№ 43
гр. П. , 03.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на деветнадесети октомври, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Васил А. Тасев
при участието на секретаря Ваня Д. Койчева
като разгледа докладваното от Васил А. Тасев Административно наказателно
дело № 20205330205539 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Ц. Н. Р., с ЕГН: ********** против Електронен фиш /ЕФ/ серия К №
2534716 на ОД на МВР – П., с който му е наложено административно наказание - ГЛОБА в
размер на 100 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и
на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.
С жалбата се сочат конкретни пороци на ЕФ и се прави искане за неговата отмяна като
незаконосъобразен и неправилен. В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от
процесуалния представител адв.П., който прави същото искане. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна ОД на МВР – П. в становище, излага становище за правилно и
законосъобразно издаден ЕФ и пледира за неговото потвърждаване. При условията на
евентуалност прави възражение за намаляване на присъдените разноски за адвокатско
възнаграждение до размера на минимално предвидения в закона. Претендира присъждане на
направените по настоящото производство разноски, както и юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
както и доводите на страните, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като е подадена от активно легитимирано лице с изявен
правен интерес и в законово установения в чл.189, ал.8 от ЗДвП преклузивен срок.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Електронен фиш Серия К № 2534716 е издаден срещу Ц. Н. Р., с ЕГН: ********** затова, че
на 02.02.2019 г. в 14:45 часа в гр.П., бул.“С.П.“ № 1, посока бул.“К.ш.“ било заснето
извършено нарушение за скорост с МПС лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 200“ с рег.№
1
****** с установена скорост на движение от 74 км/ч при въведено ограничение на скоростта
в населено място от 50 км/ч, което било квалифицирано като нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП. Нарушението било установено и заснето с преносима система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип АТСС ARH CAM
S1 с № 11743са. Контролният орган отчел допустимата грешка при измерване на скоростта
с техническото средство, като установената скорост намалил с 3 км/ч и приел за наказуема
скоростта не 77 км/ч., а 74 км/ч в полза на нарушителя, което представлявало превишаване
на разрешената скорост с 24 км/ч.
За така установеното нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП жалбоподателят като собственик, на
когото е регистрирано МПС бил санкциониран с глоба в размер на 100 лв. на основание
чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.
При така изложената по делото фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
От събрания доказателствен материал, действително се установява превишаване на
определените в чл.21, ал.1 от ЗДвП стойности за скорост в населеното място, извършено от
жалбоподателя Р. с посоченото в ЕФ моторно превозно средство, представляващо
административно нарушение на горепосочената норма от ЗДвП.
Правилно е било преценено, че за процесното нарушение следва да бъде ангажирана
отговорността на собственика на МПС – жалбоподателя Ц. Н. Р., с което е извършено
заснетото нарушение. Относно собствеността на процесното МПС в административната
преписка е приложена справка за първоначална регистрация и собственици на превозното
средство, видно от която собственик е именно жалбоподателя. В тази връзка следва да се
посочи, че по делото не са налице данни процесното МПС да е било управлявано от друго
лице, различно от неговия собственик, нито пък данни да е спазила процедурата по чл. 189,
ал. 5 ЗДвП – при изрично указана такава възможност в самия ел. фиш. В процесния случай
липсват доказателства жалбоподателят да е представил Декларация по смисъла на чл. 189,
ал. 5 ЗДвП, с което да обоснове отпадане на отговорността си. Последното от своя страна
обуславя извода, че правилно същият, като собственик на процесното МПС, с което е било
извършено нарушението, е бил привлечен към отговорност.
За така установеното нарушение е издаден атакувания ЕФ, съдържащ предвидените в чл.189,
ал.4 от ЗДвП реквизити, а именно: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният
час на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно
средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушената разпоредба, размерът на глобата, срокът, сметката и мястото на
доброволното й заплащане.
Нарушението за скорост е било установено с преносима система за контрол на скоростта на
МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1. В случая се
установява, че контролните органи са изпълнили изискванията на чл.4 от Наредба №8121з-
532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, а именно контролът
2
да се осъществява с АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи
удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали първоначална или
последваща проверка от Българския институт по метрология. Тези обстоятелства се
удостоверяват с представените по административната преписка Удостоверение за одобрен
тип средство за измерване № 17.09.5126 със срок на валидност до 07.09.2027 г. и Протокол
от проверка № 59-С-ИСИ/11.10.2018 г.
Използваното по случая автоматизирано техническо средство тип ARH CAM S1
представлява преместваемо устройство, което се разполага от контролния орган на пътното
платно върху т.нар. „триножник”, преносима поставка с три крака. Посоченото изключва
същото да е трайно „прикрепено“ към земята, а следва да се приеме, че има характер на
временно разположено на участък от пътя, тоест явява се „мобилно“ по своя характер. В
тази връзка е съставен и Протокол по смисъла на чл. 10 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г., който е задължителен за мобилните устройства и системи. Същият по
съдържание съответства на процесното време и място на извършеното нарушение, както и
на техническото средство, което го е заснело. От приложената по преписката снимка №
11743СА/0115719 се установява, че номера на записа попада сред номерата на статическите
изображения, снети от техническото средство, с което е установено и записано процесното
нарушение, т.е. може да бъде направен категоричен извод, че издаденият електронен фиш
серия К № 2534716, касае именно вмененото на жалбоподателя нарушение, за което е
направена горепосочената снимка. Следователно не са налице нарушения в реда и начина на
използване на техническото средство, които да обосновават недоказаност на заснетото
нарушение и незаконосъобразност на издадения електронен фиш.
Изпълнено е и изискването на ал.3 на чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за
изготвяне на съпровождащата протокола по чл.10, ал.1 снимка на разположението на
измервателния уред при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани
технически средства и системи за контрол на скоростта. Тази снимка има за предназначение
да даде визуална представа къде е било поставено мобилното АТСС, за да се прецени дали
това място отговаря на посоченото в протокола. В случая това задължение е изпълнено.
Към датата на извършване на процесното нарушение е налице детайлна нормативна уредба
за използването на мобилни технически средства, каквото се явява процесното АТСС, както
и процедура, регулираща действията на контролните органи при използването на мобилни
технически средства, поради което нарушенията от този вид могат да се установяват и
санкционират с издаване на електронен фиш не само чрез използване на стационарни АТСС,
а и чрез мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. Присъствието
на контролен орган не опорочава процедурата по използването на техническото средство,
нито годността на резултатите от измерването. Осъществяваният както от стационарните,
така и от мобилни АТСС контрол е автоматизиран. Контролният орган не участва в процеса
на установяване на нарушението чрез преки действия или субективни възприятия. По тази
причина неговото присъствие или отсъствие е ирелевантно за факта на установяване и
заснемане на нарушението.
Изцяло неоснователно е възражението, че извършването на нарушението именно от
3
жалбоподателя не било установено по несъмнен начин поради това, че в представената
фотоснимка освен лекия автомобил, собственост на санкционираното лице, имало заснет на
близко разстояние и друг лек автомобил, чийто регистрационен номер не бил видим, което
според процесуалния представител на жалбоподателя будело съмнение дали засечената
скорост не е от другия автомобил, движещ се до този на жалбоподателя. В представеното по
делото приложение към Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126
изрично е посочено, че процесната АТСС оперира с лазерен скоростомер, като е снабдена с
вградена система за разпознаване в реално време на номера на МПС, движещи се с
превишена скорост. След заснемане на нарушението, данните за същото и за МПС, с което е
допуснато превишението на скоростта се съхраняват в паметта на техническото средство и
въз основа на тях се издава ЕФ. Въз основа на гореизложеното настоящият състав приема, че
е налице несъмнена установеност, че с ЕФ е наказан именно водача, който реално е
извършил нарушението.
Наложеното наказание съответства на предвиденото в чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, където
административното наказание „глоба“ е определено в абсолютно установен размер от 100
лв., което препятства възможността за ревизирането му.
Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена
опасност на деяния от този вид, поради което приложение не може да намери и разпоредбата
на чл.28 от ЗАНН.
При извършената служебна проверка, Съдът не констатира допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да се явяват основания за отмяна на
обжалвания ЕФ.
Предвид гореизложеното, Съдът намира че основателно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, а обжалваният ЕФ, с който
му е наложено наказание, следва да се потвърди като правилен и законосъобразен.
При този изход на спора на основание чл. 63, ал.5 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл.27е от
НЗПП право на разноски има въззиваемата страна, като претенцията на жалбоподателя за
присъждане на направените по делото разноски, представляващи адвокатско
възнаграждение, се явява неоснователна. Съдът като съобрази предмета на делото и
неговата фактическа и правна сложност намира, че справедливият размерът, който следва да
се присъди на въззиваемата страна възлиза на 80 лв.
Мотивиран от горното Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш /ЕФ/ серия К № 2534716 на ОД на МВР – П., с който на
Ц. Н. Р., с ЕГН: ********** е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на
100 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.
4
ОСЪЖДА Ц. Н. Р., с ЕГН: ********** да заплати в полза на ОД на МВР П. сумата 80 лева,
представляваща съдебни разноски за осъществена юрисконсултска защита.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административния съд на гр.П. по реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5