№ 2707
гр. Варна, 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско дело
№ 20233110114486 по описа за 2023 година
Предявен е иск от „Е.П.П.” АД, ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление гр.*****, с правно основание чл.422, ал.1 ГПК срещу А. Я. О.,
ЕГН:**********, адрес: с. *****, за приемане за установено, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: сумата от 177.30 лв. /сто седемдесет и седем
лева и 0.30 ст./, представляваща цена за ел.енергия, консумирана и
незаплатена в обект с абонатен № *****, находящ се в с. *****, с клиентски №
*****, за която са издадени следните фактури: фактура
№ **********/29.10.2021г. на стойност 71.90 лв., фактура
№ **********/29.11.2021г. на стойност 51.05 лв. и фактура
№ **********/31.12.2021г. на стойност 54.35 лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 31.01.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата 23.04 лв. /двадесет и три
лева и 0.04 ст./, представляваща мораторна лихва върху главниците от
падежа им до 24.03.2023г..
Твърди се в исковата молба, че ответникът и ищцовото дружество се
намирали в облигационни отношения, регламентирани от Общите условия на
договорите за продажба на ел.енергия на „Е.П.П.” АД и в изпълнение на
договора е доставяна ел.енергия за обект в с. *****, абонатен № ***** и
клиентски № *****. В нарушение на договорните си задължения, ответникът
не е заплатил консумираната ел.енергия по фактури, издадени през периода от
29.10.2021 г. до 31.12.2021г., за период на потребление 18.09.2021г.-
17.12.2021г.. Потребителят е следвало да заплати консумираната ел. енргия в
сроковете, определени в ОУ, като в противен случай изпада в забава и дължи
обезщетение, считано от падежа на главното задължение, на основание чл.38
от ОУДПЕЕ. Предвид неизпълнение на поетите задължения, по негова
инициатива е учредено заповедно производство по образуваното ч.гр.д. №
1
4090/2023г. по описа на ВРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Издадената в негова полза заповед за
изпълнение била връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, като му е указано
да предяви иск на основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, поради което за него е
налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита.
Моли за постановяване на положително решение по предявения иск.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответната страна, чрез
назначения особен представител. Оспорва, че ответникът е собственик или
ползвател на сочения обект, находящ се в *****, абонатен № ***** и
клиентски № *****. Оспорва по основание и размер претенциите. Моли за
отхвърляне на иска.
Съдът, като прецени по реда на чл.12 ГПК събраните по делото
доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно е от присъединеното ч.гр.д. №4090 по описа за 2023г. на ВРС, че в
полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК за сумите, предмет на установителния иск.
Заповедта за изпълнение е връчена на ответника по чл.47, ал.5 ГПК, като
в срока по 415, ал. 4 ГПК е постъпила искова молба от заявителя, което
обуславя и правния интерес от водене на настоящия иск.
Представено е като доказателство по делото извлечение от сметка към
24.03.2023г., издадено от „Е.П.П.” АД по кл.№ ***** за сумата от 177.30 лв. –
главница по 3 броя фактури, издадени на 29.10.2021; 29.11.2021г., 31.12.2021г.,
и лихва в общ размер на 23.04 лева върху главниците, както и справка за
потреблението по кл.№ ***** към дата 17.10.2023г., и извлечения за фактури
и плащания към 16.10.2023г. и към 20.06.2024г..
Приложени са и 3 броя фактури /фактура № **********/29.10.2021г. на
стойност 71.90 лв., фактура № **********/29.11.2021г. на стойност 51.05 лв. и
фактура № **********/31.12.2021г. на стойност 54.35 лв./, вземанията, по
които се претендират.
От представената справка № 400157/27.03.2023г., издадена от АВ, се
установява, че имотът – обект на потребление е придобит от ответника чрез
покупко-продажба от 27.12.2006г..
Представени са Общи условия на договорите за продажба на ел. енергия
ведно с Решение № ОУ-061/07.11.2007г. на ДКЕВР, с което са одобрени.
От приложената на л.38 от делото справка от НБД Население се
установява, че ответникът е с регистрирани постоянен и настоящ адрес с.
*****.
Ответникът е подал заявление № 2245811/18.10.2013г. за снабдяване и
разпределение на ел. енергия.
Представен е протокол № 1312642 от 01.02.2018г. на Е.П.М. АД за
монтаж на електромер на обект с абонатен № ***** и клиентски № ***** и
ел. карнети.
При така установените факти и обстоятелства по делото, съдът възприе
следните правни изводи:
Производството е образувано по предявен установителен иск с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, като от ч.гр.д.№ 4090/2023г. по описа на ВРС се
установяват предпоставките за допустимост на исковите претенции – в полза
2
на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК, връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК и исковата молба е подадена
от ищеца в законоустановения едномесечен срок.
С оглед същността на предявения иск, с който се иска съдебно
установяване на съществуването на вземане в полза на ищеца срещу
ответника, доказателствената тежест за установяване на вземането се носи от
ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи
наличието на основание за възникване на вземането и неговия размер.
Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1 ОУ на Договора за снабдяване и
разпределение на ел.енергия потребител на ел. енергия за битови нужди е
физическо лице - собственикът или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на „Енерго про-мрежи” АД, което ползва
ел.енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата от „Енерго
про-продажби“ АД.
Установи се по делото, че по силата на договор за покупко - продажба
ответникът е собственик на обекта на потребление, считано от 27.12.2006г.
С оглед на така изложеното, съдът приема, че между страните по делото
е налице правоотношение по предоставяне на ел. енергия до потребител -
ползвател на жилище.
Количеството и стойността на доставената ел. енергия въз основа на
отразените показания при извършване на редовни отчети на електромера се
установява от представените писмени доказателства, вкл. извадката от ел.
карнети, неоспорени от ответника, като размерът възлиза на 177.30 лева общо.
С оглед установената дължимост на главниците, се дължи и начислената
лихва върху тях в претендирания общ размер от 23.04 лв., изчислен с
програмен продукт Апис финанси, на основание чл.162 ГПК.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че ищцовото дружество е
установило при условията на главно и пълно доказване реално извършена
доставка на процесното количество електроенергия през конкретен период от
време. Исковете подлежат на уважаване.
По разноските:
Имайки предвид установяване на вземанията по издадената заповед за
изпълнение, то следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските
направени в заповедното производство, съобразно ТР № 4/2013г. от
18.06.2014г., т.12.
С оглед изхода на спора основателно е и искането на ищеца за осъждане
на ответника да му заплати деловодните разноски в настоящото производство,
които възлизат на сумата в общ размер на 575 лева /75 лева довнесена
държавна такса, 100 лева юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер, изчислено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащане на правната помощ; 400 лева депозит за особен представител/.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415,
ал. 1 ГПК в отношенията между ищеца „Е.П.П.” АД, ЕИК ***** със
седалище и адрес на управление гр.*****, от една страна и ответника А. Я. О.,
3
ЕГН:**********, адрес: с. *****, от друга, че в полза на ищеца съществува
вземане срещу ответника за сумата от 177.30 лв. /сто седемдесет и седем лева
и 0.30 ст./, представляваща цена за ел.енергия, консумирана и незаплатена в
обект с абонатен № *****, находящ се в с. *****, с клиентски № *****, за
която са издадени следните фактури: фактура № **********/29.10.2021г. на
стойност 71.90 лв., фактура № **********/29.11.2021г. на стойност 51.05 лв. и
фактура № **********/31.12.2021г. на стойност 54.35 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
31.01.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата 23.04 лв.
/двадесет и три лева и 0.04 ст./, представляваща мораторна лихва върху
главниците от падежа им до 24.03.2023г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК №1932/03.04.2023 г. по ч.гр.д. №4090/2023г. по
описа на ВРС.
ОСЪЖДА А. Я. О., ЕГН:**********, адрес: с. ***** ДА ЗАПЛАТИ на
„Е.П.П.” АД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр.***** сумата
75 /седемдесет и пет лева/ лева, представляваща реализирани от ищеца
съдебно деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.4090/2023г.
на ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА А. Я. О., ЕГН:**********, адрес: с. ***** ДА ЗАПЛАТИ на
„Е.П.П.” АД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр.***** сумата
от 575 лева, представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни
разноски при настоящото разглеждане на делото, на основание чл. 78, ал. 1 вр.
ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд, в двуседмичен срок от връчването му страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4