РЕШЕНИЕ
гр.С., 29.08.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-во Гражданско отделение, 11 състав в публичното заседа-ние на треТ.юни през двехиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.И.
ЧЛЕНОВЕ:
при секретаря М.Д. и в присъствието на прокурора ........................... като разгледа
докладваното от съдията гр.дело N: 3 573 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба на „П.” ООД, гр.С. с уточненията към нея се твърди, че на основание договор за заем и новация от 04.05.2006 г., по силата на който е предоста-вил на ответника „П.А.Т.С.” ООД сумата 563 556 лева е кредитор на това дру-жество, което на 20.08.2008 г. се е разпоредило със свое имущество – недвижим имот: по-землен имот № 2 684 с площ от 725 кв.м., находящ се в гр.С., ж.к.”М.*” /под-робно индивидуализиран в ИМ и молба от 25.03.2013 г./, като го е продало на втория от-ветник – „П.Д.” ЕООД /към момента на сделката действал като „П.-М.Д.” ООД/ с договор, сключен с нот.акт № 88, том ІІ, рег. № 5 092, д.№ 272/2008 г. на нотариус А.Д.. Твърди се и че с това разпоредително дейст-вие ответникът „П.А.Т.С.” ООД уврежда ищеца като кредитор, чието вземане е възникнало преди продажбата, тъй като дружеството няма други активи, неизвършва дей-ност и е в невъзможност да удовлетвори кредитора, още повече, че дори и занижената цена по продажбата да е платена, паричната сума може да бъде разходвана и укрита за разлика от недвижимия имот. Излагат се доводи и че при осъщественото прехвърляне е налице и субективният елемент на чл.135, ал.2 ЗЗД – знание за увреждането на страните по процесната продажба, тъй като договорът за заем и новация е сключен от К. Бос-нев, като представител на ищеца, който към момента на атакуваната сделка е бил съдруж-ник с 90 % от капитала на продавача „П.А.Т.С.” ООД, като едновременно с това е притежавал и 90 % от капитала на дружеството-купувач „П.Д.” ООД и в качеството си на такъв това лице е дало съгласието си за извършването на разпо-редителната, съотв. на придобивната сделка в изискуемите се решения на Общите събра-ния на тези дружества.
Съобразно изложеното моли съда
да постанови решение, с което да обяви за не-действителен спрямо „П.” ООД, гр.С.
АД договора за покупко-продажба от 20.
Ответниците – „П.А.Т.С.” ООД и „П.Д.” ЕООД, *** в законния срок по чл.131, ал.1 ГПК не са депозирали писмени отговори, не са взели становища по заявения иск и не изпращат представители в о.с.з.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на ищеца, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
От представеното по делото заверено ксерокопие от нотариален акт № 88, т.ІІ, рег. № 5 092, дело № 272/2008 г. на нотариус А.Д., рег.№ 404 на Нот.камара, с район на действие СРС, вписан в АВ, Служба по вписванията гр.С. по вх.рег.№ 61 352, акт № 171, том СL, дело № 42 274/20.08.2010 г. на 20.08.2008 г. /неоспорен от страни-те/, е видно, че на 20.08.2008 г. „П.А.Т.С.” ООД, ЕИК ********, представ-лявано от управителя му З. А. Т. е продало на „П.Д.” ООД, Булстат ********, представлявано от управителя му П. П.А. собст-вения си недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 725 кв.м., находящ се в гр.С., район „М.”, ж.к.”М.*”, съставляващ имот № 2 684 в кв.35 по плана на гр.Со-фия, местност „ж.к.М.*-ж.г.К.” при съседи: улица, междублоково прост-ранство, улица, имот пл.№ 1895 и парцел І - за ЖС, магазини, трафопост и озеленяване и подземни паркинг-гаражи, за цена от 90 000,00 лева, която сума представляващият прода-вача е заявил, че е получил от представляващия купувача напълно и в брой преди подпис-ването на нотариалния акт, като същият служи и като разписка /доказателство/ за получе-ната сума. От т.3 и т.4 на описа на документите, представени във връзка с извършването на тази сделка, се констатира, че при нейното изповядване са представени решения на Общите събрания на двете дружества за сключването й.
От същия акт се установява и че продавачът „П.А.Т.С.” ООД е удос-товерил правото си на собственост върху имота с нотариален акт № 123, т.І, рег.№ 2105, дело № 119/2005 г. на нотариус с рег.№ 404 на Нот.камара, вписан с акт № ***, т. LLXXII, дело № 30992/2005 г. на СВ гр.С. – приложен по делото в заверено копие. Съгласно данните от визираното доказателство „П.А.Т.С.” ООД е придобил описания имот на 19.08.2005 г. с договор за покупко-продажба от третите за спора лица Т.А. И., Н.А.П. и Й.А.С. за су-мата 58 000,00 евро.
От представените в производството заверени преписи от дружествен договор от 14.06.2006 г., договори за продажба на дружествени дялове от 17.06.2008 г. с нотариална заверка на подписите под рег.№№ 3470 и 3471 от 17.06.2008 г., дружествен договор от 14.06.2006 г., отразяващ преразпределението на дружествените дялове от 17.06.2008 г. и промените от Общото събрание /ОС/ на съдружниците от 25.08.2006 г. и от протокол № 11 от 01.07.2008 г. на ОС на съдружниците е видно, че съдружници при образуването на тър-говско дружество „П.А.Т.С.” ООД са „П.” ООД, представлявано от К. С. Б., А.З.Т., З. А. Т. и К.С.Б.; че на 17.06.2008 г. А.З.Т. е продал на съдружника си К.С.Б. 38 дяла по 50 лева от капитала на „П.А.Т.С.” ООД, а З. А. Т. – 45 дяла по 50 лева от капитала на същото; че на 01.07.2008 г. е взето решение от ОС на съдружниците за отмяна на чл.6 от дружествения договор и за приемане на нов текст на същия, в ал.4 на който е предвидено, че дяловете на дружеството се разп-ределят между съдружниците, както следва: А.З.Т. – 5 дяла по 50 лв.; З. А. Т. – 5 дяла по 50 лв. и К.С.Б. – 90 дяла по 50 лв.
Ангажирани са и заверени преписи от учредителен протокол и дружествен дого-вор на „П.Д.” ООД от 03.10.2006 г., от които се констатира, че същото е образувано от съдружниците П. П.А. и К.С.Б. с капитал в размер на 5 000,00 лева, състоящ се от 100 дяла по 50 лева, разделени между съдружници-те, както следва: П. П.А. – 10 дяла по 50 лева и К.С.Б. – 90 дяла по 50 лева.
Съгласно цитираните докуменТ.и двете дружества „П.А.Т.С.” ООД и „П.Д.” ООД имат едно и също седалище и адрес на управление, а именно: гр.С., район „Л.”, ул.”К.” № 44, ет.1, офис № 13.
Ангажирано е и заверено копие от решение на едноличния собственик на капита-ла на „П.Д.” ЕООД от 05.11.2012 г. – г-н К.С.Б., с което е одобрен и приет учредителния акт на същото, в който е определен и нов адрес на управление на този правен субект в гр.С. – ул.”З.” № *, ет.*, ап.**, район „Т.”.
От представената справка от Търговския регистър /ТР/ при АВ относно ищцовото дружество „П.” ООД е видно, че това дружество от образуването му е със съдруж-ници: К.С.Б. и Х.Г.Г. с равни дялове, които са и негови законни представители – заедно и поотделно, вкл. и към настоящия момент.
Във връзка със заявената претенция
в производството е представено и заверено ко-пия от договор за заем и новация,
сключен на 04.05.2006 г. в гр.С. между „П.” ООД, представлявано от управителя
му К.С.Б. и „П.А.Т.С.” ООД, представлявано от управителя му З. А. Т. /неоспорен
от ответници-те/. От съдържанието на обсъжданото доказателство се установява,
че страните по този акт констатират и се съгласяват помежду се, че до
сключването му „П.” ООД е пре-доставил на „П.А.Т.С.” ООД временна безлихвена
финансова помощ в общ размер на 129 000 евро, по шест отделни договора, както
следва: 1. по договор от 16.07.
Съгласно клаузата на чл.2, ал.1
от същия документ „П.” ООД предоставя на „П.А.Т.С.” ООД друг заем в размер на
320 000 лева без лихва, със срок на връ-щане: 30.06.2016 г., като
предаването на заетите пари се извършва по следния начин: 70 000 лева –
по банковата сметка на „П.А.Т.С.” ООД в срок до средата на м.06.
Приложено е и заверено ксерокопие от обобщена оборотна ведомост на синтетич-ни сметки с натрупване на „П.” ООД за периода от 01.01.2006 г. до 31.12.2006 г., за-верена от управителя К.Б., в която по сметка 498 „Други дебитори” относно Фин.по-мощ „П.А.Т.С.” са отразени следните счетоводни записвания: Начални салда – дебит 242 093,80; Обороти – дебит 321 462,97 и Крайни салда – дебит 563 556,77 лева.
С писмо изх.№ 10-53-03-969/11.04.2014 г. НАП, ТД на НАП С., офис „Цен-тър” е удостоверило, че съгласно ИС на ТД няма данни за декларирани моторни превозни средства и недвижими имоТ.от дружество „П.А.Т.С.” ООД. Последното визи-рано обстоятелство се потвърждава и от приложената справка по лице относно това дру-жество от Служба по вписванията–С. за периода до 27.02.2014 г.
За доказване на твърденията си по
исковата молба ищецът е представил и завере-ни от ТД на НАП-С. разпечатки от
годишните данъчни декларации по чл.92 /чл.51/ от ЗКПО на ответника „П.А.Т.С.”
ООД за периода:
За изясняване на делото от фактическа страна по искане на ищеца са събрани и гласни доказателства – показанията на свидетелите А.З.Т. и Румен Ан-гелов К., и е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, изготвена от вещото лице инж.П.Я., от чието неоспорено заключение се установява, че пазарната стойност на процесния имот към м.08.2008 г., определена по сравнителния ме-тод, възлиза на 425 100,00 лева, а по метода на обезщетението – 454 180,00 лева.
При разпита му свидетелят А.Т.
поддържа, че е бил служител на „П. Ай Т.Сис” ООД, което в момента съществува
със спряна дейност, като формално не е уволнен и според него все още е
съдружник в последното с малък дял – 5 %; че това дру-жество няма дейност вече
6 години – от втората половина на
Депозират се показания и че свидетелят не може да си спомни дали към този момент „П.А.Т.С.” ООД е имал финансово задължение по договор за заем към „П.” ООД; че след време след закупуването на имота е станало ясно, че дружест-вото им няма какво да го прави, не са имали пари да строят, нито са можели да го управ-лява и тогава г-н Б. е предложил имотът да се прехвърли на „П. и.”, поради обстоятелството, че те по предмет на дейност са можели по-нататък да се занимават с него; че с това дружество „П. И.” те са били в един офис и се е решило те да се занимават по предмета на дейността си, с привличане на ресурси и въобще да го управля-ват и поради това са им го прехвърли; че е имало решение да се прехвърли имотът, но как после са се уредили нещата финансово г-н Т. не знае; че г-н Б. е движел тези неща, той е водел, доколкото може да се нарекат така, преговори по тази сделка, тъй като са били в две съседни стаи; че сигурно е била платена цена по продажбата, тъй като всичко е било прехвърлено и там уредено, но как точно е станало прехвърлянето – свиде-телят не знае, поради това, че не се е занимавал с тази сделка.
Посочено е и че „П. И.” ООД и „П.Д.” ООД са едно и също дружество – че с тази английска дума е било „И.”; че г-н Т. не може да каже кой е бил собственик на „П. И.” тогава; че управител е била П. /за чиято фамилия не се сеща/, К.Б. е бил съдружник там, като и П. би трябвало да има дялове в „П.Д.” ООД, но точно какви са били те, какво е съотноше-нието им – свидетелят не знае; че А.Т. няма никаква представа какво е станало след това с имота, нито дали при продажбата му „П.А.Т.С.” ООД е реализирал някаква печалба, но той лично се съмнява; че същият предполага, че между две такива близки дружества не е реализирана печалба, но не знае със сигурност; че при сделката между „П.А.Т.С.” ООД и „П. И.” ООД са били заплатени пари, тя е била оформена с нотариус и т.н., но подробносТ.не знае, защото Б. е движел финан-совите въпроси, вкл. и с такива имоТ.и с автомобилите също.
Отразено е и че свидетелят като съдружник в „П.А.Т.С.” ООД не се е интересувал откъде се финансира придобиването на имота; че г-н Б. е осигурил ре-сурса, но как го е направил и откъде – свидетелят не знае; че г-н Т. не се е интересу-вал и дали тази продажба ще доведе до печалба или загуба за дружеството; че това е било просто прехвърляне 1:1 към друго дружество, без някакъв стремеж за печалба от едното към другото, с оглед да се управлява този имот по-добре от специализирано звено, какво-то е било „П.Д.”; че той е съдружник в едното дружество, а в другото –
не, но най-малкото са очаквали „П.А.Т.С.” да получи печалба от „П. Д.”, поне той; че свидетелят не си спомня „П.А.Т.С.” ООД да е имал други недвижими И.; че автомобили са се вземали и продавали, които дейносТ.също е движел К., като по едно време е имало един „М.”, който К. е ползвал, но свидетелят не си спомня какво е станало след това – продал ли го е, прехвърли ли са го, както и че е имало и един служебен автомобил, който К. също е бил осигурил.
Твърди се и че през втората
половина на
Г-н Т. свидетелства и че същият не знае нищо за „П.” ООД и няма ни-каква представа дали „П.” ООД има задължения към чуждестранна фирма; че не си спомня да са водили разговори със сина му за задължения на „П.А.Т.С.” ООД към „П.” ООД; че към м.08.2008 г. „П.А.Т.С.” ООД не е имал финансо-ва възможност, било е невъзможно да погаси заем от 570 000 лева; че свидетеля не си спомня за такъв заем; че фирмата им не би могла да върне такъв заем, както и че оборот-ният им капитал тогава е бил 90 000 лева или нещо такова.
Вторият свидетел Р.К. – зет
на управителя на „П.” ООД г-н Х.Г., поддържа, че познава К.Б. от
Посочено е и че след разговора с Х.Г.,
че парите ги няма налични, един-ственият вариант, за да останат те за тази
инвестиция, направена от К.Б., е било нотариалният акт за имота да остане у
тях, за да имат някакво обезпечение за въпросния заем; че след многократни
срещи след това, на които К.Б. е обещавал да предос-тави на свидетеля
нотариалния акт, това не се е случило, като през м.април
При разпита се твърди и че К.Б. безспорно е искал те да не знаят за съществуването на „П.А.Т.С.”, тъй като през цялото време е твърдял и е гово-рил само за „П.” ООД; че след това се е оказало, че всички суми, които са пращани като инвестиционни кредиТ.към дружеството „П.” ООД от страна на „М. С.”, чийто собственик на капитала е Х.Г., защото това не е единствената пра-щана сума, под една или друга форма са били кумулирани от дружеството „П.А.Т.С.” веднага след постъпването им по сметките на „П.” ООД – част от тях по сметка, част на каса; че документално и фактически „П.” ООД дължи пари на „М.С..”, А., като парите на „П.” ООД, които трябва да бъдат върнати на австрийското дружество, са отишли в „П.А.Ти С.”.
Г-н К. свидетелства и че като дата точно не може да се сети, но изключването на „П.” ООД като съдружник в „П.А.Ти С.” ООД е станало след като те са пуснали жалба по официален път пред СГП срещу К.Б. за измама, като жалбата е подадена от свидетеля, като пълномощник на г-н Г.; че в хода на разследването са разбрали, че „П.” ООД е било изключено от „П.А.Ти С.” ООД, защото според твърдението на г-н Б. не е могло да плати повишаването на уставния капитал на „П.А.Ти С.” – да си направи вноска във връзка с увеличението на уставния капитал на „П.А.Ти С.”; че жалбата до Прокуратурата са я подали и тъй като съдружникът на „П.” ООД г-н Б. не е искал да върне парите и не е давал дос-тъп до никаква счетоводна информация, свързана с делата на „П.” ООД, като в жалбата е имало и сигнал за документи с невярно съдържане, защото няма как „П.” ООД да стане съдружник в „П.А.Ти С.” без съгласието на двамата съдружници и някой явно е подписал дружествения договор от името на Х.Г..
Депозират се показания и че в
хода на цялото разследване е станало ясно, че „Пре-миал” ООД и г-н К.Б. – като
управител на „П.” ООД, е предоставил въп-росната сума като безлихвен заем на
дружеството „П.А.Ти С.” и практически в един много кратък период след като е
предоставил тези пари като безвъзмезден заем, решава да вдигне уставния капитал
на „П.А.Ти С.”, „П.” ООД не внася необходимата сума и поради това бива изключен
от дружеството; че практически К.Б. е трябвало да внесе сумата по увеличението,
защото към този момент само той се е разпореждал с делата на „П.” ООД, както и
че впоследствие имотът, който се нами-ра в ж.к.”М.-
Представено е и заверено копие от
нотариален акт № 137, т.І, рег. № 6 397,
дело № 127/2010 г. на нотариус В. Я., рег.№ 265 на Нот.камара, с район на
действие СРС, вписан в АВ, Служба по вписванията гр.С. с вх.рег.№ 40777, акт №
169, том СІV, дело № 23 654 от 14.09.2010
г. /неоспорен в производството/, от което е видно, че на 14.09.2010 г. „П.Д.”
ООД, ЕИК ********, представлявано от управителя му К.С. Б. е продало на Бойко Станко Стоянов с
ЕГН ********** правото на собственост върху ½ /една втора/ идеална
част от собствения му недвижим имот: ПО-ЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 68134.4090.33 с адрес: гр.С., район „М.”, ж.к. ”М.-
При така приетата фактическа обстановка, установена от събрания по делото до-казателствен материал съдебният състав намира, че са се осъществили изискванията за частично уважаване на предявения иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД.
Приложението на цитираната правна норма е обусловено от наличието на куму-лативната даденост на предвидените в нея предпоставки, която настоящата съдебна инс-танция приема, че в конкретния случА.е налице. Безспорно се установи в процеса от анга-жираните по същото доказателства, че ищецът има качеството на кредитор по отношение на ответника „П.” ООД относно парични вземания по договор за заем и новация от 04.05.2006 г. Доказано бе и че посочените вземания са възникнали преди сключването на атакуваната валидна възмездна сделка от 20.08.2008 г.; че е налице увреждане на ищеца като кредитор с извършената продажба от длъжника му „П.А.Ти С.” ООД, с коя-то той се е лишил от имущество на значителна стойност, което би осуетило и/или затруд-нило осъществяването на правата на кредитора му спрямо него, както и знание за това ув-реждане от страна на съконтрагентите по тази сделка. Към момента на изповядване на продажбата съдружникът с най-голям дял в дружеството-продавач „П.А.Ти С.” ООД, както и в дружеството-купувач „П.Д.” ООД – с дялове в размери от по 90 % от капитала им, е едно и също лице – г-н К.С.Б., който от дру-га страна е подписал и договора за заем и новация от 04.05.2006 г. от името на ищеца и е предоставил средствата по него, с оглед на което при вземането на решенията на Общите събрания на двете ответни дружества от страна на същия за извършването на процесната сделка от 20.08.2008 г. – като съдружник с мажоритарен дял, това лице е знаело, че прода-вачът има кредитор, както и че продажбата уврежда правата на последния. Г-н Б. е бил запознат с размера на дълга на дружество „П.А.Ти С.” ООД, както и с не-доброто финансово и имотно състояние на това дружество, което не е позволявало да се погаси дълг на такава стойност. Тъй като юридическите лица участват в гражданския оборот чрез действията на съответните физически лица от състава на техните органи, зна-нието на определени факти от страна на последните, обуславя „знание” на тези факти и от самите юридически лица.
За пълнота на изложението следва да
се отбележи, че за да се породи потестатив-ното право на кредитора да
претендира обявяването за недействителни спрямо него на да-дена сделка или
друго действие, с което длъжникът му го уврежда, е необходимо да е на-лице
действително вземане на същия, но не е нужно последното да е ликвидно,
изискуемо или съдебно установено. Съдът разглеждащ Павловия иск по чл.135 ЗЗД
не може да про-верява съществуването на вземането, което легитимира ищеца като
кредитор, освен ако последното не е отречено с влязло в сила решение, в който
смисъл е и задължителната съ-дебна практика, обективирана в постановените по
реда на чл.290 ГПК решения: № 552/ 15.07.2010 г. по гр.д.№ 171/2009 г. на ВКС,
ІV ГО; № 639/06.10.2010 г. по гр.д.№ 754/2009 г. на ВКС, ІV ГО; № 122/14.03.
От друга страна: при постановяването на съдебното решение съдът е длъжен да вземе предвид и всички относими към правния спор факти, какъвто в случая се явява из-вършената продажба на ½ ид.ч. от процесния имот на трето лице. По силата на разпоред-бата на чл.135, ал.1, изр.3 ЗЗД недействителността не засяга правата, които трети добросъ-вестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за нейното обявяване. Продажбата на ½ ид.ч. от поземления имот от страна на купувача по атакува-ната сделка „П.Д.” ООД на Бойко Станков Стоянов от 14.09.2010 г. е сключена преди вписването на исковата молба по делото – на 19.04.2013 г. и същата е възмездна, поради което правата по нея на това трето добросъвестно лице се запазват.
Неоснователни са наведените от ищеца доводи във връзка с приложението на но-велата на чл.135, ал.1, изр.3 ЗЗД. Недобросъвестността по смисъла на цитираната правна норма е свързана с момента на извършване на последващата възмездна сделка и знанието на приобретателя по нея относно увреждащия характер на същата спрямо кредитора на длъжника-съконтрагент на неговия праводател, каквито доказателства по делото не са на-лице.
Предвид наличието на кумулативната даденост на елементите от фактическия със-тав на разпоредбата на чл.135, ал.1 ЗЗД по отношение на ½ ид.ч. от атакуваното разпореж-дане с процесния имот, в този размер предявеният П. иск се явява основателен, поради което изповяданата с нотариален акт № 88/20.08.2008 г. покупко-продажба следва да бъде обявена за недействителна спрямо ищеца „П.” ООД за ½ ид.ч. За останала-та ½ ид.част заявената претенция следва да бъде отхвърлена, като неоснователна и недока-зана.
С оглед приетия изход от
разглеждането на делото на основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците следва да
заплатят на ищцовото дружество направените по делото разноски в размер на
360,69 лева. На ищеца не се присъждат разходи за адвокатско възнаграждение, тъй
като до приключване на устните състезания по делото същият не е представил
доказа-телства, че е извършил такива, а на възстановяване по визирания ред
подлежат само дей-ствително направените разходи в процеса /т.1 от ТР №
6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН ПО ОТНОШЕНИЕ на „П.” ООД, ЕИК ******* със
седалище и адрес на управление: гр.С., район „Л.”, ул.”К.” № **, ет.*,
ап.** договор за покупко-продажба на недвижим
имот, сключен на 20.
ОСЪЖДА „П.А. Т. С.” ООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление: гр.С., район „Л.”, ул.”К.” № **, ет.*, офис* и „П.Д.” ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление: гр.С., район „Т.”, ул.”З.” № *, ет.*, ап.** да ЗАПЛАТЯТ на „П.” ООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр.С., район „Л.”, ул.”К.” № **, ет.*, ап.* на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 360,69 лева /триста и шестдесет лева и шестдесет и девет стотинки/ – разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните – с въззивна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: