№ 2368
гр. Варна, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Александър В. Цветков
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело №
20243110111372 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени обективно кумулативно
съединени искове от М. Ж. Ж., ЕГН *******, с адрес гр. В.*****, чрез адв. Н.
М. срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4,
Бизнес център „България“, за прогласяване на Договор за потребителски
кредит № ********* г., сключен между ищеца и ответника „КРЕДИСИМО“
ЕАД, за нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК и срещу „АЙ
ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център
„България“, за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на
поръчителство от 28.08.2023 г., сключен между ищеца и ответника „АЙ
ТРЪСТ“ ЕООД, нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК.
Ищецът твърди в исковата си молба, че на 27.08.2023 г. между него и
ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит
№ 2827629, по силата на който му е предоставен кредит в размер на 1000 лв.,
който следвало да се върне на 25.09.2023 г. на една вноска, при годишен
лихвен процент в размер на 40,00% и годишен процент на разходите (ГПР)
49,00%. Поддържа, че на основание чл. 4.1 от процесния договор за
потребителски кредит и с цел да бъде той обезпечен, ищецът сключва договор
за предоставяне на поръчителство с ответното дружество „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД
на 28.08.2023 г., по силата на който следвало да заплати възнаграждение в
размер на 297,11 лв. Твърди, че договорът за потребителски кредит е нищожен
на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, за което излага подробни
съображения. Посочва, че съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, чл. 19,
ал. 4 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Разпоредбата
1
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисквала в договорите за кредит по ясен и
разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя. В случая ГПР по договор за
потребителски кредит № ********* г. и общата дължима по кредита сума не
били коректно посочени, тъй като възнаграждението по договор за
предоставяне на поръчителство неправилно не било взето предвид при
изчисляването на процента на разходите и крайната дължима от потребителя
сума. Съгласно § 1, т. 1 ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се
включвали всички видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е
задължително условие за получаване на кредита. Излага, че в нарушение на
чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 19, ал. 4 от ЗПК в договора за потребителски кредит
липсват условия за прилагането на посочения ГПР. Не ставало ясно дали е
фиксиран или променлив. Не бил посочен общият размер на дължимата
възнаградителна лихва. Освен това погасителният план не отговарял на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, не ставало ясно какво включва
погасителната вноска. Освен това в договора за потребителски кредит е
посочена само абсолютна стойност на ГПР, но няма разписана методика кои
компоненти са включени в него. Не ставало ясно дали възнаграждението на
поръчителя в размер на 297,11 лв. е включено в ГПР. В този смисъл бил
нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. На следващо място, поддържа, че договорът
за поръчителство, сключен с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, е нищожен на основание чл.
26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, тъй като било налице явна нееквивалентност
между предоставената услуга и уговорената цена, с което се нарушавал
принципът на добросъвестност и справедливост, а освен това било налице
нарушаване на нормативно установения размер на ГПР и заобикаляне на
закона. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗПК, ищецът излага
твърдения още, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Сочи,
че съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7–12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7–9, договорът за потребителски
кредит е недействителен. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за такъв, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Налице
е заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Двете дружества са свързани
лица, като едноличен собственик на капитала на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е
„КРЕДИСИМО“ ЕАД. Искането е за уважаване на предявените искове, като
съдът приеме, че договорът за кредит е нищожен на посочените основания,
като прогласи за нищожен и договора за поръчителство. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника
„КРЕДИСИМО“ ЕАД, с който искът се оспорва като неоснователен. Твърди
се, че не са нарушени чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че
кредитополучателят е взел информирано решение за сключване на договора,
за което му е предоставен стандартен европейски формуляр. Лихвеният
2
процент и ГПР са били възпроизведени в договора, като изрично било
посочено връщането на кредита съгласно погасителен план. Последният
съдържал размер, брой на вноските, падеж, респ. размер на главница и лихва.
Излага още, че възнаграждението, което ищецът се задължил да плати на
трето лице, въобще не се дължало на ответника, поради което няма как да бъде
включено в погасителния план. Намира, че не е налице разминаване между
посочения в договора ГПР и този, действително дължим от страна на ищеца.
Посоченият в договора ГПР бил в съответствие с чл. 19, ал. 4 ЗПК. Искането е
за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК искът се оспорва като неоснователен от
ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, който оспорва твърденията за нищожност на
договора за предоставяне на поръчителство. Потвърждава, че между ищеца и
ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на
поръчителство, по силата на който на ищеца са предоставени определени
услуги (обезпечаване на задълженията му по договор за потребителски
кредит, сключен с другия ответник) срещу месечно възнаграждение, дължимо
от негова страна. Заявява, че предоставянето на обезпечение, в това число и
поръчител, е изцяло доброволно и зависи от избора на конкретния клиент. В
този смисъл сключването на този договор не било задължително условие за
получаване на кредита, като възнаграждението за поръчителя не следва да
бъде включено в ГПР. Клаузата за сключване на договор за предоставяне на
поръчителство била индивидуално уговорена, не била пряко свързана с
размера на отпускания кредит и условията му за погасяване. Предоставяната
услуга на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД не представлявало разход, пряко свързан със
сключването на договора за потребителски кредит по смисъла на § 1 ДР ЗПК.
Допълнителен аргумент в тази насока било обстоятелството, че договорът за
кредит бил сключен преди длъжникът да е сключил договор за поръчителство
с различно от кредитора лице. Поради това спазване на изискванията на чл. 19
ЗПК за включването в ГПР на разходите по договора за предоставяне на
поръчителство не само не е било необходимо, но е било и обективно
невъзможно към момента на сключване на договора за кредит. Искането е за
отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Предмет на разглеждане в производството са субективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. I ЗЗД вр. с чл. 22
ЗПК, за прогласяване на нищожност на Договор за потребителски кредит №
********* г. и на Договор за предоставяне на поръчителство от 28.08.2023 г.
Предвид съдържанието си процесният договор за потребителски
кредит по своята правна характеристика отговаря на договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и спрямо правоотношението
приложение намират нормите на специалния закон, а по аргумент от чл. 24 от
ЗПК – и уредбата на неравноправните клаузи в потребителските договори (чл.
3
143 – чл. 148 от ЗЗП). Съобразно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7–12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7–9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Между страните по същество не е налице спор, а и от представените
писмени доказателства се установява, че на 27.08.2023 г. между тях е сключен
Договор за потребителски кредит № 2827629. В чл. 4.1 от същия е уговорено,
че в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави
обезпечение по кредита, то в зависимост от посочения вид обезпечение,
следва в срок до 48 часа да сключи Договор за поръчителство с одобрено от
„КРЕДИСИМО“ ЕАД юридическо лице. Уговорено било още, че в случай на
непредставяне на съответното обезпечение, ще се счита, че заявлението не е
одобрено и съответно договорът няма да породи действие, а при представяне
на обезпечение по кредита, одобрението на подаденото заявление се извършва
в срок до 24 часа. На 28.08.2023 г., кредитополучателят е подписал Договор за
поръчителство с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, по който дружеството поело
задължение да сключи договор за поръчителство с „КРЕДИСИМО“ ЕАД, по
силата на който да отговоря пред „КРЕДИСИМО“ ЕАД солидарно с него за
изпълнение на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно
Договор за потребителски кредит, като за поемане на предвидените
задължения, потребителят дължи възнаграждение на поръчителя, определено
в Приложение № 1 към Договора за поръчителство – 297,11 лева за всеки
месец на нереволвиране на кредита.
Съгласно член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО понятието „общи
разходи по кредита за потребителя“ обхваща всички разходи, включително
лихви, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят
следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на
кредитора, с изключение на нотариалните такси. Съгласно тази разпоредба
посочените разходи включват и разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, ако сключването на договор за услугата е задължително
условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите
условия. По силата на член 3, буква и) от Директива 2008/48 ГПР съответства
на общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент
от общия размер на кредита, и когато е приложимо, включително разходите,
посочени в член 19, параграф 2 от тази директива. За да осигури по-голяма
защита на потребителите, законодателят на Съюза е възприел широко
определение на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“
(решение от 16 юли 2020 г., Soho Group, C686/19, EU:C:2020:582, т. 31), което
означава всички разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с
договора за кредит и които са известни на кредитора (решение от 21 април
2016 г., Radlinger и Radlingerová, C377/14, EU:C:2016:283, т. 84). Освен това,
за да гарантира тази защита, член 22, параграф 3 от Директива 2008/48
задължава държавите членки да гарантират, че разпоредбите, които приемат за
изпълнение на тази директива, не могат да бъдат заобиколени посредством
начина, по който са формулирани договорите (решение от 11 септември 2019
г., Lexitor, C383/18, EU:C:2019:702, т. 30).
4
Съобразно възприетото задължително тълкуване с решение на Съда на
Европейския съюз по дело C-714/22, разпоредбата на чл. 10, пар. 2, буква ж) и
член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в
договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите,
включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи,
част от които са и процесните, посочените разпоредби допускат този договор
да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата
нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния
потребител на предоставената в заем главница.
В настоящия случай възнаграждението за поръчителство, макар и
уговорено по отделен договор, е задължителен разход, пряко свързан с
договора за кредит, тъй като е условие за неговото предоставяне съгласно чл.
4.1 от договора за кредит. Непосочването му в ГПР нарушава чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК, което води до недействителност на договора за кредит по чл. 22 от
ЗПК. Освен това, включването на възнаграждението за поръчителство в
погасителните вноски увеличава реалния ГПР над допустимия праг по чл. 19,
ал. 4 ЗПК, което представлява заобикаляне на закона по смисъла на чл. 21, ал.
1 от ЗПК. Погасителният план не посочва ясно компонентите на вноските,
включително дали възнаграждението за поръчителство е част от тях,
нарушавайки чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК.
Отделно от гореизложеното, клаузата, с която е договорено
„възнаграждение за поръчителство“, в случая се явява недействителна. При
сключването на акцесорния договор, като част от договора за потребителски
кредит, длъжникът не е имал право на избор на поръчител и възможност за
индивидуално договаряне, особено като се има предвид, че едноличен
собственик на капитала на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е „КРЕДИСИМО“ ЕАД
(справка в Търговския регистър). Следователно, юридическото лице –
поръчител, което е предварително одобрено от кредитора, като от договора за
поръчителство е видно, че поръчителят е включен в оповестения от
„КРЕДИСИМО“ списък на лицата, от които приема поръчителство за
задължения по отпуснати потребителски кредити, респективно се явява и
свързано с него лице. Това води до значително неравновесие в правата между
потребителя и търговеца, не отговаря на изискването за добросъвестност и в
частност лишава длъжника от право на избор и възможност за индивидуално
договаряне.
Също така, при условие че финансовата институция е длъжна да оцени
платежоспособността на потребителя в съответствие с изискването на чл. 16
ЗПК, а с акцесорния договор се цели да се обезщетят вредите от евентуална
фактическа неплатежоспособност на длъжника, то последното е в
противоречие с цитираната разпоредба на закона. В контекста на изложеното и
предвид нарушаване на повелителните норми на ЗПК и ЗЗП в тази част
договорът е недействителен по отношение на длъжника. Освен това,
възмездността на договора за поръчителство прехвърля върху
кредитополучателя тежестта от оценката по чл. 16 ЗПК, за която потребителят
не дължи такси съгласно чл. 10а, ал. 1 и 2 ЗПК. Уговарянето на такова
5
възнаграждение, дължимо ежемесечно за срока на действие на основния
договор, води само до допълнително увеличаване на размера на задълженията
на кредитополучателя. Следователно, следва да се приеме, че това вземане се
основава на неравноправна клауза за потребителя.
В допълнение следва да се посочи, че претендираното вземане за
възнаграждение по договора за поръчителство е в противоречие с чл. 19 ЗПК.
Макар и да е уговорено по отделен договор като възнаграждение в полза на
поръчител, от представените от ищеца договори към заявлението,
включително от Приложение 1 към договора за кредит и Приложение 1 към
договора за предоставяне на поръчителство, е видно, че сключеният с
дружеството „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е
кредиторът по договора за кредит, договор за поръчителство е изцяло
обвързан с погасителния план по договора за кредит, като е предвидено за
всеки месец по погасителния план по договора за кредит, потребителят да
заплаща и възнаграждение на поръчителя. Т.е. реално възнаграждението за
поръчител се кумулира към погасителните вноски. Това има за последица
скрито оскъпяване на кредита. Включено по този начин в погасителните
вноски, възнаграждението за поръчител – свързано лице с кредитора по
договора за кредит, се явява допълнителна печалба за заемодателя и се
отразява на размера на годишния процент на разходите в посока на
увеличаването му. По този начин се заобикаля установеният в чл. 19, ал. 4 ЗПК
горен праг на годишния процент на разходите, който не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва (какъвто е размерът му по процесния
договор за кредит, но без съобразяване на възнаграждението за поръчител).
Налага се изводът, че клаузата за предоставяне на поръчителство и договорът
за предоставяне на поръчителство противоречат на добрите нрави, като
илюстрират уговорки във вреда на потребителя, които не отговарят на
изискването за добросъвестност и имат за цел заобикаляне изискванията на
ЗПК.
На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че по начина
на уговарянето на възнаграждението за поръчителство, то излиза извън
присъщите на този договорен ангажимент функции – да обезпечава и
обезщетява в случай на неизпълнение, което е още едно основание за неговата
нищожност поради противоречие с добрите нрави. Главното задължение на
заемателя по договора за кредит е да върне заетата сума и да плати
уговореното възнаграждение на кредитора, а не да предостави обезпечение.
Така изцяло липсва обезпечителният елемент на възнаграждението за
поръчителство, тъй като такова би се дължало и при точно и пълно
изпълнение на основното задължение на длъжника. Ето защо, в случая не е
налице обезщетителната функция на възнаграждението, защото то не
гарантира възстановяване на вредите от евентуално бъдещо неизпълнение на
длъжника, нито го мотивира да изпълни точно. Формално възнаграждението е
уговорено като задължение, но същото не зависи от вредите от
неизпълнението на допълнителното задължение за предоставяне на
обезпечение и по никакъв начин не кореспондира с последиците от
неизпълнението. Това е така, защото към момента на изтичане на предвидения
6
срок за обезпечаване на задължението по кредита, кредиторът не би могъл да
търпи вреди от липсата на обезпечение, тъй като дори първата погасителна
вноска още не е била дължима. Включено по този начин като падежно,
претендираното възнаграждение по правната си същност не съставлява
обезпечение, а добавък към възнаградителната лихва и на практика
съставлява част от печалбата на кредитодателя, което е единствената цел на
начисляването му.
С оглед гореизложеното и на всяко едно от посочените самостоятелни
основания, клаузата на чл. 4.1 от договора за кредит, възлагаща задължение за
кредитополучателя да учреди поръчителство, е нищожна, което по силата на
чл. 22 от ЗПК води до недействителност на сделката. Съответно, Договорът за
предоставяне на поръчителство от 28.08.2023 г. е нищожен, тъй като
противоречи на добрите нрави и заобикаля изискванията на ЗПК, като създава
неравноправност и допълнително оскъпяване на кредита в полза на свързано
лице с кредитора.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на
ищеца следва да бъде присъдена сумата от 481 лева за заплатена държавна
такса и адвокатско възнаграждение. Доколкото не е проведено разграничени
между дължимите разноски по всеки от двата иска, същите се дължат поравно
от двамата ответници.
По делото не е събрана държавна такса по субективно съединения иск
срещу „Ай Тръс“ ЕООД, поради което същата следва да бъде събрана по реда
на чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, по иска на М. Ж. Ж., ЕГН
*******, срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК *********, Договор за
потребителски кредит № ********* г. на основание чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. I от ЗЗД.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН, по иска на М. Ж. Ж., ЕГН *******,
срещу „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *********, Договор за предоставяне на
поръчителство от 28.08.2023 г. на основание с чл. 26, ал. 1, предл. I от ЗЗД.
ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на М. Ж.
Ж., ЕГН *******, сумата от 240,50 лева, представляваща половината от
сторените съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на М. Ж.
Ж., ЕГН *******, сумата от 240,50 лева, представляваща половината от
сторените съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати в полза на
бюджета на Варненски районен съд сумата от 50 лева, представляваща
дължима, но незаплатена държавна такса в производството, на основание чл.
7
78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2
от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8