№ 86
гр. Пловдив, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20225300502357 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Въззивният съд е сезиран с жалба с вх.№23104/08.09.2022г.
депозирана от М. Р. Д. с ЕГН-**********, чрез особения и представител адв.
В. В. против Решение №187 от 20.06.2022г. постановено по гр.д.№1620/2021г.
по описа на АРС, първи гр.с, в частта с която се признава за установено, че
М. Р. Д., ЕГН ********** от с. К., община Асеновград, ул.“*** дължи на
„Йеттел България“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от
Д.К.К. и М.С., сумата от общо 558,86 лева, от които: 318,19 лева,
представляващи стойността на дължимите абонаментни такси, лизингови
вноски и използвани услуги за периода от 05.08.2015г. до 04.11.2015г., за
което са съставени фактура № **********/05.09.2015г. за 141,26 лева,
фактура № **********/05.10.2015г. за 164,01 лева и фактура №
**********/05.11.2015г. за 12,92 лева, и 240,67 лева, представляващи
предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски от: 116,00 лева, равен на
осем неначислени лизингови вноски за мобилно устройство Alcatel One Touch
1
Idol 2 Grey и 124,67 лева, равен на тринадесет неначислени лизингови вноски
за мобилно устройство Alcatel One Touch Idol 2 White , за събиране на което
вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от
24.10.2017г. по ч.гр.д.№ 68008/2017г. по описа на СРС. С
постановеният съдебен акт в полза на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК
********* е присъдена сумата от 425,42 лева лева, направени по
производството разноски и сумата от 191,46 лева, направени в заповедното
производство разноски. Решението, в частта с която са уважени претенциите
се обжалва като необосновано, постановено при неправилно тълкуване на
събраните доказателства, в нарушение на материалния закон. Моли се,
настоящата инстанция да отмени първоинстанционният акт в обжалваната
част, като вместо това постанови друг, с който да отхвърли предявените
искове.
Въззиваемата страна „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с предишно
наименование „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, чрез процесуалния
представител адв. З. Ц. оспорва жалбата като неоснователна. Моли да се
потвърди първоинстанционния акт, в обжалваната част като правилен и
законосъобразен. Претендират се деловодни разноски във възвивното
производство в размер на 300лв, представляващи заплатен депозит за особен
представител.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по
делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира
за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен
интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което
се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде
разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е сезиран с установителни искове с правно
основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл. 92
от ЗЗД.
Ищецът „Теленор България“ ЕАД твърди, че между страните са
сключени договор за мобилни услуги и договор за лизинг от 25,07,2014г. за
мобилен телефонен номер ********** и мобилен телефонен апарат Alcatel
One Touch Idol 2 Grey, допълнително споразумение към договор за мобилни
2
фиксирани услуги №********* и договор за лизинг от 23,12,2014г. за
мобилен номер ********** и мобилен телефонен апарат Alcatel One Touch
Idol 2 White и договор за мобилни услуги №61284366 от 23,12,2014г. за
мобилен номер **********. Съгласно сертификат за пакетни услуги Combo+
от 23,12,2014г. тези три мобилни номера са включени в пакет, спрямо който
се прилагат търговски отстъпки от абонаментните такси. Ответникът не е
изпълнил произтичащите от тях задължения за периода от 05,08,2015г. до
04,11,2015г. да заплати абонаментни такси, ползвани услуги и лизингови
вноски, поради което ищецът е прекратил едностранно сключените договори,
вследствие на което за ответника възникнало задължение да заплати
неустойка и останалите лизингови вноски до края на първоначално
предвидения срок на договора. За събиране на вземането му в общ размер от
1123.71 лв е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника
при условията на чл. 47, ал.5 от 1 ГПК. Моли да бъде признато за
установено, че ответникът му дължи горните суми.
Ответникът оспорва предявения иск като неоснователен.
Първоинстанционният съд е приел, че доколкото ответникът не е
оспорил формалната доказателствена сила на документите, то същите
съставляват доказателство, че изявленията, които съдържат са направени от
лицата, които са ги издали, поради което е приел, че отношенията между
страните се уреждат от сключените между тях договори за мобилни услуги,
в които отношения ищецът е изправна страна, доколкото получаването на
услугите е удостоверено с подписа на ответника, а за ответника са
възникнали произтичащите от договора задължения да заплаща месечна
абонаментна такса и лизингови вноски, както и стойност на потребени
услуги. Установено е от съставените фактури №**********/05.09.2015г.,
№**********/05.10.2015г. и №**********//05.11.2015г., че ответникът дължи
сумата от общо 558,86 лева лева, включваща абонаментни такси, лизингови
вноски и стойност на използвани услуги. Ответникът нито твърди, нито сочи
доказателства, че е изпълнил задълженията си, произтичащи от договори, за
процесния период – от 05.08.2015г. до 04.11.2015г, поради което и доколкото
ищцовото дружество се явява изправна страна, за ответника е възникнало
задължението да заплаща уговорените абонаментни такси, използвани услуги
и лизингови вноски. След като не е направил това сключените договори са
прекратени предсрочно, поради което ответникът дължи претендираните
3
суми.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК, съдът намира,
че същото е валидно и допустимо.
Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да
бъде проверена правилността на решението, единствено по изложените
във възззивната жалба доводи.
Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства, поради
което съдът постановява акт си на базата на събраните такива пред първата
инстанция. След преценката им, настоящият съдебен състав споделя
направените от първоинстанционният съд правни изводи, поради следните
съображения:
Установява се по безспорен начин от събраните по делото
доказателства, че страните са валидно обвързани от договор за мобилни
услуги и договор за лизинг от 25,07,2014г. за мобилен телефонен номер
********** и мобилен телефонен апарат Alcatel One Touch Idol 2 Grey,
допълнително споразумение към договор за мобилни фиксирани услуги
№********* и договор за лизинг от 23,12,2014г. за мобилен номер
********** и мобилен телефонен апарат Alcatel One Touch Idol 2 White и
договор за мобилни услуги №61284366 от 23,12,2014г. за мобилен номер
**********. Ответникът не е изпълнил задълженията си, произтичащи от
сключените договори за процесния период – от 05.08.2015г. до 04.11.2015г,
поради което и доколкото ищцовото дружества се явява изправна страна по
договора, за ответникът е възникнало задължението да заплати уговорените
абонаментни такси. По делото не са събрани доказателства, М. Д. да е
заплатила претендираните абонаментни такси, поради което исковете се
явяват основателни и доказани по размер.
Едновременно със сключване на договори за предоставяне на мобилни
услуги, страните са сключили и съответно са обвързани от договор за
придобиване от ответника на устройство мобилен апарат на изплащане -
апарат Alcatel One Touch Idol 2 Grey и мобилен телефонен апарат Alcatel One
Touch Idol 2 White. Разпоредбата на чл.342 ал.1 ТЗ дава легално определение
на договора за оперативен лизинг, съгласно което лизингодателят се
задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение. Събраните
4
в хода на производството доказателства, обуславят извода, че страните са
обвързани от договорите за оперативен лизинг, като лизингодателят е
изправна страна по отношение на задължението си да предостави за ползване
лизинговата вещ за процесния период. По делото липсват доказателства
лизингополучателят да е върнал предсрочно предоставеното му по договора
мобилно устройство, както и доказателства да е заплатил всяка от
лизинговите вноски на падежа. Ето защо настоящият съдебен състав приема,
че макар да липсват доказателства за предсрочната изискуемост на
вземанията за лизинговите вноски за периода от 05.08.2015г. до
04.11.2015г,- когато е настъпил падежа на задълженията, същите безспорно
са изискуеми към датата на подаване на исковата молба, с която е предявен
иск за установяване на вземането по реда на чл.422 ГПК. Съгласно
задължителните указания по т.9 от ТК №4 от 18.06.2014г. по Тълкувателно
дело №4/2013г. на ОСГТК ВКС, съществуването на вземането по издадена
заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на
съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на
чл.235 ал.3 ГПК намира приложение по отношение на фактите настъпили
след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с
изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено
принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз
основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания
изпълнителен процес.
Настоящият състав приема, че след като съдът е длъжен на основание
чл.235 ал.3 ГПК да съобрази всички факти настъпили след подаване на
заявлението имащи отношение към изискуемостта на вземането, то при
наличие на доказателства за настъпила изискуемост на вземането съгласно
условията на договора, независимо от липсата на доказателства за
предсрочната му изискуемост, следва да се приеме за доказан факта на
настъпване на падежа на всяка една от претендираните лизингови вноски към
датата на подаване на исковата молба, поради което предявения иск се явява
основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд е
постановил законосъобразен акт, който в обжалваната част следва да бъде
потвърден.
5
С оглед изхода на спора, на въззиваемата страна се дължат разноски
съгласно представения списък по чл.80 ГПК /л.30 /, а именно в размер на
300лв, съставляващи внесен депозит за особен представител.
Мотивиран от гореизложеното ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №187 от 20.06.2022г. постановено по гр.д.
№1620/2021г. по описа на АРС, първи гр.с,, в обжалваната част.
ОСЪЖДА М. Р. Д., ЕГН ********** от с. К., община Асеновград,
ул.“*** ДА ЗАПЛАТИ НА „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с предишно
наименование „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София, сграда
6, представлявано от Д.К.К. и М.С., сумата от 300лв/ триста лева/ направени
разноски във въззивното производство.
В необжалваната част, Решение №187 от 20.06.2022г. постановено по
гр.д.№1620/2021г. по описа на АРС, първи гр.с, е влязло в законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6