяне на услуги за оптимизиране на интернет
сайт от 26.09.2021 г., S1 анализ на ключови думи Exo.bg, S1 Анализ на
конкуренти, S1 Определяне на броя линкове и дължина на текста, S2 Правила
за оптимизиране на съдържанието на страница – Exo.bg, S3 Чеклист за SEO
анализ на сайта, S4 стратегия за линк билдинг, S5a SEO препоръки, S5b SEO
Технически анализ и подобрения, 12 статии, качени на сайта, проформа
фактура №**********/04.10.2021 г., проформа фактура
№**********/07.02.2022 г., проформа фактура №**********/04.03.2022 г.,
проформа фактура №**********/01.04.2022 г., проформа фактура
№**********/03.05.2022 г., проформа фактура №**********/01.06.2022 г.,
проформа фактура №**********/01.07.2022 г., проформа фактура
№**********/01.08.2022 г., проформа фактура №**********/31.08.2022 г.,
покана за доброволно изпълнение от ищцовото дружество, изпратена до
ответното дружество, ведно с разписка за връчването й на представител на
ответника. Така описаните доказателства установяват (по начина, предвиден в
чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК) фактите от фактическите състави на предявените
искове, за които е разпределена и доказателствена тежест на ищеца.
Описаните по-горе доказателства установяват по вероятно
основателен начин претенциите на ищеца за заплащането на главница от 8100
лв., както и сумата от 1620 лв. – представляваща неустойка за забава по т. 20
от договора.
С оглед изложеното съдът счита, че са налице всички предпоставки за
3
постановяване на неприсъствено решение спрямо ответницата, поради което
предявените искове следва да се уважат изцяло.
Настоящото решение не следва да се мотивира по същество на
основание чл. 239, ал. 2 ГПК.
При този изход на спора в полза на ищеца следва да се присъдят
направените от него разноски. Ищецът е направил разноски от общо 1593, 60
лв. в исковото производството пред РС – Бургас за заплатена държавна такса
за исковото производство и адвокатско възнагражденеи. Следва да се
присъдят още 1180, 40 лв. за направените в заповедното производство
разноски, тоест ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в
полза на ищцовото дружество сумата от общо 2774 лв., представляваща
направените в заповедното и исковото производство съдебно – деловодни
разноски.
Мотивиран от горното и на осн.чл.239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 422 от ГПК, че „ЗИГ ЗАГ
БЕТА“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул.
****, представляван от ****, дължи на „ФРАНЧАЙЗИНГ БГ“ ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. София, ****, представляван от ****,
сумата от 8100 лева /осем хиляди и сто лева/, представляваща главница за
неизплатено възнаграждение по сключения между страните договор за
предоставяне на услуги за оптимизиране на интернет сайт от 26.09.2021г.,
ведно със законната лихва върху посочената главница , считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 26.10.2023 г., до окончателното изплащане
на задължението, както и сумата от 1620 лева /хиляда шестстотин и
двадесет лева/, представляваща неустойка по т. 20 от договора, за които
вземания е издадена Заповед №3173 от 27.10.2023 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №6424/2023 г.
ОСЪЖДА „ЗИГ ЗАГ БЕТА“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ул. ****, представляван от ****, ДА ЗАПЛАТИ на
„ФРАНЧАЙЗИНГ БГ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
София, ****, представляван от ****, сумата от общо 2774 /две хиляди
седемстотин седемдесет и четири/ лв., представляваща направените в
заповедното и исковото производство съдебно – деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО е неприсъствено и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4