Р Е Ш Е Н И Е
№ 50
гр. Велико Търново, 28.02.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и двадесета
година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ИВЕЛИНА ЯНЕВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
С.Ф. |
И с участието |
|
на прокурора |
Донка Мачева |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер
дело № 10002 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2020 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от ЗАНН.
Касаторът Н.А.Н. *** е обжалвал решение №524 от 25.11.2019 г., постановено
по АНД №1594/2019 г. по описа на Великотърновският районен съд като неправилно.
Доколкото може да се извлече от лаконичната касационна жалба, касаторът
претендира, че решението противоречи на закона – касационно основание по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Ответникът по касация РУ – Велико Търново при ОДМВР – Велико Търново не
взема становище по нея, прокурорът дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по
същество е неоснователна.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил като законосъобразно наказателно
постановление №17-1739-000177 от 15.06.2017 г. на началника на сектор
Охранителна полиция в Районно управление Велико Търново, с което на касатора за
две нарушения на чл.100, ал.1, т.1 предложение първо и второ от ЗДвП са му
наложени две глоби, всяка от по десет лева.
От представената му преписка съдът е констатирал, че производството е
образувано на 22.05.2017 г. със съставяне на АУАН №181, в обстоятелствената
част на който е било констатирано, че касаторът управлява лек автомобил Опел
Зафира, собственост на търговеца „Инком“ ООД, без да носи в себе си нито СУМПС,
нито контролен талон към това свидетелство. Констатирано е, че този акт е
подписан без възражения от касатора, като такива не са постъпили и в законовия
срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Съответно на 15.06.2017 г. е издадено и процесното
пред районният съд наказателно постановление, което обаче е било връчено на
30.08.2019 г. и обжалвано в деня на връчването му. Всъщност, видно от жалбата,
единственото оплакване, което е релевирано пред въззивната инстанция е че то е
в противоречие с тълкувателно решение на ВАС по ТД №2/2017 г. досежно
приложимостта на давностните срокове по ЗАНН.
От представените писмени доказателства – справки и заповеди, съдът е
установил, че както акта за нарушението, така и постановлението са издадени от
компетентни органи в рамките на правомощията им, а от друга страна
жалбоподателят има качеството на системен нарушител на правилата за движението
по пътищата. Предвид показанията на актосъставителя и на свидетеля при
съставянето на акта, съдът е приел, че описаните в него обстоятелства са
достоверни.
От правна страна съдът е приел, че са спазени сроковете по ЗАНН, като
издаденото наказателно постановление не е влязло в сила към момента на
постановяването на съдебния акт, при което изпълнителската давност по чл.82 от ЗАНН не е започнала да започнала да тече. По същество е прието от състава на
съда, че поведението на касатора се вписва в две от диспозициите на административно
- наказателния състав на чл.183, ал.1 на ЗДвП.
Решението е правилно и не страда от пороци, които да обуславят
касирането му.
С оглед конкретното касационно оплакване следва да се отбележи, че е
законосъобразен извода на съда за липсата на давността, разписана в чл.82 от ЗАНН. Според чл.82, ал.2 от ЗАНН давността започва да тече от влизане в сила на
акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на
надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След
завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова
давност. Следва да се посочи, че наказателното постановление – след като е
обжалвано и жалбата е приета от въззивния съд като допустима и подадена в срок
– не е било стабилен юрисдикционен акт и последиците на изпълнителската давност
не са настъпили, вкл. и към момента на подаването на касационната жалба пред
настоящата инстанция. Следва за пълнота да се отбележи, че е неприложима и
давността по чл.81, ал.3 от НК, тъй като от момента на довършването на
нарушенията до настоящият момент не са изминали предвидените в тази разпоредба
четири години и шест месеца.
В касационната жалба липсват конкретни оплаквания досежно наличие на
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, за който порок
касационната инстанция не следи служебно –чл.63, ал.1 от ЗАНН вр. с чл.218,
ал.1 от АПК.
Решението е съответно на материалния закон. Съгласно разпоредбата на
чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП, на която се позовава административнонаказващият
орган наказва се с глоба 10 лв. водач, който не носи определените документи -
свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на
управляваното моторно превозно средство.
В процесният случа по делото е установено, че касаторът при управлението
на описаното в НП превозно средство не е разполагал със свидетелство за
правоуправление на моторно превозно средство, както и контролен талон в
противоречие с императивните правила на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, при което са
налице две от диспозициите на състава на чл.183, а.1, т.1 от ЗДвП, както
правилно е приел и съда.
Жалбата е неоснователна.
Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи
касационен състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №524 от 25.11.2019 г., постановено по АНД
№1594/2019 г. по описа на Великотърновският районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.