Р Е Ш
Е Н И Е
№ 26.9.2018
г. град Велико Търново
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски районен
съд
VІ-ти граждански състав
на трети септември две хиляди и осемнадесета
година
в публично заседание в следния
състав:
Районен съдия: Георги Георгиев
при секретаря Милена Радкова
като разгледа гражданско дело
№ 1550 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на „В. к.- В.
Т.”, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. „Никола
Габровски” № 24, срещу М.С.Е., с адрес: ***, с която се
иска да бъде прието за установено съществуването на вземане на ищеца за сумата
от 1 717.85 лева – главница, дължима по запис на заповед
10.2.2018 г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 ГПК по ЧГД
№ 754/2018 г. по описа на Великотърновския районен съд.
В молбата се твърди, че издаденият запис на заповед
е редовен от външна страна, съдържащ посочените в чл. 535 ТЗ реквизити, както и
че по същия не е извършено плащане.
В
законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, в който се твърди,
че издаденият запис за заповед е „аксесоар” към акт за проверка на стоково-материални
ценности от 10.2.2018 г., който от своя страна е съставен в нарушение на Закона
за кооперациите и е оспорен от ответницата. Заявява се, че издаденият
менителничен ефект е подписан вследствие принуда и заплаха, за което е
образувана прокурорска проверка. Сочи се, че реквизитите на
записа за заповед не отговарят на законовите, а същият не е предявен на
ответницата на 12.3.2018 г.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата
претенция и моли за нейното уважаване, като подробни доводи развива в
представена писмена защита.
Ответницата,
чрез своя процесуален представител, оспорва претенцията и моли за нейното
отхвърляне, като подробни доводи развива в представена писмена защита.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
следното от
фактическа и правна страна:
Предявен е
установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 537, вр. чл. 463 ТЗ и
чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД - по наведеното каузално
правоотношение.
От приложеното към настоящото ЧГД № 754/2018 г. на ВТРС е видно, че по повод
подадено от „В.
к.- В. Т.” заявление е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК, като в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е депозирал възражение,
с което е
оспорил вземането.
Съгласно т. 17 от ТР № 4 от
18.6.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г. при въведено твърдение, че вземането
по издадената заповед за изпълнение произтича от конкретно каузално
правоотношение, изпълнението по което е било обезпечено с издадения запис на
заповед, предметът на делото не се променя. В случая страните не
спорят, че е налице именно обезпечителна функция на записа на
заповед спрямо каузалното правоотношение, като в тежест на
ищеца беше да докаже вземането си, основано
на менителничния ефект.
По
делото не е спорно, че страните са били в трудово
правоотношение, по силата на което ответницата е заемала длъжността „продавач-
консултант” при
ищцовата кооперация. Видно е от представената по
делото длъжностна характеристика (л. 18), че служебните задължения на
ответницата са включвали приемането на парични суми и тяхното съхраняване до
отчитането им в касата на Кооперацията, приемането на стока и следенето за
нейното количество и качество, като част от отговорностите й са били тези за
опазването на стоките от повреди и констатирането на липси.
Не е
спорно също, а и се установява от представената по делото заповед (л. 21), че
на 8.2.2018 г. председателят на „В. к.- В. Т.” е разпоредил извършването на
инвентаризация на обект № 43 – смесен магазин, находящ се
в с. П.с материално-отговорно лице М.Е.. Видно от представения
с отговора на исковата молба акт за резултати от проверка на стоково-материални
ценности (л. 11), при извършената ревизия в касата на обекта в с. П.е открита
сумата от 140.15 лева и стоки на стойност 15 196.11 лева, а по счетоводни
данни – стоки на стойност 17 970.55 лева, като е констатиран брак на
стойност 916.44 лева. Съгласно представения акт установените при ревизията
липси възлизат на сумата от 1 717.85 лева. Актът е подписан от Д. И. и Й.
Н., като проверяващи лица, и от М.Е., като материално-отговорно лице. В
обясненията си последната е посочила, че не е съгласна с резултата, а липсата
по нейни изчисления възлиза на 590.75 лева.
Според
показанията на св. Й. Н., същата и колежката й Д. И. са били изпратени от
председателя на ищцовата кооперация, за да извършат ревизия в обекта, находящ
се в с. П. Причина за предприетата ревизия било впечатлението, че салдото на
магазина растяло като продажби, а съответните приходи не се отчитали в касата
на К.. Свидетелката заявява, че на място е било констатирано, че касовата лента
не равни с парите от касата, които били по-малко, както и че ответницата е
декларирала, че е раздала стоки за около 500.00 лева. Твърди, че е била
констатирана липса на стоки за 1 700.00 лева, както и разминаване в цените на
стоките, посочени в стоково-паричния отчет и цените по етикет. Заявява, че
ответницата е присъствала по време на цялата ревизията, че същата е участвала в
преброяването на наличните стоки заедно с приемащия обекта продавач-консултант
и с колежката й Д. И., както и че след приключване на ревизията е била издаден
акт, подписан от ответницата. Твърди, че М.Е. доброволно е подписала записа на
заповед и не е била заплашвана по никакъв начин.
В показанията
си св. Ю. М. заявява, че всяка стока в магазина е била преброявана, че на свой
ред счетоводителите са водили записи на наличността, както и че при приключване
на ревизията е установена липсата на повече от 1 000.00 лева. Заявява, че
е бил съставен акт за ревизия, който е бил подписан от ревизорите и от ответницата,
както и че не е чула последната да има възражения, макар да е била доста
притеснена. Твърди, че записът на заповед е бил готов, а ответницата само се е
разписала под същия.
В приложеното ЧГД № 754/2018 г. на ВТРС е представен оригиналът на документа по чл. 417, т. 9 ГПК, на който ищецът основава вземането си. Съдът
намира, че представеният запис на заповед е редовен от външна страна документ и
съдържа всички задължителни реквизити по чл. 535 ТЗ. Записът на заповед е
издаден от М.С.Е. в полза на „В. к.- В. Т.”, с дата и място на издаване - 10.2.2018 г. в гр. Велико Търново, безусловна клауза
за заплащане на сумата от 1 717.85 лева. Посочен е падежът на задължението,
определен по чл. 486, ал. 1,
т. 4 ТЗ - на 12.3.2018
г., мястото на плащане – касата на „В. к.- В. Т.” в гр.
Велико Търново, налице е и подпис на издателя.
Съдът
не споделя възражението на ответницата, че ищецът не се е съобразил с чл. 63 от
Закона за кооперациите при извършване на процесната ревизия, доколкото
цитираната разпоредбата е неотносима към разглеждания казус. Същата касае
финансов контрол, извършван по отношение на самата К. от външни за нея органи,
т.е. за външен контрол, а не вътрешен финансов контрол в рамките на самата К.,
какъвто е разглежданият понастоящем случай.
Въпреки
указаната й тежест ответницата не е ангажира доказателства за това, че записът
на заповед е подписан вследствие на заплаха и/или принуда. Исканията на
процесуалния й представител за задължаване на представляващия ищцовата
кооперация да посочи на какво основание е издаден записа на заповед, както и на
коя дата е било заплатено трудовото възнаграждение на ответницата, не биха
могли да установят горното обстоятелство. Тук следва да се има в предвид, че
отговор на първия въпрос беше даден от процесуалния представител на ищеца в
рамките на процедурата по чл. 143 ГПК, а обстоятелството на коя дата е
заплатено трудовото възнаграждение на ответницата е неотносимо към това дали менителничният
ефект е подписан вследствие на заплаха и/или принуда. В тази връзка следва да
се посочи, че записът на заповед не е с падеж на предявяване, за да бъде
последният предявяван на ответницата, което пък прави неотносимо
обстоятелството дали след ревизията М.Е. се е явявала в Кооперацията, или не. Записът
на заповед е с падеж на определена дата – на 12.3.2018 г., респ. след
настъпване на падежа вземането по ценната книга става изискуемо, без да е нужна
покана или предявяване.
С
оглед гореизложеното, ответницата следваше да установи, че при подписване на
записа на заповед на 10.2.2018 г. по
отношение на нея е била упражнена заплаха и/или принуда, но такива
доказателства не бяха ангажирани по делото. Нещо повече, от страна на
ответницата липсват конкретни твърдения кое или кои лица са упражнили спрямо
нея заплаха и/или принуда, в какво се е изразила заплахата и/или принудата, за
да бъде подписан записа на заповед, а самото възражение в тази насока е
бланкетно.
С оглед на това и предвид редовността от формална страна на записа на
заповед, съдът следва да провери фактите и обстоятелствата, свързани с основанието
за неговото издаване, респективно за
съществуването или не на вземането, по повод чието обезпечаване е била издадена ценната книга.
Както
вече беше посочено, от представяните по делото акт за резултати от проверка на стоково-материални
ценности и стоково-паричен отчет (л. 23) се установява, че при извършената
ревизия в касата на обекта в с. П.е открита сумата от 140.15 лева и стоки на
стойност 15 196.11 лева, а по счетоводни данни – стоки на стойност
17 970.55 лева, като е констатиран брак на стойност 916.44 лева. От друга
страна, стоково-паричният отчет е подписан от проверяващите, от
материално-отговорното лице, предаващо обекта, както и от
материално-отговорното лице, приемащо последния. Данните в тези писмени
доказателства кореспондират със свидетелските показания на св. Н. и св. М.,
които са участвали в самата ревизия. От своя страна, ответницата не ангажира
доказателства по повод направеното от нея оспорване, че по нейни изчисления
липсата възлиза на 590.75 лева, т.е. не същата доказа правонамаляващото си
възражение. Напротив, с изявлението, отразено в акта за резултатите от
проверката, ответницата извънсъдебно признава за наличието на липси.
С оглед изложените по-горе съображения,
съдът приема, че предявеният иск за установяване дължимостта на
претендираната от ответницата
сума, която
е обезпечена с
процесния запис на заповед, е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани
разноски. Направените такива в исковото производство са в общ размер на 334.36 лева,
от които 34.36 лева държавна такса и 300.00
лева адвокатско възнаграждение, колкото са и направените в заповедното
производство, от които също 34.36 лева държавна
такса и 300.00 лева адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от
горното, Великотърновският районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.С.Е., ЕГН ********** дължи на „В.
к.- В. Т.”, ЕИК ********* сумата от 1
717.85 (хиляда седемстотин и седемнадесет лева и осемдесет и
пет ст.) лева – главница, дължима по запис на заповед от 10.2.2018 г., ведно
със законната лихва от 13.3.2018 г., за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК по ЧГД № 754/2018 г. по
описа на Великотърновския районен съд.
ОСЪЖДА М.С.Е.,
ЕГН ********** да
залати
на „В. к.- В. Т.”, ЕИК ********* сумата от 334.36 (триста
тридесет и четири лева и тридесет и шест ст.) лева,
представляваща направените в исковото производство разноски,
както и сумата от 334.36 (триста тридесет и четири лева и тридесет
и шест ст.) лева, представляваща направените по ЧГД № 754/2018 г. по
описа на Великотърновския районен съд разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: