Определение по дело №403/2019 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 октомври 2019 г. (в сила от 7 февруари 2020 г.)
Съдия: Мария Николаевна Ницова
Дело: 20197140700403
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 15 август 2019 г.

Съдържание на акта

АКТ № 548/30.10.2019 г.

 

П Р О Т О К О Л

 

 гр. Монтана, 30 октомври 2019 г.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. Монтана ЧЕТВЪРТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ НИЦОВА 

                           

при секретар

А.  Лазарова

 

С участието на прокурор

 

Галя Александрова

 

 

 

Изслуша докладваното

 

        от съдията

МАРИЯ НИЦОВА

 

по адм. дело № 403/2019 г. по описа на Административен съд - Монтана

 

На повторното четене в 10,45 часа в съдебната зала се явиха:

 

ИЩЕЦ:

 

„Ф*** БГ“ ЕООД – ГР. БЕРКОВИЦА, с представляващ Г.Е.Г., редовно призован, не се явява. Вместо него се явява адв. Г.Д.Г., с пълномощно от днес.

       

ОТВЕТНИК:

 

ДФ „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ – ГР. СОФИЯ, представляван от Изпълнителния директор, редовно призовани, не се явяват. От същите е постъпила молба  от процесуалния представител юрк Й*** с вх. № 2220/29.10.2019 г.

 

ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА: Окръжна прокуратура – Монтана, редовно призовани, явява се прокурор Галя Александрова.

 

 

По даване ход на делото:

 

АДВ. Г.: Да се даде ход на делото. Няма процесуални пречки.

 

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешно съдебно заседание, предвид което

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

 

 

 

АДВ. Г.: Уважаема г-жо Председател, поддържам исковата претенция на моя доверител за присъждане на обезщетения за претърпяните от него имуществени вреди като в иска в частта му за лихвата изменям като считам, че същата следва да се дължи от датата на увреждането, каквато е практиката по исковете за непозволено увреждане, какъвто е този. Освен приложената към исковата молба и към допълнителната молба доказателства, представям в днешно съдебно заседание по опис следните писмени доказателства, а именно: Писмо от ЧСИ Г. И*** , ведно с Постановление за прекратяване; Определение от ОС Монтана от 23.10.2018 г.; Определение от ОС Монтана от 20.12.2018 г.; Определение от САС от 05.03.2019 г.; Определение № 328/21.05.2019 г. от ВКС; Заявление по чл. 417 от ГПК до РС – Берковица; Покана за доброволно изпълнение от ЧСИ Г. И*** от 03.05.2018 г.; Извлечение от задължение по партида на длъжника на ДФ „Земеделие“; Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 08.07.2016 г.

 

ПРОКУРОР: Уважаема г-жо Председател, намирам искането на ищеца по настоящото дело срещу ДФ „Земеделие“ гр. София с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за причинени имуществени вреди в размер 4570 лв. за недопустимо. На първо място, следва да се отбележи, че в настоящия случай като незаконосъобразно действие се сочи инициирането на изпълнително производство от ДФ „Земеделие“. В изпълнителното производство обаче ДФ „Земеделие“ се представлява от НАП, т.е. ДФ „Земеделие“ въобще не участва в това производсто, т.е. не е субект, от който да се търси претендираната отговорност. На следващо място, следва да се отбележи, че обезщетение се дължи само, ако незаконосъобразното действие за което се твърди, че е извършено, е от административен характер. В настоящия случай дори ДФ „Земеделие“ да е инициатор на изпълнителното производство, което не е така, то това действие не е с административен характер. Налице са облигационни отношения, тъй като държавният фонд предприема действия, които обаче не са властнически акт, а същият предприема действия като равнопоставен гражданскоправен субект в чисто гражданскоправни отношения, които не са при/или по повод изпълнение на административна дейност, както изисква разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което смятам исковата молба за недопустима и предлагам същата да бъде оставена без разглеждане.

 

СЪДЪТ счита, че производството е образувано по искова молба от „Ф***“, ЕООД със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Г.Е.Г., чрез пълномощника адв.Г., срещу Държавен фонд Земеделие, гр.София, с искане на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да бъде осъден ответника  да му заплати имуществени вреди в размер на 4 570 лева, представляващ заплатен адвокатски хонорар в изпълнително производство. В исковата молба се сочи, че ответникът е депозирал заявление по чл.417 от ГПК срещу дружеството,  като след възражение от дружеството по реда на чл.414 ГПК, с определение от 23.10.2018 г. на ОС Монтана е прекратено производството като недопустимо и  е обезсилена заповед за  незабавно изпълнение срещу дружеството, въз основа на което е прекратено  производство по изп.д.№ 1071/2018 г. по описа на ЧСИ И*** с район на действие ОС Ст.Загора. В изпълнителното производство ЧСИ отказал да събере направените разноски за адвокат в размер на 4 570 лева. Постановлението на ЧСИ е обжалвано пред ОС Ст.Загора, който с решение по ч.гр.д.№ 1308/2019 г. е оставил жалбата на дружеството против действията на ЧСИ без уважение.

В исковата молба се твърди, че изпълнителното производство е поради незаконосъобразни действия на ответника, изразяващи се в депозиране на заявление по чл.417 ГПК за присъждане на публично вземане и образуване на изпълнително дело. Твърди, че „това действие попада в обхвата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ и причинените от него вреди следва да се компенсират..“

Така заявената искова претенция е процесуално недопустима.

Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

От ищеца не се твърди, че е претърпял имуществени вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавни и/или общински органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, поради което така подадения иск не би могъл да се квалифицира като спор по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Действията на процесуален представител на ДФЗ, подаване на заявление по чл.417 ГПК, впоследствие отменени от ОС Монтана, не са фактически, а правни действия съгласно разпоредбите та  ГПК. Ако въз основа на тези действия дружеството е претърпяло имуществени вреди, т.к. се е наложило ангажиране на адвокат, то дружеството още при това производство пред ОС е следвало да заяви искане за присъждане на разноските. Изпълнителното производство образувано по предявен изпълнителен титул, издаване на постановления от ЧСИ и извършването на проверка по изпълнителните дела не са административна дейност. Действията по събиране на публични задължения е правно регламентирана, а не административна дейност.

Съгласно чл. 269 от АПК,  публичните  и частните вземания на държавата и общините, вземанията за вреди от незаконосъобразните административни актове и от принудително изпълнение и другите частни парични вземания, породени или удостоверени от изпълнителни основания по чл. 268, както и вземанията за разноски, свързани с изпълнението, се изпълняват по реда на ДОПК или ГПК. Ето защо, след като производството по събиране на вземанията се развива по този ред, то  длъжностните лица предявили изпълнителния титул, не действат като орган по изпълнението по смисъла на чл. 271, ал. 1 от АПК, поради което и техните действия не подлежат на проверка за законосъобразност по реда на АПК и административните съдилище на разполагат с компетентността да проверяват тяхната законосъобразност.

На следващо място, след като с определение на ОС Монтана е отменена/обезсилена предявената заповед за изпълнение, издадена по  заявление по чл.417 ГПК, то в това производство оспорващото дружество е имало възможност да заяви искане за присъждане на разноските в производството по отмяна на предявената заповед за изпълнение. Отделно образуваното изпълнително производство по събиране на вземанията пред частен съдебен изпълнител, неговите действия подлежат на обжалване по реда на чл. 435 и следващите от ГПК, като съгласно чл. 436, ал. 1 от ГПК, жалбата срещу действията на съдебните изпълнители се подава до окръжния съд, тоест административните съдилища не са материално компетентни да се произнесат по законосъобразността на действията извършвани по повод образуването и воденето на изпълнително производство по реда на ГПК. В това производство, ако приемем, че   ДФЗ  е участник, макар в случая това да е НАП, то  публичното вземане следва да е предявено  по реда на ДОПК и  същите не  действат  като орган упражняващ властнически правомощия, а като взискател в изпълнителното производство и волеизявлението за образуване на производството не е подадено от орган на власт в това му качество. Предвид което и исковата претенция за твърдени имуществени вреди  не следва да бъде предявена по реда на ЗОДОВ.

Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава, ако същите са при или  по повод изпълнение на административна дейност. След като в случая  не се установява, че твърдените вреди са в резултата на незаконосъобразни актове, съответно от действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица  при  или по повод изпълнение на административна дейност, не са налице и предпоставките за провеждане на съдебно производството по реда на чл. 203 и следващите от АПК и исковата претенция, предявена по този ред  се явява процесуално недопустима.

С оглед на изложеното и на основание  чл.203 АПК и чл. 130 ГПК вр. чл. 144 АПК,  исковата молба на „Формпласт“ ЕООД  следва да бъде върната, а производството по делото прекратено.

Предвид изложеното, 

 

Административен съд Монтана

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ дадения ход.

ВРЪЩА искова молба, подадена от „Формпласт“ ЕООД със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Г.Е.Г., чрез пълномощника адв.Г., срещу Държавен фонд „Земеделие“, гр.София, с искане на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да бъде осъден ответника  да му заплати имуществени вреди в размер на 4 570 лева,  представляващи разноски за адвокат по изп.д.№ 1071/2018 г. по описа на ЧСИ И*** , с район на действие ОС Ст.Загора.

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по адм. д. № 403/2019 г. по описа на Административен съд – Монтана.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7 (седем)-дневен срок от съобщаването му на страните.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11,20 часа.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                               

СЕКРЕТАР: