РЕШЕНИЕ
№ 499
гр. Бургас, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хИ.ди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско
дело № 20212100501436 по описа за 2021 година
Производството е образувано по постъпилата въззивна жалба от М. И.
М., ЕГН **********, с адрес: гр.С. В. ул.“Ч.“№*, чрез адв.Тетрадова против
решение № 260128/04.06.2021г по гр.д.№854/2020г на районен съд –
гр.Несебър, с което е осъден въззивникът да заплати на К. Р. Ш., гражданин
на Б. сумата в размер на 10 000 евро /или равностойността им в лева -
19558,30лв/, представляваща неустойка за изпълнението на договор от
27.02.2020г, както и законната лихва за забава в размер на 434,62лв, считано
от 15.06.2020г до датата на подаване на исковата молба, както и законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 02.10.2020г до
окончателното й изплащане, както и сумата 1200 евро/ 2347 лв/, лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска – 02.10.2020г до окончателното
изплащане, сума, с която ответникът се е обогатил неоснователно до размера
на обедняването на ищеца, като не е извършил уговорения в имота на ищеца
ремонт, както и разноски в размер на 1731,45лв.Жалбата е подадена в
двуседмичния срок по чл.259,ал.1 ГПК – обжалваното решение е връчено на
процесуалния представител на ответника на 18.06.2021г, а жалбата е
подадена по куриер на 02.07.2021г; отговаря на изискванията на чл.260,т.1,2,4
и 7 ГПК, платена е дължимата държавна такса и е допустима.Твърди се ,че
атакуваното решение е неправилно. Неправилни са, според въззивника,
изводите на съда, че независимо от обявеното извънредно положение,
ответникът е могъл да изпълни задълженията си сключения договор, тъй
1
като нотариалната дейност не е спряна, а също така не е уведомил ищеца за
така създалата се ситуация.След въвеждането на извънредното положение е
било забранено предвижването между градовете ,хората са били
изключително уплашени, а, за да се продаде един имот, трябва да се огледа и
съответно хареса от купувача.Основните инвеститори на имотния пазар,
според въззивника, са чужденци, които не са могли да пътуват по това време
до България.Твърди се, че ответникът е бил в обективна невъзможност да
изпълни договора поради наличие на форсмажорно обстоятелство,
непреодолима сила, което има извънреден характер , поради което следва да
отпадне отговорността за вреди.Неправилно е съждението на съда ,че
договорът не е прекратен- той е прекратен по право с изтичането на срока и
втори път- с едностранното изявление на ищеца.Към подаването на исковата
молба договор не е съществувал.Поради това липсва основание ответникът да
иска от съда изменение или прекратяване на договора.Поддържа се
твърдението, че клаузата за неустойка е нищожна, като противоречаща на
добрите нрави и на принципа на справедливост в гражданските и търговските
взаимоотношения. Уговорената неустойка е в размер на ¼ от цената
жилището и поради това се счита от ответника-въззивник за нищожна.
Налице е и несъответствие между размера й и очакваните вреди,
произтичащи от неизпълнение на конкретно договорно задължение.Не са
претърпени реално вреди от липсата на купувач на имота, тъй като към
момента е налице скок в цените на имотите и за ищеца е налице реална
възможност за реализиране на печалба от продажбата на
апартамента.Въззивникът счита, че всичко изложено относно форсмажорните
обстоятелства в условията на извънредно положение се отнасят и до другата
претенция за сумата 1200евро. Ремонтните дейности не са извършени поради
обективна невъзможност за това и поради липса на конкретно възлагане. Не
може да се приеме за правилно становището, че може да се приложи
разпоредбата на чл.260,ал.1 ЗЗД, тъй като е налице изначална липса на
възлагане.На следващо място, липсва уговорка ремонтът да бъде със средства
на ищеца. Налице е разписка за плащане на сумата, следователно
разпоредбата на чл.259 ЗЗД е неприложима. Страните са се уговорили , че
сумата от 1200 евро не подлежи на връщане, като е без значение основанието
за това. Моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново по
същество на спора, с което да се отхвърлят предявените искове и да се
присъдят разноски.
По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца К. Ш.
,чрез адв.Касандра Анестиева.Жалбата е оспорена като
неоснователна.Оспорено е възражението за прекомерност на присъдената
неустойка и за нищожност поради противоречие с добрите нрави.Счита, че
изводът на съда за относимост на възражението за непреодолима сила и
стопанска непоносимост към търговските сделки е правилно. Оспорени са
твърденията, че неизпълнението на договорните задължения на ответника се
дължи на пандемичната обстановка с Ковид -19.Твърди се, че е налице ръст в
продажбите на недвижими имоти. Неизпълнението на договорните
задължения не се дължи на епидемията, а на собственото бездействие и
2
неглижиране на поетите задължения от страна на ответника. По отношение на
сумата от 1200 евро се твърди, че ако тя е не е била достатъчна за изпълнение
на поръчката, длъжникът е можел да поиска адекватно възнаграждение, но
той не е изпълнил нищо от договора и е задържал сумата, като се е обогатило
неоснователно.Моли да се отхвърли жалбата и да се присъдят разноските във
въззивната инстанция.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание
чл.92,ал.1 ЗЗД и чл.55,ал.1,пред.3 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди,че между страните е сключен договор, по
силата на който ответникът се е задължил да посредничи при продажбата
на недвижим имот, собственост на ищеца, при продажна цена от 55 000 евро,
срещу възнаграждение в размер на 1000 евро.Уговорен е срок за изпълнение
на това задължение -30.05.2020г, като в случай ,че до изтичане на този срок
то не е изпълнено, ответникът е поел задължение за закупи в лично качество
описания в договора апартамент за сумата 41 200 евро.Твърди се, че тези
задължения не са изпълнени в срок от ответника и ищецът към предявяването
на иска няма интерес от изпълнение. В договора е уговорена неустойка за
неизпълнение на тези задължения в размер на 10 000 евро.Освен това между
страните е налице и още една облигационна връзка, по силата на която
ответникът е поел задължение да извърши ремонт на същото жилище срещу
сумата от 1200 евро, платени от ищеца, за което има издадена разписка.Това
свое задължение ответникът също не е изпълнил в срок до 30.05.2020г. Пред
въззивната инстанция ищецът уточнява, че е развалил договора за поръчка и
договора за изработка – за ремонт на апартамента, с нотариалната покана от
1.09.2020г. Претендира присъждане на неустойката, уговорена в договора и
връщане на сумата 1200 евро, с която ответникът се е обогатил
неоснователно.
В подадения отговор на исковата молба ответникът оспорва и двата
иска.Наведени са твърдения ,че не е налице валидно подписан договор от
негова страна; налице е непреодолима сила и стопанска непоносимост, тъй
като след сключване на договора в страната е обявено извънредно положение
и срокът на договора е изтекъл в условия на такова положение,
респ.извънредна епидемична обстановка. В този период не може да се
осъществява стопанска дейност и дори след отпадане на извънредното
положение обстановката в страната не се е променила съществено.Твърди се,
че неизпълнението на неговите задължения се дължи именно на така
създалата се ситуация и е налице непреодолима сила. Позовава се на
разпоредбата на чл.306,ал.1 ТЗ. Наведено е възражение за нищожност на
клаузата за неустойка поради противоречие с добрите нрави. По отношение
на претенцията за 1200 евро се твърди също наличие на непреодолима сила,
като причина за неизпълнение на задълженията и липса на възлагане от
страна на ищеца за вида на работата, която следва да се извърши.
С атакуваното решение, районният съд е уважил изцяло и двата
предявени иска, като е изложил мотиви за неоснователност на възражението
за липса на договорна връзка между страните и за наличие на непреодолима
сила и стопанска непоносимост.Приел е, че двете понятия са изрично
3
формулирани в ТЗ и тяхното действие е свързано с неизпълнение на
търговска сделка, каквато в случая не е налице. Започналата след сключване
на договора пандемия не води до абсолютна невъзможност да се изпълни
договора, а само до неговото забавяне.Съдът е приел, че по делото е
установено, че ответникът е имал възможност да изпълни и ищецът е имал
интерес от това доста след уговорения срок, видно от обясненията на ищеца
и изпратената от него нотариална покана. Освен това извънредното
положение не е било свързано с налагане на забрана за извършване на
нотариална дейност и след отпадане на ограниченията, въведени със
ЗМДВИП е било възможно да се изпълни договора. Прието е за
неоснователно възражението за нищожност на клаузата за неустойка и
прекомерност на същата. Размерът на неустойката е 18,18% от уговорената
продажна цена и не излиза извън придадените й от закона функции, а освен
това не надвишава два пъти законната лихва, която е в размер на 10%.Приета
за основателна е и втората претенция – за заплащане на сумата 1200 евро,
като са счетени за неоснователни възраженията за липса на възлагане на
конкретен вид работа и за наличие на обективна невъзможност за изпълнение
поради непреодолима сила.
При служебната проверка на атакуваното решение не се констатираха
пороци, водещи до нищожност или недопустимост на постановения съдебен
акт. По отношение на правилността съдът се произнася по наведените в
жалбата възражения-чл.269, ал.1 ГПК.
От представения по делото договор от 27.02.2020г се установява, че
страните са постигнали съгласие ответникът да посредничи при
продажбата на собствения на ищеца недвижим имот: самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 11538.13.58.7.15, с адрес: Свети Влас, П. Ф. Б., бл.*,
вх.*, ет.*, ап.*, при цена от 55 000евро, като е уговорено възнаграждение за
него в размер на 1000евро- т.4.6 от договора. Определен е срок за изпълнение
на това задължение : 30.05.2020г. Ако в този срок задължението не бъде
изпълнено, страните са се съгласили ответникът да закупи апартамента за
цена от 41 200евро. Задължението да се сключи окончателен договор за
покупко-продажба на имота не е с посочен конкретен падеж, но тълкувайки
клаузите в договора, съдът стига до извод , че крайният момент за
изпълнение на това задължение за ответника е 14.06.2020г, от който момент
се дължи неустойката в размер на 10 000евро. Не е спорно по делото, че
апартаментът не е продаден на трето лице, нито е закупен от ответника в
посочените в договора срокове. С нотариална покана от 1.09.2020г, връчена
на ответника на 18.09.2020г договорът за посредничество е прекратен /
ищецът уточнява в настоящото производство, че с тази покана договорът е
развален поради виновно неизпълнение на задълженията на
ответника/.Установява се също, че на 02.03.2020г ответникът е получил от
ищеца сумата 1200 евро, за което е издал разписка. В нея е посочено, че
сумата се дава за ремонт на описания по-горе недвижим имот и не подлежи на
връщане. Не е спорно между страните, че ремонт не е извършен. Ищецът в
уточнението на исковата молба, направено пред въззивната инстанция твърди
, че договорът за извършване на ремонт е развален/прекратен по вина на
4
изпълнителя и се претендира връщане на даденото по него, като получено на
отпаднало основание.
Тълкуването на договора по правилата на чл.20 ЗЗД води до извод,
че се касае за смесен договор – той съдържа елементите на договор за
поръчка и предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот.Задължението по договора за поръчка е с краен срок –до 30.05.2020г, а
задължението на ответника да закупи недвижимия имот,предмет на договора
е под условие – ако до посочената дата имотът не е продаден на трето лице.
Възражението, че предварителният договор не съдържа съществени елементи
е направено едва в устните състезания пред въззивния съд и е преклудирано, а
освен това не е конкретизирано кои съществени елементи на тази
облигационна връзка не са налице. Независимо от това съдът счита, че е
налице необходимото съгласно чл. 19, ал. 2 ЗЗД съдържание, предвид
включените уговорки относно съществените условия на окончателния
договор – индивидуализация на недвижимия имот и цена. Договорът е
насочен към постигане на една цел - да бъде отчужден апартаментът,
собственост на ищеца, която може да бъде постигната или чрез продажба на
трето лице, с посредничеството на ответника в определения в договора краен
срок, а ако не - чрез закупуването му от самия ответник.Тълкуването на
уговорката за неустойка в чл.1.2 от договора, с оглед описаната цел на
договорното правоотношение и на всички уговорки в него , води до извод, че
тя се дължи при виновно неизпълнение на двете задължения, поети от
ответника : за да е изправна страна той следва да изпълни задължението си
по договора за поръчка, което е с краен срок : до 30.05.2020г, а ако не
изпълни това задължение в срока – да закупи лично имота на уговорената
цена. Ако нито изпълни задължението си да посредничи при продажбата на
имота, нито сключи окончателен договор за покупко-продажба на посочената
цена, дължи уговорената неустойка.
Първото възражение във въззивната жалба е, че неправилно съдът
е счел за неоснователно позоваването на непреодолима сила- КОВИД
епидемия, като основание, освобождаващо длъжникът от отговорност за
неизпълнение на задълженията по договора за поръчка. Съгласно
разпоредбата на чл.81,ал.1 ЗЗД длъжникът не отговаря, ако невъзможността за
изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина.
Нормативно определение на непреодолима сила е дадено в разпоредбата на
чл. 306, ал. 2 от ТЗ и според него това е непредвидено или непредотвратимо
събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора,
което е пречка за изпълнение на задълженията на длъжника по договора.В чл.
79, т. 1 от Конвенцията на Организацията на обединените нации относно
договорите за международна продажба на стоки /ратифицирана, обнародвана
в ДВ бр. 23 от 1990 г. / също е дадено определение на непреодолима сила,
която води до освобождаване от отговорност. В нормата е посочено, че страна
не отговаря за неизпълнение на което и да е от задълженията си, ако докаже,
че неизпълнението се дължи на препятствие извън нейния контрол и че не би
могло разумно да се очаква от нея да го вземе предвид при сключване на
договора, както и да избегне или да преодолее било него, било неговите
5
последици. Безспорно, с решение на Народното събрание в страната е
обявено извънредно положение за периода от 13.03.2020г до 13.05.2020г, т.е.
след възникване на облигационната връзка между страните. В конкретния
случай ответникът твърди следното : въвеждането на извънредното
положение е довело до това ,че са пострадали всички сфери на бизнеса, има
забрана за пътуване между градовете; за да бъде продаден един апартамент
той следва да бъде първо огледан от потенциални купувачи; основните
инвеститори по Българското Черноморие са чужденци, за които е било
невъзможно да пътуват.Тези възражения са неоснователни-на първо място,те
касаят евентуално само наличието на обективна невъзможност за изпълнение
само на договора за поръчка ,но не и на предварителния договор за продажба
на имота, сключен между страните. От друга страна, извънредното
положение е отменено на 13 май 2020г, а забраната за пътуване между
градовете без уважителна причина, установена със заповед на здравния
министър № РД-01-143/20.03.2020г е само за периода от 0,00часа на
21.03.2020г до 0,00часа на 06.05.2020г /съгласно заповед № РД-01-251/
05.05.2020г/.Нотариалната дейност по време на извънредното положение не е
преустановена.Неподкрепени с никакви доказателства са твърденията, че
купувачи на имоти по Българското Черноморие са основно чужденци,
липсват каквито и да е доказателства ответникът да е предприел някакви
действия за намиране на купувачи не само по време на извънредното
положение, но и след неговата отмяна, още повече, че поканата, с която е
развален договорът е получена от него 4 месеца след отмяната на
извънредното положение. От друга страна, както бе посочено по-горе,
липсват твърдения за наличие на непреодолима сила, водеща до обективна
невъзможност за изпълнение на задълженията на ответника по другата
облигационна връзка между страните – тази по предварителния договор за
продажба на имота, а уговорената неустойка е за неизпълнение на
задълженията по двете облигационни правоотношения. Поради тези
съображения съдът намира възражението за наличие на непреодолима сила,
която е обективна пречка за изпълнение на задълженията на длъжника и го
освобождава от отговорност за неоснователно.
Второто възражение във въззивната жалба е за нищожност на
клаузата за неустойка като противоречаща на добрите нрави.Уговореният
размер на неустойката е 10 000евро.Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение
№ 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1 от 2009 г. ОСТК ВКС автономията на
волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в
частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в
две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на
повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави. (чл. 26, ал.
1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани
правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за
спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи
6
служебно.Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в
гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и
защитава всеки признат от закона интерес.Условията и предпоставките за
нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и
от принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради
накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай
към момента на сключване на договора, а не към последващ
момент.Примерно са изброени следните критерии: естеството им на парични
или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се
обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с
други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на
уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на
неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди; Неустойката следва да се приеме за
нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради
накърняване на добрите нрави.В своята последваща практика ВКС приема ,че
въпросът доколко клаузата за неустойка е уговорена в нарушение на добрите
нрави следва да се разрешава чрез комплексна преценка не само на
съдържанието на договорната клауза, но и при отчитане на фактори като
свободата на договаряне, равнопоставеността между страните, функциите на
неустойката, възможността на неизправния длъжник сам да ограничи размера
на неизпълнението ,за да не се превърне неустойката в средство за
неоснователно обогатяване и други фактори,относими към конкретното
правоотношение- така Решение № 122/18.07.2019г по гр.д.№3238/2018г на
ВКС и др.
В конкретния случай неустойката е уговорена за неизпълнение на
непарично задължение – да се намери купувач на имота на ищеца за
определена цена, при определено възнаграждение за довереника в указания в
договора срок, а в случай на невъзможност да се изпълни задължението по
договора за поръчка в определения срок - да се сключи окончателен договор
за покупка на имота между страните ; липсва обезпечаване на изпълнението
7
на задълженията с други правни способи; уговорената неустойка е за
обезщетение на вредите от неизпълнение на основното задължение по
договора, а не мораторна неустойка.Тъй като неустойката е уговорена за
неизпълнение на двете задълженията на въззивника по договора от смесен
тип, то изцяло в неговите възможности е бил да се изпълни задължението по
предварителния договор за покупко-продажба и по този начин да не се стигне
до ангажиране на неговата отговорност за заплащане на неустойка.
Изпълнявайки задълженията си по този договор,ответникът би бИ.изправна
страна и не би дължал неустойка. Твърди се от въззивника несъответствие с
очакваните вреди към момента на сключване на договора и дори, че такива
вреди изобщо няма за ищеца, тъй като има скок в цените на имотите
понастоящем.Тъй като неустойката представлява уговорено при
сключването на договора обезщетение за вредите от виновното
неизпълнение на договорно задължение, без да е нужно те да се доказват, то
възражението, че вреди не са настъпили е ирелевантно.Преценката за
нищожност на клаузата за неустойка се прави към момента на сключване на
договора, така че е без значение, че към настоящия момент има повишаване
на цените на недвижимите имоти.Освен това размерът на неустойката може
да бъде по-голям от действителните вреди, но това се обяснява с
наказателната функция на същата.Уговорената неустойка е компенсаторна, с
оглед присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, а
определеният й размер не я прави нищожна a priori поради накърняване на
добрите нрави.Поради това възражението за нищожност е неоснователно.Във
въззивната жалба не се поддържа възражението за прекомерност на
уговорената неустойка, поради което и на осн.чл.269 ГПК съдът не се
произнася по него.
С представената по делото нотариална покана договорът за поръчка
/наречен за посредничество/ е развален, поради виновно неизпълнение на
задължението на ответника. В този смисъл са и твърденията в съдебно
заседание на процесуалния представител на ищеца.От друга страна, налице е
изявление и от страна на ответника във въззивната жалба, че облигационната
връзка между страните е прекратена/следва за пълнота да се отбележи ,че
договорът не е прекратен по право с изтичане на срока му,тъй като в него не
е посочен такъв срок- задължението по договора за поръчка и съответно
8
задължението да се сключи окончателен договор е уговорено със срок,т.е.
определен е падежът на двете задължения.Договорът продължава да действа
до развалянето му/. В исковата молба ищецът се позовава на неизпълнение на
задълженията по договора,вкл.и на това по предварителния договор от
страна на ответника, поради което е налице правен интерес и основание за
търсената от него сума. С оглед на това , съдът приема,че не съществува
облигационна връзка между страните по договора със смесен характер,
съдържащ елементите на договор за поръчка и на предварителен договор.
Тъй като е налице неизпълнение и на двете задължения, поети от длъжника
по сключения между страните договор , кредиторът има право да развали
договора по чл.87 ЗЗД и да претендира обезщетение за вреди от
неизпълнението ,чийто размер се определя от неустойката ,ако такава е
уговорена.В този случай развалянето има обратно действие и изправната
страна не може да иска обезщетение за забава/ неустойка/ за вреди от забава/
в този смисъл разясненията в ТР № 7/2013г на ОСТК на ВКС/.При разваляне
на договора от изправния продавач поради неизпълнена престация на
купувача по предварителния договор- да закупи имота на уговорената цена/ а
преди това да посредничи за продажбата на имота на трети лица/, вредите са
от неизпълнение на договора, а не от забавата в изпълнението му.Щом е
уговорена неустойка за вреди от неизпълнение на договора, длъжникът я
дължи- в този смисъл мотивите в Решение № 210/27.07.2015г по гр.д.
№5600/2014г .
Във връзка с обжалването на решението по обективно съединения
иск за връщане на сумата от 1200 евро,с правно основание чл.55,ал.1,пред.3
ЗЗД, се твърди, че е налице непреодолима сила, съставляваща пречка за
изпълнение на задължението по договора за изработка- за извършване на
ремонт в апартамента на ищеца. Доказателства за това не са ангажирани по
делото - липсват доказателства, че въведеното извънредно положение е
попречило на ответника да изпълни задължението си за ремонт на
жилището, нито лично , нито чрез трети лица.Твърди се също, че липсва
възлагане от страна на ищеца – какъв точно ремонт да се
извърши.Действително,в разписката за получена сума от 1200 евро не са
конкретизирани ремонтните дейности, които следва да се извършат.Между
страните липсва писмен договор за изработка, но от подписаната разписка е
9
видно ,че ответникът е получил процесната сума именно, за да извърши
ремонт на жилището,т.е. при липса на яснота за конкретните ремонти
работи, които следва да извърши, съобразно разпоредбата на чл.63,ал.1 ЗЗД, е
следвало изиска от възложителя да му посочи в какво конкретно да се
изразява този ремонт. Освен това, ако няма яснота в какво следва да се
изрази ремонта и изначална липса на възлагане, както се твърди във
въззивната жалба , то това означава, че изобщо липсва договор за
изработка/поради липса на съгласие по основните елементи на
облигационната връзка/ и получената сума се дължи поради начална липса
на основание. Възражението в жалбата, че липсва уговорка ремонтът да се
направи със средства на ищеца и възложената работа не е от кръга на
възможностите на ответника, са направени за първи път пред въззивната
инстанция и са преклудирани.Що се отнася до посоченото в разписката, че
сумата не подлежи на връщане, то се касае за документ, подписан единствено
от ответника и материализиращ само негово изявление, като липсват
доказателства такава да е била уговорката между страните и ищецът да се е
съгласил с това.
Ищецът твърди, че договорът за изработка е развален с нотариалната
покана, с която е поканен длъжникът да върне сумата, получена на
основание този договор.Дори да се приеме, че това не е станало с тази
покана ,тъй като липсва конкретно волеизявление в този смисъл в
нотариалната покана, то исковата молба, с която ищецът претендира
последиците от развалянето на договора за изработка, съдържа в себе си
имплицитно волеизявление за разваляне, с оглед твърденията в нея за
виновно неизпълнение на задълженията на ответника и основанието на
предявения иск- за връщане на сумата на отпаднало основание.Поради това
предявеният на осн.чл.55,ал.1 ,предл.3 ЗЗД иск за връщане на сумата 1200
евро, като дадена на отпаднало основание е основателен и следва да бъде
уважен.
С оглед на гореизложеното съдът счита ,че атакуваното решение
следва да се потвърди с горните мотиви.Направено е искане за присъждане на
разноски от страна на въззиваемия, но по делото липсват доказателства за
реално сторени такива.
Мотивиран от горното съдът
10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260128/04.06.2021г по гр.д.№854/2020г
на районен съд-Несебър.
Решението може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните в частта, относно исковете за
присъждане на неустойка в размер на 10 000 евро,мораторна лихва върху тази
сума в размер на 434,62лв и законна лихва върху главницата от датата на
исковата молба -02.10.2020г до окончателното изплащане, а в останалата част
е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11