Р Е Ш Е Н И Е
№ V-242
20.01.2021г.
В И М Е Т
О НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в
публично съдебно заседание, на шестнадесети ноември две хиляди и двадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Галя Белева
2.Мл.с. Александър Муртев
при секретаря Таня Михова, разгледа
докладваното от младши съдия Александър Муртев в. гр. д. № 2360 по описа за
2020г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен
състав и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С Решение
от 24.07.2020 г. по гр. д. № 9043 по описа за 2019 г. на Районен съд – Бургас
са отхвърлени предявените от ищеца Б.А.В., ЕГН: **********,***,
обективна кумулативно съединени искове с правно основание параграф 22 от ПРЗ на
КЗ, вр. с чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ и чл.84, ал.3, вр. с чл.86 от ЗЗД за осъждане на
ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО “БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. “Джеймс
Баучер” № 87 като застраховател по сключена за лек автомобил “Ф.Г.”, с рег. № ***,
управляван от Мерсим Бохадинов Шакиров /баща
на ищеца - починал/ застраховка “Гражданска
отговорност” по застрахователна полица №
02115000922963 със срок на действие от 30.03.2015г. до 29.03.2016г. да заплати
на ищеца като брат на М. А.В., ЕГН: ********** /пътник в същия
автомобил, починал вследствие долуописаното ПТП/
сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди за понесени душевни болки и страдания поради смъртта на
брат си, причинена вследствие на ПТП на 24.09.2015г. около 7.15 часа на главен
път гр. Бургас – гр. Варна, около с. Старо Оряхово, настъпило между
горепосочения лек автомобил “Ф.Г.”, с рег. № ***, управляван от Мерсим Бохадинов Шакиров и
лекотоварен автомобил “Форд” с рег. № А 0298 КА, управляван от М. К.К., като
образуваното срещу неизвестен извършител досъдебно производство № 3205/2015г. по описа на Четвърто РУ на ОД на МВР – Варна /пр. № 3488/2015г. по описа на
Окръжна прокуратура – Варна / за извършено
престъпление по чл.343, ал.4, вр. с ал.3, б. “б”, вр. с ал.1, б. “в” от НК е прекратено на основание чл.24, ал.1, т.4 от НПК,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от настъпване на ПТП –
24.09.2015г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 и
чл.80 от ГПК направените по делото разноски в размер на 212 лв.
С
решението Б.А.В. е осъден да заплати на ЗД “Бул
Инс” АД, направените по делото разноски в общ размер от 846
лв.
Срещу цитираното
решение е постъпила е въззивна жалба от Б.А.В.,
чрез проц. му представител адв. Петров.
В депозираната жалба се
навеждат доводи за неправилност на постановеното решение, поради противоречието
му с изискванията за справедливост в съдебната практика. Оспорва се извода на
съда, че ищецът не е материалноправно легитимиран по смисъла на ТР № 1 от
2018г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016г. на ОСНГТК да
получи обезщетение за неимуществени вреди в резултат на смъртта на брат си М. В.
при процесното ПТП, по изложения от съда аргумент, че не било установено между
двамата да са се създали специални особено близки, съзнателни и трайни
отношения, различни по интензитет и продължителност и неприсъщи на обичайните
братски отношения. Жалбоподателят сочи, че този извод не кореспондира с
установената по делото обективна истина и събраните доказателства, предвид
доказаната близка връзка на ищеца с починалия му брат. В тази връзка сочи, че
по повод смъртта на брат си, ищецът е изживял силна мъка, болка и страдание,
като е изпаднал в шок, което е абсолютно житейски обосновано, предвид
родствената им връзка и предвид 27-годишната възраст на ищеца, на която човек
възприема смъртта по-трудно като факт от живота, а още по-трудно тази на своите
близки. В допълнение на това сочи, че по делото било установено, че двамата
братя са имали много силна връзка помежду си, живеели са в едно домакинство,
като ищеца полагал грижи за по-малкия си брат, бил като баща за починалия,
водил го на училище, взимал го обратно и след това по цял ден се грижил за
него, докато родителите им били трудово ангажирани. На по-късен етап ищецът
създал семейство, но не се отделил от родния дом, а в двора направил своя къща.
По-късно и починалия му брат също изградил своя къща в същия двор и заживял с
приятелката си на семейна начала. С оглед горното навежда твърдения, че
настъпилата преждевременна смърт на М. В. представлявала изключителен шок за
ищеца, който все още не можел да превъзмогне въпреки изминалото време.
Жалбоподателят сочи, че тези факти се извеждат от показанията на майка им – св.
Г.В., които съдът неправилно разгледал при условията на чл.172 от ГПК, като
приел, че същата е заинтересована от изхода на делото, с оглед на което и
отхвърлил иска.
Заключава, че
търсеното обезщетение в размер на 5 000 лв. не надвишава претърпените от
ищеца неимуществени вреди и напълно отговаря на принципа за справедливост по
чл.52 от ЗЗД.
Тъй като деликтът се
е случил през 2015г., при действието на отменения КЗ, навежда твърдения, че по
отношение на акцесорния иск за законната лихва, приложение следва да намери
нормата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, а не разпоредбите на сега действащия КЗ,
предвиждащ изпадането на кредитора в забава след покана.
Иска се отмяна и
постановяване на ново решение, с което предявения иск да бъде уважен в
претендирания размер от 5 000.00 лв., ведно с дължимата законна лихва от
24.09.2015г. до окончателното изплащане.
Не прави
доказателствени искания. Претендира разноски.
В срока по чл.263
ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемото дружество ЗД “Бул Инс” АД.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда,
подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което е допустима.
С оглед твърденията на
страните и ангажираните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема
от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния съд е
образувано по исковата молба на въззивника Б.А.В. за осъждане на въззиваемия ЗД
„БУЛ ИНС” АД гр.София, да му заплати сумата от 5 000 лв, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди в следствие на настъпилото ПТП, от което е
причинена смъртта на М. А.В. – брат на ищцата, ведно със законната лихва
считано от датата на увреждането – 24.09.2015 г., до окончателното изплащане на
сумата. Твърди, че на 24.09.2015 г., около 07.15 часа, на ГП гр.Бургас –
гр.Варна, около с.Старо Оряхово, е настъпило ПТП между л.а. „Ф.Г.” с
рег.№ *** и товарен автомобил – влекач „МАНТА ТГА” с рег.№ В
4298 ВВ, при което ПТП са загинали водачът на лекия автомобил – Мерсим Бохадин
Шакиров – баща на ищцата и М. А.В. - брат на ищеца. Сочи се, че с
постановление на наблюдаващия прокурор от 13.02.2017 г. по образуваното и
впоследствие прекратено ДП № 3205/ 2015 г. на 04 РУ МВР Варна, пр.пр.№
3488/2015 г. при ОП гр.Варна, е прието, че виновен за настъпване на ПТП е
бащата на ищцата Мерсим Шакиров, поради неправилно предприета маневра
изпреварване, с което нарушил чл.42, ал.1 от ЗДвП. Ищецът твърди, че между него
и брат й М. В. е имало дълбока и трайна емоционална връзка. Твърди,
че двамата са живеели в общ дом, с общо домакинство, поради което мъката от
загубата на брат му била неизмерима. Ищецът бил с 8 години по –голям от брат
си, който го възприел и като баща. Твърди, че е помагал на майка си в
отглеждането на по-малкия си брат М., което още повече засилило мъката му от
смъртта на брат й и й причинило силен стрес. Сочи се, че за управлявания от
баща й автомобил е имало валидно сключена застраховка за Гражданска отговорност
при ответното дружество. Позовавайки се на Тълкувателно решение № 1/21.06.2018
г. по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСТК на ВКС, ищецът претендира от ответното
дружество като застраховател по задължителната застраховка Гражданска
отговорност, обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди.
Предявеният иск е с правно основание чл.226, ал.1 от
Кодекса за застраховането (отм.).
Ответникът ЗД „БУЛ ИНС” АД, гр. София е оспорил иска.
В законовия срок е депозирал писмен отговор, с който изразява становище за
недопустимост на предявения иск, а по същество – и за неговата неоснователност.
Не са изложени конкретни основания, поради което искът би бил недопустим.
Изложени са подробни оплаквания за неоснователност на иска – съпричиняване на
вредоносния резултат от страна но другия участник в ПТП, както и от страна на
пострадалия М. В. (поради непоставяне на обезопасителния
колан); оспорване на претърпените от ищцата неимуществени вреди и по-конкретно
– оспорване на твърденията на ищцата, че с брат й са живели в един дом и в едно
домакинство; че са имали изключително силна връзка. Искът за законна лихва се
оспорва досежно началния момент, от който тя следва да се присъди. Заявено е
възражение за изтекла давност за претендираната лихва – три години, считано от
датата на настъпване на произшествието.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е
отхвърлил иска като е приел, че независимо от установената по делото
изключителна вина на водача на лекия автомобил за причиненото ПТП и липсата на
доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия М. В., по
делото не е доказано наличието на толкова трайна и дълбока емоционална връзка
между ищецът и починалия му брат, която за обоснове присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди на ищеца от смъртта на брат му.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК, съдът
констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По отношение на
допустимостта на решението съдът приема, че то е постановено по допустими
искове.
По наведените оплаквания
за неправилност на решението, съдът приема следното:
На първо място съдът приема, че фактическата
обстановка е установено от първоинстанционния съд в нейната пълнота и изводите
на съда за напълно обосновани, изградени след обсъждане поотделно и в тяхната
връзка, на събраните по делото доказателства.
По делото не се спори, а се установява и от събраните
доказателства, че братът на ищцата – М. А.В. е починал при ПТП, възникнало
на 24.09.2015 г., около 07.15 часа, на ГП гр.Бургас – гр.Варна, около с.Старо
Оряхово, между л.а. „Ф.Г.” с рег.№ ***, управляван от Мерсим Бохадин
Шакиров – баща на ищеца, и товарен автомобил – влекач „МАНТА ТГА” с рег.№ ***.
Не е спорно, че при това ПТП са загинали и водачът на лекия автомобил – бащата
на ищцата, и М. А.В. - брат на ищеца. Не е спорно, че с постановление на
наблюдаващия прокурор от 13.02.2017 г. по образуваното и впоследствие прекратено
ДП № 3205/ 2015 г. на 04 РУ МВР Варна, пр.пр.№ 3488/2015 г. при ОП гр.Варна, е
прието, че виновен за настъпване на ПТП е бащата на ищцата Мерсим Шакиров, поради неправилно предприета маневра изпреварване, с което
нарушил чл.42, ал.1 от ЗДвП.
Между страните пред първата инстанция е
било спорно дали бащата на ищецът носи изключителната вина за причиняването на
произшествието, или резултатът е бил съпричинен и от поведението на водача на
микробуса, при изпреварването на който е станало произшествието. Спорно е било също,
налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат и от пострадалия М. В. чрез непоставяне на обезопасителния колан в автомобила.
С оглед събраните по делото доказателства – заключение
по съдебно-автотехническата експертиза, БРС е приел, че процесното ПТП е
настъпило единствено и само по вина на водача на лекия автомобил – Мерсим
Шакиров. Съдът приел за недоказано възражението на ответното дружество, че е
налице съпричиняване от страна на брата на ищцата, доколкото от данните по делото
може да се направи извод за това, че той е бил с обезопасителен колан, още
повече, че естеството на удара е било такова, че той не би оцелял и с
обезопасителния колан.
Тези изводи на районния съд не се оспорват с
депозираната въззивна жалба, като пред настоящата инстанция, въпросът, по който
се спори е какви са били отношенията между ищцата и нейния брат, били ли са
толкова изключително близки, че да причинят изключителни по интензитет и
продължителност болки и страдания за ищеца и дали обосноват присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди.
По отношение на връзката на ищецът с неговия брат и в
този смисъл – за размера и интензитета на претърпените от ищецът неимуществени
вреди, съдът изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд, че от доказателствата
по делото не се установяват толкова изключително близки отношения между ищеца и
неговия брат, които да са причинили на ищеца морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за такава родствена
връзка. Единственият разпитан в тази връзка свидетел – Г.В., твърди, че ищецът
постоянно полагал грижи за своя брат, който вземал от училище и с който израснали заедно, както и че след
смъртта му страда и не спира да плаче – „Б. всеки път плаче за брат си М.…..още
не може да го забрави, споменава го всеки ден“. Свидетелката сочи, че М. е по-малък от Б.,
като първият е роден през 1988г., а вторият – 1996г. Свидетелката сочи също, че
до смъртта на М., двамата братя са живели на един адрес, като данни в тази
насока се черпят и от представените по делото препис-извлечение от акт за смърт
и удостоверение за наследници.
С оглед на заявеното от свидетелката, съдът намира, че
възрастта на ищеца към датата на ПТП (27 год.), респ. на пострадалото лице (19 год.) не предполага отношения между ищеца и пострадалото
лице като “баща и син”, каквато теза се поддържа
в исковата молба. Твърденията, изложени в исковата молба, че бащата често
отсъствал по строежите също не могат да обусловят подобен извод. И ищецът и
пострадалото лице са имали баща, за който свид. Василева, заявява, че е полагал
труд и й помагал в отглеждането на децата, в т.ч. ищецът и починалото лице. При
наличието на баща, доводите на ищеца, че последният е изпълнявал неговата
функция противоречат на правилата на формалната житейската логика и не се споделят от съда. Тези твърдения не кореспондират и с изнесените от
св. Василева факти, а именно, че ищецът по това време вече е имал отделен живот
със собствено семейство и деца, които отглеждал в отделна, построена от него
къща, а брат му също е имал жена, която към датата на смъртта му вече е била
бременна.
С оглед така събраните доказателства – показанията на
св. Василева, съдът приема, че по делото не се доказа наличие на някакви трайни
извънредно близки емоционално връзки между ищецът и починалия му брат, както и
не се доказа а страданията на ищцата да надхвърлят по интензитет и времетраене нормално
присъщите за такава родствена връзка.
Съгласно приетото в т. 1 от задължителните за настоящата инстанция постановки
на Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК
на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния
съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени;
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди.
В съобразителната част на
тълкувателното решение е разяснено, че: Особено близка привързаност
може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и
внуци; В традиционните за българското общество семейни отношения братята и
сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен
и семеен кръг; Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост; Когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на
преживелия родственик; В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е
достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие
смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и
страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт
право на обезщетение имат само най-близките на починалия. /в този см. Решение № 92 от 17.11.2020 г. на ВКС по т.
д. № 1275/2019 г., II т. о., ТК /
От посочените разяснения следва категоричният извод,
че обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на
лица, извън кръга на лицата, очертан в двете пленумни постановления, се
присъжда само по изключение. Предпоставките, за да се приложи това изключение, са:
1. /създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия
обезщетението и 2. / действително претърпени неимуществени вреди, които
надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната
връзка. Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато
поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия и
претендиращия обезщетението е станала изключително силна, т. е. такава, каквато
се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките му, активно
легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на
Върховния съд.
Както се посочи по-горе, в настоящия случай не е
проведено пълно и главно доказване на наличието на толкова близки дълбоко
емоционални отношения между ищецът и неговия брат, поради които страданието на ищецът
от загубата на брат му да надхвърля нормално присъщите за отношенията брат-брат,
при положение, че ищецът се е грижил за свои деца и жена, очевидно е имал
своето семейство, с присъщите за това ангажименти. Обстоятелствата, че двамата
братя са живели в един двор, както и че ищецът на някакъв по-ранен етап е
помагал в ежедневните грижи по отглеждането и възпитанието на брат си
съставляват нормални и обичайно добри братски отношения на привързаност и
подкрепа, но не могат да обусловят изключителност в емоционалната им връзка.
На следващо място не е налице и изключителност на
търпените от ищеца морални болки и страдания от загубата на неговия брат,
обоснована от интензитет и времетраене, надхвърлящи нормално присъщите за
съответната родствена връзка. В тази насока установеното от свидетелските
показания за изживяна от ищеца покруса, тъга, плач от загубата и при спомени за
починалия празнота, не сочат на изключителен интензитет и продължителност,
нахвърлящи нормалните, присъщи при загубата на брат.
За да се
приеме, че между тези роднини е налице особено близка връзка, необходимо е
освен формалното родство с произтичащата от него близост, да са се проявили
конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от
близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка. Такова
обстоятелство например за връзката между братята и сестрите, представлява
израстването им сами като деца, поради продължително отсъствие на родителите,
за работа в чужбина /така и в Решение № 372
от 14.01.2019г. по т.д. № 1199/2015г. на ВКС, II т.о./. В случая, житейски обстоятелства от такъв характер
не са налице.
Ето защо съдът споделя изводите на първоинстанционния
съд, че искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е
неоснователен и недоказан.
Поради съвпадане на изводите на двете инстанции,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като съдът споделя мотивите на
първоинстанционния съд и препраща към тях на основание чл.272 ГПК.
С оглед постановения резултат, в полза на въззиваемия ЗД „БУЛ ИНС” АД
следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 720,00 лв за заплатено
адвокатско възнаграждение с ДДС.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 1782
от 24.07.2020 г. по гр.д.9043/2019 г. по описа на Бургаски районен съд.
ОСЪЖДА Б.А.В., ЕГН: **********,***, да заплати на ЗД „БУЛ
ИНС” АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87,
съдебно-деловодни разноски за въззивното производство в размер на 720 лв
(седемстотин и двадесет лева) за заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.