РЕШЕНИЕ
№ 2974
гр. Варна, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20223110102003 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от В. Н. С. срещу Община ***
кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД,
вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на: 1) сумата от 12 000 лв., частична
претенция от 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинени травматични увреждания,
вследствие на настъпило на 05.08.2021 г. попадане на крака й в дупка на тротоар на
Крайбрежната алея в гр. ***, поради лошо стопанисване на обекти от Община ***,
ведно със законната лихва от датата на увреждането – 05.08.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането; и сумата от 573,11 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди от настъпилия на 05.08.2021 г. деликт, изразяващи се в
направените разноски за изследвания, лекарства и възстановяване, както следва:
лекарства – 133,11 лв., рехабилитация – 400 лв., разходите за която са сторени на
05.10.2021 г., такса за платени медицински услуги на 12.08.2021 г. – 40 лв., ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумите.
Ищцата твърди, че на 05.08.2021 г. към 20,30 ч. се разхождала заедно със
семейството си по Крайбрежна алея в гр. ***, когато в близост до Трета буна и
заведение „***“ кракът й пропаднал в дупка. Вследствие на това изпитала силна болка,
включително загуба на съзнание. Излага се, че същата била откарана до МБАЛ „***“
АД, където била приета по спешност. От прегледа на място било установено: контузия
на гръдния кош, ожулвания в областта на двете колена, двуглезенно счупване в
областта на дясната глезенна става и счупване на основата на пета предстъпална кост
на левия крак. В резултат били имобилизирани с гипс и двата крака от глезените до
коленете, след което ищцата била изписана за домашно лечение. Сочи се, че в
издадения АЛ № *** е отразено, че са поставени гипсови имобилизации, като
основната диагноза е счупване на външен /латерален/ малеолус на десен глезен и
счупване на метатарзална кости на лявото ходило. Последвало назначенаване на
терапия, която включва продължаване на имобилицазиите за общо 30 дни. Във връзка с
извършването на необходимото лечение ищцата поддържа, че е заплатила разноски за
лекарства в размер на 133,11лв., такси за медицински услуги на 12.08.2021 г. - 40лв. за
1
издаване на медицинско удостворение и проведена рехабилитация – 400 лв., платени
на 05.10.2021 г. Сочи се, че й било назначено лечение в домашни условия за около три
месеца. Предвид естеството на уврежданията самостоятелното обслужване на
ежедневни физически и хигиенни нужди не било възможно, поради което била
ангажирана непрестанната подкрепа на близките на пострадалата. Твърди се изпадане
на състояние на безсъние, депресия и отчаяние. Излага се, че възстановителният
процес продължава и към настоящия момент, като въпреки приеманите обезболяващи,
ищцата търпи силни болки и затруднено движение на травмираните крайници в
студено време. Аргументира ангажирането на отговорността на ответника въз основа
на Закона за пътищата, от който се извежда довода, че на Общината е възложено
поддържането на инфраструктурата, в това число и процесния участък, в който е
настъпил инцидентът. Навежда се, че отговорността на Общината произлиза както на
основание чл. 49 ЗЗД – като лице, възложило дейността по поддържането на пътищата,
така и на основание чл. 50 ЗЗД като собственик на вещта /така по см. на ППВС №
17/1963г./. При тези съображения моли за уважаване на предявените искове и
присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника Община ***, в който изразява становище за неоснователност на предявените
искове. Сочи, че настъпилите вреди на ищцата не са пряка и непосредствена последица
от действията, респ. бездействията на ответника. Излага се довода в тази връзка, че при
предвижване във въпросния участък ищцата е имала обективна възможност от далечно
разстояние да възприеме процесната дупка, с което да предотврати настъпването на
инцидента. Твърди се, че в случая е налице хипотезата на съпричиняване по смисъла
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, което следва да обуслови намаляване на обезщетението. Оспорва
се лицето да е губило съзнание вследствие на инцидента. Насочва вниманието на съда
върху обстоятелството, че настъпилото физическо увреждане не е наложило
оперативна намеса. Оспорва мястото на инцидента, като излага, че по отношение на
него е налице разминаване между соченото от ищцата и изписаното в издадения
амбулаторен лист. Моли за отхвърляне на исковите претенции и в условията на
евентуалност моли да бъде присъден намален спрямо искания размер на обезвреда.
Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, както и заключението на назначената по делото съдебномедициснка
експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Съгласно неоспорената медицинска документация (л. 7-11 от делото) ищцата е
постъпила на 05.08.2021 г. в 21,40 ч. в УМБАЛ „***“ ЕАД, Спешно отделение, и е
изписана на 06.08.2021 г. в 00,45 ч., където са проведени клинични прегледи и образни
изследвания, при които е установено счупване на външния малеол на дясната
подбедрица, счупване на основата на пета метатарзална кост на лявото стъпало,
проведени са репозиции, поставена е гипсова имобилизация и са дададени указания за
контролен преглед. Според данните в представеното медицинско удостоверение №
***/*** г. от Отделение „***“ при УМБАЛ „***“ ЕАД на 05.08.2021 г. към 20,30 часа
на тротоар пред заведение на Крайбрежна алея в гр. *** дясното стъпало на ищцата е
попаднало в дупка на тротоара, загубила равновесие и получила травми в областта на
десния глезен и лявото стъпало. При извършения на 12.08.2021 г. преглед съдебният
медик е констатирал по предностраничната повърхност на дясната гръдна половина,
странично от дясната гърда, значителна палпаторна болезненост, засилваща се при
дишане. По предната повърхност на двете колена личали ожулвания с
кафявочервеникав цвят, с диаметър по около 3-4 см, а пръстите на дясното стъпало и
видимата му част в предния полюс били оточни и синкаво кръвонаседнали. Според
заключението на лекаря се касае за контузия на гръдния кош, ожулвания в областта на
двете колена, двуглезенно счупване в областта на дясната глезенна става и счупване на
2
основата на пета предстъпална кост, като тези травматични увреждания, преценени в
своята съвкупност биха могли да бъдат получени по указаните време и начин. За
извършената медицинска услуга ищцата е заплатила такса от 40 лв., видно от
представения фискален бон от 12.08.2021 г. Според представените амбулаторни листи
са извършени два контролни прегледа на ищцата на 12.08.2021 г. и 19.08.2021 г., в
които са посочени диагноза „счупване на външен (латерален) малеолус“ и
придружаващи заболявания и усложнения – счупване на метатарзална кост, обективно
състояние – гиспови имобилизации, описани са извършените изследвания и е
посочено, че имобилизациите на крайниците на ищцата продължават за общо 30 дни. В
графа „Анамнеза“на амбулаторните листи е отразено „На 05.08.21г. стъпва в шахта и
травмира ляво ходило и десен глезен. Прегледана в СОК – имобилизирана с гипс“.
Представени са 2 бр. амбулаторни листи от последващи прегледи на ищцата,
проведени на 01.10.2021 г. и 03.08.2022 г., от които е видно, че ищцата е посетила
лекар на 01.10.2021 г. с оплаквания от болки в засегнатите области след свалена
имобилизация, оток и ограничени движения, като се е придвижвала с патерици, а на
03.08.2022 г. ищцата е продължавала да изпитва същите болки и ограничения. При
двата прегледа е консултирана за провеждането на физиотерапевтични процедури от I
и III гр. по 20 бр.
Видно от представената фактура № ***/*** г., издадена от „***“ ООД, ищцата е
заплатила на 05.10.2021 г. сумата от 400 лв. за проведена рехабилитация за периода от
06.09.2021 г. до 05.10.2021 г.
Установява се от приложените фискални бонове (л. 13-15 от делото), че са
закупени лекарствени продукти на обща стойност от 133,11 лв., закупени в периода
06.08.2021 г. – 10.12.2021 г.
От приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните
съдебномедицинска експертиза се изясняват правнозначимите обстоятелства, че
вследствие на процесния инцидент от 05.08.2021 г, разхождайки се по плажната алея
на гр. ***, ищцата, стъпвайки в прохлътнал участък (дупка) на тротоара и падайки на
земята, е получила следните травми: фрактура на костите на дясната подбедрица –
фибула и тибия, без разместване, както и фрактура на пета предностъпална кост на
левия крак. Предприето е консервативно лечение с поставяне на гипсови
имобилизации на двата крайника за период от 30 дни. При прегледа от съдебен лекар
на 12.08.2021 г. са констатирани допълнително контузия на гръден кош, охлузвания по
двете колена, оточност и кръвонасядане по пръстите на дясното ходило. След
отстраняване на имобилизациите са проведени два курса рехабилитация. Вещото лице
е достигнало до фактическия (доказателствен) извод, че така установените фрактури на
костите на двата крайника на ищцата са получени по механизмите на действие на
твърдите тъпи предмети, като при тяхното получаване има елемент на рязко усукване в
областта ма дясната глезенна става и удар в областта на ходилото на левия крак към
външния му ръб. Констатира се, че видът и характеристиката на счупването
съответстват на описания механизъм за внезапно спъване с прохлъзване на единия
крайник в дупката и падане напред, предвид охлузванията по коленете и травмата на
гърдите в дясно.
Вещото лице застъпва становището, че описаните във фискалните бонове
препарати са относими към травмата с изключение на „Розвера“ (на стойност 10,04
лв.), „Гинко билоба“ (на стойност 19,78 лв.) и „Фурантрил“ (на стойност 3 лв.), както и
„Ефира“ (на стойност 11,78 лв.) и „Ериус“ (на стойност 11,78 лв.), освен ако
последните два не са били предписани с цел повлияване на алергична реакция от
другите препарати.
Изяснява се от заключението на назначената по делото съдебномедицинска
експертиза, че двуглезенното счупване в дясно, без наличие на разместване в костните
фрагменти, е довело до трайно затруднение в движението на десния долен крайник на
ищцата за период от около 3 месеца. Фрактурата на пета метатарзална кост също
3
обуславя трайно затруднение на движенията в левия крайник за период от около 1,5
месеца. Според вещото лице в случая наличието на фрактури в областта на двата долни
крайника удължава с месец-два функционалния дефицит, предвид факта, че не би
могло да се постигне адекватно физическо натоварване поне на единия крайник, за да
може да се проведе активна рехабилитация. Установява се от заключението на
съдебномедицинската експертиза, че към настоящия момент основната функция на
крайниците е възстановена, като за левия крак не се констатират дефицити, но за
десния крак е налице оточност в глезена, поява на болка и накуцване при движение. За
възстановяване на обичайния пълен обем на движенията в ставата е необходим
следващ курс рехабилитация.
При изслушването си в о.с.з., проведено на 09.09.2022 г., вещото лице пояснява,
че антиалергичните медикаменти „Ефира“ и особено „Ериус“ често в медицинската
практика се прилагат, когато е едновременно с нестероидни противовъзпалителни
лекарства, като по този начин потискат евентуална реакция на образуване на по-
големи отоци, защото тези вещества водят до задържане на течности. В тази връзка
уточнява, че е възможно да бъдат предписани при процесната травма, но относно
статините и антихолестеролите, описани в заключението, не може да бъде очертана
връзката с лечението на уврежданията на ищцата от процесния инцидент, като същите
е възможно да са относими към придружаващи нейни заболявания.
От ангажираните от ищцата гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетеля *** (с когото живее на семейни начала) се установява, че на 05.08.2021 г.
около осем часа вечерта заедно с ищцата, сина й и двама племенници са излезли на
разходка по плажната алея. Не разбрали как докато вървят по алеята за пешеходци, без
да видят никаква дупка, тъй като вече започнало да се смрачава, ищцата изохкала
силно и като се обърнал свидетелят я видял паднала. Дупката се намирала на алеята на
няколко метра от заведение и била с размери 40-50 см. на 20-30 см. На това място
нямало улично осветление, като светлината от бара на заведението не достигала до там.
Около минута след падането ищцата била неадекватна, след което се посъвзела и
заявила, че не може да се изправи, поради което двамата с единия племенник я
пренесли на пейка на плажа. Синът й се обадил да поиска разрешение да дойде с
колата, защото преминаването с автомобили по алеята било забранено, и я закарали в
спешното отделение. Там установили, че и двата й крака са счупени. Свидетелства, че
след като била гипсирана ищцата приемала лекарства и обезболяващи медикаменти.
Повече от един месец не станала от леглото и не се движила, като за нея се грижила
племенницата й. Вдигали я, за да се нахрани в леглото, не можела да се изправи сама,
нито да се завърти, защото й било трудно от тежестта на гипса на двата крака. Твърди,
че преди инцидента ищцата била жизнена, излизала на разходки, рядко се застоявала
вкъщи, но вече не е така, тъй като кракът я боли и понакуцва. Припомня си случката и
я е страх да излиза навън, освен ако не е наложително, напр. за да отиде до близък
магазин. Всичко това я сринало психически. Според свидетеля операция не била
проведена на краката на ищцата, въпреки че било необходимо, тъй като вече костите
зараснали, но с някакво разместване.
Втората водена от ищцовата страна свидетелка *** Н. (племенница на ищцата)
заявява пред съда, че по време на процесния инцидент тъкмо започнало да се смрачава,
когато се разхождали и били на разстояние от около двадесет метра от ищцата. Видяла
леля си паднала на земята и не можела да стане. Свидетелства, че ищцата била
пожълтяла и не можела да се съвземе от падането. След това мъжете от компанията им
я хванали, за да може да седне. Кракът й бил много надут и братовчедът на
свидетелката попитал дали може да слезе от паркинга до плажната ивица с колата, за да
я вземат и заведат в спешното отделение. Там изчакали доста време докато я приемат,
след което й направили рентгенови снимки и гипсирали двата крака на ищцата.
Свидетелства, че през първите две седмици ищцата била като инвалид – неподвижна и
изпитвала силни болки. Давали й вода със сламка докато лежи, закупили подлоги,
4
памперси и болкоуспокояващи медикаменти, които пиела през няколко часа. След като
поотминала малко болката свидетелката започнала да я повдига, но й било трудно да я
мести, заради тежестта в двата крака. Ищцата започнала да има проблеми с храненето,
не искала да ходи до тоалетната и предприели извършването на клизми. Изпаднала в
депресивно състояние, тъй като не знаела дали после ще може да върви. Препоръката
на лекарите била да не извършва движения, защото ако не изпълнява указанията и не е
обездвижена, може да се наложи извършването на операция на крака. Трудно било и
ходенето на контролен преглед, съпругът на свидетелката и синът на ищцата я носели,
за да й бъде извършен скенер. Според свидетелката това преживяване още се отразява
на ищцата – не иска да излиза, а ако посещава места, това са все познати за нея и не
смее да ходи на места, където не е била. Доста дълго време не посещавала плажната
алея на града, която преди й била любимо място за посещение. Допълва, че все още
ищцата изпитва болки и при по-продължително вървене започва да куца. След
махането на гипса ищцата не е можела да ходи още около две седмици, защото краката
й били атрофирали и обездвижени. Минало време докато се възстанови
кръвообращението в краката и ищцата да ги почувства. След това в дома й идвал
рехабилитатор, тъй като тя не можела да излиза. Цената за рехабилитацията била
непосилна за семейството, затова те се научили от лекаря как сами да правят
упражненията. Около 3-4 седмици след премахването на гипса ищцата започнала да се
обслужва сама, но отново имала нужда от човек до нея, защото се страхувала да не
падне. Излага, че лекарството за холестерол и „Ериус“ били изписани от личния лекар
на ищцата, тъй като от натъртването в областта на едната гърда не можела да диша, а
също така холестеролът й по принцип бил в гранични стойности и да не се стигне до
притискане на кръвоносните съдове от обездвижването. Пояснява, че в медицинската
документация погрешка било вписано от лекаря, че ищцата е паднала в шахта, вместо
така както се е случило в действителност – в дупка, но той им заявил, че нямало
значение, важното било, че е паднала. Преди инцидента ищцата била жизнен и
социален човек, грижила се за майка си години наред, излизала и общувала с други
хора, а сега е човек, който не смее да излиза навън, като през периодът, в който не е
можела да се обслужва сама, е била разстроена и е плачела.
При така установените факти съдът достигна до следните правни изводи:
Ищцата е активно процесуално легитимирана да търси обезщетение за
причинени вреди на лично основание, резултат от деликт, претендирани като
неимуществени, изразяващи се в причинена болка и страдания от травматични
увреждания, и имуществени, които включват разходите за лечение.
За да възникне обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя за
неимуществени/имуществени вреди, причинени при или по повод на уговорената
работа, трябва в обективната действителност да са настъпили следните юридически
факти (материални предпоставки): 1) деяние (действие или бездействие); 2)
противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически
осъщественото поведение); 3) вреди (неблагоприятно засягане на имуществената сфера
на увредения или накърняване на неговия телесен интегритет); 4) причинно-следствена
връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени/неимуществени
вреди (вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес между явленията в
природата следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от
виновното противоправно поведение на делинквента); 5) вина на делинквента, която
съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага и 6)
виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на
възложената работа.
При съвкупния анализ на доказателствата по делото по категоричен начин по
делото се установява, че на 05.08.2021 г. ищцата е получила травматични увреждания в
резултат на попадане на крака й в дупка на тротоар на Крайбрежната алея в гр. ***,
изразяващи се в контузия на гръден кош, охлузвания по двете колена, оточност и
5
кръвонасядане по пръстите на дясното ходило, двуглезенно счупване в областта на
дясната глезенна става и счупване на основата на пета предстъпална кост на левия
крак, в резултат на което и двата й крака били имобилизирани с гипс за период от
около 30 дни.
Изяснява се от заключението на приетата по делото и неоспорена от страните
съдебномедицинска експертиза, както и от събраните гласни доказателствени средства
по делото, че възстановителният период от получените фрактури е продължил повече
от четири месеца, тъй като трайно затруднено е било движението на десния крак
период от около три месеца, а на левия крак – близо месец и половина, но
функционирането на долните крайници на ищцата е било затруднено за още месец-два
след това, предвид факта, че не може да се постигне адекватно физическо натоварване
поне на единия крайник, за да може да се проведе активна рехабилитация. Освен това,
макар и основната функция на крайниците към настоящия момент да е възстановена, в
десния крак и към датата на изготвяне на заключението – 06.08.2022 г. (година след
инцидента) за десния крак е налице отточност в глезена, поява на болка и накуцване
при придвижване.
Дейността по изграждането, ремонта и поддържането на общинските пътища се
осъществява от общината, с цел осигуряване на необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година – арг. чл. 31 от Закона
за пътищата, т. 14 от ДР на ЗП. На основание §6 , т. 28 от ДР на Закона за движение по
пътищата участници в движението са и пешеходците.
Съгласно чл. 48, т. 2, б. „б” ППЗП общината отговоря за поддържането на
тротоарите, дори и на тези, които се намират извън платното (платната) за движение на
републиканските пътища в границите на селата и селищните образувания. О. като
собственик на пътя, върху който се намира това съоръжение на техническата
инфраструктура, е длъжна незабавно да сигнализира това препятствие по тротоара и да
го отстрани в най-кратък срок. Но дори и да липсваха конкретни нормативни правила,
поради общественото предназначение на общинските улици общината следва да
осъществява дейности по тяхната поддръжка, като осигурява нормален достъп,
проходимост и предвижване на пешеходци по тях. Тъй като общината като
юридическо лице изпълнява своите задължения чрез възлагане на определена работа
на определени физически лица, те носят деликтна отговорност, в случай че не са взели
необходимите мерки за осигуряване на безопасността на движение по улици и пътища,
общинска собственост.
От друга страна, по силата на чл. 30, ал. 4 ЗП изграждането, ремонтът и
поддържането на тротоарите се организират от съответните общини. Следователно,
доказано е виновното неизпълнение на нормативно установеното задължение на О. ***
чрез своите служители да осигурява безпрепятствено придвижване на хора по
тротоарите на общината, поради което е установен фактическият състав, обуславящ
възникването на обезпечитално-гаранционната отговорност на ответната община за
противоправното бездействие на нейни служители – по реда на чл. 49 ЗЗД.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане
на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в
закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда.
Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
на размера на обезщетението. При обсъждане размера на паричното обезщетение съдът
следва да прецени естеството и интензивността на отрицателните изживявания на
пострадалия, както и възрастта на увреденото лице, ръководейки се от обществения
критерий за справедливост към момента на възникването на правото на обезщетение.
Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
6
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
на размера на обезщетението.
При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че вследствие на процесния инцидент ищцата е получила счупване на
двата крака, обусловило трайно затруднение в движението й за период от повече от
четири месеца. Макар и да не е било провеждано оперативно лечение и да не се е
налагал болничен престой, за период от около месец ищцата е била напълно
обездвижена, тъй като не е можела да движи и двата си гипсирани крака. Изяснено е
по делото, че инцидентът се е отразил негативно на качеството на живот на ищцата. По
време на възстановителния период ищцата е изпитвала болки, не е могла да се
придвижва самостоятелно и е била зависима от близките си. Въпреки че към
настоящия момент функцията на краката да се е възстановила напълно, при движение
ищцата изпитва болки в десния крак и накуцва, а глезенът й оттича. Освен
физическите болки ищцата е изпитала и психически страдания вследствие на
процесната злополука, тъй като невъзможността да се справя самостоятелно с
елементарните си ежедневни ангажименти, дори и с обслужване на основните си
физиологични нужди, е рефлектирала негативно на психиката й. Преживяното е
оставило траен отпечатък в съзнанието й и е довело до нежелание и страх от нейна
страна да излиза навън и да посещава непознати места.
Настоящият съдебен състав при преценка на претърпените от ищцата физически
болки и страдания, нейната възраст, периодът на възстановяване от около четири
месеца до окончателното приключване на оздравителния процес с възстановяване
функцията на двата й крака, наличната и към момента болка в областта на десния
крайник, преживяното безпокойство и негативните емоции от принудителния престой,
намира, че следва да й бъде определено заместващо обезщетение за причинените
неимуществени вреди в размер на 12 000 лв.
Относно възражението на Община *** за наличие на съпричиняване от страна
на ищцата ответникът носи тежестта (процесуалното задължение) да докаже, че с
действията си пострадалата е станала причина за настъпване на вредите. Настоящият
съдебен състав не споделя доводът на ответника, че ищцата е имала обективната
възможност от далечно разстояние да възприеме процесната дупка, тъй като от
свидетелските показания се установява, че на процесния пътен участък е липсвало
осветление и инцидентът е настъпил във вечерен час, макар и през лятото, но в период,
в който е започнало да се стъмнява, поради което видимостта не е била достатъчно
добра, за да е налице възможност за ищцата да възприеме отдалече наличното
препятствие на пътя и да съобрази поведението си с него. Показателно за това
обстоятелство е и фактът, че нито един от спътниците на ищцата не е забелязал
дупката докато тя не е паднала.
Обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване – чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Приносът на
увредения – обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до
настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен – този въпрос е
изяснен със задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени
в т. 7 от ТР № 1 от 23.12.2015г. на ВКС по т. д. № 1/2014 г., ОСГТК. Не може да се
приеме, че излизането на улицата и придвижването по тротоар, чието поддържане по
закон е вменено в задължение на ответника, отрича проявена нормална дължима грижа
за здравето и телесната цялост на пострадалия.
Настоящият съдебен състав счита, че в конкретния случай липсват както
нормативни, така и общоприети правила, според които пешеходец трябва да избира
маршрута си, съобразявайки се с потенциалния риск в определен участък от тротоара
да е налице необезопасена и несигнализирана дупка, която да е длъжен да избегне.
7
Такова задължение би било налице само в случай, че ответникът е предприел действия
по сигнализиране и обезопасяване на процесната дупка, доказателства за което не са
събрани. При установения механизъм на инцидента се налага извод, че по делото не се
установи поведение на ищцата, което обективно да е създало възможност за настъпване
на инцидента, да е улеснило механизма му или че пострадалата сама се е поставила в
ситуация на повишен риск от увреждане. Не е установено, че пострадалата е
предприела действия или бездействия, които са инициирали, допринесли или улеснили
механизма на настъпване на инцидента. По правилата за разпределение на
доказателствената тежест неустановените по несъмнен начин от ответника фактически
твърдения се считат за неосъществени в обективната действителност, поради което и
поради своята недоказаност възражението за съпричиняване на вредоносния резултат
се явява неоснователно.
При тези съображения съдът приема, че в обективната действителност са
възникнали всички материални предпоставки за ангажиране на обезпечително-
гаранционната отговорност на ответната община, поради което предявеният частичен
иск за заплащане на обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди в
размер на 12 000 лв. се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло. В полза на
ищцата следва да бъде присъдена и законната лихва върху сумата, считано от датата на
деликта – 05.08.2021 г., тъй като при причиняване на вредоносен резултат от
непозволено увреждане, делинквентът изпада в забава от момента на извършване на
противоправното деяние, без да е нужна покана – чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
По отношение на претенцията за имуществени вреди:
От представените писмени доказателства по несъмнен начин се установява, че
вследствие на процесния инцидент ищцата е направила разходи за провеждане на
рехабилитация в размер на 400 лв., както и за платени медицински услуги –
извършване на преглед в Отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ „***“ АД и
издаване на удостоверение, в размер на 40 лв. Ищцата е закупила лекарствени
продукти на стойност 133,11 лв., но от заключението на вещото лице по назначената
съдебномедицинска експертиза и поясненията му, дадени в о.с.з., проведено на
09.09.2022 г., става ясно, че закупените препарати „Розвера“ на стойност 10,04 лв.,
„Гинко билоба“ на стойност 19,78 лв. и „Фурантрил“ на стойност 3 лв. нямат връзка с
лечението на претърпените от ищцата травми. Съдът дава вяра на заключението на
вещото лице в тази част, като експерт в областта на медицината, каквито специални
знания няма данни да има свидетелката ***., поради което и не може да приеме
доводите й относно приложимостта на тези лекарства за оздравяването на ищцата от
получените травми. В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че сторените
разходи в общ размер от 32,82 лв. за закупуване на посочените лекарства не
представляват имуществени вреди от настъпилия инцидент, поради което с тази сума
следва да се намали претенцията на ищцата и да й бъде присъдено обезщетение за
понесени имуществени вреди в размер на 540,29 лв., представляващи направените
разноски за изследвания, лекарства и възстановяване, както следва: лекарства – 100,29
лв. (10.12.2021 г.), рехабилитация – 400 лв. (05.10.2021 г.), такса за платени
медицински услуги – 40 лв. (12.08.2021 г.). В останалата част като неоснователен искът
следва да бъде отхвърлен. По аналогични на гореизложените съображения в полза на
ищцата следва да се присъди и лихва за забава, считано от датата на увреждането, т.е.
датата на настъпване на имуществените вреди, която представлява датата, на която са
извършени на разходите.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и съгласно чл. 38, ал. 1,
т. 2 ЗА в тежест на ответника следва да бъдат възложени съдебни разноски за сумата от
1190 лв., представляваща възнаграждение за процесуално представителство на
адвоката, предоставил безплатната правна помощ на ищеца, съгласно представения
списък по чл. 80 ГПК и приложения Договор за правна защита и съдействие от
8
01.02.2022 г. Ответникът трябва да бъде осъден по правилата на чл. 78, ал. 6, във вр. с
чл. 83, ал. 2 ГПК да заплати дължимата държавна такса в размер на 480 лв.
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ОСЪЖДА О. В., с административен адрес гр. *** бул. „***“ № ***, да заплати
на В. Н. С., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ж. к. „***“, бл. ***, вх. ***, ап. ***,
сумата от 12 000 лв. (дванадесет хиляди лева), частичен иск от общо 20 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от причинени травматични увреждания, вследствие на настъпило на
05.08.2021 г. попадане на крака й в дупка на тротоар на Крайбрежната алея в гр. ***,
поради лошо стопанисване на обекти от Община ***, ведно със законната лихва от
датата на увреждането – 05.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, на
основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА О. В., с административен адрес гр. ***, бул. „***“ № ***, да заплати
на В. Н. С., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ж. к. „***“, бл. ***, вх. ***, ап.***,
сумата от 540,29 лв. (петстотин и четиридесет лева и двадесет и девет стотинки),
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от настъпилия на
05.08.2021 г. деликт, изразяващи се в направените разноски за изследвания, лекарства и
възстановяване, както следва: лекарства – 100,29 лв., платени на 10.12.2021 г.,
рехабилитация – 400 лв., разходите за която са сторени на 05.10.2021 г., такса за
платени медицински услуги на 12.08.2021 г. – 40 лв., ведно със законната лихва от
датата на извършване на разходите до окончателното изплащане на сумите, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над присъдения размер от 540,29 лв. до
пълния претендиран размер от 573,11 лв., на основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА О. В., с административен адрес гр. ***, бул. „***“ № ***, да заплати
на адвокат Д. В. С. - А., член на АК – ***, с личен № ***, със служебен адрес гр.
***ул. „***“ № ***, ет. ***, ат. ***, сумата от 1190 лв. (хиляда сто и деветдесет лева),
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена в полза на В. Н. С.
безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
ОСЪЖДА О. В., с административен адрес гр. ***, бул. „***“ № *** да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – *** сумата от 480
лв. (четиристотин и осемдесет лева), представляваща дължима държавна такса, на
основание чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9