Р Е Ш Е Н И Е
№ 421
гр. Пловдив, 06. 03. 2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, пети
състав, в открито заседание на 13, 02, 2023 година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
и секретар Д. Й. , като разгледа докладваното от председателя
АД № 3144 по описа за 2022г. на Административен съд – Пловдив, намира за
установено следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДП.
Жалбоподателят
– Д.И.В. с ЕГН: **********,***, в качеството му на управител на „В.-Рентакар“ ЕООД
оспорва Заповед за принудителна административна мярка № 22-4332-004781
по чл. 171, т. 2А, б.А от ЗДвП, с която е прекратена регистрацията на лек
автомобил Киа Сийд с рег. № *** за срок от 6 месеца и
са иззети два броя регистрационни табели.
В жалбата, подадена чрез СДВР, Отдел
„Пътна полиция“ в Административен съд – София-град, по ад. № 10847/22г. се твърди неправилност и незаконосъобразност
на издадената ЗППАМ, като се иска нейната отмяна.
Ответникът – И.
В. Й. – ПОЛИЦЕЙСКИ ИНСПЕКТОР В ОТДЕЛ „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ В СДВР, редовно призована,
не се явява и не изразява становище.
Окръжна прокуратура Пловдив – редовно призована, не встъпва в процеса.
По допустимостта на жалбата - видно от разписката към процесната
заповед , същата е получена лично от жалбоподателя на 07,11,2022, поради което
предвид подаването й на 17,07,2022г. пред АССГ, чрез органа в законоустановения
14-дневен срок, от лице, което има правен интерес, следва да се приеме за процесуално
допустима.
Административен съд - Пловдив, в
настоящия състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата на страните, намери за
установено следното от фактическа страна:
Процесната ПАМ е издадена от И. В. Й. –
ПОЛИЦЕЙСКИ ИНСПЕКТОР В ОТДЕЛ „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ В СДВР, а жалбата е подадена чрез
СДВР в Административен съд – София-град, като по адм.
дело № 10847/2022 г. по описа на Трето
отделение, 15 състав на същия съд с Определение № 9507/02.12.2022 г.
производството по делото е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на
Административен съд – Пловдив.
Оспорената Заповед е издадена на
основание чл.171, т.2А от ЗДвП от ПОЛИЦЕЙСКИ
ИНСПЕКТОР В ОТДЕЛ „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ В СДВР, след като е установено , че на 17.09.2022
г. лицето В.И.А., не е спрял на
проверка, принудително е бил спрян на бул. „Цариградско шосе“ № 5и в гр. София
и е било установено , че е управлявал
МПС без да притежава СУМПС.
Управляваното от А. МПС е било марка
КИА , с рег. № *** и е било собственост на „В.-Рентакар“
ЕООД, като с договор за наем от 12,09,22г. е било ползвано от В.Й.В.. На л. 9 по делото е приложен
свидетелство за регистрация на процесния автомобил ,
а на л. 11 и 15 са приложени съответно АУАН и НП срещу А..
Предвид горното на „В.-Рентакар“
ЕООД е наложена Принудителна
административна мярка – „Прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от шест месеца и изземване
на два броя регистрационни табели № РВ 2415 НС.
Не
се спори от страните че В.И.А., към датата на проверката не притежава СУМПС и не
е представил такова на проверяващия орган в гр. София.
В хода на съдебното производство към доказателствения материал се
приобщиха и изпратените с писмо с вх. № 1641/23.01.2023 г., от ОД на
МВР – Пазарджик доказателства , както и такива
изпратени с писмо с вх. № 3035/08.02.2023 г. от СДВР, отдел „Пътна
полиция“, с което се предоставя цялата административно-наказателна преписка въз
основа на АУАН № 746574/17.09.2022 г., съставена срещу лицето В.И.А..
По делото са приложени / л. 16-21 на
АССГ/ : процесната
ЗППАМ в оригинал, заверено копие от АУАН и НП срещу В.И.А., заверени копия от три заповеди на Директор СДВР
и две на министър на вътрешните работи,
касаещи материалната компетентност на органа.
При така установеното от фактическа
страна настоящият съдебен състав намира
следното от правна страна:
Страните нямат спор по фактите, които
са установени по непротиворечив и категоричен начин и се признават от страна на
жалбоподателя, доколкото в жалбата
и в
осз . не са направени никакви оспорвания
относно събраните и приети по делото писмени доказателства.
Няма
спор между страните чия е
собствеността на управляваното МПС , марка КИА , както и че А. го е управлявал , като
неправоспособен водач.
Спорът между страните е относно
правилното приложение на материалния закон - чл. 171, т.2а от ЗДП , както и
дали има допуснати съществени процесуални нарушения от АНО.
Съгласно разпоредбата на чл. 150а,
ал. 1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него превозно средство. В настоящия случай, жалбоподателят не
оспорва факта, че на датата на проверката А. е
управлявал неговия автомобил, без да притежава свидетелство за правоуправление на МПС.
Съгласно непротиворечивата практика
на ВАС доказателствата и фактите по делото следва да се обсъждат , към момента
на установяване на нарушението .
Законодателят в чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП е предвидил, че за да управлява
моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
превозно средство.
Същевременно законодателят е
предвидил в чл. 171, т.2а от с.з. , че следва да се прекрати регистрацията на
пътно превозно средство , което се
управлява от неправоспособен водач.
В случая , както се каза по-горе е
налице "прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, което не притежава СУМПС.
Административният орган обвързва
фактическото основание за издаване на заповедта с констатациите в АУАН, които
от правна страна са квалифицирани за нарушение на чл. 100, 103 и 150 от ЗДв.П , т.е А. не
спира на контролен орган , управлява
повторно ППС, без да е правоспособен водач и не носи свидет.
за регистрация на МПС.
Представените заверени копия от
заповеди, описани по-горе изключват съмнение за компетентност на издалия
заповедта административен орган, компетентен в пределите на неговата материална
/предметна/ и териториална компетентност.
Съдът счита , че установеното от ответника в оспорената ПАМ
не е оборено в настоящото съдебно производство , поради което следва жалбата
като неоснователна да се отхвърли.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 5 от ЗДв.П Съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.И.В. с ЕГН: **********,***, в качеството му на управител на „В.-Рентакар“ ЕООД срещу
Заповед за принудителна административна мярка № 22-4332-004781 по чл. 171, т.
2А, б.А от ЗДвП, с която е прекратена регистрацията на лек автомобил Киа Сийд с рег. № *** за срок от 6 месеца и са иззети два броя
регистрационни табели.
Решението не подлежи на обжалване.
Административен съдия :