Решение по дело №240/2019 на Районен съд - Харманли

Р Е Ш Е Н И Е

№

 

гр.Харманли,  08.07.2019 год.

 

Харманлийският районен съд в открито съдебно заседание на  двадесет и седми юни  през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА

          

 

 

Производството е по реда на чл.59-63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)

Образувано е по жалба от А.З.С. с ЕГН ********** с адрес *** против Наказателно постановление № №19-0271-000416  от 24.04.2019 г. издадено от ВПД Началник на РУ- Харманли, към ОДМВР – Хасково, с което на жалбоподателя e наложен  административно наказание „ глоба” в размер на 400,00 лева за нарушение на чл. 638, ал.3 КЗ.

НП е обжалвано от наказаното физическо лице в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за незаконосъобразност, необоснованост на атакуваното с нея наказателно постановление.  Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят,  не се явява и не се представлява. С писмено становище депозирано по делото поддържа аргументите изложени в жалбата.Моли да се отмени атакуваното наказателно постановление.

Административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл.314 НПК вр. чл.84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 27.03.2019 г., във връзка със специализирана полицейска операция свид. М.З.К. и свид. П.И.П., двамата полицейски служители в РУ – Харманли,  около 15,15 ч. на ул.”Г.М. Димитров”  по  посока с. Иваново, спрели за проверка мотоциклет марка „БАОТИАН РОКИ 125” с рег. №Х..В, управляван от А.З.С. и  установили, че водачът не е собственик  на управляваното МПС, като същото е собственост на Т. И. В. от с. Върбово. При извършената справка свидетелите констатирали, че за мотоциклета не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за 2019 г. В тази връзка контролните органи достигнали до извод за извършено нарушение по  чл. 638, ал. 3 от КЗ от страна на жалбоподателя. Така на жалбоподателя, като водач на превозното средство е съставен на същата дата – 27.03.2019г., в негово присъствие, от св. М.З.К., Акт за установяване на административно нарушение, серия АА с бланков № 007036, който жалбоподателят подписал, без възражения. Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили и допълнително в рамките на законоустановения срок.

При издаване на наказателното постановление наказващият орган възприел фактите, изложени в обстоятелствената част на съставения АУАН и на основание  чл. 638, ал. 3 от КЗ, наложил процесното наказание.

Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не е постъпило възражение от жалбоподателя.

Въз основа на Акта е издадено обжалваното № 19-0271-000416 от 24.04.2019 г. издадено от  ВПД Началника на РУ- Харманли, към ОДМВР – Хасково, връчено лично на жалбоподателя на 03.06.2019г. На 04.06.2019г. срещу издаденото НП е подадена в предвидения 7 дневен срок жалба.

Страните не спорят, че атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, като в тази връзка е  Заповед  с рег.  № 272з- 260/05.12.2018 г. на ст. комисар А. Ц., Началника на  РУ – Харманли при ОДМВР – Хасково има право да издава НП за нарушения по чл. 638, ал.1,2,3,4,5,6, от КЗ.

Като свидетели по делото са допуснати и разпитани актосъставителя  М.З.К. и свид. П.И.П.. Те поддържат изцяло изнесеното в АУАН, относно установеното нарушение и начина на съставяне, предявяване и връчване на АУАН на жалбоподателя.

От писмо с вх.рег.№5359/12.06.2019 г. от Гаранционен фонд гр. София, представена справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд, на база на подадени данни от застрахователни компании за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилите.От последната се установява, че на 23.05.2018г. в 16,17 часа е сключена застрахователна полица  за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”  с начало 23.05.2018г. -18,00 часа и край 22.05.2019г. – 23,59 часа за мотоциклет с рег. № Х ..8 В, марка „Баотиан”, модел „ Роки 125”, черен на цвят, която е прекратена на 07.09.2018г. в 00,00 часа. Следователно към дата 27.03.2019г. – 15,15 часа включително няма данни за  мотоциклет с рег. № Х 3278 В, марка „Баотиан”, модел „ Роки 125”, черен на цвят да е налице  валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

Въз основа на горе установената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

 

По допустимостта на жалбата

 

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект. 

 

 

 

По приложението на процесуалния и материалния закон

 

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл.63, ал.1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.314, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл.13, чл.107, ал.2 и чл.313-314 НПК вр. чл.84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи (чл.647, ал.2 КЗ и предвид приложената по делото заповед); в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл.42 и чл.57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.

Съдът намира, че наказващият орган е дал точно и ясно описание на вмененото в отговорност на въззивника нарушение, вкл. е направил коректна правна квалификация на противоправното деяние.

При извършената преценка на законосъобразността на АУАН съдът счита, че същият се явява формално законосъобразен тъй като отговаря на изискванията на чл. 40 и следващите от ЗАНН. В този аспект, актът съдържа необходимите задължителни реквизити изброени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като при това излага ясно и точно описание на фактическите обстоятелства на процесните нарушения. Следва да се посочи и това, че при съставянето му не се наблюдават съществени отклонения от материалноправно и процесуалноправно естество, които да рефлектират върху неговата законосъобразност.

Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

По делото е безспорно установено, че въззивникът не е собственик на управлявания от него мотоциклет  с рег. № Х .. В, марка „Баотиан”, модел „ Роки 125”, черен на цвят, както и не е имал сключена задължителна застраховка „ГО“ за този автомобил към датата на проверката, с оглед на което наказващият орган правилно е установил фактите по спора и ги е подвел под приложимата правна норма на чл.638, ал.3 от КЗ.

Според съдържанието на разпоредбата на  чл.638, ал.3 от КЗ, съставомерното поведение, наказуемо по този текст се изразява не в друго, а в управление на МПС от лице, което не е собственик при осъществяване на допълнителната предпоставка, свързана с липсата на сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите във връзка с неговото притежаване и ползване. Или, в тази хипотеза изпълнителното деяние се изразява преди всичко и най - вече в управление на моторно превозно средство от лице, което не е собственик и при наличие на останалите предпоставки за наказуемост, като твърдения именно за този основен признак от състава на нарушение се съдържат в съставения АУАН. По този начин, правото на защита на привлеченото към административно наказателна отговорност лице е обезпечено, доколкото това лице е могло да узнае и да е наясно с всички с факти от състава на нарушение, което му се вменява в отговорност, а те в случая са пълно, ясно и конкретно описани. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган - лице, изпълняващо длъжността  Началник на РУ - Харманли, без значение временно или постоянно изпълняващ тази функция, при спазване на установената форма, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН.

От материалноправна страна, обстоятелствата изложени в съставения акт за установяване на административно нарушение и в санкционния акт се потвърждават от анализа на приобщените по делото доказателства. По отношение на тях не се и спори, като същите обосновават извода за допуснато административно нарушение по  чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането, както правилно деянието е квалифицирано. Жалбоподателят е имал качеството на водач на процесния мотоциклет и е осъществявал на посочените в процесиите АУАН и НП дата и час правно - регламентираната дейност по управление на МПС без да са налице изискванията на цитирания текст от Кодекса за застраховане по отношение на това превозно средство, а именно да има сключен валиден договор за застраховка "Гражданска отговорност” Това изискване обективно не е било изпълнено, поради което деянието е съставомерно по предложения текст от закона.

Като не е изпълнил задължението си, преди да започне да управлява този мотоциклет, при положение, че не е негов собственик, да провери и да се увери, дали за същия лек автомобил има сключена валидна и действаща към момента такава задължителна застраховка, жалбоподателя е осъществил от обективна страна вмененото му нарушение, като следва да се отбележи, че е налице и субективният елемент на деянието. Нарушението е осъществено при наличие на вина, проявена под формата на непредпазливост, доколкото жалбоподателката, в качеството си на водач, е могъл и е бил длъжен да знае, че за мотоциклета няма сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност”.  Правилно е квалифицирано и нарушението описано в АУАН и НП и съответно правилно е ангажирана и административно наказателната отговорност на жалбоподателя по чл. 638, ал.3 от КЗ, като е наложено единствено възможното наказание – глоба в размер на 400 лева.

Съгласно ТР № 1/12.12.2007 г. по тълк. д. 1/2003 г. Общото събрание на наказателната колегия е взето решение, че преценката  на административния орган за маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 от ЗАНН, са субсидиарно приложими в производствата по налагане на административни наказания, по въпросите за отговорността. Съгласно посочената по-горе дефиниция, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Съгласно разпоредбата на чл. 28, б. "а" от ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни всеки конкретен случай - вид на нарушението, начин на извършването му, вида и стойността на предмета му, вредоносните последици, степента на обществена опасност и т. н., при съобразяване характера и целите на административно-наказателната отговорност. Предвид горните критерии и фактите установени от районния съд, в настоящия случай не са налице предпоставките на чл. 93, т. 9 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН, за определяне на извършеното административно нарушение като маловажно.

 

 

Безспорно е, че нарушението е такова на просто, формално извършване, при което законът не изисква вредоносен резултат, с оглед осъществяването на фактическия състав на нарушението. Поради това, настъпването на вредоносни последици не е от значение за осъществяване състава на нарушението от обективна страна. Касае се за административно нарушение, което от обективна страна се изразява в управление на МПС, за което МПС няма сключена и действаща задължителна застраховка "Гражданска отговорност".

По изложените съображения, подадената жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея наказателно постановление - потвърдено, като правилно и законосъобразно, след като в рамките на осъществявания съдебен контрол не се установяват пропуски в дейността на наказващия орган и по индивидуализиране на санкцията, която е правилно определена, според предвиденото в приложената санкционна разпоредба.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0271-000416 от 24.04.2019 г. издадено от ВПД Началника на РУ- Харманли, към ОДМВР – Хасково, с което на А.З.С. с ЕГН ********** с адрес *** e наложено  административно наказание „ глоба” в размер на 400,00 лева за нарушение на чл. 638, ал.3 КЗ.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез РС гр. Харманли пред Административен съд – Хасково, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

                   

                                                                СЪДИЯ: