№ 771
гр. Перник, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Д.М.М.
при участието на секретаря И.К.И.
като разгледа докладваното от Д.М.М. Гражданско дело № 20221720105544
по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.54 ал.2 Закона за кадастъра и
имотния регистър.
Първоначално е бил предявен иск от Н. П. П., с който се иска да се
признае за установено спрямо ищцата, че ответниците
Л. П. А., Е. А. А. и Р. А. А. не са собственици на реална част с площ 300
кв. м., намираща се в североизточната част на имот с идентификатор №
63152.1.681 по КККР на град Перник.
В исковата молба и допълнителна такава се посочва, че:
ищцата въз основа на договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт № 160 от 1969 г., е собственик на поземлен имот, застроен с
едноетажна жилищна сграда, който имот е с планоснимачен номер 1055 по
ПРЗ на село *******, одобрен със заповед № III-234 от 09.04.1976 г., находящ
се в населената и стари застроената част на село *******, Община ******,
махала „Шумнатица”, с граници на имота по нотариален акт: улица, А.Н. и
дере.
Твърди се, че горепосоченият имот съставлява част от имот с
идентификатор № 63152.1.681 по КККР на град Перник, при което обхваща
1
реална площ от 300 кв. м., намираща се в североизточната част на имота.
Посочва, че владее описаната реална част от 1969 г. до настоящия
момент.
Ответниците отричали правото на собственост на ищцовата страна със
съставянето на нотариален акт № 20 по дело № 1374 от 1970 г., което
обосновавало правния интерес от предявяването на иска да се отмени този
акт.
Ответниците Л. П. А. и Р. А. А. са подали отговор на исковата
молба, посочвайки, че са собственици на процесния имот, за което излагат
подробни доводи.
Поддържа се, че претендираната от ищцата реална част от 300 кв. м.
попадала в площта на техния имот с размери 1157 кв. м., за който била
издадена заповед за деактуване № 1604/10.10.2018 г. на кмета на Община
Перник. Излагат се твърдения, че процесният имот не отговаря по граници с
имота, описан в нотариалния акт, с който ищцата се легитимира като
собственик. Поясняват, че владението на ищцата е прекъснато от Община
Перник със съставянето на акт за общинска собственост № 11208/08.04.2016
г., отнасящ се за имот, в който попада процесният. Твърди се, че имотът е
станал обшински във връзка с разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ.
Впоследствие за спорния имот била издадена заповед за деактуване №
1604/10.10.2018 г. на кмета на Община Перник, с която имотът бил предаден
на правоимащите лица (ответниците).
След указания дадени с Определение № 208 от 20.04.2022 на въззивнияу
съд по гр.дело № 185/2022 на ПОС -ищцата е депозирала молба с която е
било уточенно, че е предявен положителен установителен иск с който ищцата
претендира, че е собственик на спорния имот и желае да се извърши поправка
в кадастралната карта, респ. – обезсилване на Нотариален акт № 20 / 70 за
процесните 300 кв.м.
С решение № 232 от 20.07.202 по гр.дело № 185/2022г. на ПОС
решението на РС е било обезсилено и делото върнато за ново разглеждане на
2
друг състав.
Настоящият състав, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР,вр. чл.124
ал.1 ГПК и иск по чл.537 ал.2 ГПК-
поради обстоятелството, че твърденията на ищеца са свързани с
погрешното отразяване на собствения му поземлен имот като част от съседен
имот и/или изобщо не е заснета като самостоятелен имот.
Същевременно заявеният петитум за установяване несъществуването
правото на собственост на ответниците не съответства на фактическите
твърдения в исковата молба, които фактически твърдения обосновават правен
интерес от иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР за поправка на грешка или непълноти в
кадастралната карта.
В тази насока са и указанията на Решение № 232 от 20.07.2022г. ва ПОС
по в гр.дело № 00185 / 2022г. по описа на ПОС:
По констатираните от въззивния съд нередовности на исковата молба за
формулиране съответен петитум /искане/ на исковата молба и привеждане
петитума, в съответствие с изложените фактически обстоятелства като
основание на иска-
с дадените указания с Определение № 280/20.04.22 г., с молба вх. №
2679 от 20.05.2022 г.
ищцата твърди, че: е собственица на реална част от имот с площ от
300 кв.м попадащи в североизточаната част на имот с ид. 63152.1.681 по
КККР на с. ******* одобрен със заповед № РД - 18-1182/31.05.2018 г на Изп.
директор на АГКК, находящ се в с. *******, общ. Перник и
че същата тази част неправилно е записана като имот на
ответничките. Поради спор за материално право между ищцата и
3
ответничките, административната процедура при СГКК гр. Перник
инициирана по нейна молба не е финализирана, поради противопоставяне от
страна на ответничките като Общината видно от адресираната до нея
кореспонденция е дала указания, че възведения спор следва да бъде решен по
съдебен, а не по административен ред.
Изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически
твърдения свързани с погрешното отразяване на собствения на ищцата
поземлен имот като част от друг имот би могло да се отстрани по реда на чл.
54 , ал.2 от ЗКИР, като счита, че спор по чл. 54, ал.2 от ЗКИР, не съществува
пречка и би могъл да бъде разрешен и в настоящото производство за
собственост, а не с отделен иск.
Искането е формулирано по следния начин: Да се приеме за
установено по предявените от Н. П. срещу ответниците Л. А., Е. А. и Р. А.,
че не са собственици на реална част с площ от 300 кв. м. попадаща в
североизточната част на имота с ид. 63152.1.681 по КККР по плана на с.
******* общ. Перник, одобрени със заповед РД- 18- 1182/ 31.05.18 г. на ИД на
АГК
находящ се в с. *******, общ. ******, местност „Смирови ливади", с
площ от 4157 кв.м. трайно предназначение на територията : земеделска ,
начин на трайно ползване: ливада, № по предходен план 001681 при съседи:
63152.1414, 63152.1.483, 63152.1.680, 63152.1.528, 63152.1.199, 63152.19901,
63152.1.519, граници на реалната част от три страни: имот с ид.63152.1.681 и
населено място на с. *******, която реална част е изобразена графично със
сини букви АВСДЕА от имот 63152.1.681 означени със зелен цвят и букви
АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОА на скицата към техническата експертиза на л. 129
по гр. д. № 1581 на PC Перник;
Да се приеме за установено, че ищцата е собственик на имот с пл. №
1055 с площ от 300 кв.м. по ПРЗ на с. ******* одобрен със Заповед № Ш-
234/09.04.76 г., който имот погрешно е заснет в КККР като част от имот с №
631.521681 по КККР на с. *******, общ. Перник одобрен със Заповед № РД-
18-1182/ 31.05.18 г. на ИД на АГКК на ответниците Л. А., Е. А. и Р. А.,
намираща се в североизточната част на имота, като този имот да бъде нанесен
и записан в кадастралната карта на името на Н. П.,
както и да бъде отменен нот.акт № 20/70 г. в частта за процесиите
4
300 кв.м.
С оглед горното, съдът приема, че при така въведените твърдения
и очертания предмет на делото - в съответствие с изложените фактически
обстоятелства като основание е предявен и допустим положителен
установителен иск с пр. осн. чл. 54, ал. 2 ЗКИР.
С оглед ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8 от 2014 г. на ОСГК на
ВКС този спор за материално право следва да бъде разрешен по реда, указан в
разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, а именно - чрез предявяване на
положителен установителен иск за собственост за установяване правата на
лицето, което претендира, че са налице предпоставките за изменение на
одобрената кадастрална карта,
като целта на този иск е : установяване на правата на ищеца върху тази
спорна част от имота, така и на неточното отразяване на обема на това право
към момента на предявяване на иска, респективно - на приключване на
съдебното дирене в инстанцията по същество и нанасянето и записването на
този имот в кадастралната карта на името на ищеца.
Съдът намира, че е предявен иск по чл. 54, ал. 2, от ЗКИР от надлежна
страна. С оглед наличието на допустимост, то следва да се разгледа откъм
основателността
От правна страна:
Искът с правно основание чл. 54, ал.2 ЗКИР е специален
установителен иск за право на собственост целящ да се установи
принадлежността на правото на собственост на недвижим имот към един
минал момент- момента на одобряване на кадастралната карта и
кадастралните регистри, като предпоставки за допустимостта му са - грешно
или непълно отразяване на недвижим имот като местоположение и площ и
невъзможността непълнотата или грешката да се отстранят по
административен път, тъй като е налице спор за материално право, като при
успешното провеждане на иска по същество решението на съда е основание за
промяна на КККР.
5
В основата на този иск е спор за материално право, който не може да
бъде разрешен по административен ред а само по съдебен ред.
По фактите:
По делото не се спори, а от представеното удостоверение за наследници
се установява, че тримата ответници са единствени наследници по закон на
А.Й.А., починал на 27.11.2013 г.
Според договор от 21.02.1958 г., С.Т.Ц. продава на А.Й.А. недвижим
имот, находящ се в землището на с. ********, Пернишко, махала „*******“,
представляващо празно дворно неурегулирано място с площ 2000 кв.м., в
местността „Въргата“ /“Шумнатица“, при граници – от две страни С.Т.,
П.С.Т., път и дере.
С нотариален акт от 13.05.1969 г., издаден по обстоятелствена проверка,
трето за спора лице П.С.Т. е признат за собственик на дворно неурегулирано
място, находящо се в землището на с. *******, м. „Шумнатица“, с площ 3000
кв.м., както и спрямо построената в него жилищна сграда, при граници: В.
/фамилията не се чете/, Л.С., С.Т. и път.
От нотариален акт № 159, том 3, дело № 1569/1969 г. от 15.09.1969 г.
се установява, че П.С.Т., е продал на А.Н. С. недвижим имот, находящ се в
землището на с. *******, Пернишко, съставляващ празно неурегулирано
дворно място с площ 300 кв.м., в местността „Шумнатица“, при граници
Христо /без фамилия/, С.Т. и дере.
Видно от нотариален акт № 160, т. 2, дело № 1570/1969 г. от същата
дата – 15.09.1969 г., същото трето за спора лице – П.С.Т., е продало на ищцата
Н. П. недвижим имот, находящ се в землището на с. *******, Пернишко,
съставляващ празно неурегулирано дворно място, също с площ 300 кв.м., в
местността „Шумнатица“, при граници: улица, А.Н. и дере.
Съгласно приложената скица /л.77/, имотът съставлява имот, пл. № 1055
по ПРЗ на с. *******, утвърден със Заповед № III-234/09.04.1976 г., с площ
338 кв.м., като същият е записан на Н. П. въз основа на нот.акт № 160/1969 г.
Т.е. твърди се, че основанието за придобиване на спорните 300 кв.м. е
именно посочения нотариален акт № 160 / 1969г. и от момента на сделката
6
15.09.1969г. владее този имот до момента – на основание покупко-продажба.
Следоветелно- касае се за владение / ограничено вещно право/
произтичащо от право на собственост придобито от твърдяната покупко-
продажба, а не от придобиване по давност / както се въвежда впоследствие/
При това положение, не може да се приеме, че са налице едновременно
двата способа за придобиване паралелно/ покупко-продажба и придобивна
давност/ защото единият логично изключва другия.
Освен това, в обстоятелствената част на исковата молба ищцата не се
позовава на давност.
При това положение ищецът следва в условията на пълно и главно
доказване на установи, че спорните 300кв.м./ които според ищцата погрешно
са отразени в кадастъра в имота на ответниците / е част и идентичен с имота,
предмет на покупко-продажбата с Нотариален акт № 160 т.3 дело № 1570/
1969г. на Нотариуса пир ПРС
С нотариален акт № 20, том 5, дело № 1374/1970 г. А.Й.А. е признат за
собственик по силата на давностно владение на поземлен имот, находящ се в
землището на с. *******, съставляващ дворно неурегулирано място с площ
3000 кв.м. в местността „Шумнатица“, при граници Петър С., С.Т. горско
стопанство и дере.
С Акт № 11208/08.04.2016 г., съставен на осн. чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОбС,
недвижим имот – терен, представляващ земеделска земя, пл. № 681 в масив
001, м. „Смирови ливади“ в землището на с. *******, с площ 4,158 дка, е
актуван като общинска собственст.
В забележка на гърба на АОС е посочено, че е налице Заповед от
25.08.2017 г. за отписване на част от имот № 001681 – площ 3000 кв.м., в
полза на наследниците на А.Й.А..
Представени са две заповеди –
- Заповед № 1515/25.08.2017 г. за отписване от актовите книги за
общинска собственост на площ 3000 кв.м. в, и
7
-Заповед № 1604/10.10.2018 г. за отписване на останалата площ от 1158
кв.м. от имот, пл. № 001681 с обща площ 4,158 дка, в полза на наследниците
на А.Й.А..
За обстоятелството, че целият терен е отписан от актовите книги за
общинска собственост в полза на наследниците на А.Й.А. е издадено и
удостоверение от 09.11.2018 г. от Община Перник /л. 85/.
От заключението по първоначално изготвената СТЕ, която съдът
кредитира като изготвена компетентно и задълбочено, се изяснява, че :
площта на спорния имот – имот, пл. № 1055 по ПРЗ на с. *******,
утвърден със Заповед № III-234/09.04.1976 г., възлиза на 300 кв. м. – съгласно
нот.акт и 338,00 кв.м., съгласно скица.
Същият е ограден с метална оградна мрежа и бетонови колове със
съседните имоти по източната, южната и западната граница, като липсва
ограда на имота по северната му граница с имот, пл. № 1054 по ПРЗ на
*******.
Имотът е застроен от едноетажна сграда със ЗП 22,72 кв.м. и свързано с
нея е изпълнена покрита верандна площ – 11,70 кв.м.
Имот, пл. № 1055 за пръв път е включен в ПРЗ на ******* от 1976 г.,
като няма данни да е включван в кадастрален план, няма и запис в разписния
лист.
Вещото лице е дало отговор, че имот, пл. № 1055 не е идентичен с
имота, предмет на нот.акт № 160/1969 г., а нотариален акт № 160/1969 г.
се отнася за съседния имот с пл. № 1054 по ПРЗ на с. *******, което
обстоятелство било отразено и в разписния лист, в който като собственик на
имот, пл. № 1054 по ПРЗ била посочена Н. П. Н., с посочено основание
именно нотариалния акт № 160/1969 г.
В о.с.з. поддържа, че в разписния лист за имот, пл. № 1054 е записана Н.
Н. на основание нотариалния акт № 160, а за имот, пл. № 1055 няма данни и
придобивно основание, посочени в разписния лист. В с.з. поддържа, че е
категорично заключението му относно обстоятелството, че спорният имот не
е идентичен с имота, посочен в нот.акт № 160/1969 г. /л.133-134/.
8
Вещото лице изяснява, че имотът, описан в нот. акт № 159/1969 г., е
имот, пл. № 1055 по ПРЗ на ******* от 1976 г.
Същевременно имот, пл. № 1055 по ПРЗ на ******* от 1976 г. попада в
ПИ с идентификатор 63152.1.681 по КККР – частта, означена на скицата със
сини букви ABCDEA от имот 63152.1.681 (означена със зелен цвят и букви
АБВГДЕЖЗИКЛМНОА, който е описан и в Акта за общинска собственост,
съгласно заключението – т. 4, л. 128). Повторно е изяснено, че имот, пл. №
1055 не попада в имота, предмет на нот.акт № 160/1969 г. – актът се отнася за
съседния имот, пл. № 1054.
За имот, пл. № 1055 по ПРЗ на ******* от 1976 г. не може категорично
да се каже дали попада в имота, предмет на нот.акт № 20, том 5, дело №
1374/1970 г. Изразено е становище, че спорният имот вероятно граничи, а не
попада в границите на имота, описан в НА № 20/1970 г. – л. 123 Не се
установява категорично и дали спорният имот, пл. № 1055 попада в границите
на имота по договор за продажба от 1958 г. Изяснява се, че имот, пл. № 1055 е
бил земеделска земя, включен в имотите по чл. 19 ЗСПЗЗ.
При изготвяне на експертизата вещото лице е съобразило
последователността на съставяне на нотариалните актове, като в о.с.з.
изяснява начина, по който е достигнало до изводите си за
индивидуализацията на имотите.
Идентични са изводите, до които е достигнало вещото лице от
назначената и изслушана от съда повторна СТЕ, кредитирана изцяло като
изготвена компетентно и изчерпателно.
Изяснява се, че спорният имот е именно имот, пл. № 1055, същият е
предмет на н.а. № 159/1969 г., липсва ограда между него и съседния му имот,
пл. № 1054 (предмет на н.а. № 160/1969 г., с който ищцата се легитимира),
застроен е с едноетажна сграда.
Напълно идентично вещото лице поддържа експертно становище, че
спорният ПИ, пл. № 1055 по ПРЗ/1976 г. е предмет на нот.акт № 159/1969 г., с
който П.Т. го е прехвърлил на А. С. и е съседен на имота, пл. № 1054,
придобит от Н. П. с нот.акт № 160/1969 г.
9
Съдът приема изводите на вещото лице, включително и относно
обстоятелството, че същият вероятно граничи с ПИ, предмет на к.н.а. от 1970
г., а не попада в него, но същевременно – че попада в част от ПИ с
идентификатор .681 по КККР, както и че е включен в предмета на Акта за
общинска собственост от 2016 г.
Вещото лице по повторната СТЕ напълно идентично изяснява, че няма
категорични доказателства, че спорната реална част попада в имота, предмет
на договора от 1958 г.
Съдът кредитира заключенията по изслушаните СТЕ, доколкото същите
са изготвени изчерпателно, компетентно и по идентичен начин дават
обоснован отговор на въпросите, които са били поставени на вещите лица.
Според двете експертизи,категорично спорният имот не е част от имота,
описан в този нотариален акт, от което следва че ищецът не е собственик на
основание покупко-продажба, обективирана в посочения нотариален акт.
Според двете експертизи, не може да се установи категорично – дали
спорният имот е на ответниците като част от имота описан в НА № 20 / 1970
– което не изключва възможността той да е част от същия този имот.
Причината да не се установяват тези факти по категоричен начин се
крият в начина, по който са били описвани граничите на имотите в миналото.
Вещите лица не изключват спорния имот да е част от нотариалния
акт на ответниците / тяхна собственост/
При това положение в тежест на ищеца е да докаже това при пълно и
главно доказване.
По делото са разпитани свидетели както при първоначалното
разглеждане, така и при повторното / след връщане с указания от въззивния
съд – от новия състав/
Разгледани в съвкупност, свидетелските показания не допринасят за
изясняване по категоричен начин на спорния казус- касаят въпроса кой е
10
владелеца на имота и имат отношение към давността, но както се посочи по-
горе, такова основание не е било въвеждано, тъй като правата се извличат от
наличието на сделка , придобиване от покупко-продажба с нотаирален акт, а
не от придобивна давност.
Макар че при новото разглеждане на делото ищецът прави опит да се
позове на придобивна давност – след като и двете технически експертизи
установяват, че спорният имот не е придобит от ищеца с покупко-
продажба, а ищецът твърди, че е установил владение през 1969г. / НА № 160 /
1969г./ , до този момент чия е била собствеността- установява се, че към
1969г. зем.земя вече е била включена в ТКЗС .
Ако до този момент имотът е бил собственост на частно лице и е бил
включен в ТКЗС – то обратното на това се явява възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ / в сила от 1991г./
Ищецът следва да докаже, че имотът не е бил включван в ТКЗС в
писмени доказателства, а не само със свидетели, които към онзи момент са
били на по 12-13 г.
При влизане в сила за ЗСГ 1973г. – съгласно чл.29 вр. чл.15 е въведена
забрана за придобиване на недвижими имоти по давност.
Законът действа до 1990г. при което за периода 1969-1973г. не са
минали 10години, от което следва, че ищецът не може да придобие имота по
давонст.
ЗСПЗЗ влиза в сила 01.03.1991г. и усвоените до този момент зем.земи се
възстановяват единствено по този ред чрез решение на ОБК – а аткова
решение като доказателство за възстановена земя – липсва по делото.Налице
е решение на ОПК според което имотът е определен като общински по чл.19
ЗСПЗЗ
От нот.акт № 159/1969 г. се изяснява, че А.Н. (когото свид. И. сочи за
другия праводател на ищцата), е придобил спорния имот, но липсват писмени
доказателства да го е прехвърлил на ищцата по силата на формална сделка.
В конкретния случай вещите лица по първоначалната и
повторната СТЕ посочват, че нямат данни дали спорният имот е бил
11
включван в ТКЗС /л. 133-134 и л. 294/, като вещото лице по повторната
експертиза е било запознато и с изисканата и приобщена
административна преписка по повод издаването на заповедта за
деактуване № 1604/10.10.2018 г. на Кмета на Общината.
Видно от двете заповеди за отписване, имотът е бил деактуван на осн.
чл. 64, ал. 1 ЗОбС, като неправилно актуван като общинска собственост.
Видно от депозираните сигнали и жалби, съдържащи се в
административната преписка на Община Перник, се съдържат изявления от
страна на ответниците, че имотът никога не е бил общинска собственост –
напр. на л. 193, л. 274, които наред с обсъдените доказателства, съдът прецени
по реда на чл. 175 ГПК.
Няма данни имотът, предмет на АОС, да е бил отнеман юридически от
наследодателя на ответниците, и да е съставлявал социалистическа
собственост, поради което и не е съществувала законова пречка за
придобиването му по давност.
Спорен е въпросът как са решени споровете с Общината по повод
деактуване на спорния имот в тяхна полза.
Основният извод обаче е, че давност в полза на физическо лице не тече
преди имотът да е възстановен по реда на ЗСПЗЗ.
Ако се приеме, че към 1969г. имотът е бил общински – то отново не
може да е придобит от ищеца, тъй като съгласно чл.86 ЗС / до измененията
ДВ бл.31 / 1990г./ е налице забрана за придобиване по давност на вещ,
представляваща социалистическа собственост, а правото на кооперативно
земеползване предоставено на ТКЗС се приравнява на социалистическа
собственост.
В този смисъл са налице и решения на Конституционния съд.
При това положение, за периода 31.05.2006-30.12.2017 и за периода
20.01.2018-07.03.2022 придобивна давност за имоти частна държавна и
12
общинска собственост не може да тече по силата на въведения мораториум
със закон, който започва да тече от влизане в сила на решението на КС от
08.03.2022г.
От всички събрани по делото доказателства настоящия състав прави
извода, че:
В разписния лист на Общината / приет по делото 08.06.2023г./ ищцата
не фигурира като собственик на два имота, а само на един имот : ПИ пл.№
1054 по нотариален акт № 160 том3 дело 1570/1969г.
В същия разписен лист не фигурира като собственик на имот нито А.Н.,
нито съпругът на ищцата Янчо Петров.
След като исковата молба касае спорните 300кв.м. придобити чрез
покупко-продажба от Петър С. по нотариален акт № 160 / 1969г., то
доказателствата по делото – две съдебно-технически експертизи, замервания
на място на границите – доказват че имотът на ищцата е съседния имот ПИ
1054, който ищцата и понастоящем ползва спокойно и необезпокоявано – и
така както е записан в разписния лист за ПИ 1054 – собственик Н. П. на
основание нотариален акт № 160/ 1969г.
За претендирания имот с пл.№ 1055 – в разписния лист няма записан
собственик, а ищцата не доказва категорично да го е придобивала.
Следователно, съдът приема, че съгласно чл.54 ал.2 ЗКИР не се касае за
грешка в кадастралната карта, защото няма погрешно записан имот.Налице е
непълнота в кадастралната карта –като имотът ПИ 1054 на ищцата не е
нанесен, като той може да бъде нанесен на нейно има.
Тъй като исковата претенция на ищцата е за 300 кв.м., на практика би
могло да се тълкува, че ищцата претендира 600 кв.м. – 300кв.м. по нотариален
акт и 300 кв.м. по давност, което е недопустимо.
Като разгледани в съвкупност, данните сочат , че така предявеният иск
с правно основание чл.54 ал.2 ЗКИР се явява неоснователен и недоказан.
Доколкото от двете СТЕ се установява, че спорната реална част
вероятно граничи, а не попада в границите на имота, предмет на нот. акт №
20/1970 г.,
13
то не са налице предпоставките за неговата отмяна по реда на чл. 537,
ал. 2 ГПК, съгласно искането на ищцата
По разноските:
С оглед изхода на спора, съдът следва да осъди ищцата да заплати на
ответниците сторените разноски по делото,- по представен списък по чл.80
ГПК а именно – 350лв. адвокатски разноски по въззивното производство и
800лв. адв.разноски при повторното разглеждане на спора от настоящия
състав.
Предвид фактическата и правна сложност на делото , размерът на
адв.възнаграждение се явява адекватен и няма основания за намаляването му.
С оглед изложеното Пернишкия районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.54 ал.2 ЗКИР от
Н. П. П., ЕГН ********** гр.***** жк.********* бл.** * ет.* ап.** срещу
Л. П. А.,
Е. А. А. и
Р. А. А.
Всички гр.***** жк***** бл.*** * ап.** и с адв.И.В. ПАК
Относно собствеността на реална част с площ 300 кв. м., намираща се в
североизточната част на имот с идентификатор № 63152.1.681 по КККР на
град Перник, както и за извършване поправка в кадастралната карта.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска с пр.основание
чл537, ал. 2 ГПК,за отмяна на нотариален акт № нотариален акт № 20 по дело
№ 1374 от 1970г.
ОСЪЖДА Н. П. П., ЕГН ********** гр.***** жк.********* бл.** *
ет.* ап.**
ДА ЗАПЛАТИ РАЗНОСКИ НА :
14
Л. П. А., Е. А. А. и Р. А. А.
Всички гр.***** жк***** бл.*** * ап.** и с адв.И.В. ПАК
В РАЗМЕР НА : 350лв. адвокатски разноски по въззивното
производство и 800лв. адв.разноски при повторното разглеждане на спора от
настоящия състав
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
15