Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 09.06.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР В.
ЧЛЕНОВЕ: К. АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ИВАН
КИРИМОВ
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от
съдия Анастасова гр. дело № 10757 по описа за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.
258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 160735 от 27.07.2020 г. по
гр.д. № 52040/2019 г. по описа на СРС, 79 с-в е осъдена Т.И. ЕООД, ЕИК********да
заплати на А.М.Д. ЕООД, ЕИК ********, на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, сумата
от 8 484,12 лв., представляваща неплатен остатък от окончателно възнаграждение
по договор за изработка и монтаж на метална конструкция/изделия от 09.08.2018
г., за което е издадена фактура № **********/30.11.2018 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 10.09.2019 г. до окончателното
плащане, като е отхвърлен иска за разликата над уважения размер от 8 484,12 лв.
до пълния предявен размер от 10 000 лв., или за размера от 1 515,88 лв., както
и иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2 304,60
лв., представляваща неустойка за забавено плащане на възнаграждението по чл. 13
от договора за периода от 01.12.2018 г. до 04.06.2019 г.
Срещу постановеното съдебно решение в
частта, с която са уважени исковете по
чл.266, ал.1 ЗЗД, е депозирана въззивна
жалба от ответника Т.И. ЕООД с
излагане на доводи, че решението в обжалвана част
е неправилно, поради нарушение на
материалния закон и процесуалните правила, поради необоснованост.
Моли за отмяна на
постановеното решение в посочената обжалвана част, тъй като не дължи посочените суми и отхвърляне на
исковете. Заявява, че правилно СРС е приел за установено сключване на договор
за изработка на 09.08.2018 г., по който е налице неточно изпълнение. Именно във
връзка с последното страните са сключили спогодба на 04.06.2019 г., в която са
уговорили начин на плащане на остатъка от възнаграждението при
отстраняване/коригиране на некачествено изпълнените работи. Доколкото обаче
съдът правилно е констатирал, че изпълнителят не е отстранил некачествено
изпълнените работи според договореното /поцинковане, боядисване и почистване на
заварките/ в срок до 15.07.2019 г. неправилно е осъдил ответника да заплати
възнаграждение за тях. За обосноваване на този извод съдът не е съобразил
договорките между страните по сключената спогодба и констатациите на експерта
по приетата пред СРС съдебно-техническа експертиза, която сочи, че некачествено
изпълнените работи са значителни и коригирането им ще струва повече от
първоначално договореното между страните възнаграждение. Заявява, че
заключението на приетата СТЕ противоречи на събраните доказателства, от които
се установява, че стойността на некачествено изпълнените СМР е по-висока от
приетата от съда. Удостоверението за въвеждане в експлоатация на сградата е от
13.02.2020 г., т.е. около шест месеца след сключване на спогодбата и живущите в
сградата са дали своето съгласие за отстраняване на некачествените СМР, което
противоречи на даденото от експерта становище, което съдът е възприел. След
спогодбата изпълнителя не е предприел каквито и да е действия за отстраняване
на некачествените СМР и е недобросъвестен, тъй като завежда дело за дължимото
се възнаграждение без да съобрази постигната допълнителна договорка. Поддържа,
че не е настъпило условието по чл.6 от спогодбата и не е настъпил падеж за
плащане на остатък от възнаграждението. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.
1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца А.М.Д. ЕООД, в който изразява становище за неоснователност на
жалбата. Заявява, че постановеното решение в частта на уважаване на исковете е
правилно, обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Поддържа, че от приетата в производството СТЕ се установява, че в резултат на
непочистени метални повърхности преди поцинковането са се появили мехури или
вълнообразни гънки боя по повърхността на ръкохватките. В договора за изработка
изрично било посочено, че изпълнителят не носи отговорност за дефекти,
причинени при галванизацията /поцинковане/ на изделията. В случая причина за
неточното изпълнение се дължала на галванизацията, за което страните са
предвидили заплащане на допълнително възнаграждение от възложителя и съответно
не може да се вмени във вина на изпълнителя. Поддържа, че договореното
възнаграждение е дължимо, за което е издадена фактура, която е осчетоводена и
за която възложителя е ползвал данъчен кредит. Моли за потвърждаване на
решението на СРС в посочената обжалвана част, като правилно и законосъобразно.
Претендира разноски.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи по реда на въззивното производство и при така очертания от жалбата
предмет, приема следното:
Софийският
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението на СРС
е правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната
жалба е
необходимо да се добави и следното:
Предявен е иск по
чл.266, ал.1 ЗЗД за заплащане на дължимо възнаграждение по договор за
изработка. От страна на ответника – възложител е упражнено право по чл. 265,
ал. 1 ЗЗД за намаляване на дължимото възнаграждение, съответно на изпълнението,
на основание същата разпоредба.
В производството не е
спорно и е установено, че страните са обвързани от облигационно правоотношение
по сключен на 09.08.2018 г. договор за изработка, по силата на който
ищецът-изпълнител е следвало да извърши дейностите по изработка и монтаж на
метална конструкция/метални изделия за обект: жилищна сграда, находяща се в гр.
София – кв. „Овча купел“, ул. „*****“ съгласно одобрена от Т.И. ЕООД, в
качеството му на възложител, оферта, представляваща приложение № 1 към същия.
Установи се още, че в
изпълнение на договора ищецът е осъществил дейностите по изработка и монтаж на
81,58 кв. м. метална ограда (етап 1), 63,51 линейни метра метални парапети
(етап 2) и изработка и монтаж на 115,22 линейни метра декоративни метални
парапети (етап 3), който факт страните са констатирали в отношенията помежду си
по силата на сключения от тях договор за спогодба от 04.06.2019 г.
За изпълнение на
описаните дейности ответника-възложител е следвало да заплати възнаграждение в
размер 16 197,51 лв. с ДДС, за което е издадена фактура № **********/30.11.2018
г. осчетоводена от страните по договора – възложител и изпълнител. По нея от
страна на възложителя е било заплатено на 22.01.2019 г. възнаграждение в размер
на 6 197,51 лв., а дължимия остатък в размер на 10 000 лв. е бил предмет на
допълнително договаряне по спогодба от 04.06.2019 г. във връзка с констатирани
в хода на изпълнението недостатъци/неточно изпълнение.
Със сключената на
04.06.2019 г. спогодба страните постигнали съгласие, че след приспадане на
платената сума от 6 197,51 лв., задълженията на възложителя по договора за
изработка и монтаж на метална конструкция/метални изделия от 09.08.2018 г. се
равняват на сумата от 10 000.00 лв., представляваща дължимо окончателно
плащане за извършената работа по фактура № **********/30.11.2018 г. на стойност
от 16 197,51 лв. От своя страна във връзка със задълженията на изпълнителя
предвидили, че в срок до 15.07.2019 г. последния следва да извърши корекция на
металните изделия, предмет на договора от 09.08.2018 г., изразяващи се в
поцинковане, боядисване и почистване на заварките, които изделия са посочени
като Приложение № 1 към същия и съдържащо 18 бр. снимки, както и всички
останали недостатъци, установени след оглед на място с представители на двете
дружества. Предвидили, че за извършване на корекциите следва да се състави
протокол в писмена форма, като в случай, че от страна на възложителя се откаже подписването
на такъв въпреки извършената от изпълнителя работа, то последният може да
предприеме някое от следните действия по свой избор: 1. да се обърне към трета
независима страна, лицензирана за извършване на строителен надзор, която да
констатира извършването на работата по металните конструкции, в който случай
направената от третата страна констатация ще замества съответния писмен
протокол, или 2. да се изпрати на възложителя изготвения протокол за одобряване
и подписване в 5-дневен срок, като в случай, че в 3-дневен срок от изтичане на
срока за одобрение възложителя не уведоми писмено изпълнителя за изричното
неодобряване на протокола, то същият ще се счита за одобрен. Предвидено е, че
неодобряването на протокола от страна на възложителя трябва да бъде в писмен
вид и подробно мотивирано, за което изпълнителя се уведоми своевременно. Според
чл. 6 от спогодбата ако изпълнителя не извърши дейностите по чл. 4 в срок до
15.07.2019 г., а в по-късен срок, то задължението на възложителя да плати
сумата по споразумението в срока по чл. 2, се удължава със съответния срок на
забава.
В изпълнение на
спогодбата с протокол от 03.07.2019 г. страните са констатирали следните
забележки при изпълнението на работата: матирала боя и уплътнения в апартаменти
№ № 1 и 4, поправка на боята по поясите в апартаменти № № 8, 9, 12, 13, 14, 15,
19, 21, 22 и 23, кит на капачката и поправка на боя в апартаменти № 21 и 22 и
др.
С последващ протокол от
09.07.2019 г. констатирали отстраняването на следните забележки: ремонт и
пребоядисване на метална врата, отстраняване на ръжди от капачки и заварки по
метална ограда, цялостно боядисване на метална ограда, поправки по боята на
метални парапети на апартаменти № № 1, 4, 8, 9, 12, 13, 14, 15, 18, 19, 20 и
22, както и поправки на капачките и по боята на метални парапети на апартаменти
№ № 21 и 23.
В производството е
установено, че от страна на възложителя не е заплатен остатък от дължимото
възнаграждение в размер на 10000.00 лв., както и че изпълнителя не е отстранил напълно
констатираното некачествено изпълнение.
Установява
се, че по молба на възложителя е изготвено становище на независим оценител от
28.08.2019 г. за изпълнените дейности от изпълнителя на обекта, в което е
посочено, че след извършен оглед на място са констатирани следните забележки в
работата на изпълнителя: всички парапети по терасите са с некачествено релефно
покритие, което на много от детайлите пада, почти всички заварки между
отделните детайли не са почистени, а на места има и пропукани такива, при
монтажа са пропукани 2 броя облицовъчен камък, металната ограда е некачествено
боядисана и не е изцяло поцинкована, вследствие на което на много места се е
появила ръжда. Като краен извод е посочено, че извършените СМР-та не са с
необходимото качество, поради което е препоръчано извършването на необходимите
поправки.
Чрез приетата пред
първата инстанция СТЕ, която настоящият състав кредитира по реда на чл.202 ГПК
се установява, че по договора за изработка е налице некачествено изпълнение
изразяващо се в некачествено изпълнение
на ръкохватките на металните парапети, като в резултат на непочистени метални
повърхности преди поцинковането са се появили мехури или вълнообразни гънки боя
по повърхността на ръкохватките. Дадена е констатация от експерта, че заварките
са извършени с много лошо качество, не са почистени, надстърчат над равнината
на ръкохватката, като в апартамент № 12 в основата на една от колонките има
пукната плоча в борда на терасата, а в апартамент № 8 съставеният стъклодържач
е в лошо състояние. Отбелязано е още, че металните колове на оградата са с
монтирани отгоре заварени шапки, които не прилягат плътно върху колоната и е
започнало образуването на ръжда, поради което е предписано демонтиране на
металните шапки и замяната им с пластмасови. Според експерта предписаните мерки
за отстраняване на недостатъците, така както е отразено в спогодбата от
04.06.2019 г., са неточни, доколкото операциите по поцинковане и боядисване на
заварките не могат да се извършат на място при вече монтирани парапети, тъй
като това се прави в заводски условия, в специализирани цехове, бояджийни
помещения и т. н. Допълва, че свалянето, демонтирането на парапетите,
отстраняването на дефектите и новото монтиране на същите в ситуация на сграда в
експлоатация, която е населена, е невъзможно, поради което вещото лице предлага
сторниране на некачествено изпълнените видове СМР-та, чиято стойност се равнява
на сумата от 1 515,88 лв.
При
тези констатации, настоящият състав намира за правилен и
законосъобразен изводът на първата инстанция, че искът по чл.266, ал.1 ЗЗД е
основателен и доказан за сумата 8 484,12 лв. след приспадане от дължимото
възнаграждение 10000.00 лв. на сумата необходима за поправка на некачествено
изпълнените СМР в размер на 1 515,88 лв.
В Решение №
23/04.08.2014 г. по т.д. № 1938/2013 г. на ВКС, I т.о., постановено по реда на
чл. 290 ГПК от ВКС, се приема, че при възражение за неточно изпълнение,
приравнимо на пълно неизпълнение, на основание чл. 265, ал. 2 ЗЗД, предявено в
производство по иск с правно основание чл.266, ал. 1 ЗЗД за заплащане дължимо
на изпълнителя възнаграждение, неустановяването на пълна негодност на
изработеното, но при установяване на неточно /некачествено/ изпълнение,
предпоставя и без изрично упражнено от ответника право по чл. 265, ал. 1 ЗЗД
намаляване на дължимото възнаграждение, съответно на изпълнението, на основание
същата разпоредба. Противно тълкуване се явява в противоречие с императивните
норми на чл. 266, ал. 1 и чл. 264, ал. 1 ЗЗД. Така даденият отговор на правния
въпрос се споделя от настоящия състав на СГС.
Доводите на въззивника,
че срокът за заплащане на възнаграждението не е настъпил според предвиденото в
сключената спогодба, съдът намира за неоснователен, доколкото право на
изпълнителя е да сезира съда с претенция за заплащане на дължимото възнаграждение
по реда на чл.266, ал.1 ЗЗД за изпълнените СМР, като при упражнено право по
чл.265, ал.1 ЗЗД от страна на възложителя, както в случая се дължи заплащане на
възнаграждение съответно на изпълнения обем при отчитане неточното изпълнение.
С оглед изложеното, подадената
въззивна жалба се явява неоснователна.
Поради съвпадане
изводите на двете инстанции постановеното решение следва да бъде потвърдено,
като правилно и законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски за въззивната инстанция в размер на 650.00 лв. – за заплатено адвокатско възнаграждение
за СГС.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 160735 от 27.07.2020 г. по гр.д. № 52040/2019 г. по описа на СРС,
79 с-в, в частта, с която е осъдена Т.И. ЕООД, ЕИК********да заплати на А.М.Д.
ЕООД, ЕИК ********, на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, сумата от 8 484,12 лв.,
представляваща неплатен остатък от окончателно възнаграждение по договор за
изработка и монтаж на метална конструкция/изделия от 09.08.2018 г., за което е
издадена фактура № **********/30.11.2018 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 10.09.2019 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА
Т.И. ЕООД, ЕИК********да заплати на А.М.Д. ЕООД, ЕИК ********, на основание
чл.78, ал.3 ГПК
разноски за въззивната инстанция в размер на 650.00 лв. – за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.