Решение по дело №443/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 118 от КСО.

Образувано е по жалба на И. Т. И., [ЕГН] против Решение № 2153-03-15/12.02.2024г. на директора на ТП – Варна на НОИ, с което е отхвърлена жалбата му с вх.№ 1012-03-21/15.01.2024г. срещу разпореждане [номер]/02.10.2023г. на Ръководител „ПО“ при ТП - Варна на НОИ, с което, по подадено по електронен път на 02.05.2023г. заявление, на основание чл.69б, ал.1 от КСО му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 01.03.2023г.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и е явно несправедливо. Твърди, че същото е в противоречие на чл.69б, ал.1, вр. чл.94, ал.1 от КСО. Твърди, че на 31.12.2022 г. е навършил 53 г. и 10 м. и необходимите 100 точки, съгласно чл.69б, ал.1, т.1-2 от КСО, поради което от 01.01.2023 г. е придобил право на пенсия. Счита, че следва да бъде разграничено понятието „навършване на необходимата възраст за пенсия“, съгласно чл.69б, ал.1 от КСО, и „придобиване право на пенсия“, които не могат да бъдат от една и съща дата. Моли да бъде отменен оспореният акт, като бъде определена датата 01.01.2023 г. като дата, от която е придобил право на пенсия.

Ответникът по жалбата- директора на ТП – Варна на НОИ, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К., поддържа становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Твърди, че действително през 2022 г. И. в един определен момент е отговарял на условията на чл.69б, ал.1 от КСО, но в срока по чл.94 от КСО не е подал заявление за отпускане на пенсия до края на годината. Подал е заявление през 2023 г., когато изискването на чл.69б, ал.1 от КСО има друго условие за навършена възраст и именно на това основание е преценено правото на поисканата пенсия за 2023 г. Подаденото заявление на 02.05.2023 г. се явява подадено в срока по чл.94 от КСО за придобиване правото на пенсия през 2023 г. по чл.69б, ал.1 от КСО. Счита, че датата, от която се отпуска пенсията 01.03.2023 г. е по-благоприятна за И., отколкото 02.05.2023 г. Моли в полза на ТП – Варна на НОИ да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление подадено по електронен път от 02.05.2023 г. И. Т. И. е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. На 04.05.2023 г. е подал заявление в деловодството на Териториално поделение на НОИ Варна, с което поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б от КСО. Към заявлението са приложени документи за осигурителен стаж и доход в Република България, описани в него.

С писма от 22.06.2023 г. пенсионният орган е поискал информация от „Шавемакер България“ ЕООД, „С&Т“, ЕООД, „ЕСИ“ ООД, „ЕСИ Транспорт“ АД, да изготвят удостоверение за осигурителен стаж и възраст обр. УП-3 с предложение за зачитане на осигурителния стаж от категория, като дружествата уточнят вида и тонажа на управлявания от И. автомобил за посочените периоди. От дружествата са били изготвени УП-3, в които са посочени допустимата маса на камиона, наименованието на длъжността, периодът за който е положен труда, както и към коя категория спада, съгласно чл.2, т.25 от НКТП.

С писмо № 2113-03-1095#6/27.06.2023 г. на жалбоподателя е указано да представи в едномесечен срок диплома за завършено образование, оригинал на Удостоверение за осигурителен стаж образец „В“ от МВР за посочения период, Удостоверение за осигурителен доход УП-2 по месеци от МВР Варна за декември 2005 г. и за февруари 2006 г.

С разпореждане [номер]/02.10.2023 Ръководителя на „ПО“ в ТП – Варна на НОИ е отпуснал лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 01.03.2023 г. пожизнено по чл.69б, ал.1 от КСО в размер на 1174.06 лв. Прието е, че И. има осигурителен стаж от І категория труд и по чл.104, ал.2 от КСО – 16 г., 08 м., 05 дни, от ІІ категория труд – 11 г., 07 м., 13 дни, от ІІІ категория труд – 5 г., 09 м., 25 дни, на основание чл.104 от КСО общ осигурителен стаж превърнат към ІІІ категория труд – 48 г., 01 м., 22 дни. Разпореждането е било съобщено на И. на 28.12.2023 г., видно от приложеното известие за доставяне.

От жалба вх.№1012-03-21/15.01.2024 г. се установява, че И. е оспорил разпореждането пред директора на ТП - Варна на НОИ с искане за неговата отмяна по реда на административното обжалване.

С решение № 2153-03-15/12.02.2024г. директорът на ТП - Варна при НОИ е отхвърлил жалбата на И. Т. И., като е приел, че съгласно приложените от лицето документи за осигурителен стаж, е придобил осигурителен стаж с начална дата 01.03.1987 г. и крайна дата 01.03.2023 г. Пенсионният орган се е позовал на чл.69б, ал.1, т.1-2 от КСО, според която през 2023 г. мъжете, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при навършена възраст 54 г. и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 100 и е приел, че за И. е осъществен фактическия състав на чл.69б, ал.1 от КСО на 01.03.2023 г., когато е навършил 54 г. Посочено е, че е подал заявление на 02.05.2023 г., поради което заявлението за отпускане на пенсия е подадено в 2-месечния срок по чл.94, ал.1 от КСО, като е съобразена разпоредбата на чл.60, ал.3 от ГПК. Решението е връчено на 13.02.24г.

При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следните съображения:

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл.117, ал.3 вр. ал.1, т.2, б.“а“ от КСО – Директора на ТП - Варна на НОИ. Издадено е в предвидената в чл.117, ал.3, изречение първо от КСО форма – мотивирано решение и съдържа реквизитите, визирани в чл. 59, ал. 2 от АПК.

В случая спорът е относно началната дата на отпускане на пенсията на жалбоподателя.

В хода на административното производство са предприети необходимите действия за установяване на обективната истина и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съобразени са приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Жалбоподателят е придобил право на пенсия по чл. 69б, ал. 1 от КСО към 31.12.2022 г., към която дата е навършил изискуемата възраст от 53 г. и 10 месеца и е отговарял и на второто условие, съобразно отразяванията в регистъра на осигурените лица, да има минимум 10 години действителен осигурителен стаж от първа категория, но е подал заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 02.05.2023 г.

Съгласно чл. 69б. ал 1, т.1 от КСО право на пенсия от лицата, работещи при условията на първа и втора категория труд придобиват лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете. От 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на [възраст] възраст.

Правопораждащ за правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 1 от КСО за И. е определящ момента, в който са налице предпоставките изискуема възраст и изискуем стаж при първа категория труд.

Съгласно чл. 69, ал. 2 от КСО във връзка с чл. 17а, ал. 1, т. 7 от НПОС за 2023 г. лицата придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършена възраст от 1 януари 2022 г. - 53 години и 10 месеца. Към 31.12.2022 г. И. е навършил необходимата възраст от 53 години и 10 месеца, поради което са били налице предпоставки за пенсиониране. В случая той не е подал заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б от КСО до 31.12.2022 г., както и в двумесечния срок по чл.94, ал.1 от КСО.

Съгласно чл. 69, ал. 2 от КСО във връзка с чл. 17а, ал. 1, т. 8 от НПОС за 2023 г. лицата придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършена възраст от 1 януари 2023 г. - 54 години. От 01.01.2023 г. възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се е увеличила, като е станала 54 г. И. е навършил необходимата възраст от 54 г. на 01.03.2022 г., поради което са били налице предпоставки за пенсиониране от тази дата. Предвид липсата на подадено заявление от датата на придобиване право на пенсия по чл. 17а, ал. 1, т. 7 от НПОС, той е загубил правото да се възползва от по-ниската възраст за пенсиониране.

В случая ръководителят по пенсионно осигуряване действа в условията на обвързана компетентност, което означава, че е задължен стриктно да спазва императивните разпоредби на закона при преценка на представените документи.

Правната уредба, регламентираща определянето на началната дата на отпускане на пенсиите се съдържа в разпоредбата на чл. 94 от КСО. По силата на ал. 1 на посочената норма пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им.

Цитираният текст на чл. 94. ал. 1 от КСО, съдържащ общото правило за началната дата на пенсиите, предвижда две хипотези за определянето й:

Първата хипотеза предпоставя спазване на двумесечния срок, считано от датата на придобиване на правото на пенсия, в който срок лицето следва да подаде заявление и да представи с него изискуемите документи за преценката на претендираното право.

Втората хипотеза включва случаите, когато двумесечният срок от датата на пораждане на правото на пенсия е пропуснат, независимо от причините, които са ирелевантни, и заявлението с необходимите документи е подадено след изтичането на този определен в чл. 94, ал. 1 от КСО срок. В този случай пенсията се отпуска от датата на подаване на документите пред компетентните пенсионни органи в ТП на НОИ.

Разпоредбата на чл. 94 от КСО е императивна и тъй като административният пенсионен орган действа в условията на обвързана компетентност, е длъжен да се съобразява с нормативните актове и да ги прилага съобразно точния смисъл, който е вложил законодателят, без да има възможност за отклоняване от съдържанието на нормативните разпоредби.

При придобито право на исканата пенсия, от правно значение за датата на отпускането на пенсията се явява датата на подаване на заявлението за пенсиониране. Както бе посочено, ако заявлението е подадено в 2-месечен срок от датата на придобиване на правото, пенсията се отпуска от датата на придобиване на правото, а ако заявлението е подадено след изтичането на този 2-месечен срок - пенсията се отпуска от датата на подаденото заявление /арг. чл. 94, ал. 1 от КСО/.

Основателни са твърденията са доводите на административния орган, че в конкретния случай 2 - месечният срок по чл. 94, ал. 1 от КСО, следва да се брои от датата на придобиване на правото - 31.12.2022 г. и изтича на 28.02.2023 г. Заявлението за отпускане на пенсия е подадено на 02.05.2023 г. по електронен път и на 04.05.2023 г. в деловодството на ТП – Варна на НОИ, т.е. след изтичането на указания от закона преклузивен срок. Предвид горното, пенсията не може да бъде отпусната от датата на придобиване на правото - 31.12.2022 г., поради неподадено заявление за пенсиониране в 2- месечен срок от тази дата. В случая жалбоподателят не е подал заявление за пенсиониране при условията на чл. чл. 17а, ал. 1, т. 7 от НПОС, но е подал заявление за пенсиониране в срока по чл. 17а, ал. 1, т. 8 от НПОС. Поради това е приложима първата хипотеза на чл.94, ал.1 от КСО за отпускане на пенсията – от датата на придобиване на правото при навършена възраст 54г.

След като не е подал заявление за отпускане на пенсия от датата на придобиването на правото за навършени 53 г. 10 м./какъвто е настоящият случай/, жалбоподателят няма право на отпускане на пенсията от датата на придобиването на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст в тази хипотеза.

Упражняването на правото на пенсия зависи изцяло от волята на лицето и липсата на подадено заявление за отпускане на пенсия в 2-месечния срок, указан в чл. 94, ал. 1 от КСО, независимо от причините за това, води като правна последица отпускане на пенсията от датата на подаденото заявление за отпускането й. Причините за забавено подаване на заявлението са неотносими към преценка законосъобразността на определената начална дата на пенсията.

Неоснователни са твърденията в жалбата за отпускане и изплащане на пенсия от по-ранна дата, респ. преди 01.03.2023 г.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че оспореното решение е законосъобразно и правилно, а жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора и предвид направеното искане съдът намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от НЗПП.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Т. И., [ЕГН], против Решение № 2153-03-15/12.02.2024г. на директора на ТП – Варна на НОИ.

ОСЪЖДА И. Т. И., [ЕГН] да заплати на ТП-Варна на НОИ сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението на страните.