Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 27.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на втори
октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иванка И.гр. д. № 12760 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение № 310979
от 11.01.2018 г., постановено по гр. д. № 52332/2017 г., по описа на СРС, І ГО,
157 състав, Г.М.К. е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.150 ЗЕ, сумата от 2 391, 81 лв., представляваща цена за доставена
топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот – апартамент 34,
находящ се в гр. София, ж. к. „****************за периода 01.06.2014 г. –
30.04.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 31.07.2017 г. до
окончателното изплащане, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 440, 07
лв., представляваща лихва за забава върху главницата за доставена топлинна
енергия и дялово разпределение за периода 09.08.2013 г. – 21.07.2017 г. Искът за главница е отхвърлен за м.05.2015 г. Ответникът
е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 700 лв.,
представляваща сторени разноски в исковото производство. Решението е
постановено при участието на трето лице - помагач „Т.С.“ ЕООД.
С решение №
200054 от 23.08.2019 г., постановено по гр. д. № 52332/2017 г., по описа на
СРС, І ГО, 157 състав, на основание чл.247 ГПК, е допусната поправка на
очевидна фактическа грешка в решение № 310979 от 11.01.2018 г., постановено по
посоченото гражданско дело, като в диспозитива на същото на ред седми отгоре
надолу вместо 01.06.2014 г. – 30.04.2015 г. следва да се чете 01.06.2014 г. –
30.04.2016 г., а на ред осми отгоре надолу вместо „като отхвърля иска за
м.05.2015 г.” следва да се чете „като отхвърля иска за периода м.05.2013 г. –
м.05.2014 г.”.
Срещу
постановеното съдебно решение в частта, с която са уважени предявените искове,
е депозирана въззивна жалба от ответника Г.М.К.. Излага съображения, че решението
в обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Счита, че СРС е формирал изводите си при превратно
тълкуване на събрания доказателствен материал и без да обсъди релевираните в
отговора на исковата молба възражения, включително това за изтекла погасителна
давност по отношение на претендираните вземания. Поддържа, че ищецът не е
доказал при условията на пълно и главно доказване наличието на договорно
правоотношение между страните, качеството му на собственик или вещен ползвател
на процесния топлоснабден имот. Липсват и доказателства, че е единствен
наследник на предходния собственик на имота. Счита, че неправилно е определен
размера на задължението и неправилно е приложен институтът на погасителната
давност, като са присъдени суми за периода м.10.2013 г. – м.04.2014 г., които
са погасени по давност. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да
отхвърли изцяло предявените искове. Претендира сторените по делото разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“
ЕАД. С молба от 12.06.2018 г. моли съда да потвърди решението в обжалваната
част, като му присъди сторените по делото разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на насрещната страна.
Третото лице
– помагач на ищеца - „Т.С.“ ЕООД, не е депозирало в срока по чл.263, ал.1 ГПК
писмен отговор на въззивната жалба.
Решението в
частта, с която са отхвърлени предявените искове, е влязло в сила като
необжалвано.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове с правно основание
чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени срещу наследниците
на О.П.И.- Костадинова. Ищецът твърди, че последната е била клиент на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ за топлоснабден имот –
апартамент № 34, находящ се в гр. София, общ. Подуяне, ж. к. „****************като
му дължи сумата от общо 2 831, 88 лв., от която: 2 391, 81 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, отразена в обща
фактура № **********/30.06.2014 г., обхващаща отоплителен сезон м.05.2013 г. –
м.04.2014 г., обща фактура № **********/31.07.2015 г., обхващаща отоплителен
сезон м.05.2014 г. – м.04.2015 г. и обща фактура № **********/31.07.2016 г., обхващаща
отоплителен сезон м.05.2015 г. – м.04.2016 г., както и сумата от 440,07 лв. – обща стойност на лихвата за
забава върху главницата за периода 09.08.2013 г. –21.07.2017 г., от които: 2
322, 15 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
и 422, 44 лв. – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия, както и
69, 96 лв. – главница за услугата дялово разпределение и 17, 63 лв. – лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение. Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати горепосочените суми, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите. Претендира сторените по делото разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане
от 18.08.2017 г. СРС, I ГО, 157 състав, на основание чл.129, ал.2 вр. чл.128, т.2 ГПК, указал на
ищеца да уточни ответника срещу когото предявява исковете си като представи и
доказателства за заплатена по сметка на СРС държавна такса.
С молба от
01.09.2017 г., ищецът е представил доказателства за внесена държавна такса,
както и е уточнил, че предявените от него искове са насочени срещу Г.М.К., с
ЕГН ********** и адрес ***.
С постъпилия
в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва
предявените искове. Твърди, че между него и ищеца липсва облигационно
отношение, тъй като не е наследник на страна по такова отношение, нито е
собственик или ползвател на имота. Счита вземанията за дялово разпределение за
недължими, доколкото същите имат договорен източник, а не реално потребление. Прави
възражение за изтекла погасителна давност на претендираните вземания. Моли съда
да отхвърли предявените искове, като му присъди сторените по делото разноски.
Видно от
представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на етажна
собственост, находяща се в гр. София, кв. „************от 09.09.2002 г.,
етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Т.С.“ ЕООД, което
дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в
режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните
собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение, включително
и на О.П.И.– Костадинова.
На 24.09.2002
г. е сключен договор № 4121 между „Т.С.“ ЕООД и етажната собственост с адрес: в
гр. София, кв. „************по силата на който дружеството се е задължило да
достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията
на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща
и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до
45 дни след предоставяне на информация от „Т.С.“ ЕАД за показанията на
топломера за отчетния период.
От
заключението на вещото лице инж. И.У.по изслушаната съдебно - техническа
експертиза се установява, че количеството топлинна енергия в сградата – етажна
собственост се отчита по електронен път в началото на всеки месец, на първо
число в 00.00 часа по показанията на общия топломер, монтиран в абонатната
станция. Вещото лице е установило, че същия е преминал изискуемите
метеорологични проверки на всеки 2 календарни години без да са констатирани отклонения
извън допустимите стойност. От отчетеното количество топлинна енергия се
приспадат технологичните разходи и разликата се разпределя между всички
потребители. В процесната сграда липсва захранване с топлинна енергия за
битовото горещо водоснабдяване. За периода м.05.2013 г. – м.04.2016 г.
топлинната енергия в имота е изчислена на база отчетите на монтираните
разпределителни устройства върху 3 броя отоплителни тела – в хол, кухня и баня.
Размерът на дължимата сума е 2 322, 15 лв., формирана като разлика между
начислената сума за топлинна енергия по прогнозни данни в размер на 2 718, 96
лв. и сумата за възстановяване от изравнителните сметки в размер на минус 396,78
лв. В посочената сума не са включени предишни неплатени и просорочени суми и
лихви по тях.
Пред СРС е
изслушана и комплексна съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице И.Г.,
от чието заключение се установява, че няма извършени плащания за покриване на
начислените суми за исковия период. Изготвените от фирмата за дялово
разпределение изравнителни сметки за стойността на ползваната топлинна енергия
по действителен разход на уредите монтирани върху отоплителните тела в
процесния имот да въвеждани в информационната система на ищеца по месеци и суми,
както следва: м.06.2014 г. (за периода м.05.2013 г.- м.04.2014 г.) - за
доплащане 28, 89 лв., м.07.2015 г. (за
периода м.05.2014 г.- м.04.2015 г.) - за връщане 449, 01 лв. и м.07.2016 г. (за
периода м.05.2015 г.- м.04.2016 г.) - за доплащане 23, 31 лв. Прогнозно
фактурираните суми изчислени за м.05.2013 г. – м. 04.2016 г. са на стойност 2718,
96 лв., след прибавяне на сумата от изравнителните сметки за периода 2013/2014
и 2015/2016 г. в размер на 52, 20 лв. и 69, 66 лв. – за дялово разпределение.
След приспадане на сумата за връщане от изравнителни сметки в размер на 449, 01
лв., общият размер на непогасените задължения за процесния период възлиза на 2391,
81 лв. Размерът на обезщетението за
забавено плащане върху дължимата сума при съобразяване на датите на изпадане в
забава до 21.07.2017 г. е на стойност 440, 56 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната
жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирани страни, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
Налице е
спор между страните дали са обвързани от валидно договорно правоотношение за
продажба на топлинна енергия през исковия период за процесния топлоснабден имот.
Съгласно
нормата на чл.153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието
„потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.42 ДР ЗЕ
(отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на §1, т.42 от
ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда
понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на
понятието „потребител на топлинна енергия“. Съгласно новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ, действаща след 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия
и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по
тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения
относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В
мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153,
ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди.
С оглед на
това собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на
етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от
сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна
енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното
предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при
публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от
потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните
собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
Ищецът
свързва качеството на ответника на потребител на топлинна енергия с принадлежността
на правото на собственост върху топлоснабден имот. Това обстоятелство е своевременно
оспорено от ответника с депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на
исковата молба. С изготвения доклад по делото по реда на чл146 ГПК решаващият
съд е указал на ищеца, че следва да докаже по делото, че с ответника е сключен
договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди – качеството на
ответника на собственик или ползвател на топлоснабдения имот.
В случая
ищецът не е ангажирал доказателства относно принадлежността на правото на
собственост върху топлоснабдения имот. Единствено въз основа на представения по
делото протокол на етажните собственици към 09.09.2002 г., в който се съдържа
подпис на О.П.И.като собственик на ап.34, починала преди завеждане на делото,
не може да обоснове еднозначен извод в тази насока. Същият би почивал на
предположения. Ето защо следва да се приеме, че ищецът не е изпълнил
доказателствената си тежест да докаже по делото спорното между страните
обстоятелство, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот през исковия
период и в това си качество е клиент на топлинна енергия за битови нужди и
съответно, че страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение. Ето
защо релевираните от жалбоподателя доводи в тази насока са основателни.
По
изложените съображения въззивният съд счита, че предявеният иск е неоснователен
и недоказан.
Тъй като не
се установи облигационната връзка между страните, не следва да се обсъждат
останалите възражения относно стойността на доставената топлинна енергия, както
и относно прилагането на погасителната давност относно претендираните вземания
с обжалваното решение.
Доколкото
крайните изводи на двете инстанции не съвпадат, решението в обжалваната част
следва да се отмени, като предявените искове следва да се отхвърлят.
По разноските по производството:
При този
изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на жалбоподателя следва
да се присъдят сторените разноски във въззивното производство. Техният размер
възлиза на 56, 73 лв. – заплатена държавна такса за възизвно обжалване.
Жалбоподателят не е ангажирал доказателства относно размера на уговореното и
заплатено адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство в настоящото производство, поради което такова не следва да му
се присъжда.
Обжалваното
решение следва да се отмени и в частта, с която в тежест на ответника са
възложенисторените от ищеца разноски в размер на 700 лв.
Ответникът
своевременно е поискал присъждането на сторените разноски в производството пред
СРС. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК в тежест на ищеца
следва да се възложи сумата от 550 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за
осъществяване на процесуално представителство на страната в производството пред
СРС.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 310979 от 11.01.2018 г., постановено по гр.
д. № 52332/2017 г., по описа на СРС,
І ГО, 157 състав, поправено с решение № 200054 от 23.08.2019 г., постановено по
гр. д. № 52332/2017 г., по описа на
СРС, І ГО, 157 състав, В ОБЖАЛВАНАТА
ЧАСТТА, с която Г.М.К., ЕГН **********, с адрес ***, е осъден да заплати на
„Т.С. ЕАД, ЕИК ********, с адрес ***, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150
ЗЕ, сумата от 2 391, 81 (две
хиляди триста деветдесет и един лева и осемдесет и една стотинки) лв.,
представляваща цена за доставена топлинна енергия и дялово разпределение за
периода 01.06.2014 г. – 30.04.2016 г. в топлоснабден имот – апартамент 34,
находящ се в гр. София, ж. к. „*************, ведно със законната лихва,
считано от 31.07.2017 г. до окончателното изплащане, както и Г.М.К., ЕГН **********,
е осъден да заплати на „Т.С. ЕАД, ЕИК ********, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
сумата от 700 (седемстотин) лв. –
разноски по производството, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С. ЕАД, ЕИК ********, с адрес ***, срещу
Г.М.К., ЕГН **********, с адрес ***, иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр.
чл.150 ЗЕ – за заплащане на сумата от 2 391, 81 (две хиляди триста
деветдесет и един лева и осемдесет и една стотинки) лв., представляваща цена за
доставена топлинна енергия и дялово разпределение за периода м.05.2013 г. –
м.04.2016 г. в топлоснабден имот – апартамент 34, находящ се в гр. София, ж. к.
„*************, абонатен № ****, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Т.С. ЕАД, ЕИК ********, с адрес ***, да заплати на Г.М.К.,
ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 56, 73 (петдесет и шест лева и
седемдесет и три стотинки), лв., представляваща сторени разноски във въззивното
производство, както и да заплати, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 550 (петстотин и петдесет) лв., представляваща
заплатено възнаграждение за един адвокат за осъществяване на процесуално представителство
на страната в производството пред СРС.
Решението в
частта, с която са отхвърлени предявените искове, е влязло в сила като
необжалвано.
Решението е
постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „Т.С.“ ЕООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление ***.
Решението не
подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал. 3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.