№ 3481
гр. София, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20221110214504 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. В. Ц., ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление № BG22032022/5800/P8-447/16.09.2022 г., издадено от
директор на Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна
инфраструктура“ (АПИ) гр.София, с което на К. В. Ц. е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 1800 лева за извършено
административно нарушение по чл. 179, ал. 3а ЗДвП, изразяващо се в това, че
на 10.03.2022 г. в 18:31 часа, по път "А-6", км 50 + 427, е управлявала т. а.
марка "М.А." с рег. ХХХХХХХХХ, като за посоченото ППС не е заплатена
дължимата пътна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.
В жалбата се релевират доводи в подкрепа на обстоятелството, че
атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно
поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени
процесуални нарушения и поради несъответствие с целта на закона.
Конкретно се поддържа, че дружеството има сключен договор с Тол Пас,
който е напълно интегриран със системата за автоматично плащане на тол
такси, като доставчикът е задължен да извърши плащане към Агенция „Пътна
инфраструктура“, “Национално Тол управление“ спрямо предоставените
1
регистрационни талони, както и да извърши проверка по декларираните
данни. Сочи се също така, че за периода към „Интелигентни трафик системи“
е направено плащане в размер на 1850 лева, като доставчикът на услугата не е
изложил претенции за непогасени задължения. Твърди се, че неотчитането на
тол данни в случая се дължи на техническа неизправност на поддържаната от
Агенция "Пътна инфраструктура" електронна система за събиране на тол
такси, както и че дори и да има частично неплатен участък поради технически
проблем с устройството, доставчикът на услугата е длъжен да уведоми
собственика, както и да му даде възможност да заплати само липсващата
отсечка, която е част от цялата отсечка, а не да налага глоба на водача, без
дори да е проверил, дали именно последният е извършил превоза.
По изложените съображения се релевира искане към съда за отмяна на
атакуваното наказателно постановление.
В проведените по делото съдебни заседания въззивникът, редовно
призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. В депозирани
по делото писмени бележки се пледира за отмяна на обжалваното НП по
съображенията, развити в жалбата.
Административнонаказващият орган се представлява от юрк.Д., който
изразява становище за неоснователност на подадената жалба и за
потвърждаване на обжалваното НП, като правилно и законосъобразно. В
последното по делото съдебно заседание не се явява процесуален
представител.
Софийският районен съд, след като обсъди доводите в жалбата,
становищата на страните, както и събраните по делото доказателства и след
като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери
изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира
следното:
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема
следната фактическа обстановка:
На дата 10.03.2022 г. МПС с ДКН ХХХХХХХХХ било управлявано от
жалбоподателя К. В. Ц., видно от пътен лист № 108708.
На 22.03.2022 г. в 00:57 часа в посока излизане от територията на
Република България, на гранично контролно-пропускателен пункт
2
"Калотина", пристигнало пътно превозно средство - влекач марка и модел
"М.А." с рег. ХХХХХХХХХ и обща техническа допустима максимална маса
над 12 тона, управлявано от К. В. Ц..
На място била извършена проверка от контролните органи на Агенция
"Митници", включително от св. Т. Д. А. – заемаща длъжността "инспектор" в
отдел "МП - Калотина" към териториална дирекция "Митница София", при
което било установено, че на 10.03.2022 г. в 18:31:22 часа управляваното от
Ц. ППС с рег. ХХХХХХХХХ е заснето да се движи по път "А-6", км 50 + 427,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е
заплатена дължимата пътна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата (ЗП).
За така извършеното административно нарушение бил генериран
доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3
ЗДвП с номер на нарушението ЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛ, ведно с
приложени към него статични изображения във вид на снимков материал.
При извършената служебна проверка било установено, че ППС с рег.
ХХХХХХХХХ било снабдено с бордово устройство, като на 10.03.2022 г. в
18:31:22 часа е налице прекъсване в получаването на тол декларации и не е
получено надлежно плащане в Агенция "Пътна инфраструктура" за сегмент
на рамката (10182), на която е отчетено нарушението.
На място св. А. предложила на К. В. Ц. да заплати компенсаторна такса
по чл. 10, ал. 2 от ЗП, но последният отказал.
Жалбоподателят К. В. Ц. заплатил максимална такса по чл. 10б, ал. 5 от
ЗП в размер на 238,00 лева, за което му била издадена Квитанция за платени
пътни такси в Република България № 44957698 от 22.03.2022 г.
Въз основа на направените констатации, св. Т. Д. А. съставила АУАН №
BG22032022/5800/P8-447/22.03.2022 г. срещу К. В. Ц. за извършено от
последния административно нарушение по чл. 179а, ал. 3а от ЗДвП.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното
наказателно постановление № BG22032022/5800/P8-447/16.09.2022 г.,
издадено от директор на Национално тол управление (НТУ) към Агенция
„Пътна инфраструктура“ (АПИ) гр.София, с което за описаното в АУАН
административно нарушение на К. В. Ц. била наложена "глоба" в размер на
1800 лева.
3
Препис от НП било връчено на К. В. Ц. на 06.10.2022 г., като в
законоустановения 14-дневен срок последният подал жалба срещу
горепосоченото наказателно постановление, която инициирала настоящото
производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля –
актосъставител Т. Д. А..
Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото
същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на
правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.
От показанията на св. Т. Д. А. се установяват обстоятелствата по
извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на
АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени
средства, като намери, че същите са обективни, логични и поначало
непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при
проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики,
както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля
Т. А. представляват пряк източник на доказателствена информация,
доколкото същата като актосъставител е възприела възпроизведените от нея в
административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като
съдът се довери на показанията й и ги кредитира изцяло.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за
проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите
в основата на доказателствените си изводи.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу
административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
4
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН.
На първо място настоящият съдебен състав намира, че както актът за
установяване на административно нарушение, така и наказателното
постановление са издадени от компетентни държавни органи, в рамките на
предоставените им правомощия, като са спазени изискванията за материална
и местна компетентност.
На следващо място, съставеният АУАН и атакуваното НП са издадени в
предвидената от закона писмена форма и в сроковете, визирани в
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
Съдът обаче счита, че е допуснато съществено процесуално нарушение
при съставяне на АУАН и издаване на НП, доколкото не е посочена
нарушената от жалбоподателя разпоредба, каквото е императивното
изискване на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН.
В случая и в АУАН, и в НП, като нарушена е посочена разпоредбата на
чл. 179, ал. 3а ЗДвП, която обаче се явява санкционна такава, доколкото
предвижда съответно административно наказание за водачите на ППС от
категория по чл. 10б, ал. 3 ЗДвП в случаите, в които не са изпълнили
задълженията си по ЗП относно заплащане на пътни такси при изминато
разстояние по пътища от платената пътна мрежа. Такова задължение е
вменено на водачите на ППС с разпоредбата на чл. 139, ал. 7 ЗДвП, съгласно
която водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 ЗП
е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа,
които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2
от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето
лице. В случая е извършено именно посоченото административно нарушение,
доколкото не се касае за предварително закупена маршрутна карта, а за
заплащане на дължима пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП при установяване
5
на изминато разстояние. С оглед на това следва да се приеме, че в АУАН и
НП не е посочена нарушената разпоредба, въз основа на която
жалбоподателят е бил наказан съобразно санкционната разпоредба на чл. 179,
ал. 3а ЗДвП (в този смисъл е и константната съдебна практика на
административните съдилища в страната – Решение № 18 от 31.01.2023 г. по
КАНД № 4/2023 г. по описа на АдмС-Кюстендил, в което е прието, че
разпоредбата на чл. 179, ал. 3а ЗДвП не сдържа едновременно правило за
поведение и санкция; Решение № 615 от 24.06.2021 г. по КАНД № 357/2021 г.
по описа на АдмС-София област, в което изрично е направено разграничение
между нормите, съдържащи съответното правило за поведение – чл. 139, ал. 7
ЗДвП (за водачите) и чл. 102, ал. 2 ЗДвП (за ЮЛ, собственици на ППС), респ.
санкционните разпоредби на чл. 179, ал. 3а и чл. 179, ал. 3б ЗДвП; Решение №
60 от 18.04.2022 г. по КАНД № 10043/2022 г. по описа на АдмС-Велико
Търново; Решение № 498 от 21.03.2022 г. по КАНД № 164/2022 г. по описа на
АдмС-Пловдив; Решение № 1919 от 02.12.2021 г. по КАНД № 2549/2021 г. по
описа на АдмС-Бургас и други). С оглед на изложеното, съдът счита, че е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото в
АУАН и НП не е посочена нарушената от жалбоподателя разпоредба, в
случая – чл. 139, ал. 7 ЗДвП.
При извършената служебна проверка за правилното приложение на
материалния закон, съдът счита, че по несъмнен начин се установи, че К. В.
Ц. е извършил от обективна и субективна страна състава на административно
нарушение по чл. 139, ал. 7 ЗДвП, доколкото е управлявал процесния влекач,
пътно превозно средство по чл. 10б, ал. 3 ЗП, по платената пътна мрежа в
страната без да е заплатена дължимата съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1,
т. 2 ЗП пътна такса за изминато разстояние.
Съдът обаче счита, че е налице и още едно основание за отмяна на
атакуваното НП, доколкото извършеното административно нарушение
представлява маловажен случай по смисъла на § 1, ал. 1, т. 4 ДР на ЗАНН.
Следва да се отбележи, че с ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г., е
регламентирана нова разпоредба в ЗП – чл. 10б, ал. 7 ЗП, съгласно която в
случай, че е налице частично или пълно недеклариране на тол данни в
рамките на един календарен ден за пътно превозно средство от категорията
по чл. 10б, ал. 3 ЗП, за което има действащ договор с доставчик на услуга по
електронно събиране на такса за изминато разстояние, на собственика или
6
ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата за преминаване през
съответните участъци в срок до 14 дни, считано от получаването на
уведомление по ал. 8. При заплащане на таксата в срока по изречение първо
не се образува административнонаказателно производство. Макар посочената
разпоредба да не е влязла в сила към настоящия момент, е очевидна волята на
законодателя, че при доброволно заплащане на дължимата пътна такса за
изминато разстояние за преминаване през съответните участъци, не са
настъпили каквито и да е вреди за бюджета, поради което и не се образува
административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява
съгласно разпоредбата на чл. 189е, ал. 6а от ЗДвП. Настоящият случай е
именно такъв, доколкото се касае за частично неподаване на тол данни само в
периода от 18:01 до 19:20 часа на 10.03.2022 г., най-вероятно поради
техническа причина в бордовото устройство, като в случая е сключен договор
между "Б." ЕТ и "Интелигентни трафик системи" АД за събиране на пътна
такса за изминато разстояние. Същевременно, от приложената по преписката
квитанция е видно, че жалбоподателят Ц. е заплатил такса по чл. 10б, ал. 5 ЗП
в размер на 238,00 лева. Посочената такса представлява максимална такса по
чл. 29 от Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на
републиканска пътна мрежа, приета с ПМС № 370 от 20.12.2019 г., в случаите
когато не е възможно да се установи действително изминатото разстояние
поради причини, които не се дължат на техническа неизправност на
поддържаната от АПИ Електронна система за събиране на тол такси, като се
приема, че съответното ППС е изминало разстояние, съответстващо на най-
дългата отсечка между две точки от платената пътна мрежа, определена по
най-прекия маршрут по протежението на платената пътна мрежа. За разлика
от хипотезата на чл. 10б, ал. 7 ЗП, която касае заплащане в 14-дневен срок на
дължимата пътна такса за реално изминатото разстояние, то в чл. 10б, ал. 5
ЗП е регламентирано заплащане на максимална пътна такса. В този смисъл,
съдът счита, че в конкретния случай не е ощетен държавният бюджет,
доколкото е заплатена дължимата пътна такса, и то в максимален размер,
съобразно разпоредбата на чл. 10б, ал. 5 ЗП. С оглед на това, съдът счита, че
извършеното административно нарушение реално не е увредило
обществените отношения, обект на защита от разпоредбата на чл. 139, ал. 7
ЗДвП, вр. чл. 10, ал. 1 ЗП, поради което и същото представлява маловажен
случай. Като не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН,
7
административнонаказващият орган е допуснал съществено нарушение на
материалния закон.
Отделно от това в чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на
Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните задължения на
доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване,
минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за
електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за
съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение
2009/750/ЕО "Доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите
на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с
неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността
преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена
съгласно националното законодателство". Тоест, в случая доставчикът на
електронната услуга за събиране на пътни такси за изминато разстояние
"Интелигентни трафик системи" АД е следвало да уведоми "Б." ЕТ,
собственик и ползвател на ППС, относно отстраняване на техническата
нередовност в бордовото устройство. Едва след изпълнение на това
задължение и проявено бездействие от страна на ползвателя на услугата, е
следвало да се пристъпи към ангажиране на административнонаказателната
отговорност на водача на процесното ППС. В този смисъл е и последното
изменение на ЗП със ЗИДЗП, ДВ, бр. 14 от 2023 г., с който са регламентирани
нови разпоредби чл. 10б, ал. 7-9 ЗП, в сила от 01.01.2024 г., с които
националното законодателство е съобразено изцяло с изискванията на
Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г., в
частност с чл. 2, § 7 от същия. В този смисъл, още веднъж следва да се
посочи, че с изпълнение на задължението си по чл. 10б, ал. 5 ЗП за заплащане
на пътна такса за посочения сегмент от пътя в максимален размер, и то без да
е регламентирана на национално ниво и изпълнена процедура по уведомяване
на собственика на процесното ППС за спиране подаването на информация от
бордовото устройство в последния, са били изпълнени в цялост целите на ЗП,
като по никакъв начин не са били увредени или застрашени обществените
отношения, обект на защита от нормата на чл. 139, ал. 7 ЗДвП и чл. 10, ал. 1,
т. 2 ЗП.
По изложените съображения съдът счита, че при издаване на атакуваното
НП са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния
8
закон, които обуславят неговата отмяна, като обсъждането на останалите
въпроси и доводи на страните, които иначе биха се явили релевантни за
делото, се явява безпредметно.
При този изход на спора право на разноски има въззивникът, но
доколкото последният не е релевирал претенция за такива, то съдът не дължи
произнасяне в тази насока.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG22032022/5800/P8-
447/16.09.2022 г., издадено от директор на Национално тол управление (НТУ)
към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) гр.София, с което на К. В. Ц. е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 1800 лева за
извършено административно нарушение по чл. 179, ал. 3а ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9