№ 18890
гр. София, 03.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20231110130859 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Депозирана е молба от ищците за изменение на постановеното по делото
решение в частта за разноските, в която са изложени доводи, че съдът
незаконосъобразно не е присъдил такива, като е приел, че е налице хипотезата на чл.
78, ал. 2 ГПК. Съобразно изложеното е направено искане претендираните разноски да
бъдат възложени в тежест на ответника.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК не е депозиран
отговор от насрещната страна.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното:
Молбата по реда на чл. 248 ГПК е депозирана от надлежно легитимирани
страни и в предвидения в закона срок, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:
По аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението
си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат
върху ищеца. Отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той
предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за несъществуване
на вземането поради изтекла погасителна давност, каквато процесната хипотеза не е.
Извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети
съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск за несъществуване на вземането и
не влече отговорност за разноски при признание на иска до изтичането на срока за
отговор на исковата молба. Без правно значение е дали кредиторът е отписал едно свое
вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от него начин,
за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане /в този
смисъл: определение № 474 от 7.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3063/2019 г., IV г. о.,
ГК, постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК/. В разглеждания случай, по делото не се
установява ответникът да е предприел съдебни мерки за процесните вземания:
действия по издаване на изпълнителен титул или образуване на принудително
изпълнение. Издаването на фактури и неотписване на вземането от информационната
система на кредитора не обуславя необходимост длъжникът да се защити чрез
предявяване на отрицателен установителен иск за недължимост на вземането.
Своевременно, в срока за отговор на исковата молба, ответникът е поискал
постановяване на решение при признание на иска по чл. 237 ГПК и е направил искане
за приложение на чл. 78, ал. 2 ГПК, поради което са налични кумулативните
1
предпоставки на фактическия състав на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Предвид изложеното, съдът не намира основания да измени решението частта, в
която е приел, че в тежест на ответното дружество не следва да бъдат възлагани
разноски.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от И. А. Г. и Л. Г. Г. с вх. №
66810/28.02.2024 г. за изменение на постановеното по делото решение №
2843/18.02.2024 г. в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК,
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2