№ 400
гр. гр. Д., 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на тридесети ноември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20223200500562 по описа за 2022 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е
въззивна жалба от ЕТ „Б.Д.Б.С.“-с.К.,общ.Г.Т.,обл.Д.,представляван от
Б.С.С.,срещу решение №260003/15.06.2022 г. по гр.д.№1/2021 г. на
Генералтошевския районен съд в частта,с която въззивникът е осъден да
заплати на С. И. С. от гр.Д. сумата от 3 622 лв,представляваща обезщетение
за забавено плащане в размер на законната лихва за периода 01.01.2017
г.-30.12.2020 г. на паричното задължение за обезщетение за ползване без
правно основание за стопанската 2016/2017 г. на поземлени имоти с обща
площ от 111,64 дка земеделски земи в землищата на селата Р.,К.,Ч.,общ.Г.Т.
и гр.Г.Т. в размер на главница от 8 931,20 лв.Според въззивника решението е
неправилно в атакуваната част поради нарушение на материалния закон.Не
били съобразени постановките на ТР №5/21.11.2019 г. по тълк.д.№5/2017 г. на
ОСГТК на ВКС.За да е изпаднал длъжникът в забава преди предявяване на
исковете,било необходимо същият да е поканен от ищцата да заплати
обезщетението за лишаване от ползване.Такава покана не му била
отправена,поради което и не дължал обезщетението за забава по чл.86 ал.1 от
ЗЗД.Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната
част и за отхвърляне на евентуалния иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД.Претендират се
разноски за двете инстанции до момента.
Въззиваемата С. И. С. не е подала отговор на жалбата и не изразява
1
становище по нейната допустимост и основателност и в хода на въззивното
производство.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Д.кият окръжен съд
установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от
ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на
20.06.2022 г.,а жалбата му е постъпила в съда на 04.07.2022 г. при изтекъл за
страната срок за въззивно обжалване на 04.07.2022 г./.Жалбата е процесуално
допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-
страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на
първоинстанционното решение в неизгодната за него част.Разгледана по
същество,същата е основателна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен
състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата
форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо в обжалваната част
като постановено по предявения допустим евентуален иск по чл.86 ал.1 от
ЗЗД.Първоинстанционният съд се е произнесъл по същество на главните
искове и ги е отхвърлил,поради което е настъпило условието за разглеждане
на евентуалните искове,вкл. на евентуалния иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД-предмет
на настоящото въззивно производство.В този смисъл решението му в
обжалваната част е допустимо като постановено при наличие на условието за
разглеждане на евентуалния иск-отхвърляне на главните искове.По същество
същото е неправилно в атакуваната част,като съображенията за този извод са
следните:
Гр.д.№1/2021 г. на ГТРС е образувано по повод искова молба вх.
№261279/31.12.2020 г.,с която са предявени от С. И. С. от гр.Д. срещу ЕТ
„Б.Д.Б.С.“-с.К.,общ.Г.Т.,обл.Д.,представляван от Б.С.С.,главни обективно
кумулативно съединени помежду си искове на основание чл.79 и сл. от ЗЗД
във връзка с чл.232 ал.2 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищцата следните суми:
-5 582 лв,представляваща неиздължено наемно възнаграждение за
стопанската 2016/2017 г. по договор за наем от 01.07.2016 г. за ползването
на общо 111,64 дка земеделски земи в землищата на гр.Г.Т.,с.Р.,с.К. и
с.Ч.,общ.Г.Т.,ведно със законната лихва върху горната сума,считано от датата
на предявяване на иска,до окончателното й изплащане;
-2 263 лв,представляваща обезщетение за забавено плащане на горното
2
наемно възнаграждение в размер на законната лихва за периода 01.01.2017 г. -
30.12.2020 г.
В условие на евентуалност спрямо горните главни искове /да се разгледат
при отхвърляне на главните искове по причина на липса на подписан от
ищцата в качеството на наемодател договор за наем/ са предявени от С. И. С.
от гр.Д. срещу ЕТ „Б.Д.Б.С.“-с.К.,общ.Г.Т.,обл.Д. следните обективно
кумулативно съединени помежду си искове на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД и
чл.86 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата следните
суми:
-8 931,20 лв,представляваща обезщетение за ползване без правно
основание за стопанската 2016/2017 г. на поземлени имоти с обща площ от
111,64 дка-земеделски земи в землищата на гр.Г.Т.,с.Р.,с.К. и
с.Ч.,общ.Г.Т.,ведно със законната лихва върху горната сума,считано от датата
на предявяване на иска,до окончателното й изплащане;
-3 622 лв,представляваща обезщетение за забавено плащане на горното
обезщетение в размер на законната лихва за периода 01.01.2017 г. -30.12.2020
г.
С първоинстанционното решение главните искове за присъждане на
наемна цена и обезщетение за забавено плащане на наемна цена са
отхвърлени.Разгледани са поради отхвърляне на последните евентуалният иск
по чл.59 ал.1 от ЗЗД и акцесорният към него по чл.86 ал.1 от ЗЗД и същите са
уважени изцяло в посочените по-горе претендирани размери.Въззивникът-ЕТ
обжалва първоинстанционното решение само в частта на уважения
евентуален иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Следва да се подчертае,че искът за присъждане на обезщетение за
неоснователно ползване е неправилно квалифициран от ищцата в исковата
молба и от първоинстанционния съд като такъв по чл.55 ал.1 от
ЗЗД.Правилната правна квалификация е по чл.59 ал.1 от ЗЗД.Неправилната
правна квалификация не означава,че районният съд се е произнесъл по
непредявен иск,защото е обсъдил по същество наличието на елементите от
фактическия състав на общата разпоредба на чл.59 от ЗЗД и се е произнесъл
по наведените от ищцата фактически основания.Правилното подвеждане на
исковете към вярната материална норма в случая е формално и може да се
извърши от въззивния съд.Настоящата хипотеза не се покрива от състава на
3
чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД,който е приложим при искова претенция за връщане
на получена имуществена облага при начална липса на основание.В случая
ищцата не претендира връщане на дадена от нея на ответника облага по
нищожен наемен договор.По смисъла на т.1 от Постановление №1/28.05.1979
г. по гр.д.№1/79 г. на Пленума на ВС когато не са налице елементите на някой
от трите фактически състава на чл.55 ал.1 от ЗЗД,но е налице увеличение без
основание на имуществото на едно лице за сметка на имуществото на
друго,обеднелият разполага с иска по чл.59 ал.1 от ЗЗД.Искът,чрез който се
търси обезщетение,когато собственикът е лишен от ползването на имота си,а
друго лице го ползва без основание,е по чл.59 ал.1 от ЗЗД.Лицето,държащо
без правно основание чужда вещ,по силата на чл.59 от ЗЗД дължи на
собственика й обезщетение за ползите,от които го е лишил /решение
№88/09.10.2020 г. по гр.д.№1487/2019 г. на ІІІ г.о.,ГК на ВКС/.
Решението на ГТРС е неправилно в частта,с която е уважен акцесорният
евентуален иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД и е присъдено в полза на ищцата
обезщетение за забавено плащане на обезщетението за неоснователно
обогатяване в размер на законната лихва върху него за период до датата на
подаване на исковата молба.Искът за присъждане на мораторни лихви за
период до датата на подаване на исковата молба е неоснователен и не
подлежи на уважаване.Задължението за заплащане на обезщетение за
неоснователно обогатяване е безсрочно /не е на договорно основание и няма
уговорен срок за изпълнение между страните,нито има определен такъв срок в
закона/ и се дължи веднага,т.е. изискуемостта му настъпва веднага с
неоснователното разместване на блага /в тази насока мотивите към ТР
№5/2017 от 21.11.2019 г. по тълк.д.№5/2017 г. на ОСГТК на ВКС/.Следва да
се разграничат обаче понятията изискуемост на вземането и забава на
длъжника.С разместването на блага вземането за обезщетение за
неоснователно обогатяване става изискуемо и се дължи при настоящата
хипотеза за целия период,през който ищцата е лишена от възможността да
ползва имотите си.Въпросът за началния момент на обезщетението за забава в
размер на законната лихва върху обезщетението за неоснователно
обогатяване следва да се разреши по правилото на чл.84 ал.2 от
ЗЗД.Вземането за мораторни лихви при общия ФС на неоснователно
обогатяване по чл.59 ал.1 от ЗЗД възниква от деня на забавата на
длъжника,която при липса на определен срок за изпълнение настъпва след
4
покана от кредитора.Когато кредиторът не е поканил длъжника да изпълни
своето задължение преди завеждане на делото,исковата молба има ролята на
покана,след която длъжникът изпада в забава /решение №394/27.11.2015 г. по
гр.д.№3034/2015 г. на ІV г.о.,ГК на ВКС,определение №443/17.05.2018 г. по
гр.д.№905/2018 г. на ІV г.о.,ГК на ВКС,решение №48/10.09.2012 г. по т.д.
№237/2011 г. на ІІ т.о.,ТК на ВКС/.В настоящия случай няма спор,че покана
за заплащане на обезщетението по чл.59 ал.1 от ЗЗД не е била връчена от
ищцата С. С. на ответника-ЕТ преди завеждане на делото,поради което
ответникът не е бил в забава преди предявяване на исковете.Поради
изложеното ответникът-ЕТ не дължи на ищцата обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва за периода преди подаване на исковата
молба.Първоинстанционното решение следва да бъде отменено като
неправилно в частта,с която искът по чл.86 ал.1 от ЗЗД относно
обезщетението за забава в плащането на обезщетението по чл.59 от ЗЗД за
период преди подаване на исковата молба е уважен,респ. този иск следва да
бъде отхвърлен.
Всяка от страните е претендирала сторените от нея разноски в първата
инстанция.При настоящия изход от спора ищцата С. С. има на основание
чл.78 ал.1 от ГПК право на разноски в първата инстанция съразмерно на
уважения й евентуален иск по чл.59 ал.1 от ЗЗД,а ответникът-ЕТ има право на
основание чл.78 ал.3 от ГПК на разноски съразмерно на отхвърления
евентуален иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД.Районният съд е присъдил разноски
единствено в полза на ищцата по делото в пълния претендиран от нея размер
от 824,60 лв,които е съотнесъл към изцяло уважените евентуални искове по
чл.59 ал.1 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД.Изменение на решението му в частта за
разноските не е претендирано по реда на чл.248 от ГПК от никоя от
страните,поради което за база при изчисляване на дължимите на ищцата С. С.
разноски за първата инстанция следва да се вземе неоспорената присъдена й
от районния съд сума от 824,60 лв.На тази база на ищцата се следват разноски
за уважения евентуален иск по чл.59 ал.1 от ЗЗД в размер на 586,68 лв.На
същата не се следват разноски в размер на горницата от 586,68 лв до 824,60 лв
съразмерно на отхвърления от ДОС евентуален иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД.Така
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта,с която
ответникът-ЕТ е осъден да заплати на С. И. С. съдебно-деловодни разноски в
размер на горницата от 586,68 лв до 824,60 лв.
5
Ответникът-ЕТ е сторил в първата инстанция разноски в размер на 170
лв,от които 150 лв възнаграждение за вещото лице по първоначалната
съдебно-счетоводна експертиза,която е относима и към евентуалните искове,и
20 лв депозит за призоваване на свидетел.Посочената в договора за правна
защита и съдействие на лист 33 от делото на ГТРС сума от 910 лв-договорено
адвокатско възнаграждение между ответника и пълномощника му адв.Д. Ч.,е
уговорено да бъде платена по банков път.По делото не са представени
доказателства горното плащане да е било осъществено и адвокатското
възнаграждение в размер на 910 лв да е било реално изплатено от ответника
на пълномощника му.Поради горното тази сума не следва да се включва в
обема на сторените от ответника в първата инстанция разноски.При
доказателства за сторени от него разноски в размер на 170 лв съразмерно на
отхвърления евентуален иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД му се дължат разноски за
първата инстанция в размер на 49,05 лв,които ищцата по делото следва да
бъде осъдена да му заплати.
Във въззивната инстанция разноски са претендирани само от въззивника
и ответник по делото-ЕТ.Същият е сторил следните разноски:72,44 лв
държавна такса по обжалването и 480 лв адвокатско
възнаграждение,изплатено в брой от страната при подписване на договора за
правна защита и съдействие на лист 19 от делото на ДОС.Поради цялостно
уважаване на въззивната жалба в полза на въззивника-ЕТ следва да се
присъдят разноски за настоящата инстанция в общ размер на 552,44 лв.
Въззиваемата С. С. не е претендирала разноски за въззивната
инстанция,но и такива не й се следват с оглед изхода на делото в
производството пред ДОС.
Водим от гореизложеното,Д.кият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260003/15.06.2022 г. по гр.д.№1/2021 г. на
Генералтошевския районен съд в частта,с която ЕТ „Б.Д.Б.С.“-
с.К.,общ.Г.Т.,обл.Д.,представляван от Б.С.С. с ЕГН **********,със седалище
и адрес на управление с.К.,общ.Г.Т.,ул.“А.№*,ЕИК на ЕТ ********* е осъден
да заплати на С. И. С. с ЕГН ********** от гр.Д.,жк „Д.*** сумата от 3 622
лв,представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната
6
лихва за периода 01.01.2017 г.-30.12.2020 г. на паричното задължение за
обезщетение за ползване без правно основание за стопанската 2016/2017 г. на
поземлени имоти с обща площ от 111,64 дка земеделски земи в землищата на
селата Р.,К.,Ч.,общ.Г.Т. и гр.Г.Т. в размер на главница от 8 931,20 лв,
както и в частта,с която ЕТ „Б.Д.Б.С.“-с.К.,общ.Г.Т.,обл.Д.,представляван
от Б.С.С. с ЕГН **********,със седалище и адрес на управление
с.К.,общ.Г.Т.,ул.“А.№* е осъден да заплати на С. И. С. с ЕГН ********** от
гр.Д.,жк „Д.*** сторени в първата инстанция съдебно-деловодни разноски в
размер на горницата от 586,68 лв до 824,60 лв съразмерно на горния иск по
чл.86 ал.1 от ЗЗД,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска,предявен от С. И. С. с ЕГН ********** от гр.Д.,жк
„Д.*** срещу ЕТ „Б.Д.Б.С.“-с.К.,общ.Г.Т.,обл.Д.,представляван от Б.С.С. с
ЕГН **********,със седалище и адрес на управление с.К.,общ.Г.Т.,ул.“А.
№*,ЕИК на ЕТ *********,с който се настоява за осъждане на ответника да
заплати на ищцата на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 3 622
лв,представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната
лихва за периода 01.01.2017 г.-30.12.2020 г. на паричното задължение-
главница от 8 931,20 лв-обезщетение за ползване без правно основание през
стопанската 2016/2017 г. на поземлени имоти с обща площ от 111,64 дка
земеделски земи в землищата на селата Р.,К.,Ч.,общ.Г.Т. и гр.Г.Т..
ОСЪЖДА С. И. С. с ЕГН ********** от гр.Д.,жк „Д.*** да заплати на
ЕТ „Б.Д.Б.С.“-с.К.,общ.Г.Т.,обл.Д.,представляван от Б.С.С. с ЕГН
**********,със седалище и адрес на управление с.К.,общ.Г.Т.,ул.“А.№*,ЕИК
на ЕТ ********* сторени в първоинстанционното производство съдебно-
деловодни разноски в размер на 49,05 лв /четиридесет и девет лева и пет
стотинки/ съразмерно на горния отхвърлен иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД.
В останалата част решението на Районен съд-гр.Г.Т. не е обжалвано и е
влязло в сила.
ОСЪЖДА С. И. С. с ЕГН ********** от гр.Д.,жк „Д.*** да заплати на
ЕТ „Б.Д.Б.С.“-с.К.,общ.Г.Т.,обл.Д.,представляван от Б.С.С. с ЕГН
**********,със седалище и адрес на управление с.К.,общ.Г.Т.,ул.“А.№*,ЕИК
на ЕТ ********* сторени във въззивната инстанция съдебно-деловодни
разноски в размер на 552,44 лв /петстотин петдесет и два лева и четиридесет и
7
четири стотинки/.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
смисъла на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8