Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

Гр. Добрич, 24.02.2017 г.

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

                            

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в публично заседание на двадесет и пети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:                                                                                                                  

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР АНГЕЛОВ

 

При участието на секретаря: ***

Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ СЪДИЯ гр. дело № 3328/2015 г. по описа  на Добрички районен съд, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на *** с ЕГН *** и *** с ЕГН ***,***, с която срещу *** с ЕГН *** и *** с ЕГН ***,***, са предявени следните обективно и субективно съединени искове: 1) за осъждане на ответника *** да премахне от собствения на ищците имот с кадастрален идентификатор *** с площ от *** на г*** *** ***ираните ***; 2) за осъждане на ответника *** с ЕГН *** да премахне от собствения на ищците имот с кадастрален идентификатор *** по *** на г*** *** ***ираните стара бракувана пералня, чували с пясък и пластмасов бидон; 3) за осъждане на ответника *** с ЕГН *** да заплати на ищците сумата от 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща обезщетение за това, че от *** г. до подаване на исковата молба ползвала имота на ищците с кадастрален идентификатор *** като *** и за преминаване; 4) за осъждане на ответника *** с ЕГН *** да заплати на ищците сумата от 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща обезщетение за това, че от *** г. до подаване на исковата молба ползвал имота на ищците с кадастрален идентификатор *** като *** и място за преминаване.

Според изложеното в исковата молба твърдения, поддържани в съдебно заседание лично и чрез упълномощените адвокати, ищците са собственици на недвижим имот, находящ се на посочения по-горе административен адрес, представляващ дворно място от *** кв.м. в идеална част от имот с кадастрален идентификатор ***, целият с площ от *** кв.м., ведно с построените в него жилищна сграда със застроена площ от *** кв.м. с кадастрален идентификатор *** и *** със застроена площ от *** кв.м. с кадастрален идентификатор ***. Ответниците от своя страна са съсобственици на о***саното по-горе дворно място и собственици на изградените в същото жилищни сгради – *** е собственик на имот със застроена площ от *** кв.м. с кадастрален идентификатор ***, а *** на имот със застроена площ от *** кв.м. с кадастрален идентификатор ***.

Сочи се, че ответниците преминават постоянно през собствения на ищците имот – о***сания по-горе ***, като освен за вход, *** ***ирали в същия непотребните си вещи – ***. С тези си действия ответниците създават проблеми на ищците, вдигат шум, преминавайки в непосредствена близост до прозорците на жилището на ***. В резултат на това ищците са възпрепятствани да ползват спокойно собствения си имот /процесното помещение – ***/. *** сочат, че отношенията им са уредени с влязло в сила решение на ***кия районен съд по г*** дело № 306/2006 г. и решение на ***кия окръжен съд по в. г*** дело № 206/2009 г.

В съдебно заседание първоначалните ищците сочат, че сграда с кадастрален идентификатор № *** е изградена като ***, като нейното предназначение и конструкция не са променени, поради което тя не представлява подход към ***. Такъв подход не е предвиден по никой от подробните устройствени планове, а фактическия оформения към момента подход към улицата откъм вътрешността на имота не отговаря на техническите изисквания за това. Предвид изложеното *** и *** настояват предявените от тях негаторни искове да бъдат уважени, тъй като в полза на ответниците не е учредено право на преминаване през сграда с кадастрален идентификатор № ***.

В срока за отговор по чл. 1*** от ГПК ответниците са предявили, в условията на обективно и субективно съединение, насрещни искове (искова молба, в***сана в *** – г*** ***, в*** рег. № *** г., Акт № ***) за прогласяване нищожността на договор за покупко-пораджба на недвижим имот, сключен на *** г. между *** и ***, от една страна като продавачи, и ***, от друга страна като купувач, на недвижим имот с кадастрален идентификатор *** с площ от *** на г*** ***, който договор е обективиран в нотариален акт № *** г. на нотариус с район на действие при ***кия районен съд, в***сан в регистъра на Нотариалната камара под № ***, който нотариален акт е в***сан под № *** г. на *** – г*** ***, поради невъзможен предмет на договора. В условията на евентуалност са предявени искове за прогласяване нищожността на договора, поради сключването му при накърняване на добрите нрави и при заобикаляне на закона.

*** излага в становището си по делото, че притежава жилищна сграда от *** с площ от *** кв/м. Застроената площ на сградата *** кв.м. на един етаж. Ищцата сочи, че от ** г., когато тя и нейният съпруг са придобили посочения имот ползват за достъп до жилището си от улицата и обратно проход /***/, който е означен с *** на приложената на л. 14 на делото скица издадена от *** – г*** ***. Този проход означен на кадастралната карта като имот с кадастрален идентификатор № *** с площ от *** кв/м.

През *** г. ищците придобили собствеността върху друго жилище изградено върху същия имот. Като понастоящем между страните са налице спорове, относно статута на този проход, като позицията на *** е, че това е обща част за всички съсобственици и следва да се ползва като такава. В тази връзка се оспорва правото на собственост на *** по отношение на процесния имот, поради несъответствия в площите, съгласно договорите за продажба и данните от кадастралната карта. Ответниците отричат правото на собственост по отношение на помещение с наименование „***”, о***сано като обект *** по *** – г*** ***. Същите счита, че нанасянето на обект  с кадастрален идентификатор *** в *** – г*** *** е неправилно.

С разпореждане от *** г. ДРС е приел за съвместно разглеждане и общо произнасяне по делото предявените насрещни искове.

В срока по чл. 1*** от ГПК *** и *** са представили отговор на насрещната искова молба, според който предявеният от *** насрещен иск е допустим, а предявеният от *** е недопустим, тъй като въпросът за собствеността по отношение на процесния имот е решен с влязло в сила съдебно решение на ответниците и ищецът по този иск. Ответниците оспорват изложените обстоятелства в насрещната искова молба, тъй като не отговарят на действителното фактическо и правно положение за липсата на друг вариант за подход към имота на ищците от улицата.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, че на *** г. между *** ***, *** и ***, всички като наследници на *** и ***, от една страна като продавачи, и Г.******, от друга страна като купувач, е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ ¾ идеални части от масивна *** от дворното място (цялото от *** кв.м.), върху което е построена сградата, находящ се в г*** *** (сега ***) по ***, представляващ имот с пл. *** по регулационния план на града.

На същата дата  ***  продала на ***** и останалата ¼ идеална част от о***сания по-горе недвижим имот, за което са съставени нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден по реда на глава *** (сега ***кия) районен съдия, и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** г. на *** (сега ***кия) районен съдия, с които са сключени посочените договори.

Видно от удостоверение за наследници № **** г., издадено от кметство ***, обл. ***ка, ****** е починал през *** година и оставил наследници: *** (преживяла съпруга) и низходящи от първи ред (***) –*** и ***.

По делото е представен и нотариален акт № ***, дело *** г. на нотариус с район на действие при ***кия районен съд, в***сан в регистъра на Нотариалната камара под № ***, обективиращ сключения между *** и ***, в качеството им на продавачи, и ***, като купувач, договор за покупко-продажба на недвижим имот *** със застроена площ от ***кв.м., представляващ имот с идентификатор *** по *** на г******, ведно с *** кв.м. ид. част от поземления имот с обща площ от *** кв.м., в който продавачите участват със *** кв.м., находящ се в г*** ***, *** , представляващ  ***.

С оглед изясняване фактическата обстановка по делото е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза вещото лице, по която – архитект ***, дава следното заключение:

Поземлен имот с кадастрален идентификатор *** по Кадстралната карта на г*** *** е съсобствен имот, за който според действащият ***, одобрен с Решение *** г. на Общински съвет – г*** *** е отреден *** по плана *** на г*** ***, като има лице към улична регулация в север-северозападна посока, по ***. Съгласно действащата ***, лицето на *** *** е изцяло застроено, а според предвижданията на ***, достъп до имота в дълбочина следва да се осъществява чрез покрит проход /ганг/, разположен в централната част на имота.

Съгласно графичната част на плана, местоположението на прохода е посочено едновременно като съществуващ проход с неправилни форми, и като предвиждане на проход – с запазена конфигурация – в частта от към лицето на имота, и с разширение от над *** м. към вътрешността на имота.

Според ар*** Д. достъпа до вътрешността на *** *** се осъществява от два „прохода” – единият „Проход 1” е през процесният имот - *** ***, с приблизителна застроена площ *** м., обслужващ двама съсобственици, а другият „Проход 2” – през *** *** – покрит проход, разположен в най-северозападната част на имота, обслужваща други двама съсобственици /към м. март *** г. проходът не е бил покрит, а сега е покрит с паянтови материали/.

Вещото лице докладва, че посочените два прохода, чрез които се осъществява достъпа до вътрешността на *** ***, не отговарят на изискванията осигуряващи възможност за достъп с транспортно средство до вътрешността на имот – нито като ширина, нито като височина, поради окето тези проходи по същество не изпълняват пълноценно функцията за осигуряване на достъп.

По отношение на поставения въпрос дали процесният имот с идентификатор № *** има характеристиките на самостоятелен обект, вещото лице сочи следното:

Основното изискване, за да бъде регистриран един обект като „сграда е той да е с характеристиките на самостоятелна сграда, която да съдържа в себе си поне един самостоятелен обект. Самостоятелен обект в сграда, съгласно ***, е част от сграда (*** и д***), който има самостоятелно функционално предназначение. В този смисъл не са самостоятелни обекти общите части и помещения в сградата, ***, ***ови и други помещения, обслужващи самостоятелните обекти в сградата. Те са обслужващи обекти, конто имат приспадащ се дял към самостоятелните, поради което самостоятелните обекти могат да се прехвърлят, но само заедно с обслужващите.

Съобразно изложеното ар*** Д. е категорична, че кадастралното отразяване (според действащата ***) на обект с идентификатор №***, като самостоятелна сграда е неправилно, тъй като нямат характеристики на самостоятелни сгради. Обекти с № ...1, ...*** и част от ...*** по строително-конструктивни характеристики представляват една сграда. /приложение 21 от заключението/. В тази връзка в.л. сочи, че определен обект с обслужващи функции, следва да бъде в съсобственост между всички свързани с него самостоятелни обекти, поради което не би могъл да бъде предмет на самостоятелна сделка.

По отношение на поставените въпроси: Как е урегулиран имот № *** по *** на г****** по предходен и по действащ план за регулация? Откъде е осигурен достъп до У***, с който е урегулиран *** *** по тези два подробни устройствени плана? Приложен ли е действащият ***? Има ли изградени огради в У***, с който е урегулиран *** *** и кьде са разположени? Какво представляват тези огради и има ли издадени строителни разрешения за тях?, вещото лице дава следното заключение:

За територията на *** *** по *** на г*** *** са действали няколко предходни планове, като непосредствено преди ***, одобрен с Решение № /***.01.2006 г. на Общински съвет г******, е действал ***, г*** ***, одобрен със Заповеди № *** г. и № *** г., според който за територията на ***  е отреден *** , с предвиждане за четири петна за застрояване на жилищни сгради – две разположени на лицето на имота, с калканно покриване към съседните имоти и две редови жилищни сгради – свободно стоящи във вътрешността на имота, като с посоченият план не се предвижда запазване или съобразяване със съществуващи в имота постройки.

По отношение на достъпа да вътрешността на имота, съобразно предвижданията на този план, същият е с ширина 6 м., централно разположен, симетрично на двете „лицеви” петна на застрояване.

Съгласно действащия ***, одобрен с Решение *** г. на Общински съвет – г*** ***, *** ***на г*** *** има лице към улична регулация в ***-северозападна посока, по ***. Според действащата ***, лицето на *** *** е изцяло застроено, а според предвижданията на ***, достъп до имота в дълбочина се осъществява чрез покрит проход, разположен в централната част на имота. Видно от графичната част на плана, местоположението на прохода е посочено едновременно като съществуващ проход с неправилни форми, и като предвиждане на проход - със запазена конфигурация - в частта от към лицето на имота, и с разширение от над *** м. към вътрешността на имота.

Вещото лице счита, че при прилагане на ***, евентуална промяна в ситуирането на прохода до една от страничните граници би дало възможност за достъп до вътрешността на *** по неговото протежение без маневри, тъй като и второто вътрешно петно за застрояване е ситуирано централно, на *** м. отстояние от страничните граници на имота. Промяна в ситуирането на „прохода” (съгласно чл. ***4, ал. 6 от ЗУТ) не води до промяна в характера и начина на застрояване, поради което не е съществено изменение и на основание чл. ***4, ал. 6 от ЗУТ може да бъде допуснато с виза за проектиране по чл. 140, ал. 3 от ЗУТ.

По отношение на поставените въпроси: Какво е разстоянието между сградите, през което се осъществява кьм настоящият момент преминаването към улицата от ищците и ответницте /пространството от към вътрешната част вътрешната част на имота, между сгради *** и № ***? Има ли прозорец на постройката, собственост на ***, с изглед към това пространство? Отговаря ли то на изискванията за подход към имот?, вещото лице дава следното заключение:

Съгласно действащата ***, както и при замерване на място се установи, че прохода между сграда *** и *** е с ширина *** м. – *** м., което не отговаря дори и на нормите за ширина на обслужващ коридор в жилище. Към посоченото пространство няма отвори за осветление или проветрение.

На следващо място в.л. докладва, че съгласно ***, е част от сграда (*** и д***), който има самостоятелно функционално предназначение. Не са самостоятелни обекти общите части и помещения в сградата, обслужващи самостоятелните обекти в сградата. Те са обслужващи обекти, кито имат приспадащ се дял към самостоятелните. Вещото лице приема, че по документ за собственост и според ***, имот № *** е „***”, който като такъв отговаря на условието за самостоятелен обект в сграда - „***”. Установено е от в.л., че обекти с № ...1, ...*** и част от ...*** в *** *** по *** на г****** представляват една строителна единица - сграда с обща конструкция, покрив и фасади.

По делото е прието и заключението на в.л. ***, според което средният месечен пазарен наем на имот с характеристики и площ, като на процесния имот със застроена площ от *** кв.м. е *** лв., като общата сума на обезщетението за лишаване от ползването на процесния имот за периода от *** г. до *** г. възлиза на *** лв.

По делото са допуснати и гласни доказателства, като са раз***тани посочените от ищцата свидетели: *** и ***, както и тези водени от ответниците: *** и ***.

Свидетелят ***, без родство със страните, сочи, че е запознат със спора между страните, тъй като родната му къща, находяща се в г*** ***, ул. ***, в която е живял като дете, е съседна на имота на ищците и ответниците. Дворът на ищците и ответниците, намиращ се в един парцел, граничи на северозапад с къщата на родителите на свидетеля, като навремето е имало ***, т.е. могло е да се влиза в двора на страните, като съседите си *** по този ***. Самият свидетел често е ползвал този проход като отивал към Старите хали, за да не обикаля от горната част на улицата. През периода от м. **** г. *** бил ***, т.е служител на ***, в този район, като приемната му била непосредствено през един-два имота до процесния ганг на ***, като за по-кратко разстояние преминавал през същия, за да посети дома на родителите си. Свидетелят си спомня, че минавал от **** след това преминавал през „този ганг”, имащ около 2,5-3 метра ширина и към 10-ина метра дължина, Г-образен, след което се влизало във вътрешната част на двора, обитавана сега от ответниците. *** сочи, че ищците ку***ли имота след *** г. - *** г., а ответницата и съпруга й *** го ку***ли през ***-ма година. Последните ползвали именно процесния ***, тъй като не е имало друг пряк достъп до имота им от ул. ***, т.е. било е единствения възможен вход от към улицата до техния имот.

Свидетелят научил за споровете между страните преди около 4-5 години, като ответниците търсели услугите на ***, в качеството му на адвокат по това време. Според същия през годините, евентуално извършваните ремонти в процесния имот, са били „козметични”, като след *** г. свидетелят много рядко минавал през този имот. Според свидетелят имот представлява празно помещение, в което няма „абсолютно нищо”, покривът се вижда, както и керемидите, тъй като няма каратаван, помещението е правоъгълно, право, а в единия край се завива наляво. Сочи се, че освен покрив, от към улицата е изградена метална, винкелна, ламаринена врата, като същата е поставена от *** /съпругът на ***/, а от вътрешна страна никога не е имало врата. Предназначението на металната вратата служело, за да се отдели от улицата, тъй като „*** си държеше колата в този ганг”.

Вторият свидетел, без родствени връзки със страните, сочи, че познава единствено ищците по делото, като впечатленията му от имота на ищците е от *** г. Тогава, в качеството му на служител на **** – ***, влизал да инкасира, като се е преминавало „по един касък по *** в югоизточна посока”.

Свидетелят ***,   син на ищците, о***сва процесния имот като конструкция от тухли с дървен покрив и керемиди. Според *** в самото помещение има врати, бидони, перални, торби с боклуци, които „пречат на моите родители”, като в момента ответниците преминават през това помещение. Сочи се, че спорът между страните е заради това, че ищците са собственици на имота и трябва да го ползват само те, а ответниците искат да преминават през него.

Свидетелят заявява, че живее в ***, като в година два-три пъти посещава своите родители, поради което не помни кога за първи път е видял в помещението о***саните по-горе вещи, които не са собственост на ***и *** ***. За споровете между страните узнал от своите родители.

Свидетелката Денчева, без родствени връзки със страните, сочи, че е запозната със спора по делото – липсата на разбирателство за „входа, който е общ, за да стигнат до домовете си на ***”. Според свидетелката този вход представлява: „голям ганг, долу е с дюшеме, свива се наляво по коридорче и се влиза в двора, където първо са ***, след това *** и после ***”. Денчева сочи, че познава имота от ***-ма година още от времето на старите собственици. Според нея „от край време, от там се влиза и от там се излиза, както и сега”, като „през годините не е променян”, като  „друг вход не е имало”, както и че „*** и ***, няма от къде да минат до дома си”. Свидетелката е категорична, че за имота на ответниците от улицата от друго място не може да се мине, тъй като навсякъде е оградено – „оградата е много отдавна поставена от 40 и повече години”, както и че има три огради по дължина на имота.

Изложената фактическа обстановка води до следните правни изводи:

Страните са съсобственици на дворно място, находящо се в г*** ***, *** № ***, представляващо поземлен имот с кадастрален идентификатор *** по кадастралната карта на г*** ***, съставляващ У*** ***, кв. *** по *** на града. Всяка една от страните притежава изградените в този имот жилищни сгради, като *** е собственик на жилищна сграда, със застроена площ от *** кв.м., на един етаж, състояща се от четири стаи и две антрета, и дворно място с площ от *** кв.м. /в идеални част от цялото дворно място/, с кадастрален идентификатор ***.3.

Ищците от своя страна притежават в режим на СИО, по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ***), дворно място от *** кв.м., в идална част от парцел *** по регулационния план на г*** ***, ведно с построената върху дворното място къща от три стаи и салон, със застроена площ от *** кв.м., която сграда е с кадастрален идентификатор ***..

Установено е по делото, че с решение № *** г. по г*** дело № 306/2006 г. ***кият районен съд е осъдил *** /брат на съпруга на ищцата ***/ и ответника *** да прекратят преминаването през собствения на ищеца *** недвижим имот, находящ се в г*** ***, *** № ***, представляващ масивна постройка – *** с площ от *** кв.м, сграда с идентификатор ***, като осъдил настоящия ответник *** да премахне за своя сметка водопроводните и канализационните тръби, положени неправомерно в собствения на ищеца *** недвижим имот, представляващ масивна постройка- *** с площ от *** кв.м, сграда с идентификатор ***. Така постановеното решение е обжалвано пред ***кия окръжен съд, който с решение № 387 от 17.06.2009 г. по в. г*** дело № 206/2009 г. е  оставил в сила първоинстанционното решение, в частта, с която *** е осъден да прекрати преминаването си през процесния имот, като е отменил решението в частта на осъждането ответникът да да премахне за своя сметка водопроводните и канализационните тръби, положени неправомерно в собствения на ищеца *** недвижим имот. В останалата част като необжалвано решението на ДРС е влязло в сила.

Безспорно е също така, че по силата на решение *** г. на ***кия районен съд по г*** дело № ***50/20*** г., влязло в сила на 05.08.2014 г., е отхвърлен предявеният от *** срещу *** и П.С. иск за установяване правото на ищцата да преминава през сградата на ответника, представляваща *** с идентификатор *** с площ от *** на г*** ***, въз основа на осъществено от нея давностно владение на преминаването.

Предявеният иск чер*** правното си основание от разпоредбата на чл. 109 от ЗС. Уважаването на този иск се обуславя от установяване наличието на извършени действия от страна на ответниците, които препятстват упражняване правото на собственост на ищците, т.е. необходимо е да се докаже, че *** и *** са собственици на процесния недвижим имот, както и че са извършени действия от страна на *** и *** ***, които пречат на упражняване правото на собственост.

В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява, че процесният имот с кадастрален идентификатор *** с площ от *** кв.м., макар и да е заснет като самостоятелен обект по кадастралната карта от 2005 г., всъщност няма характеристиките на самостоятелен обект, тъй като е част от масивен *** със застроена площ от *** кв.м., състоящ се от две части с общ покрив. Очевидно впоследствие е обособено като отделно помещение с площ от *** кв.м., използвано като вход към улицата. В тази насока са и съображенията на ***кия окръжен съд, видно от мотивите му към решението по в. г*** дело № 206/2009 г.

Тезата, че обект с кадастрален идентификатор № ***, с площ от *** кв.м., не представлява самостоятелна вещ, а по-скоро до помещение от един ***, се споделя и от ВКС, І г.о., с определение № 169/2.02.2010 г. по г*** дело № 1445/2009 г. Следва да се отбележи, че самият ищец *** е възприел същата позиция в касационната си жалба, по повод на която е образувано и посоченото дело пред ВКС, а именно, че процесния имот от *** кв.м. не съществува като самостоятелен обект на правото на собственост.

След като няма характера на самостоятелен обект спорният проход не би могъл да бъде предмет на прехвърлителна сделка, каквато ***, по време на брака му с ***, сключили, като купувачи, с *** и ***, като продавачи. Въз основа на която сделка ищците считат, че се легитимират като собственици на посочения по-горе обект, преминаването през който забраняват на ищцата.

В тази връзка според заключението на ар*** Д. кадастралното отразяване, според действащата ***, на обект с идентификатор №***, като самостоятелна сграда е неправилно, тъй като нямат характеристики на самостоятелни сгради. Обекти с № ...1, ...*** и част от ...5 по строително-конструктивни характеристики представляват една сграда. /приложение 21 от заключението/.

Съобразно изложеното следва да се приеме, че обекти под № 1, *** и 5 всъщност са обособени части в една сграда, обща в конструктивно и техническо отношение. В този смисъл следа да се приеме, че обект № *** (прецесният имот) представлява ти***чен покрит проход, като в конструктивно отношение е предвиден да осигурява достъпа от *** до сградите в дълбочина на имот с кадастрален идентификатор № ***.

В тази насока са и показанията на раз***таните по делото свидетели, ангажирани от ответниците. Същите са единодушни, че през процесния проход е единствената възможност да се премине от улицата към жилищните сгради, изградени в имота, като това датира преди *** г. Винаги процесният проход е имал обслужваща функция не само по отношение на самата тази сграда, но и по отношение на двора и сградите в дъното му, тъй като се явява единствен достъп до тя***

В конкретния случай с придобиването през 19*** г. на идеална част от дворното място и изградената в него жилищната сграда от *** те са получили и правото да преминават през обособената за това обща част в сградата на ***овете. Да се приеме, че ответниците нямат право да преминава през процесния проход, както настояват ищците, по съображения, че той е тяхна собственост, означава, че правото на *** на собственост ще бъда ограничено и накърнено, тъй като липсва каквато й да друга възможност за достъп от тяхна страна до собствения им дом, находящ се в г*** ***, *** № ***.

След като преминаването през процесния проход е единствената възможност за *** и *** Пристов *** да имат достъп от имота си до улицата, предявеният иск те да преустанови действията си по преминаване през процесния имот, с което се възпрепятства достъпа им до *** е неоснователен и недоказан. Защитата по негаторния иск трябва да съответства на вида на нарушението. Практиката на ВКС сочи, че не може да се уважи негаторен иск на собственика, когато допуснатото нарушение не създава пречки на правото му на собственост.

За пълнота на изложението следа да се отбележи, че по делото не се събраха достатъчно убедителни доказателства, че с поведението си ответниците възпрепятстват ищците да ползват необезпокоявано и спокойно собствения си имот. Не се установи по делото ответниците да съхраняват строителни материали, отпадъци, бракувана пералня, чували с пясък и пластмасов бидон в собствения на ищците имот. Единствено показанията на сина на ищците не могат да бъдат опора на стабилен доказателствен извод в тази посока.

По предявените искове за заплащане от всеки един от ответниците на сумата от по 1 500 лв.:

Предявени са обективно и субективно съединени искове, черпещи правното си основание от разпоредбата на 59, ал. 1 от ЗЗД. Според обвързващата съдебна практика – т. 12 от Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС в случаите, в които законът постановява, че известно лице носи отговорност по правилата на неоснователното обогатяване, приложение намира разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД, а не другите хипотези на чл. 55 – 58 от ЗЗД. В съгласие с алинея първа от посочения текст, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

За да бъде уважен искът по чл. 59 от ЗЗД следва да бъде доказано наличието на следните кумулативни предпоставки: обогатяване на едно лице за сметка на друго; обедняване на другото лице; липса на основание за обогатяването; отсъствие на друга правна възможност да бъдат защитени интересите на обеднелия. Съобразно разпоредбата на чл. 127 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на ищеца е да докаже наличието на тези предпоставки.

Основателността на исковата претенция в обсъжданата хипотеза налага да бъде установено на първо място, че ответниците са се обогатили за сметка на ищеца, като без правно основание е ползвало процесния имот, а на следващо, че последният е обеднял, вследствие на лишаването му от фактическата власт над собствения му имот. В обсъжданата хипотеза от събраните по делото доказателства и предвид изложените по-горе съображения на отхвърляне подлежат и предявените искове за осъждане на *** и *** да заплатят сумата от 3 000 лв. /всеки един от тях по 1 500 лв./, представляваща обезщетение за това, че от *** г. до подаване на исковата молба са ползвали имота на ищците с  идентификатор *** като *** и за преминаване.

По отношение на предявените насрещни искове за прогласяване нищожността на договор за покупко-пораджба на недвижим имот, сключен на *** г. между *** и ***, от една страна като продавачи, и ***, от друга страна като купувач, на недвижим имот с кадастрален идентификатор *** с площ от *** на г*** ***, който договор е обективиран в нотариален акт № /*** г. на нотариус с район на действие при ***кия районен съд, в***сан в регистъра на Нотариалната камара под № ***, който нотариален акт е в***сан под № *** г. на *** – г*** ***, поради невъзможен предмет на договора.

Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, нищожни са договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, пред***сана от закона форма, основание, както и привидните договори.Договарянето винаги следва да се извършва по отношение на възможен предмет /обектът по отношение на който страните договарят/ под страх от недействителност -  чл. 26, ал. 2, предл. първо от ЗЗД. Налице е невъзможен предмет на сделката, когато предметът не съществува към датата на сключването му и да не съществува никаква възможност този обект да се придобие някога от съответната страна. Във всички случаи липсата на предмет е или фактическа, или правна невъзможност на престацията.

При възникнал спор за валидност на договора поради невъзможен предмет, на доказване подлежи опорочаващият факт, че към момента на постигнатото съгласие предметът вече е невъзможен, тъй като е погинал или е правно невъзможно да възникне като самостоятелен обект на право на собственост. В тежест на страната, която претендира нищожността, е да докаже осъществяването на опорочаващия факт – че към момента на постигнатото съгласие съществува непреодолима правна пречка предметът да възникне – да бъде осъществено обособяването по какъвто и да било начин. Опорочаващият факт може да бъде доказан с всички допустими доказателствени средства, включително със заключение на вещо лице. Първоначалната липса на определяем предмет по сделката е основание за прогласяване на нищожност на договора.

Договорът ще е с невъзможен предмет тогава, когато липсва вещ като обект на правоотношението. В закона няма дефиниция на понятието „вещ”, която може да бъде предмет на продажба, но този въпрос е изяснен в правната теория.

Съгласно чл. 26, ал. 2, предл. първо от ЗЗД нищожни са договорите, които имат невъзможен предмет. В съдебната си практика ВКС приема, че в посочената хипотеза на ЗЗД става въпрос за предмет на договора – движима вещ, чието предаване не би могло да бъде извършено, доколкото вещта липсва като такава. Ако предметът на договор за покупко - продажба е за част от недвижим имот, то предметът на договора по принцип е възможен. При сделки с реална част от недвижим имот възможен предмет на договора са всички тези части от имота, които могат да бъдат обособени като самостоятелен обект на правото на собственост, като за валидността на сделката няма значение дали обособяването е одобрено от оторизираните техническите органи към датата на сключването или само обективно съществува възможността обособяването. Нищожността поради невъзможен предмет предполага, че предмета на сделката не съществува към момента на сключване на сделката, както и е невъзможно да възникне. Доколкото е възможно да бъде одобрен инвестиционен проект за съответното преустройство, съобразно изискванията на ЗУТ, не може да се приеме, че процесният договор е нищожен поради невъзможен предмет.

Заобикалянето на закона е една от хипотезите по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за нищожност на договорите. От обективна страна тази хипотеза на нищожност е налице, когато законът забранява с определена сделка да се постигне даден правен резултат и се използва друга позволена от закона сделка, за да се постигне този правен резултат. В този случай сделката макар и позволена е нищожна, поради заобикаляне на закона. Хипотезата има и субективна страна: участниците в сделката следва да имат съзнанието, че с нейното сключване преследват една неправомерна цел.

За да е налице основанието за нищожност по чл. 26, ал. 1, предл. второ от ЗЗД следва да е установен както обективния, така и субективния елемент на този фактически състав. В случая не са налице доказателства и не е установено да е заобиколен закона. Заобикалянето на закона по смисъла на цитираната разпоредла е основание за нищожност, което е налице във всички случаи, когато с позволени средства се търси постигане на определен непозволен резултат.

Основанието за нищожност, поради заобикаляне на закона, е частна хипотеза на противоречието на закона, като при нея участниците в сделката съзнават, че преследват неправомерна цел, и за да я постигнат, си служат със сделки, които сами по себе си не са забранени, тъй като с тях могат да се постигнат правомерни резултати. *** е при заобикаляне на закона има не само обективно правонарушение, но и намерение да се използват позволени средства за постигане на забранени цели. Заобикалянето на закона е самостоятелно основание за нищожност, но в конкретния случай такова не е налице, поради което предявеният иск за прогласяване нищожността на атакувания договор следва да бъде отхвърлен.

Добрите нрави, в качеството им на морални норми, наситени с нравствено-етично съдържание, са въздигнати от законодателя в критерий за оценка на сделките. Тези норми, доколкото не са правни такива са не***сани и неконкретизирани, съществуват като общоприети, принципни положения на обществения живот или произтичат от такива. Същите не са скрепени със санкция, не се налагат принудително и не разполагат със задължително действие, но се приемат от социума в резултат на вътрешни убеждения и най-висши духовни потребности. По правило и дефиниция, накърняването на добрите нрави е обективно състояние – не необходимо страните да съзнават естеството на нравствено-етичните правила, които нарушават с поведението си, нито да целят това. Не всяко нарушение на битуващите морални и етични догми се счита за „накърняване на добрите нрави”, по смисъла на цитираната норма, а само онова, което е грубо и в ярко противоречие с утвърдените нравствено-етични правила за поведение. В настоящия случай събраните по делото доказателства не могат да бъдат опора на извода, че ответниците по насрещните искове при сключването на атакувания договор са се договорели с продавача по договора във вреда на *** и ***.

Страните по договора са действали ясно и целенасочено за постигане на своето желание, като тяхното договаряне не е било неморално спрямо ***, поради което не може да се приеме, че при сключването на договора от *** г. добрите нрави са накърнени. Предявеният насрещен иск на това основание  подлежи на отхвърляне.

Воден от тези съображения, ***кият районен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от *** с ЕГН *** и *** с ЕГН ***,***, срещу *** с ЕГН *** и *** с ЕГН ***,***, обективно и субективно съединени искове: 1) за осъждане на ответника *** да премахне от собствения на ищците имот с кадастрален идентификатор *** с площ от *** на г*** *** ***ираните ***; 2) за осъждане на ответника *** да премахне от собствения на ищците имот с кадастрален идентификатор *** по *** на г*** *** ***ираните стара бракувана пералня, чували с пясък и пластмасов бидон; 3) за осъждане на ответника *** с ЕГН *** да заплати на ищците сумата от 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща обезщетение за това, че от *** г. до подаване на исковата молба – *** г. ползвала имота на ищците с кадастрален идентификатор *** като *** и за преминаване; 4) за осъждане на ответника *** с ЕГН *** да заплати на ищците сумата от 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща обезщетение за това, че от *** г. до подаване на исковата молба – *** г. ползвал имота на ищците с кадастрален идентификатор *** като *** и място за преминаване.

ОТХВЪРЛЯ предявените от *** с ЕГН *** и *** с ЕГН ***,***, срещу *** с ЕГН *** и *** с ЕГН ***,***, насрещни искове за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на *** г. между *** и ***, от една страна като продавачи, и ***, от друга страна като купувач, на недвижим имот с кадастрален идентификатор *** с площ от *** на г*** ***, който договор е обективиран в нотариален акт № *** г. на нотариус с район на действие при ***кия районен съд, в***сан в регистъра на Нотариалната камара под № ***, който нотариален акт е в***сан под № *** г. на *** – г*** ***, поради невъзможен предмет на договора, както и предявените в условията на евентуалност искове за прогласяване нищожността на посочения договор, поради сключването му при накърняване на добрите нрави и при заобикаляне на закона.

РЕШЕНИЕТО  подлежи  на  въззивно обжалване  пред  ***кият окръжен съд  в двуседмичен срок от  връчването му  на  страните.         

 

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: