Определение по дело №208/2025 на Окръжен съд - Враца

МОТИВИ КЪМ ОПРЕДЕЛЕНИЕ С РЕГ.№162 от 07.04.2025Г. ПО ЧНД
№208/2025Г. ПО ОПИСА НА ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА

Производството е по реда на чл. 437, ал. 2 НПК и е образувано по молба от В. Л.
М., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора - Враца, с искане да бъде
освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание
"лишаване от свобода".
Към молбата са приложени писмени документи, предписани от чл. 155 и чл. 156
ЗИНЗС - становище от началника на Затвора, доклад за оценка на риска от рецидив и
вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното затворническо досие на М..
В съдебно заседание, осъденият В. М. участва чрез видеоконферентна връзка със
Затвора по скайп съгласно разпоредбата на чл.439, ал.4 от НПК, като поддържа
молбата и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на
остатъка от наложеното му наказание.
С. М. – инспектор "Режимна дейност" към Затвора – Враца изразява становище за
неоснователност на молбата за УПО. С оглед събраните по делото доказателства и по-
конкретно изготвения доклад по чл.155 ЗИНЗС на инспектор социална дейност е
установено, че л.св. безспорно е изтърпял законоопределения минимум - 1/2 от
наложеното наказание. Но през цялото време на програмата, която е завършил се
формира едно мислене у лишения от свобода, че това на всеки може да се случи, или
се е случвало. По отношение настоящото престъпление и цялостното си поведение
омаловажава сериозността на деянията си и оправдава незаконните си действия с
външни фэактори, липсва критично отношение към деянията, има криминални
нагласи. Представителят на затвора посочва, че на л.св. М. вече му е предоставяна
правната възможност да ползва УПО през 2016г. и въпреки гласуваното му доверие от
затворническата администрация и съда, за пореден път е в затвора. Очертава се трайно
криминализиране на личността, несъобразяване на законоустановените норми и липса
на поправителен ефект, въпреки налаганите мерки. Многократните осъждания не са
успели да променят нагласите му и да имат необходимия коригиращ ефект върху
поведението върху лишения от свобода М. в обществото и осъзната необходимост да
спазва и да се съобразява със законите. Счита, че липсват абсолютно каквито и да
било предпоставки за УПО.
Участващият в производството представител на ОП - Враца моли съда да постанови
определение, с което да остави без уважение молбата на лишения от свобода В. Л. М.
за УПО от неизтърпяната част на наказанието "лишаване от свобода". Изцяло
поддържа становището на представителя на Затвора-Враца.
В правото си на последна дума, осъденият М. моли съда да уважи молбата му.
По делото са приеха като относими и допустими следните писмени доказателства,
представените към молбата на осъденото лице - доклад, изготвен по реда на чл.155 от
ЗИНЗС, план за изпълнение на присъдата, актуална справка за изтърпяната част от
наказанието на лишения от свобода към днешна дата, затворническото досие,
становище на началника на Затвора-Враца.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по
делото писмени доказателства, намира молбата за процесуално допустима, но
неоснователна по следните съображения:
С определение от 10.12.2024г. по НОХД №1515/2024г. по описа на Районен съд -
1

Видин е одобрено споразумение, по силата на което л.св. В. Л. М. е признат за виновен
за извършено престъпление по 343б, ал.2 от НК и му е наложено наказание "лишаване
от свобода" за срок от 5 месеца, при първоначален "строг" режим на изтърпяване.
Л.св. В. М. е започнал да търпи наказанието на 16.12.2024г. и към настоящият
момент е изтърпял фактически 3 месеца и 21 дни, от работа му се зачитат 2 дни.
Неизтърпяната част от наказанието е в размер на 1 месец и 7 дни.
При това положение, съдът намира, че осъденият М. е изтърпял фактически повече
от 1/2 от наложеното му наказание, така, както изисква разпоредбата на чл. 70, ал.1, т.1
НК.
Не е изготвяна първоначална оценка на риска от рецидив, съгласно чл. 122а, ал. 2 от
ППЗИНЗС и методиката за оценка на риска, според която осъдени с наказание до 6
месеца "лишаване от свобода" не се изготвя оценка на риска от вреди.
В доклада на социалния работник е посочено, че риска от вреди за обществото е със
средни стойности. Рискът от вреди за служителите е нисък. Рискът от вреди за
останалите лишени от свобода е със средни стойности. Има нисък праг на самоконтрол
и решава проблемите си с агресия. Рискът от самонаранявания е нисък - не са отчетени
подобни ситуации, такъв е рискът и от бягство, в ниски стойности.
Като цели в плана за изпълнение на присъдата са предвидени: Формиране на
самокритичност и нагласи за водене на законосъобразен начин на живот след
освобождаването;Превенция на бъдещи правонарушения; Пълноценно
оползотворяване на престоя в затвора; Ограничаване на участието в субкултурни
дейности. За постигането им са предвидени и договорени за изпълнение следните
задачи: Осъзнаване на причините, довели до правонарушението; Анализ на
досегашният начин на живот и факторите с негативно въздействие, с цел ползване
ресурсите на л. св; Повишаване мотивацията за участие в организираните културно-
масови и спортни мероприятия; Спазване на ЗИНЗС и недопускане на дисциплинарни
нарушения.
Не е изготвяна междинна оценка, тъй като методиката за оценка на риска не
изисква такава.
По време на престоя в затвора е отчетено, че л. св. М. е имал добро поведение.
Показал е толерантно отношение към останалите лишени от свобода и служителите на
затвора. Избягвал е конфликтните ситуации и е спазвал разпорежданията на надзорно
охранителния състав и ограниченията, предвидени в ЗИНЗС. Няма наложени
дисциплинарни наказания. До момента не е награждаван, поради липсата на системни
положителни прояви.
Посочва се в доклада по чл.155 от ЗИНЗС, че л.св. е преминал специализирана
корекционна програма "Формиране на умения за безопасно шофиране у осъдени лица
по чл. 343б от НК". Същият е включен в индивидуална програма "Живот на свобода"
от 13.03.2025г., която е с продължителност до 13.04.2025г., която ще го запознае с
предлаганите възможности от държавните институции за по-пълноценна
ресоциализация.
Социалните му контакти са съхранени. По време на престоя си в затвора провежда
редовно свиждания чрез видеоконферентна връзка с близките си.
По отношение на настоящото престъпление, както и към цялостното си криминално
поведение, л. св. М. омаловажава сериозността на деянията и оправдава
противозаконните си действия с външни фактори. Лицето признава вината си по
2

случая, но липсва критично отношение към деянието. Със слаба саморефлексия и
утвърдени криминални нагласи и модели на поведение.
Отбелязано е, че на л.св. М. вече му е предоставена веднъж правната възможност да
ползва условно предсрочно освобождаване през 2016 г. и въпреки гласуваното му
доверие от страна администрацията на затвора и на съда, той отново е извършил
престъпления, което е показателно за нежеланието му да се поправи и превъзпита към
спазване на законите и добрите нрави. Очертава се трайно криминализиране на
личността, не съобразяване със законоустановени норми и липсата на поправителен
ефект, въпреки многократно налаганите наказателни мерки.
Рискът от вреди за обществото е свързан с присъстващи в криминалното
минало осъждания на основание чл. 343 "в" и чл. 343 "б" от НК и трайно формираните
криминални нагласи. Многократните осъждания не са успели да променят нагласите
му и да имат необходимия коригиращ ефект върху поведението на л. св. М. в
обществото и осъзната необходимост да спазва и да се съобразява със законите. Рискът
от вреди е насочен към широк кръг от обществото - всички участници в движението по
пътищата. Редовната злоупотреба с алкохол е фактор за реализиране на нови
правонарушения, както и ескалирането им по сериозност.
ИСДВР препоръчва, работата с лишения от свобода да продължи, тъй като не е
налице ясно дефиниране на бъдещи цели и план за тяхното реализиране, с цел
успешна ресоциализация в обществото.
От така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи: За
да се допусне УПО съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 НК, е необходимо
кумулативно да са налице две предпоставки: осъденият да е изтърпял фактически в
настоящия случай не по-малко от 1/2 от наказанието си и да е дал достатъчно
доказателства за своето поправяне.
По отношение на л. св. М. първата предпоставка формално е налице.
Не е налице обаче втората предпоставка за УПО по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК –
достатъчно доказателства за поправянето на осъдения. Съгласно чл. 439а НПК
доказателства за поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителна
промяна на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Както е видно,
преценката дали има поправяне на осъдения следва да се формира от поведението му
по време на цялостния му престой в пенитенциарното заведение, въз основа на всички
събрани по делото доказателства и от посочената разпоредба, без съдът да е обвързан
от мнението на затворническата администрация.
Съдът, като прецени наличните доказателства по делото, фактите от които са
описани в горното изложение, поведението на л. св. по време на изтърпяване на
наказанието, в изпълнение на набелязаните цели и задачи в плана за преодоляването
им и риска от рецидив и вреди, счита, че няма как да се приеме наличие на достатъчно
доказателства за поправянето му по смисъла на чл. 70, ал. 1 НК.
В случая са налице източници на информация за поведението на осъденото лице, от
които е видно, че не се е поправил в пълна степен. Корекционната работа с него не е
осъществена в максимална степен, поради което и следва да бъдат положени
допълнителни усилия за постигането на максимално снижаване на риска от бъдещо
противоправно поведение.
Следва да се отбележи, че законодателят ясно е посочил, че УПО от изтърпяване
остатъка от наказание "лишаване от свобода" може да бъде постановено по отношение
3

на осъден, който е дал доказателства за своето поправяне и същевременно е изтърпял
съответно 1/2 от наложеното му наказание "лишаване от свобода". Не случайно на
първо място в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК законодателят като условие за
постановяване на УПО е посочил необходимостта осъденият да е дал доказателства за
своето поправяне, след което е поставил като изискване изтърпяването на съответната
част от наказанието "лишаване от свобода".Правната възможност осъдените да бъдат
освободени условно – предсрочно не е абсолютна и не зависи само от изтичането на
определения в закона срок. За да се приложи този институт е необходимо осъдения да
е демонстрирал поведение, което да установява убедително, че по – нататъшния
престой в пенитенциарното заведение е ненужен, тъй като целите на наказанието са
постигнати и оставането му там ще бъде самоцелно. За да отсъди дали е така, съдът
следва да съобрази как е протекъл цялостния процес на изпълнение на наказанието и
дали има убедителни доказателства, че поправянето на осъдения е завършено или поне
е налице стабилно начало на такъв необратим процес.
От наличните по делото доказателства е видно, че при л.св. М. този процес за
поправяне на същия не е завършен. Следва да се обърне внимание и на факта, че
видно от затворническото досие и данните за личността на М., не може да бъде
направен извод за настъпила трайна ресоциализация и осъденото лице. Не следва да се
пренебрегва и обстоятелството, че настоящият престой на В. М. в затвора не е първи
по ред, както и че веднъж се е възползвал от правото му на УПО. Явно институт на
УПО не е изиграл в своята роля и след това, л.св. В. М. отново е извършил
престъпление, за което е санкциониран и търпи настоящето си наказание.
Всички тези обстоятелства в съвкупност сочат, че по отношение на л.св. следва да
продължи процесът на поправително въздействие в условията на пенитенциарното
заведение за сигурното и необратимо постигане на траен ефект на започналата
позитивна промяна, за да има шанс при напускане на затвора той да започне социално
приемлив и законосъобразен начин на живот.
Имайки предвид горното, от всички данни по делото може да се направи
единственият извод, че е налице само една от двете законови предпоставки за условно
предсрочно освобождаване, а именно тази по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК - изтърпяване на не
по-малко от 1/2 от наложеното наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй
като с поведението си осъденото лице не е дало достатъчно убедителни доказателства
за своето трайно поправяне и превъзпитание. Необходимо продължаване на
поправителното въздействие спрямо молителя, за пълното постигане целите на
наложеното наказание, дефинирани в чл.36 от НК, поради което и следва да бъде
постановен отказ на молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от
неизтърпяната част от наложеното му наказание.
При изложените съображения, съдът постанови мотивите си.

Съдия при Окръжен съд – Враца:
4

Номер на акта:	162
Дата:	7 април 2025 г.
Съдия:	Ана Божидарова Ангелова-Методиева

Дело:	20251400200208
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	2 април 2025 г.

Определение по дело №208/2025 на Окръжен съд - Враца

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите