Р Е Ш Е Н И Е
№……/04.01.2019г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в публично съдебно заседание на четвърти декември през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
при
секретар Мая Иванова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 671 по описа за 2018г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба, подадена от Д.Й.Д. от гр.Варна, срещу ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Оборище,
бул. Княз Александър Дондуков 68, с която са предявени обективно
съединени искове с правно основание
чл.226, ал.1 от КЗ /отм/ и чл.86, ал.1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК *********, да заплати
на Д.Й.Д. от гр.Варна сумата от
120000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие
смъртта на баща й Й. Д.Б., поч. на 26.06.2013г., причинена при
управление на многокофов багер JCB
с инвент.№ *****, ведно със законната лихва от 26.06.2013г. до оконч.изплащане.
В исковата молба се
твърди, че на 26.06.2013г. бащата на ищцата се намирал на строителен обект в
с.Червенци, общ.Вълчи дол. Твърди, че по същото време и място там работил
комбиниран многокофов багер JCB
с инвент.№ *****, управляван от В.Т. – машинист в ТЕМПО ТРАНС ЕООД, което
дружество било сключило договор като подизпълнител с главния изпълнител ТЕХКОМ
ИНЖЕНЕРИНГ ВАРНА ЕООД за доставка на строителни материали със собствен или нает
транспорт и извършване на услуги със строителна механизация за обект „
Реконструкция на селскостоп.сграда за съхранение на селскостоп.продукция и
очакъляване на маневрена площадка“ с.Червенци. Излага, че при движение на заден
ход машинистът допуснал в зоната на действие на багера да се намира
пострадалия, като го повалил върху чакълената настилка и в момента на достигане
на греблото до тялото започнало да го притиска и преобръща тялото, причинявайки
двустранни счупвания на ребрата и тежки увреждания на органите. Твърди се, че
тази злополука била приета за трудова по чл.60, ал.1 КСО с разпореждане
№175/18.11.13г. , като било образувано и ДП №2102/13г. на РУП Девня, което било
висящо. Счита, че при движение назад водачът на багера е нарушил нормата на
чл.40, ал.2 ЗДвП. Сочи, че към момента на злополуката многокофов багер JCB с инвент.№ ***** е имал действащ
договор за застраховка ГО с отв.дружество по застр.полица
№08112002378686/18.10.12г. Излага, че е била налице силна привързаност и
взаимна обич между нея и баща й и в резултат на неговата смърт изпитвала и
продължавала да изпитва болки и страдания, била съкрушена и изпаднала в
депресия, загубила съня си, ограничила контактите си и загубила чувство за
перспектива. С
допълн. искова молба заявява, че поддържа иска, като оспорва възраженията, релевирани с
отговора.
В срока по чл. 367, ал.
1 от ГПК ответникът ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н Оборище, бул. Княз Александър Дондуков 68, е депозирал писмен
отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Счита, че не
е пасивно легитимиран да отговаря по прекия иск, тъй като твърдяното увреждане
било извън обхвата на сключената с отв.дружество застраховка ГОА. Счита, че
отговорността е за вреди, причинени от автомобилист, а многокофовия багер бил
ползван като строителна машина и увреждането е настъпило в резултат на
строителни работи, а не от придвижване по пътищата. Твърди, че липсва
идентичност между ППС с инв.№***** и това по застраховката - рег.№В*****. Оспорва виновността и
противоправността на извършеното от машиниста деяние, като твърди, че същото е
настъпило изключително по вина на пострадалия. Оспорва твърдението за настъпили
вреди за ищеца. Прави възражение за наличие на съпричиняване от страна на
пострадалия, тъй като с поведението си пострадалия се бил поставил сам в
ситуация на повишен риск от увреждане. Прави възражение за погасяване по
давност на претенцията за законна лихва. С допълн.отговор поддържа възраженията
си.
Съдът, след преценка
на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК, приема
за установено от фактическа страна следното:
Съгласно
приложеното по делото удостоверение за наследници №АУ085426АС/01.08.13г.
на община Варна, се установява, че Й. Д.Б.,
поч. на 26.06.13г.,
е оставил за свои законни наследници съпруга Р.Б., дъщеря Д.Й.Д.
и син П.Драганов.
Представен е протокол №42/21.10.13г. на НОИ за резултати
от извършено разследване на злополука, станала на 26.06.13г., причинила смъртта
на Й. Б..
По
делото е представен и препис от комбинирана полица №08112002378686 за задълж.застраховка ГО, от която се установява, че за МПС, рама JCBCX4TC02005139, с ДКН В*****, е бил
застрахован за риска „Гражданска отговорност” в „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, за
периода от 18.10.2012г. до 17.10.2013г.
По
делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на св.Д.П. и М. Т., които показания съдът възприема в частта, съдържаща
данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не
противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на
всички писмени и гласни доказателства.
От
заключението по изслушаната комплексна САТМЕ, кредитирано изцяло от съда, се
установява, че произшествието е настъпило на 26.06.13г. на строителна
площадка в с.Червенци, в светлата част на деня, като на площадката освен
колесен багер JCB с №*****, са работили и две строителни машини – грейдер Коматцу и валяк с
№В*****. Сочи се, че инцидента настъпва когато движещият се назад-ориентировъчно
в средата на площадката багер удря и прегазва стоящият зад него / вероятно с
гръб/ пострадал Й.Б.. Излага се, че при инцидента пострадалия е получил
съчетана травма , изразена с черепно-мозъчна травма, гръдна травма, коремна
травма и множество пръснати контузно-разкъсни рани, ожулвания и кръвонасядания.
Вещите лица считат, че разположението на строителните машини на работната
площадка и намерените по самия багер следи потвърждават получаването на
нараняванията именно от движещия се на заден ход колесен багер. В с.з. в.л.Т.
пояснява, че съдейки по механизма и естеството на произшествието би трябвало
пострадалия да е повален отначало със задната част на багера, където е била
прибрана кофата, след това тялото минава под т.нар.комбинирано устройство и
вероятно последното съприкосновение е с долната част на предната кофа,
като заявява, че логично е пострадалия
да е бил с гръб, когато е бутнат. Сочат, че прегазването е станало през гръдния
кош , който извод се основава на установените множество конструкционни
счупвания на костите на гръдния кош с подлежащо увреждане на вътр.органи, а
множеството контузно-разкъсни рани, ожулвания и кръвонасядания се дължат на
тангенциалното действие на твърди тъпи предмети и е възможно да се получат при
претъркалване, провлачване и др. по време на инцидента. В с.з. в.л. Д.
уточнява, че механизма е притискане, като вероятно е било съборено тялото, след
което при движение назад се е получило притискане на гръдния кош от детайла на
багера или от колелото, като безспорно главата на тялото е била в контакт с
предната кофа. Излага се, че причината за смъртта е несъвместимата с живота
съчетана травма на гръдния кош и корема. Сочи се, че оборудването на процесния
багер включва монтирано в предната част гребло/ кофа/, а в задната част- стрела
с кофа. В с.з. заявяват, че ако са работили трите машини е възможно да се
ограничава комуникацията. В с.з. в.л.Т. сочи, че инцидентът е настъпил
вследствие на много комплексни фактори, част от които не са от сферата на техниката,
като организацията на работа на това място била, всяка една от машините върши
на някакъв етап някаква работа, но така както са разположени в момента на
инцидента тяхната работа не е да вървят в някакъв ред, а едната следва другата.
Сочи се, че багерът е нямал устройство за звукова сигнализация, когато се движи
на заден ход.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.223, ал.1 от КЗ /отм/ със сключването на договор за застраховка
”Гражданска отговорност”, застрахователят поема задължението да покрие
отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени и
неимуществени вреди. Същевременно съгласно чл.257, ал.1 и 2 от КЗ /отм/ обект
на застраховане по задължителната застраховка ”Гражданска отговорност” на
автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни
средства. В тази връзка за успешното провеждане на прекия иск срещу
застрахователя по чл.226, ал.1 от КЗ /отм/ в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на валидно застрахователно
правоотношение, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно
деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния
резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.
В отговора на
исковата молба ответникът не оспорва наличието на сключена задълж.застраховка
на автомобилистите по полица №08112002378686, но твърди, че отговорността му за
твърдяното увреждане е извън обхвата на тази застраховка. Между страните по
делото не е спорен факта на настъпване на процесното произшествие, което се
установява по несъмнен начин от изслушаната по делото комплексна експертиза и
показанията на разпитания по делото св.П.. Установява се, че произшествието е
настъпило на строителна площадка в с.Червенци, като на площадката освен колесен
багер JCB с №*****, са работили и две строителни машини – грейдер Коматцу и
валяк с №В*****, и инцидента настъпва когато движещият се назад-ориентировъчно
в средата на площадката багер удря и прегазва стоящият зад него / вероятно с
гръб/ пострадал Й.Б.. Както бе посочено по-горе съгласно чл.257, ал.1 и 2 от КЗ
/отм/ обект на застраховане по задължителната застраховка ”Гражданска
отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите
физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни
превозни средства. С Решение от 04.09.14г. по дело С-162/13 СЕС се е
произнесъл, че член 3,
параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 година
относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно
застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни
средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка
трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в него понятие „използване на
превозни средства“ включва всяко използване на превозно средство, което
отговаря на обичайната функция на това превозно средство, а с Решение от 28 ноември
2017 по дело С-514/16 СЕС се е произнесъл, че Член 3, параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от
24 април 1972 година относно сближаване на законодателствата на държавите
членки относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на
моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава
застраховка трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в тази разпоредба
понятие „използване на превозни средства“ не обхваща случая, в който
селскостопански трактор е участвал в произшествие и основната му функция към
момента на настъпване на това произшествие не е била да служи като средство за
транспорт, а да генерира, като работна машина, двигателната сила, необходима за
задвижване на помпата на хербицидна пръскачка. Тези тълкувания на СЕС, макар и
постановени по отменената Директива
72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 година / чл.29 от
Директива 2009/103/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 16
септември 2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност“ при
използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за
сключване на такава застраховка / настоящият
състав намира, че следва да бъдат съобразени при преценката на обхвата на
застр.защита в настоящия случай съгл. чл.257 КЗ /отм/. Безспорно е, че
процесния багер съставлява МПС по смисъла на §6, т.11 от ДР на ЗДвП, както и
превозно средство по см. на чл.1, т.1 от Директива 2009/103/ЕО. Доколкото в случая се установява , че
произшествието е настъпило при използването на багера съобразно неговата
обичайна функия и при осъществявано от него движение назад с оглед
придвижването му, то следва да се приеме, че този фактически състав се покрива
от понятието „използване на МПС“ , което не зависи от характеристиките на
терена, на който се използва моторното превозно средство. С оглед на това съдът
приема , че след като към момента на настъпване на събитието багерът се е
използвал по предназначение и съобразно неговата функция, включваща и
придвижване от едно място на друго, то сключената застраховка ГОА обхваща
вредите, настъпили при използването на това МПС, поради което и е налице
пасивната материалноправна легитимация на ответника по иска.
По делото не се спори,
че в резултат на настъпилото произшествие е причинена смъртта на наследодателя
на ищеца. От изслушаната експертиза се установява по безспорен начин причинната
връзка между произшествието и травматичните увреждания, довели до смъртта на
пострадалия, както и наличието на пряка причинно-следствена връзка между
поведението на водача на МПС и настъпването на произшествието. Видно от експертизата инцидента е настъпил при
движение на багера назад, при което се удря и прегазва пострадалия, като в с.з. вещите лица сочат, че багерът е
нямал устройство за звукова сигнализация, когато се движи на заден ход, което е
изисквало да има човек, който да организира и следи накъде се движи. С оглед на тези фактически данни,
както и задължението на водачите на МПС, регламентирано в чл.40 от ЗДвП,
въвеждаща задължението им преди да започнат движение назад, са длъжни да се
убедят, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създадат
опасност или затруднения за останалите участници в движението, като по време на
движението си назад са длъжни непрекъснато да наблюдават пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, да осигурят лице, което
да им сигнализира
за опасности, настоящият
състав намира, че водачът на багера е допуснал нарушение на посочената по-горе
разпоредба като е бил длъжен преди да предприеме маневра на заден ход, да се
увери, че в посоката на движение няма лица или техника, които е възможно да
бъдат увредени, и да съобрази движението си с това. Обстоятелството, че водачът
не е изпълнил тези си задължения, не е проявил нужното внимание и грижа към
намиращото се на терена лице и е пропуснал да го забележи при предприетото от
него движение на заден ход е довело до последвалото го настъпило произшествие,
при което е причинена смъртта на пострадалия.
Предвид така
установеното съдът намира, че в случая се установява и осъществяването на вс.елементи
от фактическия състав на чл.45 ЗЗД по отношение на лицето, ползващо се от клаузите на
застраховка ”ГО” / деликвента/, а именно извършено от същото виновно противоправно деяние, причинна връзка между деянието и
вредоносния резултат. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД вината се
предполага до доказване на противното. Така установената от закона презумпция
не бе оборена от отв.страна. Следователно налице е основанието на чл.45 ЗЗД, за
да се ангажира гражданската отговорност на деликвента за претърпените от ищеца вреди от деликта.
Предвид така установеното съдът намира, че предявения иск спрямо отв. ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД се явява доказан по
основание.
Ищцата
Д.Й.Д. безспорно се явява
дете на починалото лице, поради което и тя попада в
кръга на лицата, имащи право на обезщетение за претърпените от тях
неимуществени вреди /в тази връзка е Постановление №
4/1961 г. на Пленума на ВС/.
Съобразно
критерия за справедливост установен в чл.52 от
ЗЗД, при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно съществуващите
обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът,
характерът и степента на констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът на извършване на
увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата продължителност;
болките и страданията, претърпени, както при причиняване на увреждането, така и
при провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са травмите или има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност;
психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие;
възрастта на увредения; налице ли е намалена трудоспособност и др. Наред с тези
обстоятелства при определяне размера на обезщетението следва да бъде взета
предвид и икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането и установената в тази насока съдебна
практика / в този смисъл е Решение № 25 от 17.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 211/2009
г./.
От
събраните по делото гласни доказателства безспорно се установява, че между
починалия и ищцата като негова дъщеря е имало много силна връзка ,
често се чували по телефона и се виждали, въпреки че тя живеела в чужбина и
много държала на семейството си като цяло. Видно от показанията на св.Т. след
смъртта на баща си ищцата изпаднала в депресия, не виждала смисъл в живота си,
като все още не се чувствала добре. Свидетелката сочи, че ищцата изпитвала
страх да управлява превозно средство, който се появил след смъртта на баща й и
този страх й създавал дискомфорт в ежедневието. Независимо от
функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на
прекия причинител на застрахователното събитие, при определяне на дължимото
застрахователно обезщетение следва да се отчитат в пълна степен и конкретните
икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията следва да
се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетението момент / така Решение № 83 от
6.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, Решение №1/26.03.12г. по
т.д.№299/11г. на ВКС/. Отчитайки всички посочени по-горе обстоятелства, съдът
намира, че сумата от 100000лв. в случая е справедлива за репариране на претърпените от ищцата
неимуществени вреди.
В писменият си отговор ответникът
прави изявление за наличието на съпричиняване на вредите от страна на пострадалият, тъй като
последният с поведението си се бил поставил сам в ситуация на повишен риск от
увреждане. Съобразно практиката на
ВКС /Решение №98 от 24.06.2013 г. на
ВКС по т. д. № 596/2012 г., II т. о., Решение № 206 от 12.03.2010 г. по
т. д. № 35/2009 г. на ВКС, II т. о.,
Решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I т. о. и
др./ изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не
може да почива на предположения и намаляването на дължимото обезщетение за
вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД предполага доказвани по
безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той
обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е
улеснил неговото настъпване. Т.е. за да се
формира извод за наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалото лице, съотв. за
степента на това съпричиняване, то следва да се отчете не само факта на
извършено от страна на пострадалия нарушение, но и дали тези нарушенията са в
пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е
тяхно следствие. В този смисъл следва да се прецени доколко действията на
пострадалия са допринесли за вредоносния резултат и въз основа на това да
определи обективния му принос. От ответната страна не са посочени конкретните
действия, с които пострадалият да е допринесъл за настъпване на произшествието,
нито са ангажирани доказателства в тази насока. Независимо от това съдът намира, че съобразно събраните по делото
доказателства не се установяват действия на пострадалия, с които той да е
допринесъл за настъпването на вредите. Съгласно заключението на вещите лица
произшествието е настъпило при движение на заден ход, като багерът е нямал
звуково устройство, а според св.П. на обекта е било шумно и комуникацията се е
осъществявала с клаксони. Вещите лица обосновават още извода, че вероятно
пострадалият е бил с гръб към багера. При тези данни не би могло безспорно да
се приеме , че пострадалият е имал знание за така предприетото от водача на
багера действие, респ. липсват безспорни доказателства за това, че е била
налице възможност за узнаването му при проявена дължима грижа. Същевременно
обаче в случая се установява вината на водача на багера за настъпването на
вредоностното събитие който е нарушил задълженията, регламентирани в
чл.40 от ЗДвП, като се има предвид, че вменената отговорност на водачите на МПС
за осигуряване безопасността на движението е значително завишена. С оглед на тези данни съдът намира, че релевираното
от ответната страна възражение за съпричиняване от страна на пострадалият се
явява недоказано, а оттам и неоснователно.
С оглед на така
изложеното съдът намира, че предявения иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм/ се явява
основателен до размер от 100000лв, до
който размер иска следва да бъде уважен, като за разликата до претендирания
размер от 120000лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Отговорността на
застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтича от сключения
застрахователен договор, а не от непозволено увреждане. Тази гражданска
отговорност, както вече бе посочено, е функционално обусловена от отговорността
на прекия причинител на застрахователното събитие, обстоятелство, което
обуславя отговорност на застрахователя за всички причинени от делинквента вреди
и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите. Поради
това и с оглед императивната разпоредба на чл.84, ал.3 ЗЗД законната лихва
върху присъденото обезщетение следва да бъде начислявана именно от датата на
увреждането. Във
връзка с претенцията за заплащане на законната лихва от отв.страна с отговора е
въведено правопогасяващото възражение за давност, което следва да бъде
разгледано от съда. Вземането за лихви при упражнено право на
трети лица срещу застрахователя по гражданската отговорност на деликвента, се
погасява с кратката тригодишна погасителна давност съгласно чл.111, б.в ЗЗД ,
считано от деня на настъпилото ПТП, откогато е изискуемо вземането за
непозволено увреждане / в този см. са Решение № 67 от 24.06.2011 г. на ВКС по
т. д. № 323/2010 г. и Решение № 96 от 18.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 610/2010
г. /. По делото няма данни да е налице спиране или прекъсване на давността.
Действията по извънсъдебно заявяване на застрахователна претенция пред
застрахователя не са такива по см. на чл.116 ЗЗД, които прекъсват давността. С
оглед на така установеното съдът намира, че вземането за
законна лихва върху обезщетението за периода от датата на непозволеното
увреждане – 26.06.13г. до 08.05.2015г. вкл. е погасено по давност, поради което
и в тази му част искът следва да бъде отхвърлен, като законната
лихва следва да бъде присъдена за периода от 09.05.15г. до окончателното изплащане на главницата.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК и в съответствие с направеното искане, на ищцата
се дължат разноски по делото, съобразно представените доказателства и
съразмерно с уважената част от иска, а именно
сумата от 4166,66лв, представляваща д.т. и разноски за вещо лице.
Във връзка с направеното
от ответната страна искане за присъждане на разноски и ю.К.възнаграждение за
процесуално представителство, съдът намира, че същото следва да бъде уважено
съобразно отхвърлената част от иска. Доколкото ищецът е защитаван от
юрисконсулт, то следващото се възнаграждение на осн. чл.78, ал.8 ГПК за
настоящата инстанция следва да се определи на осн. чл.25 от НЗПП в размер на
300лв. Или следващите се на ответника за производството пред ВОС разноски
възлизат на 83,33лв–ю.К.възнаграждение и депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Мотивиран
от изложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н „Оборище”, бул. Княз Ал. Дондуков” №68, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Й.Д., ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА
от 100 000 лв. /сто хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания вследствие
смъртта на баща й Й. Д.Б., поч. на 26.06.2013г., причинена при
управление на многокофов багер JCB
с инвент.№ *****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.05.15г. до окончателното изплащане на
сумата, на осн. чл.226, ал.1 от КЗ /отм/
и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди за горницата над 100000лв до
пълния му размер от 120000лв като неоснователен, както и иска за присъждане на законната лихва върху
главницата, считано от датата на непозволеното увреждане – 26.06.13г. до
08.05.2015г. вкл. като погасен по давност.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Оборище”, бул.
Княз Ал. Дондуков” №68, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Й.Д., ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от 4166,66лв / четири хиляди
сто шестдесет и шест лева и 66ст./,
представляваща направените по делото разноски, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.Й.Д., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н „Оборище”, бул. Княз Ал. Дондуков” №68, СУМАТА от 83,33лв /
осемдесет и три лева и 33 ст / , представляваща направени по делото разноски ,
на осн. чл.78, ал.8 и ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: